О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер 1752 Година 2020, 25.06 гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1414 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№802/11.03.2020г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична
полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, ответник
в първоинстанционното производство, чрез пълномощника- юрисконсулт Янка
Табакова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №25/02.03.2020г., постановено по гр.д.№756/2019г. по описа
на Районен съд- Средец.
С посоченото решение, съдът е осъдил ГД,,Гранична
полиция“-МВР на РБ да заплати на Д.М.С., ЕГН ********** ***,,Д. Кичев“№2,
сумата от 1629.85 лева, представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 06.12.2016г.-06.12.2019г.
до окончателното й изплащане, сумата от 219.51 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 06.12.2019г.,
както и направените по делото разноски в размер на 360 лева.
Със същото решение, ГД,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
Средец държавна такса в размер на
115.19 лева и 150 лева-разноски за
експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба, че за
процесния период, ищецът(въззиваем) изпълнявал служебните си задължения на 12-
часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се
изчислявало сумарно.
Посочва се, че в резултат на посоченото
изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на
основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР(като извънреден труд).
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение. Развиват се подробни съображения, като е направен обзорен преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на държавните служители в МВР.
Посочва се, че поради специфичните дейности и функции, осъществявани от МВР, законодателят създал специален ред, относим само до тази категория служители.
Въззивникът намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.
Заявява се, че съгласно разпоредбата на
чл.187,ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Навеждат се доводи, че по отношение полагането на нощен труд за периода 01.06.2016г.-29.07.2016г., се прилагали правилата на Наредба №8121з- 592/25.05.2015г.; за периода 29.07.2016г.-02.08.2016г.- Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г, отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР.
Твърди се, че за останалата част от
процесния период, се прилагали Наредба №
8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908
от 02.08.2018г.
Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми
Развива подробни съображения, че нощният труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време.
Направен е подробен анализ- съпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСл, ЗМВР), регламентиращи правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи държавните служители в МВР(чл.142,ал.1 ЗМВР).
Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че предвид наличието на празнота в закона, следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2). В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на окръжните съдилища.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски. Направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице
на 06.03.2020г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на
11.03.2020г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок.
Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ищеца адв. Д. на 28.05.2020г.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззвиаемия, чрез адв. М.Д. ***, с
който се оспорват наведените от въззивника доводи. Развиват се подробни съображения.
В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика на районните и окръжни
съдилища.
Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция
разноски. Представя списък на разноските.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1414/2020г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 20.07.2020г. от 10.30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
С оглед своевременното им
призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на
посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от страните
да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: