Решение по дело №2457/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 956
Дата: 31 май 2016 г. (в сила от 4 май 2018 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20151100902457
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 26.02.2016г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2457  по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени  са  искове с правно основание чл.25, ал.6 вр.ал.4 от ЗЮЛНЦ.

Ищецът Р.А.С., ЕГН ********** твърди, че  е член на сдружение „С. на Б.Ж.” с членска карта № 322.

Твърди, че на 14.03.2015г. и 15.03.2015г. е било проведено общо събрание на Сдружение „С. на Б.Ж.”. Счита, че взетите решения са незаконосъобразнибили са взети  в противоречие със закона и устава, като излага основания за материална и процесуална незаконосъобразност, както следва:

Опорочен процедурата по свикване на общото събрание:

 Журналистическите дружества не са получили покани за насроченото общо събрание, и не са имали възможност да изберат делегати в предвидения в устава срок - 40 дена преди датата на общото събрание. В сдружението няма представени протоколи за избор на делегати, нито доказателства, че поканите за общо събрание са достигнали до всички журналистически дружества. Нарушен е чл.25 ал.4 от устава на сдружението.

Не е ясно по какъв начин са избрани делегатите за събранието. Голяма част от присъствалите като делегати лица изобщо не са получили покани, а част от избраните делегати са получили покани извън предвидения в чл.26, ал.З ЗЮЛНЦ срок /до един месец преди провеждането му/. Също така, покана не е била обявена на видно място в сградата, където се намира управлението на сдружението.

Съгласно чл.31 от устава на сдружението, общото събрание се свиква по инициатива на управителния съвет, който изпраща покани, в които е отбелязан дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на общото събрание, както и по чия инициатива се свиква то. Поканата се поставя на видно място в сградата, където се намира управлението на сдружението и се изпраща с препоръчана поща с обратна разписка до делегатите на общото събрание, избрани от дружествата. Тази процедура не е спазена, а доверителят ми не е получил надлежно покана за събранието.

Опорочен процедурата по провеждане на общото събрание:

Твърди, че още при откриването на събранието на 14.03.2015г. е липсвал изискуемият кворум от половината от всички негови членове, предвиден в чл.ЗЗ ал.1 от устава. Въпреки това събранието не е отложено с 1 час.

В следващите часове множество решения са били взети при липса на какъвто и да е кворум, тъй като са присъствали по-малко от една трета от общия брой на събранието, в нарушение на чл.ЗЗ ал.2 от устава.

         На събранието са присъствали, участвали в разискванията и гласували лица, които не са били избирани за делегати и не са имали право да вземат каквито и да е било решения - счетоводители, юристи, журналисти без делегатски права. Общото събрание не е извършвало гласуване за допускането на проведеното общо събрание навъншниза сдружението лица.

Съгласно протокола за участвалите на проведеното общо събрание делегати, в общото събрание са участвали 5 лица, представляващи 79-то журналистическо дружество, за което в делегатския списък е посочено, че са отчетени 10 члена. Съгласно чл.25, ал.5 от Устава на дружеството, журналистическо дружество до 20 члена има право на един представител на общото събрание. По този начин, на проведеното общо събрание са участвали и гласували лица, които не разполагат с това правомощие.

         Общото събрание е взело решения по въпроси, непредвидени в дневния ред. Събранието е приело декларация за журналистиката, което е грубо нарушение на устава на сдружението. Такъв въпрос не е включен в обявения в поканата дневен ред, нито е представен проект на тази декларация. Съгласно чл.35, ал.4 от устава не може да се вземат решения по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред. Също така, управителният съвет на сдружението не може да изменя предварително обявеният дневен ред в деня на провеждането на общото събрание.

         Счита, че са налице  съществени нарушения при процедурата по гласуване на взетите решения:

На първо място, изборната комисия е огласявала резултати при непълен състав - при установяването на резултатите след втория тур за избор на управителен съвет са присъствали само 6 члена от общо избрани 9 члена на изборната комисия.

След първото гласуване за членове на управителния съвет, на което са избрани 4 от общо 15 члена, изборът е продължил без спазване на утвърдената процедура и без преброяване на кворум.

Изборът е бил опорочен  от предварително попълнени грешни бюлетини.

         Общото събрание е избрало органи в конфликт на интереси - За член на управителния съвет на сдружението е предложен и избран председателят на комисията по избора, което според  ищеца представлява конфликт на интереси и е незаконосъобразно.

На 14.03.2014г., в първия ден на проведеното общо събрание с гласуване е прекратено приемането на предложения за членове на управителния съвет, контролния съвет, етичната комисия и председател на сдружението. На следващия ден - 15.03.2014г., без гласуване, председателят на комисията по предложенията е започнал да приема нови предложения, което отново е незаконосъобразно.

На проведеното общо събрание не са гласувани и приети предварително обявените в поканата за провеждане на общо събрание отчети на управителния съвет и на контролния съвет на Сдружение „С. на Б.Ж.”.

Въз основа на гореизложеното счита, че всички решения на общото събрание на Сдружение „С. на Б.Ж.”, проведено на 14.03.2015г. и 15.03.2015г. са незаконосъобразни и моли да бъдат отменени.

Ответникът оспорва иска. Счита, че иска е неоснователен, тъй като ищецът е обосновал иска си с чужди процесуални права, а именно невръчване на покани на други делегати. Счита, че при провеждане на събранието са спазени изискванията на устава и на закона.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно това, че ищецът е член на СБЖ,  председател на ЖД „С.“-София и е бил избран за делегат от ОС на СЖБ в което е участвал.

Взетите решения са :

1. Приемане на финансовия отчет за 2014г. - 2015г.

2.Приемане на бюджета за 2015г.

3.Приемане на декларация.

4.Избор на ръководни органи;

5.Неприемане на предложение за обособяване и продажба на част от имот в гр.Банкя от 500кв.м.

 Съгласно чл.24  от Устава на СБЖ членовете на се обединяват в журналистически дружества(ЖД), които са основните структурни звена. Те се изграждат на териториален принцип или по месторабота. Решенията на  ЖДсе вземат на общо събрание(ОС), което се провежда по реда и при условията на чл.25.

         За участие в общото събрание на СЖБ всяко дружество провежда събрание 40 дни преди датата на общото събрание, на което избира своите представители за участие. Заверени копия от протоколите за проведения избор се изпращат в седалището на СЖБ до три дни след датата на неговото провеждане.

         Устава определя и нормата на представителство за участие в ОС – до 20чл. – 1 представител; на всеки следващи 20 – по още един, но не по-вече от 5 за едно дружество.

         Общото събрание на СБЖ се състои от избраните представители на ЖД(делегати).        

         Свикването на ОС се извършва по решение на  Управителния съвет(УС) или посочените в чл.31 лица, посредством писмена покана. Тя се поставя на видно място в сградата, където се намира СЖБ и се изпраща с препоръчана поща с обратна разписка до всички делегати, най-малко 1м преди насрочения ден.

         Събранието е законно, ако на него присъстват  по вече от половината от всички членове(чл.33). При липса на кворум събранието се отлага с един час по късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и негови членове се явят, но не по малко от една трето от общия им брой.

         Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, освен ако устава не предвижда друго.

         По делото е представен препис от протокол от заседание на УС на СБЖ от 27.11.2014г., на което е било взето решение  за свикване на ОС на СБЖ и е бил определен дневния му ред.

         Представена е и писмена покана съдържаща дневния ред на ОС.

         По делото е са били изслушани показанията на св.К. относно залепване на поканата в сградата на СБЖ –  на втория етаж и на входа, срещу кабинката на портиера. Той е участвал в изготвяне на протокола за залепване на поканите на посочената в протокола дата. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и безпротиворечиви.

         Представени са и 2 бр. известия за обратни разписки, адресирани до ищеца и връчени му на 30.12.2014г. и 05.02.2015г.

         По делото са разпитани свидетелите М.М., Н.Н., В.К., Ю.Д., П.Ангелова, чиито показания съдът кредитира. Същите са взаимно непротиворечиви. Тяхната съдържателна част ще бъде обсъдена в хода на изложението.

         По делото са представени множество документи създадени във връзка с провеждане на събранието на кредиторите. С оглед на частния свидетелстващ характер на част от тях, в хода на процеса се установи верността на: протоколите от проведеното събрание, посредством показанията на св.Д. - стенограф, изготвил документа; протоколите стр. 562, 569 и 578, посредством показанията на св.Н.Н.; протокол от стр.496 и 542, посредством показанията на св.В.К.; списъка на ЖД, посредством показанията на св.П.Ангелова, като тяхното правно значение ще бъде обсъдено в хода на изложението.

         При така установените фактически обстоятелства съдът намери от правна страна следното:

Атакуваните решения са били взети на 14.03.2015г. и 15.03.2015г. Исковата молба е депозирана в съда на 14.04.2015г. Срокът за обжалване е едномесечен(чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ), брои се по правилото на чл.6, ал.3 ГПК и следователно е спазен. Това налага извода за допустимост на иска.

 

         Решението за свикване на събранието е било надлежно взето от предвидения в Устава орган – УС, по което не се спори по делото.         Поканата съдържа реквизитите по чл.26, ал.2 от ЗЮЛНЦ.

         Ищецът оспорва на първо място редовността на връчването на поканите – неговата и на останалите ЖД.

         Съдът намира, че ищецът може да релевира нарушение само на собствените му права, но не и тези на други членове, тъй като не се явява техен процесуален субституент. Той може да се позовава само на ограничение на правото на гласуване или на участие  на други членове на самото събрание, ако упражняването на тези им права е от значение за наличието на кворум или на мнозинство(Решение №94/15.10.2012г. по т.д.№734/11г. на І ТК на ВКС). Тази хипотеза не е налична в настоящия случай – присъствалите на събранието делегати са над 50% (111 от 124), т.е. кворума е налице, а решенията се вземат с мнозинство от присъстващите(с изключение на изрично предвидените случаи). Следователно възражението   е неоснователно.

         Не се спори по делото, че ищецът е председател на ЖД „С.“-София и е бил избран за делегат. Тъй като Уставът изисква провеждане на събранието на ЖД да се проведе 40 дни преди датата на ОС на СЖБ,  то се налага извода, че за реализиране на тази процедура е необходимо да бъда уведомено ЖД, чрез неговия председател. В същото време Уставът изисква уведомяване на делегатите посредством връчване на поканата с писмо с обратна разписка и поставянето й на видно място. В случай, че едно и също лице съвместява двете качества – председател и делегат следва да се приеме, че с първото достигане на поканата до него целта на закона е постигната – той е информиран за датата, мястото и дневния ред на събранието и не е необходимо повторно му уведомяване.

         Ищецът в ИМ оспорва  да е бил „надлежно“ поканен за събранието. С отговора на исковата молба ответникът е представил 2 бр. обратни разписки, връчени на Р.С. на 30.12.2014г. и 05.02.2015г., което обстоятелство е било удостоверено с неговия подпис, твърдейки, че с писмата към тях е са били връчени покани. Ищецът не е заявил оспорване на тези документи. Не е твърдял с писмата с обратните разписки да са му били връчени други документи или да не е имало приложени документи. В същото време в секцията на която е бил председател  е свикал и провел събрание за избор на делегати. Бил е избран за такъв. Участвал е в събранието на СБЖ в това си качество. При съвкупна преценка на посочените факти и доказателства съдът намира, че поканата е била връчена на ищеца  с посочените обратни разписки на посочените в тях дати.

