№ 1117
гр. П., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720102451 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** чрез адв. М.,
срещу О. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД,
и искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 806.85 лева, от която: сумата от 679.62 лева - главница за
доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен № ***, за
периода от 24.11.2020 г. до 25.12.2023 г, сумата от 127.13 лева, лихва за
забава на месечните плащания за периода от 06.02.2021 г. до 22.01.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумите, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор ответника О. И. М. чрез
назначения му особен представител – адв. В. П. е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявения иск по основание и размер. В отговора
твърди, че ищецът не е представил доказателства за реално ползване от
1
ответника на процесния имот, като оспорва да е налице и облигационна
връзка между страните в процесния период. Оспорил е доставката на ВиК
услуги, както и реално отчитане но потребената в имота вода. В отговора е
противопоставил и възражение за погасяване по давност на част от
процесните вземания. По подробно изложените в отговора доводи и
аргументи моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М., която поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените
по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му
особен представил адв. П., който оспорва предявените искове и моли съда да
ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за частично допустими, по следните
съображения:
С оглед установеното в хода на делото, че преди предявяване на иска в
периода 24.01.2024 г. до 22.03.2024 г. ответникът е погасил чрез плащане част
от процесното вземане на стойност от 469,38 лева, с които плащания при
ищеца са погасени дължими суми за главница от 372,47 лева за периода от
24.11.2020 г. до 20.04.2022 г. и 96,91 лева, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 06.02.2021 г. до 22.01.2024 г., и като взе
предвид, че исковата молба е постъпила в съда на 14.05.2024 г. (повече от един
месец, след като ответника е платил част от процесните суми), то и съдът
намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск
срещу ответника за заплащане на сумата от 372,47 лева, представляваща
главница за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен №
***, за периода от 24.11.2020 г. до 20.04.2022 г. и за сумата от 96,91 лева,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
06.02.2021 г. до 22.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
372,47 лева до окончателното и изплащане. Наличието на правен интерес е
2
една от абсолютно необходимите предпоставки за допустимост на предявените
исков, за наличието на която съдът следи служебно. Нейната липса води до
недопустимост на предявените искове, поради което и производството по
делото, в тази му част следва да бъде прекратено поради липса на правен
интерес, респ. недопустимост на иска в тази му част на основание чл.130 от
ГПК.
В останалата част, съдът намира че предявените искове са допустими, и
следва да бъдат разгледани от съда.
По основателността:
Ищецът „***” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите,
предоставящ услуга - *** на крайни потребители.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на
ВиК услуги. Това са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
В настоящия случай, видно от приложената справка от Агенция по
3
вписванията, се установява по безспорен начин, че на 08.03.2019 г., чрез
покупко – продажба ответника е придобил собствеността върху недвижим
имот, находящ се в ***. Няма спор, че придобития от ответника недвижим
имот е водоснабден. Във връзка с придобиване собствеността върху
недвижимия имот, ответникът на 14.03.202019 г. е подал при ищеца заявление
за промяна на партида, с което е заявил, че желае партидата за вода за адрес:
***, водеща са на името на М.А.Т., да бъде прехвърлена на О. И. М.. От
приложения договор № *** г. за доставка на вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води, се установява по безспорен начин, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение във връзка с
предоставяне на ВиК услуги до посочения в молбата на ответника недвижим
имот, които се предоставят от ищеца. Няма спор, че водоснабдения имот през
процесния период е бил ползван от ответника, като не се събраха
доказателства, от които да се установи, че през периода – 20.04.2022 г. до
25.12.2023 г. ответника е отчуждил, или предоставил за ползване на друго
лице, собствения му водоснабден недвижим имот. От представения договор,
преценен по отделно и в съвкупност с останалия събран доказателствен
материал, се установява по безспорен начин, че ответника е собственик, респ.
ползвател на водоснабден имот, находящ се в ***, поради което има и
качеството на клиент на ВиК услуги. В тази връзка следва извода, че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.
Облигационната връзка между страните е възникнала на основание сключения
по между им договор, като съдържанието й се определя от договора и закона,
и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от
ДКЕВР. От тук и следва извода, че О. И. М. е потребител на ВиК услуги по
смисъла на посочените разпоредби, идентифициран съгласно чл.59, ал.1, т.2 от
представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ. В тази връзка искът се явява доказан по основание.
Не се спори, че през процесния период „***” ООД е извършило услуги
по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, като
за ответника е възникнало задължението да заплати цената на същите.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури,
при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а
4
съгласно ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ потребителя заплаща
дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез
разплащателна сметка.
Няма спор, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения
в Общите условия срок, както и факта, че потребителя на ВиК услугите –
В.Я.Я. не е заплащал същите в едномесечен срок от издаването на фактурите.
В ОУ е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ
предоставянето на битова питейна вода и услугите ***.
От изслушаната, приета и неоспорена съдебно – икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице В. В., се установява, че в
счетоводството на ищеца за процесния период има открита сметка 411 -
Клиенти, с абонатен № № ***, за имот с адрес: ***, и титуляр ответника - О.
И. М.. От експертизата се установява също така, че в периода от 24.11.2020 г.
до 25.12.2023 г., за адрес: ***, с абонатен № ***, са отчетени 265 кум. м.
доставена питейна вода, която е отведена и пречистена съгласно показания на
един брой водомер. Вещото лице е установило, че отчитането на потребеното
количество питейна вода е извършено съгласно електронен карнет, в който са
вписани 265 куб.м. доставена, отведена и пречистена питейна вода, съгласно
показанията на един брой водомер монтиран при ответника. Вещото лице е
изчислило стойността на доставената, отведена и пречистена питейна вода от
„В и К” ООД гр. П., но незаплатена за процесния водоснабден имот от 679,62
лева – главница и сумата от 127,13 лева, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 06.02.2021 г. до 22.01.2024 г.
Вещото лице е установило, че ответникът е извършил плащане в размер
на 469,38 лева, с която сума при ответника е извършено погасяване по
дължимата главница в размер на 372,47 лева, за периода от 24.11.2020 г. до
20.04.2022 г., и сумата от 96,91 лева - лихва за забава, за периода от
06.02.2021г. до 22.01.2024 г. Експерта е изчислил, че след извършеното от
ответника плащане на стойност от 469,38 лева, при ищеца е останала дължима
сума в размер на 337,37 лева, от която: главница в размер на 307,15 лева за
периода от 20.04.2022 г. до 25.12.2023 г., и лихва за забава в размер на 30,22
лева, за периода от 01.07.2022 г. до 22.01.2024 г.
5
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че сумите са платени от
ответника преди предявяване на иска, на следните дати: 24.01.2024 г.,
22.02.2024 г. и 22.03.2024 г., с които плащания при ищеца са погасени суми за
периода от 24.11.2020 г. до 20.04.2022 г.
Вещото лице не е установило ответника да е извършил плащане на
остатъка от дължимата главница, след направеното от него последно плащане
на 22.03.2024 г.
В горния смисъл предявеният иск за главница е основателен и доказан
по размер.
Съгласно чл.44 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението
си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на ВиК оператора. Мораторната лихва е акцесорно задължение
спрямо главницата.
От приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза се
установява, че дължимата лихва за забава на месечните плащания след
извършеното от ответника плащане на 22.03.2024 г. е в размер на 30,22 лева, за
периода от 01.07.2022 г. до 22.01.2024 г.
С оглед установената дължимост на главницата, то иска за присъждане
на мораторна лихва се явява доказан по размер, предвид основателността на
главния иск, и в съответствие с установения размер на мораторната лихва от
приетата съдебно – икономическа експертиза, тъй като искът за присъждане
на лихва е акцесорен и следва съдбата на главния иск..
Ответникът в отговора на исковата молба е противопоставил
възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания, което
възражение съдът намира за неоснователно, тъй като от приетата и
неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза се установява, че
ответника е извършил погасяване при ищеца преди предявяване на иска, като
дължимите суми за главница за периода от 24.11.2020 г. до 20.04.2022 г. при
ищеца са погасени. Поради това и в тази част на предявените искове
производството по делото се прекратява, поради недопустимост на иска. Дори
и да се приеме, че в този период, за който при ищеца преди предявяване на
иска са погасени част от претендираните с исковата молба суми, при
6
приложението на чл.111, б.“б“ от ЗЗД, то същите са платени доброволно от
ответника, а съгласно чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното,
макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Ето
защо съдът намира противопоставеното от ответника в отговора на исковата
молба възражение за погасяване по давност на част от претендираните с
исковата молба суми за неоснователно.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от 307,15 лева, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
дължи законната лихва за забава върху уважената част от главницата
По разноските:
Ищеца е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените от него
разноски. То съдържащите в делото документи се установява, че ищеца е
направил такива за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева,
възнаграждение за особен представител от 350,00 лева, депозит за вещо лице
250,00 лева, и заплатено адвокатско възнаграждение от 400,00 лева. С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски съразмерно с
разгледаната и уважена част от исковете в размер на 439,04 лева,
представляваща разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение на
особен представител, депозит вещо лице и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете, които се възложат върху ответната
страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК, производството по гр.д.
№ 02451/2024 г. на ПРС, в ЧАСТТА, в която „***” ООД, гр. П., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** са предявили искове с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на О. И. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, да им заплати сумата от 372,47 лева,
представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода за адрес:
7
***, с абонатен № ***, за периода от 24.11.2020 г. до 20.04.2022 г., сумата от
96,91 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 06.02.2021 г. до 22.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 372,47 лева, считано от датата на предявяване на иска –
14.05.2024 г. до окончателното и изплащане, поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА О. И. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД на „***” ООД, гр. П., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 307,15 лева - главница за
доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен № ***, за
периода от 20.04.2022 г. до 25.12.2023 г, сумата от 30,22 лева, лихва за
забава на месечните плащания за периода от 01.07.2022 г. до 22.01.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 307,15 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба – 14.05.2024 г., до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА О. И. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***” ООД, гр. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
в размер на 439,04 лева, представляваща разноски за държавна такса,
възнаграждение на особен представител, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат платени по следната банкова сметка на „***”
ООД, гр. П. - *** *** 86 *** ***, *** ***, в „***“ АД – клон П..
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част има характер на определение,
и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца,
пред Окръжен съд – П.. В останалата част, решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8