Решение по КНАХД №319/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. А., [ЕГН] [населено място] срещу Решение № 91 от 26 май 2025г по АНД №261/25г. на РС - [област], с което е потвърден ЕФ серия Г № 0057747 на ОДМВР- [област]. С посочения електронен фиш е наложена глоба в размер на 250 лв. на Д. А. за нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 вр.чл. 638 ал.4 вр.чл. 638 ал.1 т. 1 вр.чл. 461 т.1 КЗ. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението с искане за неговата отмяна. Твърди се, че ЕФ няма доказателствена сила и изложеното в него подлежи на проверка, а съдът необосновано е приел, че при издаването му е спазен процесуалния и материалния закон. Сочи се, че нарушението не е доказано и извършването му се опровергава от доказателствата по делото. Посочва се, че е доказан единствено факта на движение, но не и на неизпълнение на задължението за плащане на застраховка ГО; отрицателните факти също подлежат на доказване; ЕФ не отговаря дори формално на чл. 189 ал.4 ЗДвП, тъй като няма описание на обективните признаци на нарушението, в т.ч. не е ясно към кой момент липсва валидна полица за застраховка – към момента на управление или към друг момент. По съображения за неправилност на решението се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище вх.№2006 от 28.10.25г. от пълномощника, с което се поддържа жалбата и се претендират разноски.

Ответникът по касация – ОД МВР-[област] не изпраща представител, не депозира становище.

Представителят на ОП- [област] заема становище за неоснователност на жалбата и пледира решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – [област], след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение РС-[област] е потвърдил ЕФ, издаден на жалбоподателя за нарушение по чл. 483 ал.1 т.1, вр.чл.638 ал.4 КЗ по съображения, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазен е материалния закон, както и че в хода на делото нарушението е установено по несъмнен начин.

На база правилен анализ на доказателствената съвкупност и при липса на потенциалн за събиране на нови доказателства, въззивният съд е извел обоснован извод, че нарушението е консумирано от обективна и субективна страна.

Установява се от писмените доказателства, че към момента на заснемане на управлението на МПС, за същото не е имало действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 2015 г. С нея се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. На посочените в ЕФ дата и място, контролните органи са ползвали АТСС съобразно изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, чиято валидност се установява от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 за преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип [Наименование]Валидността на техническото средство се установява и от Протокола за проверка № 096-СГ-ИСИС/29.06.2023 г. на системата [Наименование]с фабричен номер 120СD9. Фабричният номер на АТСС е посочен освен в електронния фиш също и в клипа /л.13 от НАД 927/23г./, на който е заснет регистрационния номер на МПС на посочените в клипа локализация, дата, час. Извън съмнение е, че именно заснемащо устройство с фабричен номер 120СD9 е това, с което е заснето управлението на водача. Снимковият материал /клипът/ от засичането от електронната система е доказателство не само за движението, но и за идентификатора на технечиското средство, извършило заснемането.

Неоснователни са твърденията на касатора за неустановеност на техническото средство. Освен клипа, който е официален документ с необорена по делото материална и формална доказателствена сила, по делото е представен и задължителния за съставяне от контролните органи Протокол по чл. 10 от Наредбата. Последният съдържа отразена поправка от длъжностно лице относно номера на техническото средство, с което е заснет водача, а именно номер 120СD9 /л.67 от дело 927/23г./. Множеството писмени доказателства, отразяващи номер 120СD9 не дават съмнение за друг извод, че именно това е техническото средство, с което е заснет водача и което е отразено в електронния фиш. Поради това доводите на касатора, че не е ясно с какво АТСС е установено управлението не почиват на доказателствата.

На свой ред, следва да бъде отбелязано, че техническата грешка в номера на АТСС не се приравнява на съществено процесуално нарушение, в който смисъл са доводите на касатора, който се домогва да докаже, че не е установено устройството на заснемане.Съществено е онова процесуално нарушение, което нарушава правата на дееца, а в случая не е установено такова нарушение. Електронния фиш отговаря на изисквания за форма и съдържание, а доказателствената съвкупност безспорно сочи, че номерът на АТСС е посочения в електронния фиш. Само по себе си твърдението, че в протокола по чл. 10 от Наредбата е сгрешен номера на техническото средство не обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото по делото има безспорна установеност на номера с множество еднопосочни необорени официални документи.

Касационната инстанция не споделя доводите на касатора, че в конкретния случай за установяване на процесното нарушение е следвало задължително да се състави АУАН, респ. да се приложи общия режим за налагане на административно наказание, вместо издаването на електронен фиш. Смисълът, вложен в разпоредбите на чл. 638, ал. 4 и чл. 647, ал. 3 от КЗ е с АТСС да се заснеме управлението на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Редът за санкциониране е посочен в чл. 637 ал.3 КЗ, според която норма, когато чрез АТСС по см. на пар.6 65 ДР на ЗДвП или чрез технически средства на електронната система по чл.167а ал.3 ЗДвП е заснето управление на превозно средство, за което няма сключен договор за "ГО", на собственика се издава ЕФ. В конкретния случай контролният орган е установил нарушението по реда, посочен в ЗДвП и Наредбата, а именно чрез АТСС и е приложил правилно закона, налагайки санкция с Електронен фиш.

Решението на районния съд, с което Електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответника в касационното производство не са реализирани, поради което такива не се следват.

Водим от гореизложеното Административен съд- [област]

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91/ 26 май 2025Г. по АНД №261/2025г. на РС- [област].

Решението е окончателно.