         Съобразно показанията  на свидетеля К. поканата е била поставена на две места в сградата на управление на дружеството, включително  на входа, изпълняващо изискването за "видност" на мястото. Съгласно показанията му, отразеното в „Констативен протокол“ на комисията по организационни въпроси(стр.305) е вярно. Следователно датата на поставяне е 12.10.2015г. Това мотивира съда да приеме, че уставното изискване е спазено.

 

         С решение № 85/30.06.2010г. по т.д.№ 913/2009г. на ТК, ІІ ТО на ВКС, явяващо се задължителна практика по чл.290 от ГПК, е прието, че дори да са били въведени с исковата молба по предявен иск за отмяна на ОС на СНЦ нарушения за избора на делегати, включително относно нормата на представителство, решаващият съд, сезиран с искане за отмяна на приетите решения от ОС на сдружението, не може да се произнесе по законосъобразността на избора на представители(делегати), като основни организационни звена.

         С оглед горепосочената практика, доколкото представените протоколи материализират актове - решения на ЖД, включително и относно броя избрани делегати, тяхната законосъобразност не може да бъде преценявана съда в хода на настоящото производство. Те представляват самостоятелни актове на органи на ЮЛНЦ. Защитата срещу тях не се осъществява по  този процесуален ред.

        

Съгласно представения  протокол на мандатната комисия,  от общия брой на делегатите  - 124(от които един починал) по време на заседателните сесии са присъствали делегати както следва:

При откриването на събранието през първия ден присъстващите делегати са били 111, като до края на първото заседание броят на регистрираните е достигнал 117.  На второто заседание  на 14.03.2015г. - в 14ч. са присъствали 101 делегати, а на третото заседание - на 15.03.2015г. от 9,00ч. - са били регистрирани 91 делегати; на четвъртото заседание  - 15.03.2015г. от 14ч. са се регистрирали 111 депутати. По делото в качеството му на свидетел е бил разпитан В.К., член на мандатната комисия, чиито показания установяват  възприетите от него обстоятелства по регистрацията и отразяването им в протокола. Те кореспондират с приложените по делото списъци съдържащи подписите на регистриралите се участници. При съвкупната преценка на посочените доказателства съдът намира, че отразените в протокола данни относно присъствалите делегати са верни.

Предвидения в устава кворум е по-вече от половината от избраните делегати. Предвидена е и възможност за вземане на решения при спадащ  кворум, в който случай събранието се отлага с 1 час. Решенията се вземат независимо от това колко члена ще се явят, но не по-малко от 1/3 от общия брой( в случая са 42 делегати).

Уставът предвижда изчакване само при началния час, което е с оглед на предоставяне на допълнителна възможност за явяване на членовете. При спадане на кворума в хода на провеждане на събранието не е налице нарушение( стига той да е над 1/3). При напускане на делегат събранието продължава работата си в хипотезата на чл.33, ал.2 от Устава, която се е осъществила с намаляване на броя на присъстващите(до достигане на минимума от 1/3). Изчакване на допълване на кворума до необходимия брой членове не е предвидено и нормата на чл.33, ал.2 от Устава, поради което, по аргумент за по-силното основание, при напускане на членове предпоставките по чл.33, ал.2 от Устава са настъпили в хода на събранието(така Р№164/01.02.2013г. по т.д.№982/11г. на ВКС, І ТО).

При откриването на събранието е бил налице изискуемия се кворум и не се е налагало отлагане с 1ч. Видно от протоколите на общото събрание при вземането на всички решения в гласуването са участвали винаги над 42делегата.  Следователно кворумът винаги и бил налице.

 

В хода на съдебното дирене не се установи и твърдението на ищеца, че при гласуването са участвали лица които не са били избрани за делегати. От разпита на св. Констатнитов се установи, че на събранието са били допускани само делегати, на които при регистрацията са били раздадени делегатски карти, представяни при провеждане на гласуването. Външните лица са били свързани с провеждане на събранието - необходимост от правни консултации и разясняване на счетоводни, но те не са участвали в гласуването.

