Решение по дело №2094/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 830
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Даниела Михайлова
Дело: 20223110202094
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 830
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
в присъствието на прокурора П. Н. П.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202094 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ Т. Д. Т. - роден на 05.08.1976г. в гр. Варна, живущ в
гр. Варна, бълг.гражданин, със средно образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН
**********.


ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 27.04.2017г. в гр. Варна, в съучастие, като
извършител с ЛЮДМ. К. Т. (извършител), в качеството си на управител и представляващ
търговското дружество „ГИКО 1“ ООД гр. Варна с ЕИК: *********, вписано в търговския
регистър на 05.02.2015г. в тридесетдневен срок от спиране на плащанията по публични
парични задължения, възникнали по подадена декларация – образец 6 с №
030021702219527/13.03.2017г. за периода 01.02.2017г. до 28.02.2017г. – Държано
обществено осигуряване (ДОО) и Допълнително задължително пенсионно осигуряване
(ДЗПО) със срок за доброволно плащане 27.03.2017г., след която дата търговското
дружество е изпаднало в неплатежоспособност, не поискали от Окръжен съд – гр. Варна да
открие производство по несъстоятелност, престъпление по чл. 227б ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20
ал.2 от НК, за което на осн.чл.78а ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и МУ НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на
1000/хиляда/ лева.

1
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМАТА ЛЮДМ. К. Т. - роден на 10.09.1976 г. в гр. Варна,
живущ в гр. Варна, бълг.гражданка, с висше образование, омъжена, не работи, неосъждана,
ЕГН **********.

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 27.04.2017г. в гр. Варна, в съучастие, като
извършител с Т. Д. Т. (извършител), в качеството си на управител и представляващ
търговското дружество „ГИКО 1“ ООД гр. Варна с ЕИК: *********, вписано в търговския
регистър на 05.02.2015г. в тридесетдневен срок от спиране на плащанията по публични
парични задължения, възникнали по подадена декларация – образец 6 с №
030021702219527/13.03.2017г. за периода 01.02.2017г. до 28.02.2017г. – Държано
обществено осигуряване (ДОО) и Допълнително задължително пенсионно осигуряване
(ДЗПО) със срок за доброволно плащане 27.03.2017г., след която дата търговското
дружество е изпаднало в неплатежоспособност, не поискали от Окръжен съд – гр. Варна да
открие производство по несъстоятелност, престъпление по чл. 227б ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20
ал.2 от НК, за което на осн.чл.78а ал.1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и Й НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лева.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА ОБВ. Т. Д. Т. ДА ЗАПЛАТИ направените по
делото разноски в размер на 91.50 лева в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна и ОБВ.
ЛЮДМ. К. Т. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 91.50 лева в
полза на бюджета на ОД на МВР-Варна
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Варненския Окръжен Съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решението по НАХД № 2094 по описа на
Варненския районен съд за 2022 година, ХХІII състав.


Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
Прокуратура-Варна по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78
“а” от НК на Т. Д. Т. - ЕГН ********** , за това , че на 27.04.2017г. в гр. Варна, в
съучастие, като извършител, с Л.. К. Т. (извършител), в качеството си на управител и
представляващ търговското дружество „ГИКО 1" ООД гр. Варна с ЕИК : *********,
вписано в търговския регистър на 05.02.2015г., в тридесетдневен срок от спиране на
плащанията по публични парични задължения, възникнали по подадена декларация -
образец 6 с №030021702219527/13.03.2017г. за периода 01.02.2017г. до 28.02.2017г. -
Държавно обществено осигуряване (ДОО) и Допълнително задължително пенсионно
осигуряване (ДЗПО) със срок за доброволно плащане 27.03.2017г., след което дата
търговското дружество е изпаднало в неплатежоспособност, не поискали от Окръжен
съд гр. Варна да открие производство по несъстоятелност- престъпление по
чл.227”б” ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и на Л.. К. Т. – ЕГН **********, за
това , че на 27.04.2017г. в гр. Варна, в съучастие, като извършител, с Т. Д. Т.
