Решение по дело №3507/2019 на Районен съд - Стара Загора

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………                                           30.06.2020г.                                   град Стара Загора

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                          ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

На четвърти февруари                                                                                     2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                     Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: Р. ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ  ГЕОРГИЕВ

гр. дело № 3507 по описа за 2019 година

 

Предявени са иск с правно основание чл. 422, ал. 1 , обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

 

Делото е образувано по претенция за установяване на задължение на ответника Р.Б.Г. от страна на „Теленор България”ЕАД за сумата от 210,34лева главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на заявлението в съда до окончателното заплащане на сумата, за която са се снабдили със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1127/2019г. на Старозагорския районен съд и за сумата от 149,90лева незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.02.2016г.

Ответницата Р.Б.Г., неоткрита на посочения адрес ***, като въпреки залепеното уведомление същата не изпраща писмен отговор.

Делото е образувано по искова молба от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД гр.София в която твърдят, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от , срещу Р.Б.Г. било образувано ч.гр.д №1127/2019г., по описа на PC Стара Загора. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 304,83/триста и четири лева и 83ст./лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 , от името на моите доверители предявявам на основание чл.422, във вр. с чл.415 иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 210,34/двеста и десет лева и 34ст./лв., която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Наред с установителния иск по чл.422 и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявавали и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер на 149,90лева/сто четиридесет и девет лева и 90ст./.  Допустимо било съдът да бъдел сезиран с установителен иск по чл.422 за сума, по-малка от тази по заповедното производство, но на същото основание - вземане за незаплатени далекосъобщителни услуги. Допустимо било също така, заедно с установителния иск да бъде предявен и осъдителен иск, при условията на обективно съединяване на искове, за чието разглеждане се прилагали общите правила по фактите: По повод договор за мобилни услуги от дата 29.03.2008г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът Р.Б.Г. бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0896/615919 с избрана абонаментна програма GLOBUL Smart GROUP, с уговорен срок на действие 12месеца до 29.03.2009г., като правоотношението е новирано с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 17.02.2016г. с предпочетен абонаментен план Нонстоп 30.99лева с уговорен срок на действие на договора 24 месеца до 17.02.2018г., като при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство SONY модел Xperia М4 Aqua Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 14.99лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ". За потребените от абоната-ответник услуги за периода 01.01.2017г. до 30.04.2017г. Теленор бил издал: фактура №**********/01.02.2017г. за отчетения период на потребление 01/01/2017­-31/01/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 48.36лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер 0896/615919 24,49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., лизингова вноска - 14.99лв. Дължимата сума е платима в срок 16.02.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. фактура №**********/01.03.2017г. за отчетения период на потребление 01/02/2017- 28/02/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 45,97лв. /с ДДС/от които: За мобилен номер 0896/615919 24,49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., лизингова вноска - 14.99лв. Дължимата сума била платима в срок 16.03.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.  Абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 94,31лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 02/2017г., и за месец 03/2017г. Към всяка от фактурите имало извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. С Кредитно известие №**********/01.04.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -19,00лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 14,99лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 94,31лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 90,30лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услугй на стойност 90,30лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Р.Б.Г. за ползваните абонШенти и е издадал по абонатен номер №********* на дата 01.05.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 533,66лв. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 293,46лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 149,90лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 90,30лв. 2/ По повод договор за мобилни услуги от дата 29.03.2008г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът Р.Б.Г. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0897/826992 с избрана абонаментна програма GLOBUL Smart GROUP, с уговорен срок на действие 12 месеца до 29.03.2009г., като правоотношението е новирано с допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от дата 17.02.2016г. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ". За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.12.2016г. до 19.02.2017г. Теленор бил издал:Фактура №**********/20.01.2017г. за отчетения период на потребление 20/12/2016- 19/01/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 36,82лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер 0897/826992 24,49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30,99лв.; Други услуги на стойност 12.33лв. Дължимата сума е платима в срок 04.01.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.Фактура №**********/20.02.2017г. за отчетения период на потребление 20/01/2017- 19/02/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 32,47лв. /с ДДС/, от които:За мобилен номер 0897/826992 24,49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30,99лв.; Други услуги на стойност 7.98лв.Дължимата сума била платима в срок 05.02.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 112.70лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 03/2017г., и за месец 04/2017г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 69,29лева, ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Р.Б.Г. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №********* на дата 20.04.2017г. крайна фактура №**********. По повод договор за мобилни услуги от дата 29.03.2008г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът Р.Б.Г. била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № 001092677и титуляр по предпочетения мобилен номер 0897/826766 с избрана абонаментна програма GLOBUL Smart GROUP, с уговорен срок на действие 12 месеца до 29.03.2009г., като правоотношението било новирано с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 17.02.2016г. с предпочетен абонаментен план Стандарт 25.99лева с уговорен срок на действие на договора 24 месеца до 17.02.2018г. Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел втори абонаментен план с предпочетен фиксиран номер 041/893080 по програма Telenor Home 5,90лв., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 08.04.2015г. с уговорен срок на действие до 08.04.2017г.Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел трети абонаментен план с предпочетен фиксиран номер 042/996697 по програма Telenor Home 5,90лв„ съгласно Договор за мобилни услуги от дата 08.04.2015г. с уговорен срок на действие до 08.04.2017г. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му  бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ".За потребените от абоната-ответник услуги за периода 10.01.2017г. до 09.03.2017г. Теленор бил издал: фактура №**********/10.02.2017г. за отчетения период на потребление 10/01/2017- 09/02/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 54,82лв. /с ДДС/, от които: -За фиксиран номер 041/893080 4,92лв./без ДДС/ за месечен абонамент Теленор Home 5.90лв. За фиксиран номер 042/996697 4,92лв./без ДДС/ за месечен абонамент Теленор Home 5.90лв. За мобилен номер 0897/826766 21,66лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 25,99лв., временно възастановяване на изходящия трафик 1.24лв.; Други услуги на стойност 12.94лв. Дължимата сума била платима в срок 25.02.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. фактура №**********/10.03.2017г. за отчетения период на потребление 10/02/2017- 09/03/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 37,80лв. /с ДДС/, от които: За фиксиран номер 041/893080 4,92лв./без ДДС/ за месечен абонамент Теленор Home 5.90лв.; За фиксиран номер 042/996697 4,92лв./без ДДС/ за месечен абонамент Теленор Home 5.90лв.; За мобилен номер 0897/826766 21,66лв./без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 25,99лв. Дължимата сума била платима в срок 25.03.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът е потребил и не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 92,62лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 02/2017г., и за месец 03/2017г. Към всяка от фактурите има извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. С Кредитно известие №**********/10.04.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -34,13лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и е отразен незаплатения баланс в размер на 92,62лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 58,49лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 90,30лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Р.Б.Г. за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер №********* на дата 10.04.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 308,92лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 250,43лв.; фактурирана е цената и включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 58,49лв. Съгласно чл.3(2) от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер 0896/615919, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България" ЕАД". При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 1 -во число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забара на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 05/2017г, когато е издадена крайната фактура №**********/01.05.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: За устройство SONY модел Xperia М4 Aqua White, взето във връзка с мобилен номер 0896/615919 се дължи цената в размер на 149,90/сто четиридесет и девет лева и 90ст./лв. след месец 06/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е след м.05/2017г. до м.01/2018г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът Р.Б.Г. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл, 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Р.Б.Г.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него". Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен¹ ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът Р.Б.Г. е подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер 0896/615919, мобилен номер 0897/826992, мобилен номер 0897/826766, фиксиран номер 041/893080, фиксиран номер 042/996697 и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си. С оглед на изложеното до момента и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от , Ви моля, ₍след като се убедите в основателността на претенцията ни, да постановите Решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника Р.Б.Г., с ЕГН: **********, адрес: *** МАХАЛА, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 210,34/двеста и десет лева и 34ст./лв., от които; - За незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 90,30/деветдесет лева и З0ст./лв. за абонатен номер №********* за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата. За незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 61.55 лв. (шестдесет и един лв. и 55ст.) за абонатен номер №001092713за периода от 20.12.2016г. до 19.02.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.41 ГПК до окончателното плащане на сумата. За незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 58.49лв. (петдесет и осем лв. и 49ст.) за абонатен номер №********* за периода от 10.01.2017г. до 09.03.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата. Молят да бъде осъдена ответницата Р.Б.Г., ЕГН ********** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 149,90/сто четиридесет и девет лева и 90ст./лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.02.2016г. За устройство SONY модел Xperia М4 Aqua White, взето във връзка с мобилен номер 0896/615919 за периода след м.05/2017г. до м.01/2018г. с абонатен номер №*********. Молят да бъде постановен осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

На основание чл.131 от адв.Т. назначена за особен представител на ответницата Р.Б.Г. представя писмен отговор, в който заявява, че изцяло оспорва предявените искове. Счита предявените искове за неоснователни. Съображенията й по същество са следните:Становище по установителния иск по чл.422 ГПК за признаване по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 210.34лева, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги, моли да се има предвид следното: Ha първо място изцяло оспорвала твърдението, че бил налице сключен договор от 29.03.2008г. между ответника и ищеца, по повод на който да било възникнало договорно правоотношение между страните за предоставяне на мобилни услуги. Изцяло  оспорвала изложеното в исковата молба твърдение, че ответницата била ползвала далекосъобщителни услуги, предоставени от ищцовото дружеството, чието заплащане се претендирало. Ответницата никога не била ползвала и никога не е била получател на мобилните услуги, чиято стойност се претендирала. Считала, че настоящия иск бил погасен по давност, поради което и на основание чл.111, Б.„В" правела възражения за погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на установителния иск.  Оспорва предявеният осъдителен иск и счита същия за неоснователен. Съображенията й за това по същество са следните: Сключения между страните договор от 15.02.2016г. за недействителен. Това е така, защото представения договор не бил сключен по ясен и разбираем начин. В тази връзка следвало да бъде посочено, че същия бил написан с размер на шрифт, който бил нечетлив. Поради тази причина от неговото съдържание не можело да се извличат данни за договорната регламентация на правата и задълженията на страните и в този смисъл не било ясно въобще каква била тяхната воля по отношение на изпълнението на съглашението. Практически нечетливостта на договора означавала и липса на такъв, защото шрифта, с които бил изготвен не позволявал на потребителя да се запознае с условията по него, а това нарушава изискването на закона за сключване на договора по ясен и разбираем начин. На второ място няма данни операторът реално да е предал за ползване мобилното устройство, чието заплащане претендирали. На следващо място видно от изложените в исковата молба твърдения, претендираната сума в размер на 149,90лева, представлява според ищцовото дружество договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника - потребител.  По делото нямало данни да е уговорена такава неустойка. А в случая дори и хипотетично да е било уговорена такава, считала, че такава клауза била нищожна. Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително давала възможност на ищеца да получел насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя. Считала по своята правна същност, че такава уговорка била изначално нищожна още към датата на сключването на договора, тъй като противоречала на чл.26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не бил породил правно действие, а нищожността на тази клауза била пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Ето защо осъдителният иск бил изцяло неоснователен и следвал да бъде отхвърлен. Поради гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове, ведно с всички законни последици.

 

          Ищцовото дружество, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.

