№ 595
гр. Шумен, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-М.а
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-М.а Гражданско дело
№ 20253630100595 по описа за 2025 година
Предявени са положителни установителни искове, с правно основание
чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът В. Г. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: г*** чрез проц. представител адв. Д.Г.в от Адвокатска колегия- Ловеч,
излага че на 18.04.2024 г. между него, в качеството на кредитополучател и
ответника „Кредито“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, в качеството на кредитодател е сключен Договор за
потребителски кредит №ОL00096209. По силата на този договор ответното
дружество предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 400, 00 лева, с
уговорен лихвен процент- 0%, годишен процент на разходите /ГПР/- 0%, като
била предвидена и такса за експресно разглеждане в размер на 167, 62 лева.
Ищецът излага подробни правни аргументи за недействителност на клаузата,
предвиждаща такса за експресно разглеждане, като твърди, че същата
противоречи на закона и добрите нрави. Излагат се доводи за
недействителност и на целия договор за кредит (доводи за нищожност на
договора, поради неточно, неправилно посочен ГПР).
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че сключеният между страните Договор за
потребителски кредит №ОL00096209 от 18.04.2024 г. е недействителен,
поради неправилно посочен годишен процент на разходите /ГПР/, като в
1
условията на евентуалност се предявяват установителни искове с правно
основание чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, за прогласяване
нищожността на клауза в Договор за потребителски кредит №ОL00096209 от
18.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане, поради противоречие с нормата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК и накърняване на добрите нрави. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за
недопустимост и неоснователност на исковете, излагайки правни и
фактически доводи, и възражения.
С Определение №1462/16.05.2025 г., постановено по реда на чл.140 от
ГПК, съдът е прекратил частично производството по предявения от В. Г. М.,
ЕГН ********** срещу „Кредито“ ООД, ЕИК *********, установителен иск
по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за прогласяване нищожността на
Индивидуален договор за потребителски кредит №ОL00096209 от 18.04.2024
г., сключен между ищеца и ответника, поради неправилно посочен ГПР,
поради недопустимост.
Определението е влязло в законна сила.
Преди откритото съдебно заседание, ищецът с писмена молба заявява,
че поддържа евентуално заявената си претенция, а ответникът, също с
писмена молба, заявява, че поддържа изложените в отговора доводи за
недопустимост и неоснователност на исковете.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По направените от ответника възражения за недопустимост на исковете,
съдът се е произнесъл с определението си, постановено по реда на чл.140 от
ГПК, като и към настоящия момент счита, че евентуално заявените искове са
допустими, по същите не е налице сочената от ответника процесуална пречка
за разглеждането им, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между ищеца и ответното дружество, на 18.04.2024 г. е
сключен Индивидуален договор за потребителски кредит №ОL00096209, по
силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен кредит в размер на
400, 00 лева при насрещното задължение на последния да върне сумата,
посредством една вноска на 02.06.2024 г. Видно от представения по делото
2
препис от цитирания по- горе договор, страните са уговорили, че ответникът,
в качеството му на кредитополучател, се задължава да върне, освен заетата
сума и такса експресно разглеждане, в размер на 167, 62 лева, като общата
стойност на плащанията възлизала на сума от 567, 62 лева. В договора е
посочено, че лихвеният процент по него е 0% и годишният процент на
разходите е равен на 0%.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В разглежданата хипотеза, доколкото ищецът релевира допуснати
нарушения на Закона за потребителския кредит (ЗПК), съдът намира за
необходимо да изложи съображения във връзка с разпоредбата на чл.4, ал.6 от
ЗПК. Според текста на цитираната разпоредба, ЗПК не се прилага за договори
за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се
дължат незначителни разходи. Безспорно, в случая е налице първата
предпоставка на разпоредбата, отричаща възможността за приложимост на
ЗПК- срокът за погасяване на задължението е 45 дни. От друга страна, обаче,
не съществува второто кумулативно предвидено условие- разходите по
кредита да са незначителни. Таксата „експресно разглеждане“, която съдът
приема за разход по кредита е повече от 40% от размера на главницата, което
съотношение изключва квалифицирането на този разход като незначителен.
Поради посоченото, съдът приема, че процесният договор за кредит следва да
отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК.