(извършител), в качеството си на управител и представляващ търговското дружество
„ГИКО 1" ООД гр. Варна с ЕИК : *********, вписано в търговския регистър на
05.02.2015г., в тридесетдневен срок от спиране на плащанията по публични парични
задължения, възникнали по подадена декларация - образец 6 с
№030021702219527/13.03.2017г. за периода 01.02.2017г. до 28.02.2017г. - Държавно
обществено осигуряване (ДОО) и Допълнително задължително пенсионно осигуряване
(ДЗПО) със срок за доброволно плащане 27.03.2017г., след което дата търговското
дружество е изпаднало в неплатежоспособност, не поискали от Окръжен съд гр. Варна
да открие производство по несъстоятелност- престъпление по чл.227”б” ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК
С предложението прокурорът счита фактическата обстановка по делото за
изяснена от събраните на досъдебното производство доказателства и изразява
становище за наличието на основанията на чл.78 “а” от НК.В съдебно заседание
представителят на ВРП счита, че предявените обвинения са безспорно доказани и
пледира обвиняемите да бъдат признати за виновни, да бъдат освободени от
наказателна отговорност и да им бъдат наложени административни наказания „Глоба“ ,
чиито размери да бъдат определени при условията на чл.54 от НК и при паритет между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.Прокурорът пледира още
на обвиняемите да бъдат възложени и направените по делото разноски.
Обв. Т.Т. , редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство се възползвал от
правото си да не дава обяснения.В хода на съдебното следствие отново не дава
подробни обяснения. В последната си дума обв. Т. изразява съжалява за стореното.
Обв. Л.Т. , редовно призована, се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство тя също се е
възползвала от правото си да не дава обяснения, както прави и в хода на съдебното
следствие. В последната си дума и обв. Т. изразява съжалява за стореното.
Защитникът на обвиняемите - адв. М.П. , изразява становище, че те следва да
1
бъдат оправдани, тъй като задълженията, които са посочени в предявените им
обвинения, че не са били заплатени , са такива които са доброволно платими и при
неизпълнението им са се натрупвали лихви.Защитата сочи още, че те макар да са
установени със съответния акт на НАП, не е имало изпълнителни дела.В условията на
евентуалност адв.П. пледира на двамата обвиняеми да бъдат наложени
административни наказания „Глоба“ в минималния предвиден от закона размер.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемите Т.Т. и Л.Т. били съпрузи. В началото на 2015г., те, чрез дружествен
договор, основали дружество „ГИКО 1" ООД, със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, ж.к. „Възраждане" № 65, вх.2, ет.8, ап.48. Капиталът на дружеството бил
разпределен в 10 дяла, всеки със стойност 1 лев, като всеки от двамата съдружници
притежавал по 5 дяла. Юридическо лице било вписано на 05.02.2015г. в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Двамата
съдружници били и управители на създаденото от тях дружество. Предмета на дейност
на „ГИКО 1" бил покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален,
преработен или обработен вид; продажба на стоки и услуги; продажба на стоки от
собствено производство; търговско представителство и посредничество и др.
Обв.Т. и обв.Т. със своето дружество започнали дейност по предлагане на
хранителни стоки. За целта бил отворен кулинарен щанд в „МОЛ Варна", който
двамата обвиняеми ръководили и стопанисвали, като за осъществяване на търговската
си дейност те наели и персонал.
