РЕШЕНИЕ
№ 3356
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330100087 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД на Р. В. С., ЕГН
********** против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, които иск е
изменен с намаляване на размера на исковата претенция, за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 303.80 (триста и три лева и 80 ст. ) лева, представляваща
недължимо платена сума по недействителен пакет „Доверие“ по сключения между
страните договор за кредит от ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда 05.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между страните сключен договор за потребителски кредит,
по който е договорено заплащане възнаграждение по пакет за допълнителни услуги
„Доверие“, което възнаграждение представлява скрита възнаградителна лихва,
произтичаща от неравноправна клауза. Иска връщане на платените суми.
В отговора на исковата молба ответникът възразява за неоснователност на
предявения иск.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема предявения иск за допустим и основателен, по следните съображения:
Установява се от приетите по делото доказателства, а и не се спори, че страните
са сключили договор за потребителски заем/кредит от *** за сумата от 500 лева, при
годишен процент на разходите в размер на 43,84 %. Според чл. 19 от договора
страните са договорили допълнителен пакет услуги „Доверие“, като потребителят е
поел задължение да заплати допълнително възнаграждение срещу поети несъществени
задължения от страна на заемодателя. Съдът приема, в изпълнение на служебните си
правомощия, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, според
1
която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с
недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на допълнителен пакет
услуги, които съществено са оскъпили ползвания от него паричен ресурс. Това
задължение по същество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до
неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е
поставен в неравностойно положение от гледна точка на възможността да влияе на
клаузите на договора. Заобикаля се изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно
максималния размер на годишния процент на разходите, като размерът на
задължението е нараснал на сумата от 935 лева, при срок на кредита е под една година.
Преследваната от законодателя цел е договорите за потребителски кредити да не са
свръх обременителни за потребителите, като разпоредбата е императивна, в защита на
обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че
потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на
съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде
договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската
печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база
от стойността на кредита.
Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да бе съобразен
с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, то клаузата на чл. 19 вр. с чл. 22 от договора за
кредит би била нищожна сама по себе си поради противоречието й с добрите нрави, с
оглед отчетливата нееквивалентност на престациите, уставени с посоченита клауза.
Потребителят е поел задължение да заплати сума приблизително равна на главницата
по кредита, а заемодателят е поел несъществени задължения във връзка с
изпълнението на договора за кредит.
Установява се от приетата по делото ССч.Е, която съдът кредитира изцяло, че
размерът на исковата претенция съответства на дадената по нищожната клауза сума.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, отговорност за разноски носи ответникът, който
следва да заплати на ищеца държавна такса в размер на 50 лева и 150 лева за разноски
за експертиза. Процесуалният представител на ищеца има право на разноски по чл. 38
ЗА за осъществената правна защита и съдействие в минимален размер от 300 лева за
осъществената в производството правна защита и съдействие.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ”
ООД, ЕИК ********* да заплати на Р. В. С., ЕГН **********сумата от 303.80 (триста
2
и три лева и 80 ст. ) лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен
пакет „Доверие“ по сключения между страните договор за кредит от ***, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 05.01.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК
********* да заплати на Р. В. С., ЕГН **********сумата от 200 (двеста) лева –
разноски по делото, както и да заплати на основание чл. 38 , ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от
300 (триста) лева на адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, адрес: *** , за осъществената в
полза на ищеца правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3