№ 6822
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110156435 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу И. И.
М., И. Х. М. и Г. Х. М.. Претендира се от И. И. М. заплащане на сумата 438.96
лв., представляваща главница за доставка на топлинна енергия за имот в
************, за периода м.05.2020-м.04.2022 г., и сумата 50.32 лв. - мораторна
лихва за периода 15.09.2021-25.09.2023 г.; сумата 10.04 лв. - главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.08.2020-м.04.2022 г., и
3.11 лв. - мораторна лихва за периода 01.06.2021 г. - 25.09.2023 г., ведно със
законна лихва върху главниците от датата на подаване на искова молба до
окончателното им изплащане; от И. Х. М. - 438.97 лв., представляваща главница
за доставка на топлинна енергия за имот в ****************, за периода
м.05.2020-м.04.2022 г., и сумата 50.33 лв. - мораторна лихва за периода
15.09.2021-25.09.2023 г.; сумата 10.04 лв. - главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.08.2020- м.04.2022 г., и 3.10 лв. - мораторна
лихва за периода 01.06.2021 г. - 25.09.2023 г., ведно със законна лихва върху
главниците от датата на подаване на искова молба до окончателното им
изплащане; от Г. Х. М. - 438.97 лв., представляваща главница за доставка на
топлинна енергия за имот в ************, за периода м.05.2020- м.04.2022 г., и
сумата 50.33 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2021- 25.09.2023 г.; сумата
10.04 лв. - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода м.08.2020-м.04.2022 г., и 3.10 лв. - мораторна лихва за периода
01.06.2021 г. - 25.09.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата
на подаване на искова молба до окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
1
предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката, в т.ч. наследник на Х. Г. М..
Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и
съдебни разноски.
Ответната страна в законоустановения едномесечен срок не е подала
отговор на искова молба.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца счита исковете са
основателни.
Отв. И. М. в писмено становище твърди, че претендираните суми са
заплатени.
В съдебно заседание ищецът не спори, че е платена сумата 1620,46 лв.
Претендира съдебна разноска - юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а и от писмените доказателства – фискален бон от 02.02.2024
г., се установява, че в хода на процеса ответната страна е платила всички
претендирани суми, вкл. за законна лихва по чл. 214, ал. 2 от ГПК, и 65,29 лв. за
съдебни разноски. Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото към момента на
приключване на устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите
доказани факти, които са от значение за спорното право. Предвид
правопогасяващият ефект на плащането, предявените искове подлежат на
отхвърляне.
Следва да се отбележи, че при плащане от ответника в хода на съдебното
производство на претендираните с искова молба суми, за ищеца възникват три
алтернативни процесуални възможности, чрез които да сложи край на правния
спор – да оттегли или да се откаже от иска и производството да бъде прекратено,
или да получи от съда решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Искът може да бъде отхвърлен по причина, че за ищеца не съществува
материалното право/не са възникнали правопораждащите го факти/, или
ответникът е погасил чрез някой от способите за това -плащане, прихващане. В
настоящия случай исковете се отхвърлят, защото ищецът не е заявил друго, а
ответникът е ангажирал доказателства, съобразно възложената му
доказателствената тежест в процеса, които установяват, че е изпълнил ликвидно
и изискуем парично задължение.
Извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, че спорното материално право в
полза на ищеца е възникнало и съществува на валидно правно основание, по
което ответникът изпълнява своите насрещни задължения. Преценено по реда на
чл. 175 от ГПК, извършеното от ответника плащане е извънсъдебно признание
на факти, че за ищеца е възникнало правото на парично вземане. Това извод
касае и вземането за лихва за забава, която се начислява, когато длъжникът не
изпълни в срок свое изискуемо вземане. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай
ответникът не е признал иска, а поведението сочи, че е станал причина за
водене на делото, тъй като плащането е в хода на процеса, не оспорва изпадането
си забава спрямо ищеца и е налице неизпълнение на изискуемо парично
задължение на падежа, което само по себе си е повод кредитора да търси
2
неплатените суми, защото срока за плащане кани длъжника и друга покана не е
необходима. Поради това в тежест на ответната страна следва да се възложи
претендираната от ищеца разноска за юрисконсулстко възнаграждение - сумата
100,00 лв., определена от съда в минималния размер по чл. 25 от НЗПП; като
платените 65,29 лв. касаят сторените разноски за платени държавни такси.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управление: ************, срещу И. И. М., с
ЕГН:**********, с адрес: ************, И. Х. М., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, и Г. Х. М., с ЕГН:**********, с адрес: ************, осъдителни
искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане от И. И. М. на сумата 438,96 лв. -главница за
доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода м.05.2020-
м.04.2022 г., и сумата 50,32 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2021-
25.09.2023 г.; сумата 10,04 лв. - главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.08.2020-м.04.2022 г., и сумата 3,11 лв. - мораторна
лихва за периода 01.06.2021 г. - 25.09.2023 г., ведно със законна лихва върху
главниците от 13.10.2023 г. до окончателното им изплащане; от И. Х. М. на
сумата 438,97 лв. - главница за доставка на топлинна енергия за имот в
************, за периода м.05.2020-м.04.2022 г., и сумата 50,33 лв. - мораторна
лихва за периода 15.09.2021-25.09.2023 г.; сумата 10,04 лв. - главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.08.2020- м.04.2022 г., и
сумата 3,10 лв. - мораторна лихва за периода 01.06.2021 г. - 25.09.2023 г., ведно
със законна лихва върху главниците от 13.10.2023 г. до окончателното им
изплащане; и от Г. Х. М. на сумата 438,97 лв. - главница за доставка на топлинна
енергия за имот в ************, за периода м.05.2020- м.04.2022 г., и сумата
50,33 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2021- 25.09.2023 г.; сумата 10,04 лв.
- главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.08.2020-м.04.2022 г., и сумата 3,10 лв. - мораторна лихва за периода 01.06.2021
г. - 25.09.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 13.10.2023 г. до
окончателното им изплащане, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА И. И. М., с ЕГН:**********, с адрес: ************, И. Х. М.,
с ЕГН:**********, с адрес: ***********, и Г. Х. М., с ЕГН:**********, с адрес:
************, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и
адрес на управление: ************, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. 78, ал.8 от
ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3