В края на 2016г. или началото на 2017г. обвиняемите се свързали със св. И.В.,
която била създала счетоводна фирма „Си консулт 16" ЕООД.Тя
поела ангажимента да обслужва счетоводно „ГИКО 1" ЕООД. Между обвиняемите Т.и
и св.В. не бил сключен писмен договор в тази насока, а уговорката им била Т.и да й
заплащат за обема свършена работа. Работата й се изразявала в това да изчислява
необходимите данъци и осигурителни вноски към държавните приходни органи и да
подава необходимите справки и декларация до приходната администрация във връзка с
търговската дейност на дружеството.За целта обв.Т. подал лично уведомление от
202.2017г. до ТД на НАП, че „Гико 1" ЕООД упълномощава „Си консулт 16" да
подава по електронен път заявление за регистрация по ЗДДС, декларации, документи
или данни, свързани със задължителното осигуряване; уведомления за сключване или
изменение на трудови договори; да предоставя данъчна и осигурителна информация;
справки за изплатени доходи на физически лица.
Обвиняемите Т. и Л. Т.и периодично посещавали, заедно или поотделно, офиса на
св.В. и й носели необходимите документи, за да може да изчислява дължимите вноски
към НАП. След като изчислявала дължимите суми към приходната агенция, св.В.
изготвяла и платежни от името на „ГИКО 1" ЕООД, съответстващи на изчислените
дължими вноски към НАП, които предоставяла на обвиняемите. В изпълнение на
поетите ангажименти за счетоводно обслужване на „ГИКО 1" ЕООД и дадените й
пълномощия , на 13.03.2017г. св. И.В. със своя квалифициран електронен подпис
подала по електронен път в НАП декларация обр. 6, която била приета в НАП с вх. №
030021702219527, номер на протокол 030000173082034. С тази декларация данъчно
задълженото лице „ГИКО 1" ЕООД декларирало публични задължение за периода
01.02.2017г. -28.02.2017г., а именно: дължими вноски по Държавно обществено
2
осигуряване (ДОО) - 51,64 лв., дължими вноски по Допълнително задължително
пенсионно осигуряване (ДЗПО) - 13,80 лв. и дължими вноски за здравно осигуряване -
22,08лв. Падежната дата за заплащането на тези вноски била датата 27.03.2017г. До
крайния срок за доброволно изпълнение - падежната дата 27.03.2017г., обвиняемите
Т.Т. и Л.Т. не заплатили дължимите суми.
Съвместната дейност между обвиняемите и свидетелката В. не продължила
дълго и в средата на 2017г. обв. Т. и обв. Т. решили да ангажират друго лице, което да
обслужва счетоводно фирмата им . Това бил св. Г.С.. Неговите ангажименти били
сходни с тези на св.В.. Той също бил упълномощен да подава по електронен път
декларации, документи, данни или заявление за дерегистрация по ЗДДС; искане за
прилагане/прекратяване на прилагане/ на режим на касова отчетност по ЗДДС;
декларации, документи или данни, подавани от юридически лица; искане за издаване
на документи; декларации, документи или данни, свързани със задължителното
осигуряване и т.н., за което обв.Т. подала лично уведомление от 11.07.2017г. в ТД на
НАП-Варна.
В средата на 2017г. търговското дружество „ГИКО 1" ЕООД вече било започнало
да натрупва публични задължения.Обв. Т. и обв. Т. решили да прехвърлят
собствеността на дружеството на друго лице, което формално да се води собственик и
управител на дружеството, но те щели да продължат да извършват търговска дейност
с него. Чрез лице на име Б.Х. обвиняемите влезли в контакт със св. Д.Х.. Той пък вече
имал прехвърлени на негово име много търговски дружества. Обвиняемите
предложили на св.Д.Х. да му заплатят дребна сума пари - около 100 лв., в замяна на
което той да се съгласи да „закупи" дружествените дялове на „ГИКО 1" ЕООД и след
това да упълномощи обв.Л.Т. да продължи да управлява и ръководи търговското
дружество. Тъй като св.Х. имал финансови затруднения, той се съгласил с
предложението на обвиняемите.
