№ 12
гр. Стара Загора, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001295 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ИВ. Д. Н. против
Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Казанлък, в частта му, с която се признава за установено
по предявените от Д.А.Д., с ЕГН-**********, в качеството на едноличен
търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:******* със седалище и адрес на
управление (адрес) срещу адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН-**********, с постоянен
адрес (адрес) искове с правно основание чл.124, ал.1, изр.първо от ГПК, че
адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на Д.А.Д., с
ЕГН- ********** в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с
ЕИК:******* със седалище и адрес на управление (адрес) за упълномощаване
на адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН-**********, декларация по чл.13, ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ от 0.10.2019 г. и декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ без
дата, представени в търговския регистър са неистински документи
относно авторството на Д.А.Д., с ЕГН-**********.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност
на постановеното решение в обжалваната част. Развити са подробни
1
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г.
по описа на Районен съд – гр.Казанлък, в обжалваната част, включително и в
частта му за разноските, като недопустимо, необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, като вместо него постанови друго по същество на спора, с
което отхвърли иска в обжалваната част, като неоснователен, ведно с
последиците от това. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок, по така подадената жалба е постъпил писмен отговор
/становище/ от страна на въззиваемите „А.Б.“ЕООД и ХР. АТ. К., в който се
заявява, че се споделят аргументите, изложени във въззивната жалба, че
решението РС е незаконосъобразно и молят да бъде отменено в обжалваната
част и предявеният иск да бъде отхвърлен. Няма направени доказателствени
искания.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от ЕТ„А.-Д.Д.“, в който се
оспорва същата. Излагат се подробни съображения за това, като се иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Направено е искане за присъждане на разноски. Няма направени
доказателствени искания.
Постъпила е и въззивна жалба от „А.Б.“ ЕООД и ХР. АТ. К. против
постановеното Решение №260255/14.05.2021г. по гр.д. № 3191/2019г. по
описа на РС Казанлък, в частта му, с която се допълва Решение №
260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен
съд – гр.Казанлък, като се: ПРИЗНАВА за установено по предявените от
Д.А.Д., с ЕГН:**********, в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-
Д.Д.“, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление (адрес), срещу
„А.Б.“ ЕООД с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление (адрес) и
ХР. АТ. К., ЕГН-********** , с адрес (адрес), искове с правно основание
чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, че адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г.,
съставено от името на Д.А.Д., с ЕГН-**********, в качеството на
едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ е ЕИК:******* за упълномощаване на
адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН:**********, Декларация по чл.13 ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ /без дата/, и Декларация по чл.13 ап.4 от ЗТРРЮЛНЦ от
10.10.2019 г., са неистински документи относно авторството на Д.А.Д..
В жалбата се твърди, че с допълнителното решение, съдът се е
2
произнесъл върху незаявено в исковата молба искане. Моли се да се отмени
допълнителното решение, в частта, в която се допуска допълване на
първоначалното решение.
В срок е постъпил отговор по въззивната жалба срещу допълнителното
решение от ЕТ„А.-Д.Д.“, с който се оспорва същата и се иска да се потвърди
допълнителното решение, постановено от първоинстанционния съд.
Старозагорския окръжен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията в страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
Предмет на спора пред настоящата инстанция, с оглед подадените
въззивни жалби, са само предявените от ЕТ„А.-Д.Д.“ против „А.Б.“ ЕООД,
ХР. АТ. К. и ИВ. Д. Н. обективно кумулативно съединени искове с
квалификация по чл.124, ал.4 ГПК, с предмет установяване по отношение на
посочените ответници неистиността на следните документи: 1. адвокатско
пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на Д.А.Д., с ЕГН-
********** в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с
ЕИК:******* със седалище и адрес на управление (адрес) за упълномощаване
на адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН-**********, 2. декларация по чл.13, ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ от 10.10.2019 г. и 3. декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ
без дата, представени в търговския регистър, в частта им, относно
автентичността на подписа, поставен за Д.А.Д., с ЕГН-**********, като
упълномощител в първия документи (пълномощото) и за декларатор във
втория и третия (2-те декларации по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ).
Именно в тази, горепосочена част, се обжалва от ИВ. Д. Н. Решение №
260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен
съд – гр. Казанлък.
Другите двама ответници, от своя страна, обжалват постановеното
Решение №260255/14.05.2021г. по гр.д. № 3191/2019г. по описа на РС
Казанлък, в частта му, с която се допълва Решение №260080/15.02.2021 г. по
гр.д.№3191/2019 г. по описа на PC-Казанлък чрез произнасяне по исковете по
чл.124, ал.4, изр.1 ГПК и срещу тях.