           

Ответницата Р.Б.Г., представлявана от назначения й за особен представител адв.Т. оспрова изцяло исковата молба – моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни – прави възражение и за изтекла погасителна давност на вземания. Представя писмена защита.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

Ищцовото дружество са се снабдили със заповед за изпълнение № 669 от 26.02.2019г. по гр.д.№ 1127/2019г. на Старозагорския районен съд за вземане в общ размер идентичен с процесното – но в размер от 240.20лева главница – потребени и незаплатени услуги за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г. – фактура № **********/01.05.2017г., 61,55лева  потребени и незаплатени услуги за периода от 20.12.2016г. до 19.02.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г. фактура № **********/20.02.2017г., и 58,49лева потребени и незаплатени услуги за периода от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г. – фактура № **********/10.03.2017г.,ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019г. до окончателното им заплащане и сумата от 205лева разноски по делото.

Заповедта е връчена на ответницата при условията на чл.47,ал.5 , поради което в срока по чл. 415,ал.4 , ищецът е предявил по делото процесния иск за съществуване на процесното вземане, но до сумата от 210.34лева главница за неплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 29.03.2008г. – но в размер на 90.30лева главница – потребени и незаплатени услуги за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г. – фактура № **********/01.05.2017г., 61,55лева  потребени и незаплатени услуги за периода от 20.12.2016г. до 19.02.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г. фактура № **********/20.02.2017г., и 58,49лева потребени и незаплатени услуги за периода от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г. – фактура № **********/10.03.2017г.,ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019г. до окончателното им заплащане.

Страните са сключили в писмена форма договор за фиксирани услуги, както и допълнителни споразумения към договор за мобилни услуги.По силата му ищецът се задължил да предоставя на ответницата електронни съобщителни услуги при условията му и общите условия на договора, а ответницата се задължила да му ги плаща ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна такса за избрания от нея абонаментен план, съгласно издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след издаването й, независимо от това дали е получила същата (чл.чл. 23 и 26-27 ОУ на ищеца на интернет страницата му).

 

 Тъй като със заявлението и заповедта за изпълнение ищецът не е предявявал и вземанията си за неплатени му от ответника лизингови вноски по договора им за лизинг от 15.02.2016г., съдът не взема предвид и фактурираните за плащане на ответницата в процесните фактури лизингови вноски по 15.99 лева всяка, защото основанието за тяхната дължимост е само договора за лизинг, а не процесния договор за мобилни услуги, а и те по съдържание не представляват „електронни съобщителни услуги“ по смисъла на §1, т. 17 от ДР на ЗЕС, а „лизингови вноски“. Поради това тяхната дължимост не е предмет и на предявения от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 по делото, защото предмет на същия е само присъденото му със заповедта за изпълнение по чл. 410 вземане за неплатените му за исковия период далекосъобщителни услуги по договора за мобилни услуги, а в легалното определение на последните не се включват и лизингови вноски по договорите за лизинг (§1, т. 17 от ДР на ЗЕС). Поради това последните не са предмет на предявения иск по чл. 422, ал. 1 , защото предмет на последния са само дължимите по договора за мобилни услуги електронни съобщителни услуги, нито на предявения осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, защото предмет на последния са само предсрочно изискуемите лизингови вноски след месец май 2017г. до януари 2018 г. по договора за лизинг), въпреки, че са били фактурирани за плащане на ответника с процесните фактури.

 

Видно от представените и приети като доказателства по делото, неоспорени от ответницата по делото три процесни фактури и кредитно известие в изпълнение на договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него, ищецът е предоставил на ответницата съответно - електронни съобщителни услуги за отчетните периоди (разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и месечна такса с уговорените отстъпки)

 

Тежестта да докаже при това положение по делото, че е изпълнила точно и без забава тези си изискуеми парични задължения по процесните фактури, лежи по делото върху ответницата, като не са ангажирани доказателства за извършени плащания от нейна страна. При това положение следва предявените установителни претенции да бъдат уважени изцяло – до размера на търсените суми с исковата молба – в размер от 90.30лева главница – потребени и незаплатени услуги за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г. – фактура № **********/01.05.2017г., 61,55лева  потребени и незаплатени услуги за периода от 20.12.2016г. до 19.02.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г. и 58,49лева потребени и незаплатени услуги за периода от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019г. до окончателното им заплащане