 

         Ищецът основа иска си и на нарушение изразяващо се в това, че изборната комисия е огласявала резултатите при непълен състав - при установяване на резултатите след втория тур за избор на управителен съвет са присъствали само 6 члена.

         По делото е представен протокол от 15.03.2015г. на Комисията по избора, подписан от всичките 9 члена, относно резултатите от преброяването на бюлетините. Верността на отразеното в този частен свидетелстващ документ е установена от показанията н св.Н.Н. - член на комисията.

         Съдът  намира, че дори  резултатите отразени в протокола да са били прочетени в присъствие на 5 члена на комисията, това не би се явило съществено процесуално нарушение, тъй като не засяга ничии права и интереси, след като изнесените от членовете на комисията факти са верни.

 

         По делото  не са събрани доказателства, които да установят твърдението на ищеца за наличието на раздадени предварително попълнени грешни бюлетини.

 

         По отношение на възражението, че за член на УС е бил предложен и избран председателя на комисията по избор, представляващо конфликт на интереси, съдът намира същото за неоснователно. Принципно е налице противоречие на интересите на лицето имащо качеството на член на комисията по избора,  извършващ преброяване на бюлетините и      кандидат за изборна длъжност, за който ще бъде гласувано. Доколкото обаче  комисията е включвала 9 члена, то това гарантира правата на участниците в събранието. Преброяването е било редовно извършено. Следователно нарушението не е съществено, а решението в частта за избора на  този член на УС не се явява незаконосъобразно.

 

         Ищецът твърди, че е налице взето решение в противоречие с дневния ред - декларация на събранието относно актуални социални и политически проблеми. Между страните не се спори относно това, че приетата от ОС декларация не е била включена в поканата за събранието, което не се установява и от самия документ. Ответникът се брани с правни доводи – счита, че това решение не създава права и задължения, а само изразява позиция по отношение на събития от обществения живот .Това мотивира извода му, че не попада в приложното поле на съдебния контрол. Съдът споделя посочената теза. Решението не е насочено и не създава права и задължения за поведение на членове на сдружението. То изразява субективното мнение на участвалите  в събранието лица.  Евентуална негова отмяна няма да породи правни последици в правния мир, тъй като то не е било насочено към пораждането на такива.

          

         Ищецът твърди, че на 14.03.2014г. - в първия ден на проведеното общо събрание с гласуване било прекратено приемането на предложения за членове на УС, КС и етичната комисия. На следващия ден - 15.03.2014г., без гласуване, председателят на  комисията по предложенията е започнал да приема нови предложения.

         От представените протоколи, обаче съдът не констатира наличие на токова гласуване на 14.03.2014г. То е било проведено на 15.03.2014г., като е взето решение за приключване на приемане на предложения.

 

         Ищецът твърди, че по време на ОС не са били приети обявените в поканата за провеждане на ОС отчети на УС и КС на СБЖ.

 На съдебен контрол подлежат взетите решения. При липса на  такива няма  подлежащ на обжалване акт, а това обстоятелство не може да се отрази на законността на останалите взети решения.

 

         Горното налага извода за неоснователност на предявените от ищеца искове за отмяна на атакуваните решения на ОС на СЖБ.

 

         В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски - 1000лв. адв. възнаграждение, предвид отхвърлянето на иска.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   :

 

         ОТХВРЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ от Р.А.С. ЕГН:**********, чрез адв. И.Й.,*** срещу СНЦ "С. НА В Б.Ж.", ЕИК:**********, гр.С., ул."Г. И.", №*, искове по  чл.25, ал.6 вр.ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на СНЦ "С. НА В Б.Ж." проведено на 14.03.2015г. и 15.03.2015г.

         ОСЪЖДА Р.А.С. ЕГН:**********, чрез адв. И.Й.,*** да заплати на СНЦ "С. НА В Б.Ж.", ЕИК:**********, гр.С., ул."Г. И.", №*, сумата 1000лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок срок от връчването му.

        

                                                                                    СЪДИЯ: