№ 14092
гр. София, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.ОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.ОВА Гражданско дело №
20241110114870 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. М., чрез адв.
Д., срещу **********, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
********** няма подлежащи на принудително изпълнение вземания към И. В. М., за
следните суми: 3324, 05 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит
№ *********** г., сключен между ищеца и ************, ведно със законната лихва
от 12.05.2014 г. до изплащането й; 1046,30 лв. – възнаградителна лихва за периода
26.02.2010 г. – 30.09.2011 г., дължима на основание същия договор; 1363,95 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 26.03.2010 г. – 25.04.2014
г., както и 414,69 лв. – разноски по делото (114, 69 лв. държавна такса и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение), за събирането на които суми е издаден изпълнителен
лист от 04.07.2014 г. по ч.гр.д. № 24981/2014 г. на СРС, ГО, 24 състав, и е образувано
изпълнително дело № ********* по описа на ******** с рег. № *********.
В исковата молба се твърди, че изпълнителният лист е бил издаден в полза на
************, като впоследствие дружеството е прехвърлило вземанията си в полза на
**********. За принудителното събиране на сумите, по молба на ************ и въз
основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № ********** по
описа на ******** с рег. № *********, прекратено на 13.10.2023 г. поради настъпила
перемпция. През 2023 г. по молба на ********** и въз основа на същия изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело № ********* по описа на ******** с рег. №
*********. Твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Иска
се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника **********, чрез юрк. К.,
се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се подробни
съображения относно настъпването на факти, които имат за последица прекъсване на
давността по отношение на процесните вземания. Иска се отхвърляне на предявения
1
иск като неоснователен и недоказан, както и присъждане на разноски по делото.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От представения от ищеца и съдържащ се в приложените към делото заверени
копия на изпълнително дело № ********** и изпълнително дело № *********, и
двете по описа на ********, се установява, че изпълнителен лист от 04.07.2014 г. по
ч.гр.д. № 24981/2014 г. на СРС, ГО, 24 състав, е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ******, издадена по
същото дело на СРС, и със същия И. В. М. е осъден да заплати на ************
следните суми: 3324, 05 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит
№ *********** г., сключен между ищеца и ************, ведно със законната лихва
от 12.05.2014 г. до изплащането й; 1046,30 лв. – възнаградителна лихва за периода
26.02.2010 г. – 30.09.2011 г., дължима на основание същия договор; 1363,95 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 26.03.2010 г. – 25.04.2014
г., както и 414,69 лв. – разноски по делото (114, 69 лв. държавна такса и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение).
От приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело №
********** се установява също, че то е образувано на 21.11.2014 г., по молба на
„*******“ ЕАД, въз основа на издадения изпълнителен лист от 04.07.2014 г. по ч.гр.д.
№ 24981/2014 г. на СРС, ГО, 24 състав, както и че с молбата от 21.11.2014 г. „*******“
ЕАД е възложило, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да
проучи имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнението. По
изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия: на 28.11.2014
г., на 01.12.2014 г. и на 02.12.2014 г. са наложени запори върху банковите сметки на
длъжника; на 24.03.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника; на 07.03.2017 г. ********** е подало молба до частния съдебен изпълнител
за конституирането му като взискател по делото, на мястото на „*******“ ЕАД, поради
извършена цесия, като е възложил, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния
съдебен изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да определи начина на
изпълнението; на 09.05.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника; на 01.11.2018 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника;
на 15.12.2022 г. взискателят ********** е подал молба до частния съдебен изпълнител,
с която е поискало да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника,
както и да бъдат извършени опис и оценка на движимото му имущество; на 02.02.2023
г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника.
От приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело № *********
се установява че то е образувано на 21.11.2023 г., по молба на **********, въз основа
на издадения изпълнителен лист от 04.07.2014 г. по ч.гр.д. № 24981/2014 г. на СРС,
ГО, 24 състав, както и че с молбата от 21.11.2023 г. ********** е поискало да бъдат
наложени запори върху банковите сметки на длъжника, както и да бъдат извършени
опис и оценка на движимото му имущество и е възложило, на основание чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да
определи начина на изпълнението. По изпълнителното дело са предприемани следните
изпълнителни действия: на 07.03.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника; на 08.03.2024 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника.
От правна страна:
2
Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към
ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК
(когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила
решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.
418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 6 от 21.01.2016 г.
по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на
ВКС, IV г. о. и др.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него
има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните
суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено
по давност.
В случая ищецът И. В. М. доказа твърдението си, че срещу него има образувано
изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми от
**********.
С оглед датата на издаване на заповедта за изпълнение (******) и разпоредбата
на чл. 414, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение би могла да влезе в сила най-рано на
21.06.2014 г., след която дата е започнал да тече и петгодишният давностен срок по чл.
117, ал. 2 ЗЗД.
Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече най-рано на
21.06.2014 г., не е изтекъл към предявяване на иска на 14.03.2024 г., тъй като е бил
спиран и прекъсван, поради което и процесните вземания на ответника към ищеца не
са погасени по давност. Съображенията за това са следните:
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителният давностен срок спира да тече по
време на висящността на изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същото е обявено
за изгубило сила на 26.06.2015 т., с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, с което се приема, че висящият изпълнителен процес не спира
течението на погасителната давност, а погасителният давностен срок се прекъсва с
извършването на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
3
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено
до обявяването му за отпаднало с новоприетото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това е така, защото постановлението и
тълкувателното решение дават различно тълкуване на една и съща правна норма,
задължително за съдилищата, съдебните изпълнители, страните в искови и
изпълнителни производства, с което правните субекти са длъжни да се съобразяват.
Принципът на обратно действие на тълкувателните актове на ВС и на ВКС не важи в
хипотезата, когато спрямо една и съща правна норма се дава различно задължително
тълкуване с ново тълкувателно решение. В тези случаи последващите тълкувателни
решения нямат обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. Да се приеме противното би означавало да
се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, както и практиката на Европейския съд на правата на човека (решение
от 19.02.2013 г. по делото ****** срещу ****** и решение от 10.01.2019 г. по делото
****** срещу ******).
Следва да се посочи също, че както в разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и с тези, дадени в т. 3 от ТР
№ 2 от 04.07.2024 по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и в практиката на
ВКС (напр. определение № 1786 от 26.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 818/2024 г., II т. о.,
решение № 21 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г. на ВКС, III г. о, определение №
1036 от 7.03.2024 г. по гр. д. № 3470/2023 г. на ВКС, III г. о. и др.), е прието, че
своевременно направеното от кредитора до съдебния изпълнител искане за прилагане
на определен изпълнителен способ прекъсва течението на погасителния давностен
срок, дори искането да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Прекъсването настъпва дори
изпълнителното действие да не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок. Това е така, защото обстоятелствата, водещи до прекъсване на срока
не може да са такива, които не зависят от волята на взискателя.
По изложените съображения следва да се приеме, че петгодишният
погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече най-рано на
21.06.2014 г., е текъл до 21.11.2014 г. (образуване на изп.д. № ********** по описа на
******** и възлагане на частния съдебен изпълнител, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
начина на изпълнението), т.е. в продължение на 5 месеца, и не е текъл по време на
висящността на изп.д. № ********** от 21.11.2014 г. до 26.06.2015 г. (когато
задължителните указания по приложение на закона, дадени с ППВС № 3/1980 г., са
обявени за изгубили сила с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въвеждащо различно задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ ЗЗД). От 27.06.2015 г. петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД е продължил да тече, като течението на срока е било прекъсвано на
следните дати: на 07.03.2017 г. - с възлагането, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на
4
частния съдебен изпълнител проучването на имуществото на длъжника и определянето
начина на изпълнението от „********“, съдържащо се в подадената на посочената
дата молба до ЧСИ за конституирането му като взискател по делото, на мястото на
„*******“ ЕАД, поради извършена цесия; на 09.05.2017 г. - с налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 01.11.2018 г. - с налагането на
запори върху банковите сметки на длъжника. Започналият да тече на 01.11.2018 г. нов
5-годишен погасителен давностен срок е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. -
17.04.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.) и § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр.