Така на 25.07.2017г. обвиняемите и св. Х. посетили К.П. - нотариус с район на
действие PC Варна. На същата дата между тях били сключени договори за покупко -
продажба на дружествени дялове, чиито съдържание и подписи на страните били
нотариално заверени от нотариус П.. Съгласно сключените договори обв.Т.Т. и

обв.Л.Т. продавали своите ½ ,респективно по пет броя дружествени дялове от
капитала на „ГИКО 1" ЕООД на св. Х. на цена от 1 лв. на дял, заедно с всички
следващите се от това права и задължения, като собственик на „ГИКО 1" ЕООД,
които преминавали върху купувача Х.. При сключването и нотариалните заверки на
договорите за покупко -продажба обвиняемите не предавали на купувача никаква
фирмена документация и/или счетоводна такава. Св. Х. също не пожелал да получи
такава, знаейки че договорите са привидни и той няма да се ангажира реално с
ръководството и управлението на търговското дружество . След като подписите и
съдържанието на двата договора за покупко - продажба на дружествени дялове били
нотариално заверени, на нотариуса било предоставено за нотариална заверка на
подпис и пълномощно, с което св. Д.Х., в качеството му на управител и законен
представител на „ГИКО 1" ЕООД, упълномощавал обв. Л.Т. да го представлява пред
всякакви държавни институции, физически и юридически лица във връзка с дейността
на „ГИКО 1" ЕООД, включително и да преупълномощава трети лица. За действията си
св. Х. получил от обвиняемите обещаната сума и на практика те продължили да си
ръководят „ГИКО 1" ЕООД. Св. Г.С. продължил да обслужва счетоводно
дружеството и регулярно да подава необходимите справки и декларации към НАП. Тъй
като обаче осигурителните вноски и данъчни задължение на търговското дружество не
3
се заплащали от обвиняемите, в приходната администрация било образувано
изпълнително дело№*********/2017г.
На 18.08.2017г. публичен изпълнител изготвил съобщение за доброволно
изпълнение с изх. №С 170003-048-0144028/2017г., което било адресирано до св. Д.Х. и
с което същият бил уведомен, за дължимите публични задължения на „ГИКО 1"
ЕООД. Към 18.08.2017г. общият размер на задълженията на „ГИКО 1" ЕООД към
НАП възлизали на 8 431,21 лв., от които 8 277,53 лв. главница и 153,68 лв. лихви. Св.Х.
от своя страна не предприел никакви действия след получаване на уведомлението. В
хода на воденото в ТД НАП Варна изпълнително дело цялата кореспонденция във
връзка с принудителното събиране на публичните задължения на „ГИКО 1" ЕООД
била насочена към фиктивния собственик на задлъжнялото търговско дружество – св.
Д.Х.. Св. А.А. - публичен изпълнител в ТД НАП Варна направил пълно проучване на
„ГИКО 1" ЕООД с цел принудително събиране на изискуемите задължения на
дружеството, но се установило, че то няма никакво движимо и недвижимо имущество.
Публичния изпълнител наложил запор върху единствената банкова сметка на „ГИКО
1" ЕООД в „Райфайзен банк", но от кредитната институция се получил отговор, че в
сметката липсват средства и е закрита.
Така до 2019г. общият размер на публичните задължения на „ГИКО 1" ЕООД
достигнал 62 997,48лв., от които 52 136,86 лв. главница, 10 460,62 лв. лихви и 400 лв.
нелихвоносна главница. С Разпореждане от 03.12.2019г. на основание чл. 225, ал.1, т.4
ДОПК св.А.А. прекратил производството по принудителното изпълнение на
публичните вземания на задлъжнялото юридическо лице.От страна на ТД на НАП бил
изпратен сигнал до ОП-Варна, от където пък материалите били изпратени на ВРП и
било образувано настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването за изясняване на обективната истина, била назначена и
изготвена съдебно -счетоводна експертиза, чието заключение като обективно,
компетентно и пълно и неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло. Видно от
него е, че вещото лице след анализ на финансовите показания на дружеството е
установило, че още от началото на 2017г. „ГИКО 1" ЕООД е изпитвало финансови
затруднения, в това число и в обслужването на публичните си задължения свързани с
търговската му дейност. Тези затруднения са имали траен и необратим характер.
