РЕШЕНИЕ
№ 970
гр. Бургас, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120107013 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против Н. Д. В. искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 854,79 лв., представляваща общата
стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода 29.08.2019 г. - 05.01.2021
г., съгласно фактури, издадени през периода 28.10.2019 г. - 25.01.2021 г., сумата от 162,66
лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по
отделните фактури, дължимо за периода 27.11.2019 г. – 06.07.2022 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4414/2022 г. по
описа на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените от
него разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба се твърди, че
ответникът е клиент на ищцовото дружество с абонатен № ***** и потребител на
предоставяните от ищеца услуги във водоснабден обект - апартамент, находящ се в гр. Б***,
ж.к. ******. Твърди се също така, че ответникът е бил длъжен да плаща ежемесечно
задълженията си към дружеството, но не е платил задълженията си по процесните фактури.
На следващо място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за
процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 4414/2022 г. на БРС, препис от която е бил връчен
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия
установителен иск, съобразно дадените от съда указания. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
1
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Назначеният по делото особен представител на ответницата оспорва иска частично,
като първоначално твърди, че липсват доказателства ответницата да има качеството „****“
на доставяните от ищеца ВиК услуги в посочения в исковата молба имот, а след събирането
на всички доказателства заявява, че отговорността й следва да бъде ангажирана съобразно
притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота. В отговора е заявено и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от процесните задължения, но с допълнителна
молба от 17.02.2023 г това възражение е оттеглено. Особеният представител на ответницата
се явява в съдебно заседание, поддържа възраженията си, не представя доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4414/2022 г. по описа на РС-Бургас, по същото е
издадена Заповед № 2126/12.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. Д. В. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД сумата от 854,79 лв., представляваща сбор от неплатени суми за
използвани ВиК услуги за абонатен № *****, за водоснабден обект в гр. Б***, ж.к.*****,
междинен, дължима по фактури, издадени през периода 28.10.2019 г. – 25.01.2021 г. за
отчетен период 29.08.2019 г. – 05.01.2021 г., както и сумата от 162,66 лв. – лихва за забава,
начислена за периода 27.11.2019 г. – 06.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 75 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 07.10.2022 г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви установителен иск за вземанията си, тъй като са били налице
условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за това. В резултат на това в законоустановения
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е образувано
настоящото исково производство.
По делото са представени справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в
Служба по вписванията – гр. Б***, справка за собственици и носители на други вещни права
за имот от КРНИ и удостоверение за семейно положение на ответницата, от които е видно,
че тя и *** й са собственици в режим на СИО на горепосочения от ищеца водоснабден имот,
за който са начислени процесните задължения.
Представени са две справки-извлечения от показанията за водомери *** и ****,
отчетени с мобилно устройство, с адрес на водомерите: гр. Б***, ж.к. *****, с титуляр на
партидата Н. Д. В., потребителски № *****, от които е видно, че през периода 29.08.2019 г.
– 05.01.2021 г. са били отчетени общо 264 куб.м. вода, като реални отчети са били
извършени през част от отчетните периоди, а през останалите са начислени служебни
показания. Представени са и копия на шест протокола за неосигурен от потребителя достъп
до водомерите в имота на инкасатора И. Д., като същите касаят периодите, през които на
ответницата са начислени служебни показания за потребените ВиК услуги.
По делото са приложени и копия на 13 фактури, издадени от ищеца на името на
ответницата през периода 28.10.2019 г. - 25.01.2021 г., в които са фактурирани отчетените
общо 264 куб.м. вода за периода 29.08.2019 г. – 05.01.2021 г.
Горните писмени доказателства не са оспорени от ответната страна.
По делото е разпитана свидетелката И. А. Д., която е заявила, че работи като ******
във „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – Бургас и отчита и имота на Н. В. в гр. Б****,
ж.к. ****. Според свидетелката, в имота има два водомера, като редовен достъп до тях й е
бил осигуряван до преди 5-6 години, а след това й отварят рядко. Заявява също така, че
когато е отчела 207 куб.м. вода, е видяла водомера, като тогава достъп й е бил осигурен от
*** на ответницата със съдействието на домоуправителя. Свидетелката заявява, че не знае
2
как се е натрупало това количество вода, нито дали е имало теч в имота, но такова е било
реалното показание на водомера.
При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск
е основателен и доказан по следните съображения:
По делото се установи, че през процесния период ответницата и *** й са били
собственици в режим на СИО на водоснабден недвижим имот – апартамент, като при ищеца
партидата за имота е открита на името на ответницата. С оглед на това съдът намира, че
именно тя има качеството на потребител на предоставяните от ищцовото дружество ВиК
услуги и дължи плащане на тяхната стойност.
Установи се също така, че в процесния имот са били доставени количествата вода, за
които са начислени сумите, формиращи общия размер на процесната главница от 854,79
лв., поради което следва да се приеме, че тя дължи нейното плащане. Поради това и при
липсата на твърдения и доказателства ответницата да е платил тази сума на ищцовото
дружество, съдът намира, че предявеният иск в частта относно главницата е основателен и
доказан.
Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответницата
доброволно плащане, съдът намира, че тя дължи и лихва за забава върху отделните
вземания, считано от изпадането й в забава до претендираната в заявлението дата –
06.07.2022 г., като по изчисления на съда сборната мораторна лихва възлиза на 162,66 лв.
Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и в частта относно
претендираната от ищеца мораторна лихва.
На осн. чл. 86 от ГПК ответницата дължи и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК
е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, които са в размер от 280 лв., както и разноските в
заповедното производство, които са в размер на 75 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. В., ЕГН **********, от гр.
Б**, ж.к. **, че същата дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление гр. Б**, кв **, представлявано от Г. Й. Т., в качеството й на
потребител с абонатен № *****, сумата от 854,79 лв. (осемстотин петдесет и четири лв. и
седемдесет и девет ст.), представляваща общата стойност на доставена, отведена и
пречистена вода през периода 29.08.2019 г. - 05.01.2021 г., съгласно фактури, издадени през
периода 28.10.2019 г. - 25.01.2021 г., сумата от 162,66 лв. (сто шестдесет и два лв. и
шестдесет и шест ст.) – сборна мораторна лихва, дължима за периода 27.11.2019 г. –
06.07.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед №
2126/12.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
3
ч.гр.д. № 4414/2022 г. по описа на РС - Бургас.
ОСЪЖДА Н. Д. В., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к. **, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление
гр. Б**, кв **, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 280,00 лв. (двеста и осемдесет лв.),
представляваща направените от ищеца разноски в настоящото производство, както и сумата
от 75,00 лв. (седемдесет и пет лв.), представляваща направените от него разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4