34/9.04.2020 г.). ). От 18.04.2020 г. петгодишният погасителен давностен срок по чл.
117, ал. 2 ЗЗД е продължил да тече, като течението на срока е било прекъсвано на
следните дати: на 15.12.2022 г. - с искането на взискателя ********** да бъдат
наложени запори върху банковите сметки на длъжника, както и да бъдат извършени
опис и оценка на движимото му имущество; на 02.02.2023 г. - с налагането на запори
върху банковите сметки на длъжника; на 21.11.2023 г. - с искането на взискателя
**********, по новообразуваното въз основа на същия изпълнителен лист от
04.07.2014 г. по ч.гр.д. № 24981/2014 г. на СРС, ГО, 24 състав, изпълнително дело №
*********, да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника, както и да
бъдат извършени опис и оценка на движимото му имущество и възлагането, на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител проучването на
имуществото на длъжника и определянето начина на изпълнението; на 07.03.2023 г. с
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника; на 08.03.2024 г. с
налагането на запор върху пенсията на длъжника. От 09.03.2024 г. е започнал да тече
нов петгодишен давностен срок, който давностен срок не е бил изтекъл към
предявяване на иска на 14.03.2024 г.
Неоснователни са доводите на ищеца, че след като на 13.10.2023 г. образуваното
въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително производство по изп.д. №
********** по описа на ******** се е прекратило по право, на основание чл. 433, ал. 1
,т. 8 ГПК, извършените след тази дата изпълнителни действия не са били годни да
прекъснат погасителния давностен срок за вземанията на взискателя. Действително в
случая на 02.11.2020 г. е била настъпила перемпция, тъй като в периода от 01.11.2018 г.
(когато е наложен запор върху банковите сметки на длъжника) до 05.12.2022 г. не са
били предприемани изпълнителни действия. За прекъсването на давността на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД обаче е ирелевантно дали предприемането на действия по
изпълнение е поискано по висящо или по перемирано изпълнително дело. Съгласно
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване
на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б.
„в“ ЗЗД, защото дори срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да е изтекъл към датата на
молбата, съдебният изпълнител е длъжен да предприеме поисканото действие и за
прекъсването на давността е без значение дали е сторил това по новообразувано
изпълнително дело или по съществуващото такова - решение № 37 от 24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. №
903/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на
ВКС, III г. о., решение № 3 от 4.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о. По
този въпрос е формирана и задължителна практика на ВКС – ТР № 2/2023 от
04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че
5
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Предвид изложеното предявеният от И. В. М. срещу **********, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на дружеството по настоящото дело.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. М., ЕГН **********, срещу **********, ЕИК
******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ********** няма подлежащи на принудително
изпълнение вземания към И. В. М., за следните суми: 3324, 05 лв. – неплатена
главница по договор за потребителски кредит № *********** г., сключен между
ищеца и ************, ведно със законната лихва от 12.05.2014 г. до изплащането й;
1046,30 лв. – възнаградителна лихва за периода 26.02.2010 г. – 30.09.2011 г., дължима
на основание същия договор; 1363,95 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главниците за периода 26.03.2010 г. – 25.04.2014 г., както и 414,69 лв. – разноски по
делото (114, 69 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение), за
събирането на които суми е издаден изпълнителен лист от 04.07.2014 г. по ч.гр.д. №
24981/2014 г. на СРС, ГО, 24 състав, и е образувано изпълнително дело № *********
по описа на ******** с рег. № *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, И. В. М., ЕГН **********, да
заплати на **********, ЕИК ******, сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на дружеството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6