 

На 15.02.2016г. страните са сключили, при представените общи условия, договор за лизинг. По същия ищецът предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване на лизинг, за срок от 23 месеца, или до 15.01.2018г., посоченото в този договор устройство, а ответницата се задължила да му плати общата му лизингова цена от 367.77лева с ДДС/ за която сума подписала запис на заповед от 15.02.2016г./, на месечни лизингови вноски, всяка по 15.99 лева. Следва този иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Съгласно чл.12, ал. 2 от общите условия на същия договор за лизинг, въз основа на която клауза ищецът в случая претендира, че е възникнало и съществува това негово вземане за тези предсрочно изискуеми лизингови вноски от 149.90лева, е уговорено, че месечните вноски и другите дължими възнаграждения по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно същия плащания - тази клауза на чл.12, ал. 2 от Общите условия на процесния договор за лизинг е неравноправна, а за наличието на такива клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно (чл.7, ал.3, изр.1 ), като в случая е направено възражение в отговора на исковата молба от назначения особен представител.

 

Според чл. 143 ЗЗП (в приложимата му с оглед датата на сключването на договора за лизинг редакция, преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изброените след това в текстовете на чл. 143 ЗЗП възможни проявни форми на неравноправни клаузи, по аргумент от т. 19 на чл. 143 ЗЗП (ред. преди посоченото изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), е примерно, а не изчерпателно.

 

В случая клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг, урежда условията за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, както и произтичащите от това последици за потребителя – ответник. Според същата клауза, месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случаите, както на прекратяване на договора на мобилни услуги, така и на забава в плащане на дължими съгласно същия плащания от лизингополучателя. Именно на тази тази клауза ищецът в случая претендира предсрочно изискуемите лизингови вноски.

 

ВКС обаче приема в задължителната си практика, че идеята за неизпълнение, което е съществено от гледна точка на интереса на кредитора, е заложена и в чл. 71 ЗЗД, уреждащ правото му да иска изпълнение на срочно задължение преди срока (Р 109-2019-II т.о.). Като се има предвид това, клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на процесния договор за лизинг, не би била неравноправна само ако съдържаше достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, а случаят не е такъв. При него е несъстоятелно да се приеме, че във формулировката й – „месечните лизингови вноски и дължимите възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги…, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащането на дължими съгласно същия договор плащания", е заложен "ясно и недвусмислено обективен и безспорен критерий" за предсрочна изискуемост на тези вноски. Не само защото същата клауза очевидно не съдържа указание нито за причината за прекратяването на договора за мобилни услуги, сключен с лизингополучателя (безвиновно или по негова вина), нито дали просрочието (забавата в плащането на дължимите по него плащания) съгласно същия договор следва да обхваща едно или няколко дължими „плащания“ по една или различни фактури по договора за мобилни услуги или само част от тях, нито какво трябва да е естеството на тези плащания  – месечни абонаментни такси и/или мобилни услуги. Нещо повече. Същата клауза обуславя предсрочна изискуемост на лизинговите вноски за неизпълнение не на договора за лизинг, а на друг договор/и за мобилни услуги, сключен/и от лизингополучателя. Освен това формулировката й не държи и сметка за продължителността на срока на договора за лизинг (в случая от двадесет и три месеца), нито за размера на задълженията на ответника по него - да плати 23 месечни лизингови вноски в общ размер от 367.77 лева. А тези обстоятелства несъмнено имат значение за преценката дали прекратяването или неизпълнението/неплащането на задължения по сключения от него в случая друг договор за мобилни услуги, дори и в незначителен размер, е съществено за интереса на ищеца - кредитор, за да може той добросъвестно да го лиши от преимуществото на срока и обяви за предсрочно изискуеми на основание същата клауза оставащите до края на срока на договора за лизинг месечни лизингови вноски с ненастъпил падеж. Липсата на ясни критерии в съдържанието на същата клауза препятства възможността при възникналия и в случая съдебен спор между страните съдът да прецени дали е осъществено предвиденото в тази клауза основание, и то за автоматична предсрочна изискуемост на същите вноски. Поради тази неяснота за тежестта на неизпълнението, и то по друг/и договор/и за мобилни услуги, обуславящо тази автоматичната предсрочна изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж по процесния договор за лизинг, клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите му условия поставя ответницата – длъжник в значително по-неблагоприятно положение спрямо ищеца - кредитор, който може да се позове на нея винаги, когато същата забави което и да е плащане по договора за мобилни услуги или последният бъде прекратен/развален дори за незначително неизпълнение, дори забавата да е частична или да касае само акцесорни и/или незначителни с оглед интереса на кредитора задължения по същия договор. Същевременно тази клауза е в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтича изискването за кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост (аргумент и от чл. 71 ЗЗД). А предвиденото в чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг автоматично настъпване на тази изискуемост, дори и в случай на незначителна забава на дължими по договора за мобилни услуги плащания, респективно независимо от причината за прекратяването му, без необходимост от уведомяване на ответницата – длъжник за това, нарушава изискването за равновесие в отношенията длъжник - кредитор и поставя ответницата в значително по-неблагоприятно положение, включително като се имат предвид неблагоприятните за нея последици от предсрочната изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж. Ето защо съдът намери, че клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг, въз основа на която в случая ищецът претендира с исковата си молба възникването и съществуването на процесното вземане от 260.26 лева за предсрочно изискуеми лизингови вноски по същия договор, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПП. А тъй като не е уговорена индивидуално, а в чл. 12, ал. 2 от общите условия на процесния договор за лизинг, тя е и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). А след като е така и тази клауза, въз основа на която в случая ищецът претендира с този си иск възникването и съществуването на негово вземане за 260.26 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски по процесния договор за лизинг, е неравноправна и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), за ищецът не е възникнало и поради това несъществува към датата на приключване на съдебното дирене вземане за същите вноски (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо искът му за осъждането на ответницата да му плати тази сума, се явява неоснователен по основание и следва да бъде отхвърлен изцяло. Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото и по този иск.

 

При този изход на делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер на 555лева (от които 75 лева внесена д.т. за производството, 180 лева платено адвокатско възнаграждение и 300лева възнаграждение за особен представител), както и 205лева разноски по заповедното производство следва да се възложат в тежест на ответницата съразмерно с уважената част от исковете – до размера на общо 443,75лева.

         

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Б.Г., с ЕГН **********, с адрес *** махала, чрез назначения й особен представител адв.Т., съдебен адрес *** дължимостта на вземането на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, съдебен адрес *** за сумата от общо 210,34лева - в размер от 90.30лева главница – потребени и незаплатени услуги за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г. – фактура № **********/01.05.2017г., 61,55лева  потребени и незаплатени услуги за периода от 20.12.2016г. до 19.02.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г. и 58,49лева потребени и незаплатени услуги за периода от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. за клиентски номер № ********* по договор от 29.03.2008г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2019г. до окончателното им заплащане, за които парични задължения е издадена заповед № 669/26.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.дело № 1127 по описа за 2019г. на Старозагорския районен съд.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, съдебен адрес ***, иск за осъждането на Р.Б.Г. с ЕГН **********, с адрес *** махала, чрез назначения й особен представител адв.Т., съдебен адрес *** да му заплати сумата от 149.90 лева за предсрочно изискуеми лизингови вноски след май 2017г. до януари 2018г. по договор за лизинг от 15.02.2016г. като неоснователен.      

 

ОСЪЖДА Р.Б.Г. с ЕГН **********, с адрес *** махала, чрез назначения й особен представител адв.Т., съдебен адрес ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, съдебен адрес ***, сумата от 443,75лева/четиристотин четиридесет и три лева и 75стотинки/ направени по настоящото и в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: