Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
28.09.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Димитринка Иванова като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 907 по описа за 2018г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Софийска
градска прокуратура твърди, че съгласно уведомление с изх. №
11-00-675/28.03.2018г. на Директора на ТД на НАП – София, управителят на
дружеството „А.“ ЕООД К.Л.Т. е починал на 26.06.2014г. Така повече от три
месеца дружеството е без управител. Ищецът иска да бъде постановено решение, с
което да се прекрати дружеството на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. Налице е правен интерес и
законово задължение прокуратурата да упражни правомощията си по чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Ответникът „А.“ ЕООД не е дал отговор по иска.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата
по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа
страна следното:
„А.“ ЕООД е било пререгистрирано в
търговския регистър при Агенция по
вписванията през 2009г., като от 20.09.2012г. едноличен собственик на капитала
е било дружеството „Е.“ ЕООД, с ЕИК ********, а управител – К.Л.Т., съгласно
вписване вх. № 20120920171108.
На 26.06.2014г. К.Л.Т. е починал.
В учредителния
акт на дружеството, обявен в търговския регистър, няма разпоредби относно евентуално производство по ликвидация, съответно кой
следва да е ликвидатор в тези случаи. Съгласно клаузата на чл. 15 за всички
неуредени в акта въпроси са се прилагали разпоредбите на ТЗ и другите
нормативни актове, отнасящи се по своя характер съм дейността на дружеството.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Дружество с ограничена отговорност може да бъде
прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител
(чл. 155, т. 3 от ТЗ).
Разпоредбата е приложима и по отношение на едноличното
дружество с ограничена отговорност. Управителят е орган на дружеството с
ограничена отговорност, съответно еднолично дружество с ограничена отговорност
(чл. 135, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от
ТЗ), който организира и ръководи дейността му съобразно закона и
решенията на едноличния собственик на капитала по чл. 147, ал. 2 от ТЗ и го
представлява (чл. 141, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), при което липсата
на избран и вписан в търговския регистър управител препятства осъществяване на
дейността на дружеството и е основание то да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и в
случая, когато управителят на едноличното дружество с ограничена отговорност
(еднолично дружество) е починал, независимо дали обстоятелството е заявено за
вписване в търговския регистър и управителят е заличен. Липсва управител на
търговското дружество, каквото е и основанието за прекратяването на дружеството
по чл. 155, т. 3 от ТЗ.
В случая от 26.06.2014г., след смъртта на К.Л.Т. , много повече от три месеца, ответното
еднолично дружество с ограничена отговорност е без управител. Това
обстоятелство, съгласно разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ, налага
прекратяване на дружеството.
Предявеният от
Софийска градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на
дружеството е основателен и следва да бъде уважен.
Евентуално продължаване на дружеството е по реда на
чл. 274 от ТЗ, ако са налице посочените в разпоредбата предпоставки за това.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на
дружеството на основание чл. 155 от ТЗ,
се открива производство по ликвидация, която се извършва по реда на глава
седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал. 1 от ТЗ).
Производството по ликвидация следва да бъде открито от
съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл са
Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение
№ 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Изоставена е предходната съдебна
практика, съгласно която е недопустимо съединяването на исково състезателно
производство по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по ликвидацията
(Решение № 204 от 01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V г.о., Решение №
48 от 16.02.2001г. по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о., Решение № 394 от
07.03.2002г. по гр.д. № 1179/2001г. на ВКС, Решение № 741 от 22.04.2002г. по
гр.д. № 1407/2001г. на ВКС, V г.о. и др.).
Ликвидатор на дружеството е по правило управителят,
освен ако с учредителния договор (акт) или по решение на общото събрание
(едноличният собственик на капитала) е
определено друго лице (чл. 156, ал. 2 от ТЗ). В случая към момента на откриване
на производството по ликвидация няма вписан управител, учредителният акт не
съдържа изрично правило кой следва да бъде назначен за ликвидатор, нито има
решение на едноличния собственик на капитала, при което ликвидатор следва да
бъде определен служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че това следва да е
по назначение от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по
вписванията.
Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто
има в тази Агенция, съгласно Заповед №
РД-01-292/21.10.2016г. на изпълнителния директор, издадена на основание Наредба
№ 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – на специално подбрани и
одобрени дееспособни физически лица, които извършват тази дейност по занятие, дължат грижата на добрия търговец
и които да носят отговорност за дейността си като ликвидатори (чл. 266, ал. 6 и
чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително липсва изискване за специална професионална
правоспособност на ликвидаторите, но при очертаните изисквания към дейността
им, такъв подбор е наложителен. Същевременно за назначаването следва да
има съгласие от страна на лицето,
назначено за ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където
се представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (чл. 266, ал.
3 от ТЗ)), както и трябва да се изключат предвидени в отделни нормативни актове
несъвместимости.
Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва
да бъде определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).
Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест
месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Воден от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3
от ТЗ, „А.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, по
иска на Софийска градска прокуратура.
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266
и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „А.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление ***, като определя 6-месечен срок за
провеждането му, при служебно назначаване на ликвидатор.
УКАЗВА на длъжното лице по регистрация в Агенция по
вписванията, при вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор
и да определи месечното му възнаграждение, съгласно мотивите към решението.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 80 лева
(осемдесет лева) държавна такса по предявения иск.
Решението, в частта на прекратяването на
търговското дружество, подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като на ответника – по реда на
чл. 50, ал. 4 от ГПК.
След влизане в сила на решението, препис
да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТР.
Съдия: