РЕШЕНИЕ
№ 1272
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110203655 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ПАЛАС 2022“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. Златни
пясъци, хотел „Дана Палас“, с ЕИК *********, представлявано от П.М.Л., в
качеството му на законен представител и управител, депозирана чрез адв. К. Т. от
Адвокатска Колегия - град Варна против Наказателно постановление №
819225-F784516/19.03.2025 г. издадено от К.Х.Х. - Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП - Варна, с което на търговеца е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, за
нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.
В жалбата се сочи, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на производствените правила и същото е издадено в
несъответствие с материалния закон. Оспорва се изложената в обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка.
Твърди се противоречие на направените от АНО констатациите при определяне на
наложеното наказание, че нарушението е извършено за първи път, а впоследствие се
сочело, че дружеството е санкционирано с НП № 791370 - F724603/09.10.2024 г. за
извършено същото по вид нарушение, влязло в сила на 11.03.2025 г.
Сочи се, че допуснато нарушение по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, респ. неправилно е
1
спряно административно наказателното производство. Сочи се, че нарушителят не е
бил търсен по никакъв начин, при много налични възможности за това. Доколкото
актът за установяване на извършено административно нарушение е датиран на
26.08.2024 г., а наказателното постановление - 19.03.2025 г., в жалбата се сочи, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото, считаме, че не
са налице основанията за спиране на производството по чл. 43, ал.6 от ЗАНН, поради
което и наказателно постановление не е издадено в шестмесечният преклузивен срок
от съставянето на акта. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован се представлява от адв.Т.,
която поддържа жалбата на посочените в нея основания.Моли за отмяната на НП и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.07.2024г. св.П. Б., работеща на длъжност инспектор по приходите в ТД на
НАП-Варна, извършила проверка в информационния масив на НАП. При извършена
проверка било установено, че на „ПАЛАС 2022“ ЕООД, с ЕИК *********, като
данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило
задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2023г., в
законоустановения срок до 01.07.2024г. Такава била подадена на 05.07.2024г. На
същата дата /17.07.2024г./ св.Б. изпратила покана за явяване в ТД на НАП-Варна на
представляващия дружеството в 7-дневен срок от получаване на същата, с оглед
съставянето на АУАН. Поканата била изпратена за връчване по седалището на
дружеството и на 05.08.2024г. била върната с отбелязване от Български пощи като
непотърсена.
Предвид горното на 26.08.2024г. св. Б. съставила срещу въззивното дружество
АУАН№ F784516 от 28.08.2024г. Актът бил съставен на в отсъствието на
представител на дружеството.
След издаването на АУАН, на 28.08.2024г. на въззивното дружество била изпратена
нова покана за явяване в ТД на НАП за връчване на АУАН. Поканата отново била
изпратена за връчване чрез Български пощи АД. Тя не била връчена, а била върната на
изпращача с отбелязване на пощенския плик: „непотърсена”.
2
На 01.10.2024г. и 11.10.2024г. служители на ТД на НАП-Варна посетили адреса по
седалището на въззивното дружество, но управител или упълномощено лице за
връчване на АУАН не били установени. За констатациите си, те съставили протоколи.
С резолюция от 11.10.24г. производството е било спряно, на основание чл.43, ал.6 от
ЗАНН.
АУАН бил връчен по надлежния ред на въззивното дружество чрез неговия
управител едва на 13.02.2025 г. След запознаване със съдържанието на АУАН,
управляващият въззивното дружество го подписал без възражения. В
законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения
АУАН.
Въз основа на материалите, съдържащи се в АНП, на 19.03.2025г. АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Видно от справка в ТР, общодостъпен за всички, такова дружество съществува,
като данните отбелязани в НП по отношение на БУЛСТАТ, седалище и адрес на
управление се покриват с тези публикувани в ТР. По отношение на
представителството на дружеството, като управител е вписан П.Л., като съобразно
отразеното в ТР, дружеството се представлява от него. В търговския регистър е
отразен и телефон за контакт с дружеството.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, справка от информационния масив, покани, обратни разписки и известия
за доставяне, справка от търговския регистър и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на
св.П.Б. депозирани в с.з..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на
3
Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно приложената Заповед №
ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от
компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това
нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна,
наличието на мотиви в НП, защо АНО не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
защо не приема възраженията на въззивника депозирани писмено , не е сред
задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението
на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.