3
С основното и допълнителното решение, исковете по чл.124, ал.4, изр.1
ГПК срещу тримата ответници са уважени, поради което те несъмнено имат
интерес от обжалването им в тези части, като жалбите им са подадени в
законоустановените срокове.
Съдът намира за неоснователно възражението на „А.Б.“ ЕООД, ХР. АТ.
К., че с допълнителното решение, първоинстанционния съд се е произнесъл
по незаявено искане, доколкото, видно от представеното преди първото
заседание пред районния съд становище от ищеца (вх.№6034/10.06.2020г.),
същият е уточнил, че искът му по чл.42, ал.2 ЗЗД е предявен само срещу
ответника „А.Б.“ЕООД, а исковете му по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК са предявени
и срещу тримата ответници. Независимо че уточнението не е направено от
ищеца по указания на съда по реда на чл.129, ал.2 ГПК, по този начин
нередовностите на исковата молба относно посочване на пасивно
легитимираните по предявените искове ответници, които са били налице, все
пак са били отстранени в достатъчна степен преди първото по делото
заседание, в което ищецът, чрез пълномощника си, в присъствието на
ответниците, също ясно е изразил волята си по този въпрос кои са адресати на
исковете му по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК.
Въззивният съд намира, че решения са валидни, но са недопустими в
обжалваните им част, по следните съображения:
Правният интерес от търсената съдебна защита винаги е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск.
В настоящия случай, наред с горепосочените искове по чл.124, ал.4
ГПК, ищецът, на първо място, е предявил, при условията на обективно
кумулативно съединяване с тях, иск по чл.42, ал.2 ЗЗД само срещу първия
ответник „А.Б.“ ЕООД да се признае за недействителен, на основание чл.42,
ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД, договор за продажба на търговско
предприятие от 07.10.2019 г., акт №148, т.1Х, рег.№21857 с нотариално
удостоверяване на подписи рег.№21857/08.10.2019г. и на съдържание рег.
№21858/08.10.2019г., том V, акт 159, на Нотариус Денчо Н., рег.№181 на НК,
с район Районен съд -Стара Загора, сключен между ХР. АТ. К., с ЕГН-
********** с настоящ адрес (адрес) като пълномощник на Д.А.Д., с ЕГН-
**********, в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с
4
ЕИК:******* със седалище и адрес на управление (адрес), като продавач и
„А.Б.“ ЕООД с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление (адрес)
представлявано от управителя ХР. АТ. К., ЕГН-**********, като купувач
поради превишаване пределите на представителна власт от пълномощника
ХР. АТ. К., с ЕГН-**********.
С първоинстанционното решение, този иск е уважен, като съдът е
признал спрямо ответник „А.Б.“ ЕООД горепосоченият договор за
недействителен, на основание чл.42, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД. Поради
необжалването му от ответника „А.Б.“ ЕООД, решението на РС е влязло в
сила в тази част.
Предметът на търсената защита с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД е правото на
ищеца да иска да поиска да се прогласи по съдебен ред недействителността на
сключения от негово име, без представителна власт, договор за продажба на
търговското му предприятие, в нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД, съгласно който,
представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично
със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако
представляваният е дал съгласието си за това. С предявяването на иска по
чл.42, ал.2 ЗЗД, ищецът е реализирал правото си изрично да възрази срещу
извършените от негово име, без представителна власт действия, респ. да
откаже да ги потвърди, с което възникналата висяща недействителност на
сделката се стабилизира, като се трансформира в окончателна
недействителност. Според съда, с предявяването на този иск, ищецът
получава най-пълна защита на нарушените си права, тъй като сключената без
представителна власт от негово име сделка не е породила до момента правни
последици нито за него, нито за купувача, а с позоваването на
недействителността по съдебен ред и настъпването на окончателната й
недействителност, санирането й с обратна сила, възможно само при
потвърждаване по см. чл.42, ал.2 ЗЗД, вече става невъзможно, тъй като
окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи
целените с него правни последици.
В исковата молба, уточняващата молба от 13.01.2020г. и становището си
от 10.06.2020, ищецът аргументира правния си интерес от предявените, наред
с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, искове по чл.124, ал.4 ГПК с твърденията си, че
ответникът И.Н., въпреки че не му е бил пълномощник, е подал от негово име
5
заявление и документи до Търговски регистър (ТР) за вписване на
прехвърлянето на търговското му предприятие и за заличаването му от ТР.
Посочва също, че документите, чиято истинност е оспорена, са част от
комплекта документи, подаден от ответника И.Н. в ТР за вписване на
обстоятелства по партидата на ищеца, които не са в негов интерес и че с
подаването им се цели първият ответник „А.Б.“ЕООД да стане собственик на
търговското предприятие на ищеца и последният да бъде заличен.
Безспорно е, че има резон в интереса на ищеца да осуети вписването на
заявените обстоятелства относно прехвърляне на търговското му предприятие
и заличаването му. Впрочем, процедурата по същото е спряна по негова
инициатива по реда на чл.536 ГПК, до приключване на настоящия спор.
Очевидно е обаче, че всички тези въпроси (относно вписването на
прехвърлянето на предприятието на ищеца в ТР и заличаването му, както и
относно ненадлежното му представляване в производството пред ТР) са
второстепенни, доколкото касаят единствено инициираната процедурата по
вписване на промените по партидата на ищеца в ТР и интересът на ищеца тя
да завърши с отказ да се впишат заявените обстоятелства. Изходът на
процедура пред АВп, ТРРЮЛНЦ обаче е обусловен основно от въпроса за
действителността на сделката за прехвърлянето на предприятието на ищеца
на „А.Б.“ЕООД, който е предмет на спора по предявеният от ищеца иск по
чл.42, ал.2 ЗЗД.
В тази връзка, съдът съобрази, че в трайната си практика, ВКС приема,
че правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва
винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали
правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят
от извода за истинността на въпросния документ. Преценката дали е налице
правен интерес у ищеца, съдът извършва служебно, която преценка е
конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в
исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от
характера на спорното право.
Ето защо, съдът приема, че в настоящия случай, предвид предприетата
защита на правата на ищеца с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, с който ще се разреши
въпроса за съществуването изобщо на спорното правоотношение (договорът
за прехвърляне на търговското предприятие на ищеца), установяването по
6
исков ред на истинността на документи, касаещи единствено осъществяването
на процедурата по вписване на обстоятелства по партидата на ищеца в ТР,
свързани със сключването на въпросната сделка, е лишено от правен интерес
за ищеца. Аргумент за това съдът намира, както в принципът за процесуална
икономия, изразяващ се в случая в липсата на правен интерес за ищеца от
установяване неистинността на процесните документи, при положение че е
оспорена действителността на самата сделка, така и защото въпросните
документи не са пряко свързани със съществуването, съдържанието и
последиците на спорното правоотношение, а само с осъществяване на
процедурата по подаденото заявление пред ТР. Колкото до възможността
оспорените като неистински документи да бъдат използвани отново занапред,
за която се намеква от ищеца, тя е напълно хипотетична и също не обосновава
интерес от предявените искове.
В допълнение, следва да се посочи, че по отношение на ответниците
„А.Б.“ЕООД и едноличния му собственик ХР. АТ. К. изобщо липсва интерес
от обвързването им със СПН относно истинността на процесните документи
(пълномощно в полза на адв.И.Н. и 2 бр. декларации по чл.13, ал.4 ЗТР), тъй
като те пряко не черпят права от същите, нито са страна в регистърното по
производството пред ТР, по което са представени. Колкото до пасивната
легитимация на ответника И.Н., както се посочи по-горе, същата е
безпредметна, предвид предприетата от ищеца защита чрез иска по чл.42, ал.2
ЗЗД.
В заключение, липсата на правен интерес от предявените от ищеца А.-
Д.Д.“ с ЕИК:******* искове по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК срещу „А.Б.“ ЕООД,
ХР. АТ. К. и ИВ. Д. Н. обуславя извод за недопустимост на постановените по
същите решения (основно и допълнително) и налага обезсилването им в
обжалваните части, на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК..
Предвид изложените съображения, Решение № 260080/15.02.2021г.,
постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък, в
частта му, с която се признава за установено по предявените от Д.А.Д., с ЕГН-
********** в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с
ЕИК:******* със седалище и адрес на управление (адрес) срещу адвокат ИВ.
Д. Н., с ЕГН-********** с постоянен адрес (адрес) искове с правно основание
чл.124, ал.1, изр.първо от ГПК, че адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г.,
7
съставено от името на Д.А.Д., с ЕГН- ********** в качеството на едноличен
търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:******* със седалище и адрес на
управление (адрес) за упълномощаване на адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН-
**********, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 0.10.2019 г. и
декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ без дата, представени в търговския
регистър са неистински документи относно авторството на Д.А.Д., с ЕГН-
**********, следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде
прекратено в тази част.
Като недопустимо следва да бъде обезсилено и Решение
№260255/14.05.2021г. по гр.д. № 3191/2019г. по описа на РС Казанлък, в
частта му, с която се допълва Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по
гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък, като се:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Д.А.Д., с ЕГН:**********, в
качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ е ЕИК:******* със
седалище и адрес на управление (адрес), срещу „А.Б.“ ЕООД с ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление (адрес) и ХР. АТ. К., ЕГН-**********, с
адрес (адрес), искове с правно основание чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, че
адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на Д.А.Д., с
ЕГН-**********, в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ е
ЕИК:******* за упълномощаване на адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН:**********,
Декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ /без дата/, и Декларация по чл.13
ап.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 10.10.2019 г., са неистински документи относно
авторството на Д.А.Д., като делото бъде прекратено в тази част.
По разноските:
С оглед изхода на делото, следва да се преразгледа въпроса с
разноските, които ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, свързани с
иска му по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК.
Установява се, че ищецът е сторил пред първата инстанция разноски от
1000 лв за адвокатски хонорар, но в договора за правна помощ и съдействие,
сключен с представлявалия го адвокат, липсва диференциране на
възнаграждението по всеки от исковете. Ето защо, при липса за уговорки за в
различен смисъл, съдът приема, че 500 лв са платени от ищеца за защитата по
иска по чл.42, ал.2 ЗЗД срещу „А.Б.“ЕООД с ЕИК:*******, а останалите 500
8
лв – за защита по иска по чл.124, ал.4 ГПК, предявен и срещу тримата
ответници.
Установява се също, че ищецът е платил 126,80 ДТ по иска по чл.42, ал.2
ЗЗД и 30 лв ДТ по иска по чл.124, ал.4 ГПК, 670 лв разноски по съдебно-
графологичната експертиза, която е свързана само с иска по чл.124, ал.4 ГПК,
10 лв ДТ за вписване на ИМ и 22 лв ДТ за преписи от книжа с цел вписване на
ИМ, които разноски от общо 32 лв касаят иска по 42, ал.2 ЗЗД.
Следователно, от всички направени от ищеца разноски по делото,
свързани с иска му по чл.42, ал.2 ЗЗД, който е уважен и за който решението е
влязло в сила, са разноските от 126,80 за ДТ по иска, 10 лв ДТ за вписване на
ИМ, 22 лв ДТ за преписи от книжа с цел вписване на ИМ и 500 лв адв.
хонорар. За тези разноски, общо в размер на 658,80 лв, обаче е отговорен само
ответника по иска по чл.42, ал.2 ЗЗД „А.Б.“ ЕООД, доколкото останалите
ответници не са пасивно процесуално легитимирани по същия, с оглед волята
на ищеца, заявена в ИМ.
С оглед недопустимостта на иска по чл.124, ал.4 ГПК, респ. и на
постановените по същия решения (основно и допълнително) от
първоинстанционния съд, на ищеца не се следват разноските, сторени във
връзка със същия, а именно: 30 лв ДТ по иска по чл.124, ал.4 ГПК, 670 лв
разноски по съдебно-графологичната експертиза, която е свързана с иска по
чл.124, ал.4 ГПК и 500 лв за адвокатски хонорар.
С първоинстанционното решение, съдът е осъдил общо тримата
ответници да заплатят на ищеца сумата от общо 1858,80 лв разноски, сторени
от ищеца за защитата му и по двата иска. Ето защо, Решение №
260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен
съд – гр.Казанлък следва да бъде отменено в частта за разноските, с която ИВ.
Д. Н., ЕГН:**********, с адрес гр.Стара Загора, ул.Цар Калоян №43 и ХР.
АТ. К., ЕГН-**********, с адрес (адрес) са осъдени да заплатят на Д.А.Д., с
ЕГН-**********, в качеството му на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с
ЕИК:*******у със седалище и адрес на управление (адрес), сумата от 1858,80
лв разноски, както и в частта за разноскките, с която „А.Б.“ ЕООД с
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление (адрес) е осъдено да
заплати на Д.А.Д., с ЕГН-**********, в качеството му на едноличен търговец
с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление
9
(адрес), разноските по делото, за разликата над сумата от 658,80 лв, до пълния
присъден размер на разноските от 1858,80 лв.
Установява се, че в първоинстанционното производство, ответникът ХР.
АТ. К. е сторил разноски за адвокатско възнаграждение от 150 лв ( уговорени
са 800 лв, но са платени в брой 150 лв). Тъй като същият е ответник само по
иска по чл.124, ал.4 ГПК, в която част първоинстанционното решение се
обезсилва и доколкото пред районния съд е поискал присъждане на
разноските по делото, същите следва да му се присъдят, на основание чл.78,
ал.4 ГПК, като ищецът бъде осъден да му ги заплати. В производството пред
настоящата инстанция, не се установява този ответник да е извършил
разноски, а и липсва претенция за присъждане на такива.