Основните задължения към приходната администрация са възникнали в периода
20.03.2017г. - 02.04.2018г., но най - ранното, изискуемо и непогасено публично
задължение свързано с търговската дейност на дружеството е за ДОО, ДЗПО и здравно
осигуряване за периода 01.02.2017г. - 28.02.2017г., възникнало в резултат на
подадената декларация - образец 6 с № 030021702219527/13.03.2017г. с падеж за
изпълнение 27.03.2017г. Именно тази дата вещото лице е приело за датата от която
следва да се приеме, че търговеца е спрял плащанията си. Всички възникнали
публични задължения след тази дата също не са били обслужвани от „ГИКО 1" ЕООД,
а от 2018г. юридическо лице практически е преустановило всякаква дейност. Вещото
лице е извършило анализ и на движението по единствената банкова сметка на „ГИКО
1" ЕООД в „Райфайзен банк". Установено е, че постъпленията по сметката са основно
от разплащания на пост терминал, инсталиран в обекта, стопанисван в „МОЛ Варна-
ЕАД". От постъпленията по банковата сметка липсвали преводни нареждания към
контрагенти на „ГИКО 1" ЕООД, в т.ч. и към НАП. Основно (87%) постъпващите
средства са били теглени лично от обвиняемата Л.Т..
По делото била изискана справка, от която се установило, че в Окръжен съд гр.
Варна не е било образувано производство по обявяването в несъстоятелност на „ГИКО
4
1" ЕООД . Станало ясно и че търговското дружество не притежавало движимо и
недвижимо имущество, с което да обезпечи необслужените си задължения, което
обуславяло като траен характерът на финансовите затруднения на дружеството.
Обв. Т. Д. Т. е роден на 05.08.1976 г. в гр. Варна, живее в гр. Варна, със
средно образование, женен, не работи . Към момента на извършване на деянието и
към настоящият момент той не е бил осъждан за престъпления от общ характер и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност.
Обв. Л.. К. Т. е родена на 10.09.1976 г. в гр. Варна, живее в гр. Варна, с
висше образование, омъжена, не работи . Към момента на извършване на деянието и
към настоящият момент тя не е била осъждана за престъпления от общ характер и не е
бил освобождавана от наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
намира за установена въз основа на обясненията на обв. Т. и обв.Т., дадени в хода на
съдебното следствие и от писмените доказателства по досъдебно производство №
756/2019г. по описа на ОД на МВР –Варна, - заверени копия от платежни
документи, банкови извлечения, данъчни документи, годишни данъчни декларации,
годишни финансови отчети, справки от банкови институции, заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, протоколи за разпит на свидетели и обвиняеми, справка за
съдимост и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ
не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Обв. Т. Д. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 227“б“, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл.20
ал.2 от НК, тъй като на 27.04.2017г. в гр. Варна, в съучастие, като извършител, с Л..
К. Т. (извършител), в качеството си на управител и представляващ търговското
дружество „ГИКО 1" ООД гр. Варна с ЕИК : *********, вписано в търговския регистър
на 05.02.2015г., в тридесетдневен срок от спиране на плащанията по публични парични
задължения, възникнали по подадена декларация - образец 6 с
№030021702219527/13.03.2017г. за периода 01.02.2017г. до 28.02.2017г. - Държавно
обществено осигуряване (ДОО) и Допълнително задължително пенсионно осигуряване
(ДЗПО) със срок за доброволно плащане 27.03.2017г., след което дата търговското
дружество е изпаднало в неплатежоспособност, не поискали от Окръжен съд гр. Варна
да открие производство по несъстоятелност.