При преценка на процесуалната законосъобразност на издаденото НП обаче съдът
установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед провеждането на
производството извън сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен сроковете по чл. 34 от
ЗАНН са давностни, съответно с изтичане на същите се погасява възможността да
бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за
реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране
на материалното санкционно правоотношение изобщо. Тя е свързана с идеята, че
продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
4
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Става въпрос за
давност, която е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на
нарушение, поставящ началото на административно-наказателното производство в две
хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.
Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест
месечен срок от съставянето на акта. Доколкото този срок е давностен, той не тече
когато производството е спряно, при наличието на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.
В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното
производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване
на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно
издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се
спира.
Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл. 269,
ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.) сочи, че щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното
местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически
възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от
време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови
интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в
издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията
и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и
органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на
разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в
чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на
нарушителя. В посочения смисъл изобилства съдебна практика на всички
административни съдилища в страната - например Решение № 3885 от 15.04.2024 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 354/2024 г., Решение № 2326 от 30.11.2018 г. на АдмС -
Варна по к. а. н.д. № 2992/2018 г., Решение № 1311 от 15.02.2024 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 2326/2023 г. Решение № 1172 от 21.06.2023 г. на АдмС Пловдив по к. а.
н. д. № 1059/2023 г. и др. /
Разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска административнонаказателното
производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване,
нарушителят не е открит. В конкретния случай, освен отразяването в протоколите от
01.10.2024г. и 11.10.2024г., че на две дати въззивното дружество не е открито на
адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно.
5
Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било
отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на
чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на
АУАН /т.е. до 26.02.2025г./, производството не е било прекратено.
Освен горното, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира
случаите, в които не следва да се образува АНП, както и случаите,
когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят
процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с
основния принцип за бързина в АНП.
Нарушението е констатирано при извършена проверка на 17.07.2024 г.; АУАН е
съставен на 26.08.2024 г. в отсъствието на нарушителя на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН,
като прилагането на горната хипотеза е обосновано с изпращането на една единствена
покана по пощата, върната с отметка –непотърсен. На 01.10.2024г. и 11.10.2024г./видно
от съставените протоколи/ адресът на ЮЛ е посетен лично от служители на ТД на НАП
с цел връчване на АУАН, като никой не е открит на адреса; с протокол от 11.10.2024 г.
АНО спира производството по АУАН на осн. чл. 43 ал.6 от ЗАНН /за което е направена
отметка върху АУАН/; АУАН е връчен лично на представляващия ЮЛ на 13.02.2025 г..
НП е постановено на 19.03.25 г.
От изложеното е видно, че АУАН е издаден в срока по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. АУАН
е съставен на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. Настоящият съд
намира, че предвид липсата на каквито и да е данни покана за съставяне на АУАН да е
стигнала до лицето и при липса на достатъчно данни, че същото не може да се намери
АНО е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя. Не е налице нито една от двете хипотези на чл.40 ал.2 от ЗАНН, както
счита АНО. Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално е
компрометирано протеклото АНП. Доколкото именно с АУАН се слага началото на
наказателното преследване, правото на защита на лицето е засегнато по много
съществен начин. Видно от доказателствата по делото, наказаният субект взема
участие в АНП едва на 13.02.2025 г., когато му е връчен АУАН. Съставеният вече
АУАН в отсъствието на нарушителя /незаконосъобразно/ е следвало да му бъде връчен
по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона.
Разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН предвижда в случаите, когато актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба на МВР, а ако
такава няма – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване. Това изискване на законодателя не е случайно и е свързано
с осигуряването на по-голяма сигурност по отношение на правото на защита на
нарушителя, включвайки трета страна, която да има ролята на връчител в процеса на
предявяване на акта, съставен в негово отсъствие. В административнонаказателната
6
преписка няма доказателства АУАН да е бил изпращан на общинската администрация
по седалището на нарушителя или на съответната служба на МВР за предявяване и
подписване, както предвижда разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН в случай, че АУАН
е бил съставен в негово отсъствие. Нарушаването на това изискване е довело и до
неспазване на условията по чл.43, ал.6 от ЗАНН. АУАН е следвало да бъде изпратен на
поделение на МВР /”съответната служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като
служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок
да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е престъпено към връчване на
АУАН по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, АНО няма правни и фактически основания да
пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Това е така, защото по
преписката липсват доказателства, че нарушителят е бил щателно издирван.
