Решение по адм. дело №435/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.197, ал.2 и сл. от ДОПК.

Образувано е по Жалба вх. № 2164/12.09.2025 г. на „**“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. С., [адрес], ап.40, представлявано от управителя С. М. Р., чрез адв. С. Г. от САК, срещу Решение № ПО-88/28.08.2025 г. на заместник-директора на ТД на НАП С.**, с което е оставена без уважение, като неоснователна, Жалба вх. № Ж-22-1027/22.08.2025 г. по регистъра на ТД на НАП С.* срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх. № [рег. номер]-023-0002266/12.08.2025 г., издадено от М. П. - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки за налагане на предварителни обезпечителни мерки, а именно: 1. очаквано публично вземане, и 2. реална и конкретна опасност за неговото събиране – невъзможност или значително затруднение. Възразява се срещу констатациите на административния орган и се твърди, че те се основават на неправилно установена фактическа обстановка и липса на надлежни доказателства. Искането към съда е да се отмени решението и да се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от управителя С. Р. и адв. С. Г. от САК, които поддържат жалбата и направените с нея искания. Подробни съображения излагат в пледоарията по същество и представени писмени бележки.

Ответникът по жалбата - директорът на ТД на НАП С.**, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. К., оспорва жалбата, моли за нейното отхвърляне като неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд – Перник, като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001425003540-020-001/16.07.2025 г. е възложено извършване на ревизия за установяване отговорността на „**“ ЕООД – [населено място] по ЗКПО за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2024 г. и по ЗДДС за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2024 г.

Ревизионното производство е образувано по повод постъпил Доклад № П-22001424183565-ОИС-001/30.06.2025 г. от извършена ПУФО с обхват от 2022 г. до м. 09.2024 г., в хода на която при извършена съпоставка между декларираните продажби на продукция, попадаща в обхвата на приложение 2 от ЗДДС и осчетоводените продажби и изписани стоки от дружеството е установена разлика между ДО на закупените семена по приложение 2 от ЗДДС и осчетоводените получени и продадени стоки. Въз основа на извършен частичен анализ на преминаванията на товарните автомобили през ГКПП е направен извод, че за част от декларираните ВОД и недеклариран ВОП от страна на гръцките контрагенти липсват данни за преминавания на описаните в ЧМР товарни автомобили. Според справка ПП VIES – 1.14 Справка за съпоставени данни за ВОП и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите, подадени от български задължени лица, ревизираното лице е декларирало ВОД към контрагенти в ЕО, като клиентите не са декларирали придобивания в размер на 612 601 лв.

При ревизията е установено, че ревизираното дружество не притежава недвижими имоти и превозни средства, но има активни банкови сметки на територията на страната, с които оперира. В тази връзка Е. Н. Г. – главен инспектор по приходите, в качеството си на ръководител на ревизията, направила Искане за предварително обезпечаване на задълженията № Р-22001425003540-039-001/11.08.2025 г. В него изложила мотивите и посочила очаквания размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне, а именно: ДДС в размер на 122 000 лв. и лихва към 11.08.2025 г. в размер на 23 000 лв.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0002266/12.08.2025 г., М. П. - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, в съответствие с направеното искане и основавайки се изцяло на мотивите в него, наложила на „***“ ЕООД – [населено място] обезпечителна мярка: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ „**“ АД за сумата от 145 000 лв.

Срещу ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0002266/12.08.2025 г., „**“ ЕООД – [населено място] подало Жалба вх. № Ж-22-1027/22.08.2025 г. по регистъра на ТД на НАП С.**. С Решение № ПО-88/28.08.2025 г. на заместник-директора на ТД на НАП София тя е оставена без уважение като неоснователна.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Спазен е и срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, вр. чл.22, ал.7 от ДОПК, тъй като Решение № ПО-88/28.08.2025 г. е връчено по електронен път на адресата „**“ ЕООД – [населено място] на 01.09.2025 г. /л.105 от делото/, а 7-дневния срок за оспорването му, съгласно правилото на чл.22, ал.7 от ДОПК, е изтекъл на 09.09.2025 г., който е първият присъствен ден, следващ неприсъствения 08.09.2025 г., на която дата е подадена жалбата /видно от документите, представени от жалбоподателя с Молба вх. № 2668/30.10.2025 г./. Ето защо тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Съображенията са следните:

Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Съгласно чл.268, вр. чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, когато решаващият орган – директорът на ТД на НАП остави жалбата без уважение, решението му подлежи на обжалване пред административния съд. Следователно предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решението на директора на ТД на НАП, както и обжалваните пред него действия на публичния изпълнител.

С жалбата на дружеството до директора на ТД на НАП се оспорват действията на публичния изпълнител по налагането на обезпечителна мярка: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ „Юробанк България“ АД за сумата от 145 000 лв. Респ., предмет на съдебната проверка е законосъобразността на разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на ответника.

Атакуваното решение е издадено от компетентен орган по арг. от чл.267, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК и при спазване изискванията за форма. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието му, съдът констатира, че то съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му, както и ясно и недвусмислено волеизявление, което да може безпротиворечиво да бъде разбрано от адресата. Спазен е и срокът за издаването му.

Потвърденото с решението ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0002266/12.08.2025 г. е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в териториалната дирекция, съгласно правомощията му, определени в ДОПК. Спазена е писмената форма и съдържанието по чл.243, ал.1 от ДОПК.

От установените по делото факти и анализ на събраните доказателства се обуславят следните правни изводи:

Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Това правило при налагането на ПОМ е проведено като последователна законодателна политика и при обезпечаването на вече установените и изискуеми публични вземания като за него чл.195, ал.2 ДОПК от разписва, че обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение.

Според чл.121, ал.3 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това е невъзможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната дейност.

Съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК при налагането на ПОМ е приложим реда по чл.195 от ДОПК. В чл.195, ал.6 от ДОПК е определена задължителна поредност, по която се извършват обезпеченията, а именно по балансовата стойност на активите, а когато такава няма се прилага следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи - собственост на ФЛ. Същевременно чл.195, ал.7 от ДОПК вменява изискване обезпеченията да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал.5.

От проследената нормативна уредба може да се заключи, че не отговаря на приложимите правни норми изложеното в процесното решение разбиране на директора на ТД на НАП – София, че при налагането на предварителните обезпечителни мерки публичният изпълнител действа винаги в условията на обвързана компетентност, в допълнение на което в писмените бележки по делото пълномощникът на ответника е посочил, че самостоятелната преценка на публичния изпълнител се свежда единствено до правото му да избере вида на обезпечителните мерки. По смисъла на чл.121, ал.1 от ДОПК мотивираността на отправеното до публичния изпълнител искане за налагане на ПОМ е задължителна предпоставка за позитивното му произнасяне, от което следва, че той разполага с правото да прецени обосноваността на искането, за да упражни правомощието си по налагане на мерките. Изискваните от чл.121, ал.1 от ДОПК мотиви на органа по приходите трябва да са конкретни според действително предизвиканата обезпечителна нужда, а не формално да приповтарят текста на закона. Подобно приповтаряне се приравнява на липса на мотиви, защото по никакъв начин не създава яснота какво точно предизвиква необходимостта от обезпечаване. Поради това съдът не възприема като обосновка посоченото разяснение в Искане № Р-22001425003540-039-001/11.08.2025 г., че налагането на ПОМ е необходимо за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде затруднено събирането на задълженията. Така формулирана, обосновката повтаря почти буквално текста на чл.121, ал.1 от ДОПК без да внася яснота относно съображенията на приходния орган да поиска обезпечаването.

Обстоятелството, че дружеството няма достатъчно активи, с които да се обезпечат задълженията му към бюджета, не води само по себе си до извод за невъзможност или за затруднено реализиране на отговорността му за заплащане на задължения, които евентуално ще бъдат установени при ревизията. Поради това изложените факти не могат да обосноват нуждата от предварително обезпечаване на подлежащите на установяване задължения на „**“ ЕООД – [населено място] въз основа на ЗВР № Р-22001425003540-020-001/16.07.2025 г.

Съгласно чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки също трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона /чл.169 от АПК/ и спазен ли е принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Налагането на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел. Общо изискване към всеки административен акт е спазване на принципа за съразмерност на административните актове и изпълнението спрямо засягането на правата и законните интереси на адресатите им, прогласен в субсидиарно приложимия АПК - чл.6, още повече при специалното изискване на чл.195, ал.2 от ДОПК за мотивиране на обезпечителната нужда. В случая публичният изпълнител се е задоволил да повтори мотивите на органа по приходите, с което на практика е лишил постановлението от адекватна обосновка.

Липсата на яснота по въпроса как точно без налагането на ПОМ ще се затрудни събирането на очакваните задължения към фиска в посочения предполагаем размер обуславя извод за неспазване на изискванията на чл.121, ал.1 от ДОПК, което по смисъла на чл.197, ал.3, предл. последно от ДОПК представлява абсолютно основание за отмяната на ПОМ. В това отношение следва да се има предвид, че в процеса тежестта да установи наличието на обезпечителна нужда се носи изцяло от ответника, който в случая не е съумял да се справи с това.

Изложеното обуславя извод за основателност на жалбата. Оспореният акт – Решение № ПО-88/28.08.2025 г. на заместник-директора на ТД на НАП С.*, следва да се отмени като незаконосъобразно, както и на основание чл.197, ал.3, предл. последно от ДОПК да се отмени обезпечителната мярка, наложена с ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0002266/12.08.2025 г. на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП.

Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане на жалбоподателя, ТД на НАП - С.** следва да бъде осъдена да му заплати сторените по делото съдебни разноски, които са в размер на 1250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, от които: 50,00 лв. /петдесет лева/ - внесена държавна такса; и 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност, съдът намира за неоснователно, тъй като процесуалният представител на жалбоподателя е изготвил подробна и аргументирана жалба, в която е изложил конкретни съображения, осъществил е процесуално представителство и адекватна защита, представил е подробни писмени бележки.

Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № ПО-88/28.08.2025 г. на заместник-директора на ТД на НАП С.**, с което е оставена без уважение Жалба вх. № Ж-22-1027/22.08.2025 г. по регистъра на ТД на НАП С.*, подадена от „**“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. С., [адрес], ап.40, представлявано от управителя С. М. Р., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0002266/12.08.2025 г., издадено от М. П. - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП.

ОСЪЖДА ТД на НАП – С.* ДА ЗАПЛАТИ на „**“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул. С., [адрес], ап.40, представлявано от управителя С. М. Р., направените по делото съдебни разноски в размер на 1250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.197, ал.4, вр. чл.121, ал.2 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.