Решение по дело №66580/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 май 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20221110166580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9896
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20221110166580 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

28.05.2025 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №66580 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. с чл. 9 и чл. 23 ЗПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Образувано е по повод на постъпила по подсъдност от РС- гр.П. на осн. чл.107, ал.1 от
ГПК искова молба от „.....“ ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от .....- Изп. директори, срещу Ц. Т. А., гражданин на Р. Г., роден на ....г., с
л.к. №...., издадена на 23.03.2005г. от Р. Г., с у-ние за продължително пребиваване на
гражданин на ЕС в Р. Б. №...., валидно до 19.07.2021г., ЛНЧ:**********, с регистриран
адрес: Р. Б., общ. П., с.Ч., с която се претендира да бъде осъден ответникът да заплати сумата
от 13 705,18 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
29.01.2019г., ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 4 346,47 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.04.2020г. до
26.09.2022г. и сумата от 236,56 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
29.04.2020г. до 26.09.2022г. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен горния
договор за кредит за текущо потребление, за кредит в размер на 15 000 лв. със срок за
връщане от 120 месеца, считано от датата на усвояване, усвоен по лична сметка на
ответника, с крайна дата за погасяване: 29.01.2029г. Съгласно т.7 от процесния договор
кредитът се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент в размер на 6,15 %
годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ „среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2
години“, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка от 5,97 %. При прекратяване на договора приложимият лихвен
процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,270
%. При забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена
в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно т.18.2 от ОУ при забава над
90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и договорният
лихвен процент се олихвява с 10 процентни пункта. Твърди, че към датата на подаване на
исковата молба в съда имало непогасени 28 бр. месечни вноски, поради което с исковата
молба обявява вземането по процесния договор за главница за предсрочно изискуем.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, призован по реда на чл.48 от ГПК, с ДВ,
бр.53/21.06.2024г., подава отговор на искова молба, чрез назначения на осн. чл.48, ал.2 от
ГПК за особен представител адв.Б. С. от САК, с който оспорва исковете като неоснователни
и недоказани. Оспорва да е възникнала валидна облигационна връзка между страните,
доколкото ответникът не е сключил процесния договор. Оспорва и процесната сума да е
била усвоена от ответника. Оспорва да е настъпила и предсрочна изискуемост на кредита.
Сочи, че волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост в исковата
молба, връчена на особен представител на ответника, не представлява редовно обявяване на
предсрочната изискуемост, поради което същата не е настъпила. Поддържа, че в процесния
договор са налице неравноправни клаузи касателно лихвите, формиращи допълнително
възнаграждение на кредитора. По отношение на договора за залог ответникът сочи, че не
ставало ясно дали ищецът в действителност се е удовлетворил изцяло или отчасти от
постъпилите суми в разплащателната сметка. Релевира възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на горепосочения Договор за кредит за
текущо потребление от 29.01.2019г.,за сумата от 15 000 лв., платим на 120 месечни
погасителни вноски, с краен срок за изпълнение: 29.01.2029г., ведно с общите условия към
него.
Представени са преписи на Договор за залог на вземане по сметка в ...... от 29.01.2019г.
2
и Договор за ползване на пакет „Частно банкиране“ на ......, като на осн. чл.183 от ГПК по
повод искане на ответника, приложените към ИМ писмени документи са представени в
първото по делото открито съдебно заседание в оригинал за сверяване.
Съгласно заключение по съдебно- счетоводна експертиза, процесният кредит е усвоен
на 29.01.2019г. чрез разплащателна сметка №....., с титуляр- ответника, като на същата дата е
изтеглена сума от 14 700 лв., а остатъкът от 300 лв.е използван за плащания с карта и теглене
чрез АТМ устройства. Отчетени са погашения от общо 2 931,79 лв., в периода: 28.02.2019г.-
28.05.2020г., като на 24.02.2023г. е постъпила от горната разплащателна сметка сума от 120
лв., разпределена за погасяване на начислени такси. Съгласно счетоводните записвания на
банката е налице неизпълнение по кредита от 28.05.2020г. до 28.07.2022г., на 28 бр.
погасителни вноски. Посочени са размерите на задълженията по процесния кредит чрез
контролно изчисление.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
По отношение на международната компетентеност на съда по делото следва да се
посочи, че на осн. чл.48, ал.7 от КМЧП обичайното местопребиваване на ФЛ представлява
мястото, в което се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на обичайно местопребиваване на ФЛ следва да бъдат съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, произтичащи от трайни връзки на
лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В съд. практика се
приема, че обичайното местопребиваване на ФЛ представлява изцяло фактическа връзка на
лицето с територията на съответната държава, предопределена от интеграцията му в
социалната и семейната среда. Ответникът е с регистриран адрес на територията на
страната, с издадено у-ние за продължително пребиваване на гражданин на ЕС в Р. Б. №....,
валидно до 19.07.2021г., с регистирирано и към момента търг. дружество ....., ЕИК: ......, със
седалище в гр.С., ул. ......, чийто управител се явява, поради което съдът намира, че са налице
достатъчно обстоятелства от професионален характер, обуславящи обичайното
местопребиваване на ответника на територията на Р. Б. и съответно международната
компетентност на съда по казуса на осн. чл.5, пар.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №44/2001 на
Съвета от 22.12.2000г. с оглед мястото на изпълнение на процесното задължение.
На осн. чл.430 от ТЗ, договорът за банков кредит е основна банкова сделка от
категорията на абсолютните търговски сделки, представляваща разновидност на договора за
заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и имаща за предмет предаване на парични суми с
точно определени в договора цел, условия и срок за връщане. Писмената форма на договора
за банков кредит е форма за действителност, съгласно разпоредбата на чл.430, ал.3 от ТЗ. В
съдебната практика се приема, че за доказване изпълнението на задължението на банката-
кредитодател за отпускане на сумата по кредита е достатъчно да се установи надлежното
заверяване на сметката на кредитополучателя, съгласно съответните записвания в
електронната система на банката. Със заверяване на разплащателната сметка на
кредитополучателя с цялата сума по кредита се приема, че отпуснатият кредит е усвоен,
съотв. предоставен на разположение на кредитополучателя. В случая следва да се приеме, че
между страните валидно е учредено правоотношение по договор за кредит, като
приложените към исковата молба писмени доказателства бяха представени за сверяван в
оригинал. Ответникът не ангажира доказателства за надлежно и цялостно изпълнение по
сключения договор. Съгласно приетото заключение по съдебно- счетоводна експертиза по
делото по кредита са постъпили плащания в общ размер на 2 931,79 лв.
3
По отношение на обявената предсрочна изискуемост следва да се приеме за
неоснователно направеното възражение от страна на ответника за ненадлежно обявяване на
кредита за предсрочно изискуемо чрез връчване на исковата молба на назначен особен
представител. Изискуемостта на парично задължение се свърза или с изтичане на
уговорения срок, или с надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, която представлява
санкция за неизправността на длъжника и отнема преимуществото на срока. Предсрочна
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до кредитополучателя, при положение, че са били
налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От момента на
уведомяване по надлежен ред на кредитополучателя неизплатеният остатък от кредита се
счита за изискуем. В своята практика ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката - ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник. С оглед на горното и по аналогия следва да се приеме, че е налице
надлежно уведомление за обявена предсрочна изискуемост на кредита, извършено чрез
изявление на ищцовия кредитор, вписано в исковата молба, връчена на назначения на
ответника по реда на чл.48 , ал.2 от ГПК, особен представител.
Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Погасителната давност е установена в обществен
интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективни
граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в продължителен
период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му.
Съгласно ТР №3/2023г. по т.д. №3/2023г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок
за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече
съгласно чл.114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване
на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил
до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. В случая, с оглед
датата на съдебно сезиране- 06.10.2022г. и с оглед началната дата на неизпълнение, видна от
приетото заключение по съдебно- счетоводна експертиза- 28.05.2020г., не може да се
приеме, че е изтекла общата погасителна давност спрямо задължението за главница или
кратката 3-годишната погасителна давност по чл.111, б „в“ от ЗЗД за задълженията за лихва,
поради което направеното възражение в тази насока от ответника е неоснователно. С оглед
на гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски от
общо 2 302,07 лв. за съдебното производство, съобразно сторените съдебно- деловодни
разноски ищеца по представен списък на разноските, както следва: за държ. такса от общо
772,07 лв., разноски за призоваване чрез ДВ на ответника- 30 лв., депозит за особен
представител- 900 лв., депозит за експертиза от 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. в
мин. размер на 100 лв., съобразно правната и фактическа сложност на процесния казус.
Така мотивиран, съдът
4
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Ц. Т. А., гражданин на Р. Г., роден на ....г., с л.к. №...., издадена на
23.03.2005г. от Р. Г., с у-ние за продължително пребиваване на гражданин на ЕС в Р. Б. №....,
валидно до 19.07.2021г., ЛНЧ:**********, с регистриран адрес: Р. Б., общ. П., с.Ч., да
заплати на „.....“ ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от
.....- Изп. директори, следните суми: сума от 13 705,18 /тринадесет хиляди седемстотин и пет
лева и осемнадесет стотинки/ лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 29.01.2019г., сума от 4 346,47 /четири хиляди триста четиридесет и шест
лева и четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 29.04.2020г. до 26.09.2022г. и сума от 236,56 /двеста тридесет и шест лева и петдесет и
шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 29.04.2020г. до
26.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на съдебно сезиране-
06.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Горепосочената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: IBAN:.....,
BIC: BG14 .....
ОСЪЖДА Ц. Т. А., гражданин на Р. Г., роден на ....г., с л.к. №...., издадена на
23.03.2005г. от Р. Г., с у-ние за продължително пребиваване на гражданин на ЕС в Р. Б. №....,
валидно до 19.07.2021г., ЛНЧ:**********, с регистриран адрес: Р. Б., общ. П., с.Ч., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от .....- Изп. директори, сума в размер общо на 2 302,07 /две хиляди триста и
два лева и седем стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:








Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5