Ответникът „А.Б.“ЕООД е претендирал разноски пред първата
инстанция, но не е представил доказателства за сторени такива, а пред
настоящата е извършил разноски от 25 лв ДТ за въззивната жалба, но не е
поискал присъждането им, поради което и не са налице основания да му се
присъждат разноски нито за първоинстанционното, нито за въззивното
производство.
Ответникът ИВ. Д. Н. не е представил доказателства за извършени
разноски в първоинстанционното производство, макар и да е искал
присъждане на такива, поради което и такива не му се следват. Пред
настоящата инстанция, същият е сторил разноски в размер на 25 лв за
държавна такса по ВЖ, като своевременно е направил искане за присъждане
на разноските във въззивното производство. Ето защо, на основание чл.78,
ал.4 ГПК, следва да бъде осъден ищеца Д.А.Д., с ЕГН-**********, в
качеството му на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление (адрес) да му заплати сумата от 25 лв
разноски по делото пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение №260080/15.02.2021г.,
постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък, в
частта му, с която се признава за установено по предявените от Д.А.Д., с
10
ЕГН-**********, в качеството на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с
ЕИК:******* със седалище и адрес на управление (адрес) срещу адвокат ИВ.
Д. Н., с ЕГН-********** с постоянен адрес (адрес) искове с правно основание
чл.124, ал.1, изр.първо от ГПК, че адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г.,
съставено от името на Д.А.Д., с ЕГН- **********, в качеството на едноличен
търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:******* със седалище и адрес на
управление (адрес) за упълномощаване на адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН-
**********, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 0.10.2019 г. и
декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ без дата, представени в търговския
регистър, са неистински документи относно авторството на Д.А.Д., с ЕГН-
**********, като ПРЕКРАТЯВА ДЕЛОТО в тази част.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение №260255/14.05.2021г. по гр.д.
№ 3191/2019г. по описа на РС Казанлък, в частта, с която се допълва Решение
№ 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на
Районен съд – гр.Казанлък, като се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от Д.А.Д., с ЕГН:**********, в качеството на едноличен
търговец с фирма „А.-Д.Д.“ е ЕИК:******* със седалище и адрес на
управление (адрес), срещу „А.Б.“ ЕООД с ЕИК:*******, със седалище и адрес
на управление (адрес) и ХР. АТ. К., ЕГН-**********, с адрес (адрес), искове с
правно основание чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, че адвокатско пълномощно от
10.10.2019 г., съставено от името на Д.А.Д., с ЕГН-**********, в качеството
на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ е ЕИК:******* за упълномощаване
на адвокат ИВ. Д. Н., с ЕГН:**********, Декларация по чл.13 ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ /без дата/, и Декларация по чл.13 ап.4 от ЗТРРЮЛНЦ от
10.10.2019 г., са неистински документи относно авторството на Д.А.Д., като
ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. №
3191/2019г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък, В ЧАСТТА МУ ЗА
РАЗНОСКИТЕ, с която ИВ. Д. Н., ЕГН:**********, с адрес гр.Стара Загора,
ул.Цар Калоян №43 и ХР. АТ. К., ЕГН-********** , с адрес (адрес) са осъдени
да заплатят на Д.А.Д., с ЕГН-**********, в качеството му на едноличен
търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление (адрес), сумата от 1858,80 лв разноски, както и в частта за
разноските, с която „А.Б.“ ЕООД с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление (адрес) е осъдено да заплати на Д.А.Д., с ЕГН-**********, в
11
качеството му на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление (адрес), разноските по делото, за разликата
над сумата от 658,80 лв, до пълния присъден размер на разноските от
1858,80 лв.
ОСЪЖДА Д.А.Д., с ЕГН-**********, в качеството му на едноличен
търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление (адрес) ДА ЗАПЛАТИ на ХР. АТ. К., ЕГН-**********, с адрес
(адрес) разноските по делото пред първата инстанция от 150 лв за адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА Д.А.Д., с ЕГН-**********, в качеството му на едноличен
търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление (адрес) ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Д. Н., ЕГН:**********, с адрес
гр.Стара Загора, ул.Цар Калоян №43 разноските по делото пред настоящата
инстанция от 25 лв за държавна такса.
В необжалваната част, по иска по чл.42, ал.2 ЗЗД на Д.А.Д., с ЕГН-
**********, в качеството му на едноличен търговец с фирма „А.-Д.Д.“ с
ЕИК:******* против „А.Б.“ ЕООД с ЕИК:*******, първоинстанционното
Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Казанлък, е влязло в законна сила поради необжалването
му.
Решението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, пред ВКС, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12