Следователно АНО е нямал основания за спиране на АНП, а НП е издадено след
изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН, в нарушение на чл. 34 ал.3 от
ЗАНН. АНО е нарушил чл. 40 ,ал.2, чл. 43, ал.4 и ал.6 и чл. 34, ал.3 от ЗАНН. АНП е
протекло при множество процесуални нарушение на АНО, довели до грубо
нарушаване на правото на защита на наказания субект и явяващи се достатъчни
основания за отмяната на НП, като незаконосъобразно. Дори АУАН да беше редовно
съставен /а той не е/, то с изтичането на 6 месеца от съставянето му АНО е следвало да
прекрати АНП на осн. чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и за
прецизност следва да посочи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се
облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Като местно
юридическо лице дружеството-жалбоподател отговаря на изискването за данъчно
задължено лице по чл. 2, ал. 1 от ЗКПО.
В случая безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществило
нарушение на нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО като не е депозирало ГДД по чл. 92 от
ЗКПО за 2023 г. до изтичане на законоустановения срок, а именно – до 30.06.2024 г. , в
случая до 01.07.2024г. т.к. 30.06.24г. е бил неприсъствен ден /неделя/. Видно от
приобщеното по делото извлечение от информационната система на НАП,
въззивникът е депозирал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. на 05.07.24г. т.е. с три дни
закъснение. Т.е. нарушението е безспорно доказано. Тъй като дружеството не е подало
изискуемата декларация в предвидения в закона срок, то от обективна страна е налице
вмененото му административно нарушение. Наказващият орган е санкционирал
юридическото лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, така че въпросът за
вината не следва въобще да се изследва и обсъжда.
Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като за
7
извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.261, ал.1
от ЗКПО. Цитираната разпоредба предвижда за данъчно задължено лице, което не
подаде декларация по този закон, не я подаде в срок наказание „имуществена санкция“
в размер от 500 до 3000 лв. „ПАЛАС 2022“ ЕООД, с ЕИК ********* се явява данъчно
задълженото лице по смисъла на чл.2,ал.1, т.1 от ЗКПО и като такова за него е
съществувало задължението да подаде годишна данъчна декларация по данъчната
регистрация на дружеството- ТД на НАП-Варна, поради което се явява субект на
отговорността по чл.261, ал.1 от ЗКПО. Не е налице и изключението въведено в чл. 92,
ал. 4 от ЗКПО /в редакцията на ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г./, действаща
към момента на съдебното заседание по делото, съгласно която годишна данъчна
декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които
през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за
счетоводството. Законодателят е предвидил изключение по отношение на определена
категория данъчно задължени лица, за които задължението за подаване на ГДД,
считано от 01.01.2018 г. отпада, но настоящия случай не е такъв, тъй като дружеството
не твърди, че не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. В
случая се касае за нарушение на просто извършване, с което се засяга системата на
функциониране на данъчното законодателство и определянето на данък по отношение
на задължените субекти. С оглед на установените процесуални нарушения обаче,
съдът намира, че не следва да излага съображения относно наличието или липсата на
основанията на чл.28 от ЗАНН, тъй като НП подлежи на безусловна отмяна на
основание чл. 63,ал.3, т.2 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
8
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна
отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело принципно не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът не е длъжен, но
може да намали размера на заплатения адвокатски хонорар, само ако кумулативно са
налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно възнаграждение спрямо
фактическата и правна сложност на делото. В случая искане от насрещната страна /
процесуалния на наказващия орган/ не е направено и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер. От съдържанието на приложените по делото
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, се установява, че
жалбоподателят е възложил на адв.Т. оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното
НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева и същото е заплатено в брой при
подписване на договора т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд. Поради това и ТД на НАП-Варна към чиято структура се числи наказващият
орган, следва да заплати на възз. „ПАЛАС 2022“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, к.к. Златни пясъци, хотел „Дана Палас“, ЕИК *********,
представлявано от П.М.Л. сумата от 500, 00 /петстотин/ лева, представляваща съдебни
разноски под формата на адвокатско възнаграждение по настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 819225-F784516/19.03.2025 г. издадено
от К.Х.Х. - Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Варна, с което на
„ПАЛАС 2022“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. Златни
пясъци, хотел „Дана Палас“, ЕИК *********, представлявано от П.М.Л. е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.261, ал.1 от
ЗКПО, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Варна да заплати на „ПАЛАС 2022“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, к.к. Златни пясъци, хотел „Дана Палас“, ЕИК
*********, представлявано от П.М.Л. сумата от 500, 00 /петстотин/ лева ,
представляваща съдебни разноски под формата на адвокатско възнаграждение по АНД
№3655/2025г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10