№ 666
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211100512454 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на „УниКредит Булбанк“ АД - длъжник по изп. д. №
20211110401792 - срещу определените в поканата за доброволно изпълнение разноски по
изпълнението – такса за образуване на изпълнителното дело и пропорционална такса по чл.
53 от ТДТГПК. Жалбоподателят твърди, че вземанията на взискателя по изпълнителния
лист били погасени в рамките на предходно дело (изп.д. № 20208480400751), образувано по
изпълнителен лист за същите суми, поради което не следвало да отговаря за разноските по
настоящото изпълнение.
Взискателят „Е.С.“ ЕООД оспорва жалбата, като твърди, че изп.д. № 20208480400751
имало друг предмет, както и че извън компетнетността на настоящия състав била
преценката относно законосъобразността на издадения изпълнителен лист. Посочва, че
главният дълг не бил погасен, както и че плащането по изп.д. № 20208480400751 не било
извършено в негова полза, поради което длъжникът отговарял за разноските по настоящото
изпълнително производство.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като изпълнителният лист, въз основа на който е образувано делото, не
бил обезсилен и по него се дължало изпълнение. Въпросът за прекратяване на
изпълнителното дело поради извършено преди образуването му плащане още не бил решен
окончателно от съда, за да може да се прецени кой носи отговорността на разноските по
изпълнението.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното дело е образувано на 06.08.2021 г. въз основа на изпълнителен лист
от 08.12.2020 г., издаден от първоинстанционния съд по т.д. № 6848/2017 г. на СГС, ТО, 15
състав, в полза на „Е.С.“ ЕООД, за следните суми: 14 540 лв. - разноски в производството по
1
т.д. № 6848/2016 г. на СГС, ТО, VI-15 състав, и 9 000 лв. - разноски в производството по т. д.
№ 5707/2017 г. на САС, ТО, 13 състав.
От представените от длъжника писмени доказателства се установява, че за същите
суми, произтичащи от същото основание, първоначално първоинстанционният съд е отказал
издаване на изпълнителен лист, като отказът му, обективиран в разпореждане от 06.07.2020
г., е бил отменен по пътя на инстанционния контрол с определение на Апелативен съд – гр.
София от 21.10.202 г., постановено по ч.гр.д. № 3376/2020 г. На 22.10.2020 г. след отмяната
на отказа е издаден от въззивния съд изпълнителен лист за горепосочените суми. Въз основа
на този изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20208480400751, като видно от
изпратената покана за доброволно изпълнение длъжникът е следвало да заплати
присъдените по изпълнителния лист разноски в общ размер от 23 540 лв. (14 540 лв. + 9 000
лв.), ведно с разноски по изпълнението, в полза на цесионера на вземанията С.Н..
Представено е платежно нареждане, съгласно което на 29.10.2020 г. длъжникът е
извършил плащане по това изпълнително дело в размер от 24 438 лв., която сума е
формирана от вземанията, посочени в поканата за доброволно изпълнение, без
пропорционалната такса в размер от 2020,08 лв.
При тези факти според мнозинството на състава жалбата се явява основателна
предвид следните съображения:
Длъжникът по изпълнението отговаря за разноски всякога, когато е станал повод за
образуване на изпълнителното дело, съответно за предприемане на изпълнителни действия
по събиране на вземанията, ако не е извършил погасяване в срока за доброволно
изпълнение. И обратно – ако изпълнителното производство е образувано, след като
дългът вече е бил погасен, то разноските по изпълнението не могат да се възложат в
тежест на длъжника.
В настоящия случай, както беше посочено, се установява, че вземанията, за които е
образувано процесното изпълнително дело, са били погасени преди образуването му чрез
плащане, извършено в рамките на друго изпълнително производство. Действително,
предходното изпълнително дело е образувано въз основа на друг изпълнителен лист, но от
изложената по-горе фактология е безспорно установимо, че същият е издаден за събиране на
идентични с процесните вземания. Следователно плащането по предходното
изпълнително дело е погасило материалноправните вземания, за чието събиране е
образувано и процесното изпълнително производство.
Тъй като с плащането се погасяват вземанията, а не признатото чрез
изпълнителния лист право на принудителното им изпълнение, то за да настъпи
погасителният ефект, е без значение по кой изпълнителен лист е извършено погасяването.
Същевременно, погасяването на материалноправните вземания е факт, съобразим от
настоящия състав при разглеждане на жалбата срещу разноските по повторното изпълнение,
тъй като същият е в основата на преценката дали длъжникът е дал повод за образуване на
изпълнителното дело, и поради това не съставлява недопустимо ревизиране на повторно
издадения изпълнителен лист (съдът не формира чрез диспозитив никакви правни изводи
извън тези относно разноските).
2
Възражението на взискателя, че вземанията по изпълнителния лист не били изцяло
погасени, е неоснователно – видно от платежното нареждане, длъжникът е платил сума, по-
голяма от присъдената съгласно изпълнителния лист, като разликата с общия размер на
вземанията, посочен в поканата за доброволно изпълнение, се дължи на неплащане на
пропоционалната такса. Този факт е ирелевантен за настоящото производство, тъй като
дължимостта на таксата по друго изпълнително не може да е основание за завеждане на
ново изпълнително производство за събиране на вземания, които вече са погасени.
Неоснователно е и възражението на взискателя, че не той е получил плащане на
сумите по изпълнителния лист. Тъй като плащането е извършено по нареждане на съдебния
изпълнител, то освобождава длъжника, дори да е погрешно извършено. Нещо повече, в
настоящия случай плащането в полза на друг взискател се дължи на извършена цесия, за
която длъжникът надлежно е уведомен от „Е.С.“ ЕООД още на 15.09.2020 г.
Ето защо образуването на по изп.д. № 20211110401792 за събиране на същите
вземания, макар и въз основа на друг изпълнителен лист, се явява извършено след
погасяването им в рамките на предходно образувания изпълнителен процес и поради това
отговорността на длъжника за разноски по изпълнението не може да бъде ангажирана.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 06.08.2021 г. по изп.д. № 20211110401792, обективирано
в покана за доброволно изпълнение, с което в тежест на „УниКредит Булбанк“ АД са
възложени разноски в размер от 24 лв. - такса за образуване на делото и 1960,61 лв. -
пропорционална такса по чл. 53 ТТРГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3