Ищецът твърди, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса
„експресно разглеждане“ противоречи на закона – чл.10а, ал.1 от ЗПК, като
сочи и нищожност, поради противоречие с добрите нрави. На следващо място
излага и съображения за неравноправност на клаузата.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на
съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и
поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и
реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не
може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно
едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това
да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност.
Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на
нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия –
противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай – противоречие с
3
добрите нрави.
Предвид изложеното, първо следва да бъде разгледан искът за
прогласяване нищожност на процесната клауза от договора за кредит, поради
противоречието и с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Тук следва да се уточни, че са
заявени и твърдения за неравноправност на тази клауза. В съдебната практика
се приема че нищожността, поради неравноправност на договорни клаузи, се
основава на противоречието с добрите нрави, поради което претенциите за
противоречие с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП подлежат на разглеждане в
посочената последователност, а именно след исковете за нищожност по чл. 26,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, първо от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1
от ЗПК, съобрази следното:
Закупуването на спорната услуга „експресно разглеждане“ е
предвидено в чл. 2. 2 от ОУ към Договора, като е посочено, че кредиторът
предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично експресно
разглеждане на подаденото искане за отпускането на кредит. Същата е
предвидена като допълнителна, незадължителна услуга, при която на
кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор в срок до
20 минути от изпращането му. Посочено е, че общата дължима сума за тази
допълнителна услуга е видима на сайта на кредитора. Посочено е и, че тази
услуга не е задължително условие за отпускане на кредита.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да се
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за
приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с
процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда
дължимостта му, влиза в пряко противоречие с повелителната разпоредба на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Нещо повече, спорната клауза гарантира, че срещу
заплащане на сумата се гарантира бързо "разглеждане" на искането, което
неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита,
обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за
начисляване на допълнителни такси и комисионни.
С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания
4
извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е
предоставена срещу дължимостта на посочената сума.
Предвид всичко изложено, посочената уговорка в договора,
предвиждаща такса „експресно разглеждане“ е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл първо от ЗЗД, поради противоречието й с норма с императивен
характер /чл. 10а, ал. 2 от ЗПК/.
С оглед основателността още на първия иск и установяването на най-
тежкото основание за недействителност на клаузата от сделката –
противоречието й със закона, произнасянето на съда следва да бъде
ограничено единствено до този порок.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.3, предл. второ от ЗА. Размерът на възнаграждението при разглеждания
казус, съдът определя на сума от 400.00 лева, отчитайки действителната
фактическа и правна сложност на делото. В случая по делото е представен
договор за правна помощ, сключен между адв. Д.Г.в и ищеца, от който е
видно, че е уговорена безплатна правна защита в настоящото производство на
основание чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗА. Ето защо на адвокат Д.Г.в от
АК- Ловеч следва да се присъди сума в размер на 400.00 лева- възнаграждение
за процесуално представителство Това възнаграждение следва да бъде
присъдено съразмерно уважената част от исковете, като в случая, предвиден
прекратената част от производството по главния иск, следва да бъде
присъдена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 118, 12 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, в
размер на 14, 77 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете
(прекратената част на производството). В случая ответникът претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева. Ищецът
релевира възражение за прекомерност на това възнаграждение. Съдът счита
това възражение за основателно. В случая, отчитайки действителната
фактическа и правна сложност на делото (исковете са със сравнително нисък
материален интерес, по делото е проведено само едно открито съдебно
заседание, в което са събрани единствено писмени доказателства,
5
представителят на ответника не се яви в това открито съдебно заседание),
съдът определя размера на възнаграждението на сума от 400.00 лева. Ето защо
на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно прекратената
част от производството в размер на 281, 88 лева (двеста осемдесет и един лева
и осемдесет и осем стотинки).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата в Договор за
потребителски кредит №ОL00096209 от 18.04.2024 г., сключен между В. Г. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Китка“ № 2, вх. 1, ет. 4,
ап. 10 и „Кредито“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е
недействителна, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Кредито“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на В. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
г*** сумата от 14, 77 лева (четиринадесет лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Кредито“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3, предл.
второ от ЗА, на адвокат Д.Г.в от АК-Ловеч, с рег. №**********, със служебен
адрес: ***, сумата от 118, 12 лева (сто и осемнадесет лева и дванадесет
стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: г*** да заплати
на „Кредито“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 281, 88 лева (двеста осемдесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща извършените от ответника разноски съразмерно
прекратената част от производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7