Обв.Л.. К. Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 227 „б“, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл.20
ал.2 от НК, тъй като на 27.04.2017г. в гр. Варна, в съучастие, като извършител, с Т.
Димов Т. (извършител), в качеството си на управител и представляващ търговското
дружество „ГИКО 1" ООД гр. Варна с ЕИК : *********, вписано в търговския регистър
на 05.02.2015г., в тридесетдневен срок от спиране на плащанията по публични парични
задължения, възникнали по подадена декларация - образец 6 с
№030021702219527/13.03.2017г. за периода 01.02.2017г. до 28.02.2017г. - Държавно
обществено осигуряване (ДОО) и Допълнително задължително пенсионно осигуряване
(ДЗПО) със срок за доброволно плащане 27.03.2017г., след което дата търговското
дружество е изпаднало в неплатежоспособност, не поискали от Окръжен съд гр. Варна
да открие производство по несъстоятелност.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие от
страна на обвиняемите като управители и представляващи търговското дружество. В
настоящото производство, от всички събрани по делото доказателства по безспорен и
5
категоричен начин се установява, че за „ Гико 1„ ЕООД с управители и
представляващи обв. Т. и обв.Т. са били налице изискуеми и ликвидни парични
публично-правни задължения към ТД на НАП- Варна , като плащания по тях не са
били извършвани. Тези задължения са били определени като вид и размер с влязъл в
сила Ревизионен акт № Р -03000319003968-091-001/ 14.10.2019г., който е приложен по
делото. За неизплащането на тези задължения е било образувано и изпълнително дело
№ *********/2017г. от ТД на НАП, което също е видно от доказателствата по делото, с
оглед на което и възраженията на адв.М.П. относно изискуемостта на задълженията са
неоснователни.Към датата на спиране на плащанията-27.03.2017г., управители и
представляващи на дружеството са били обв.Т. и обв.Т. , за които именно в това им
качеството е било налице задължение , след като са спрели плащанията, да поискат в
30 дневен срок , т.е. до 26.04.2017г. от съда откриване на производство по
несъстоятелност, което те не са сторили и респективно на 27.04.2017г. са осъществили
престъпното деяние.
Първоинстанционният съд приема, че от субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл с оглед знанието на обв. Т. и обв.Т. , че са спрели
плащанията , но въпреки това не са поискали откриване на съответното производство.
Доколкото и двамата обвиняеми са били правно задължени да сторят това, а не са го
направили, то деянието е извършено в съучастие по между им.
С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против обвиняемия е доказано
по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна обв. Т.Т. за виновен за предявеното му обвинение по
чл.227 „б” ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и обв. Л.Т. за виновна по предявеното й
обвинение по чл.227 „б“ ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид следното:
На първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на предпоставките по
смисъла на чл.78 “а “от НК- , предвидената за умишленото престъпление по чл.227
“б” ал.2 вр. ал.1 от НК законова санкция е „лишаване от свобода” до 3 години или
„глоба” до 5 000лв, обвиняемите не са осъждани и не са били освобождавани от
наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието им не са причинени
имуществени вреди.При горните констатации съдът освободи обв. Т.Т. и обв.Л.Т.,
от наказателна отговорност и им наложи административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на първо място
невисоката степен на обществена опасност на деянието. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността
на обв. Т. , който е с чисто съдебно минало и който изрази съжаление за извършеното.
Мотивиран от изложеното, като взе предвид подбудите за извършване на деянието и
изминалия период от време от извършване на деянието до настоящия момент, , при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на основание чл.78 „а” от НК,
съдът наложи на обв. Т. административно наказание “глоба” от 1 000 лв. -
специалния минимум по приложимия законов текст.
Същите обстоятелства съдът съобрази и при определяне на размера на
наказанието за обв.Т..Тя също е с ниска степен на обществена опасност и изрази
съжаление за извършеното. Поради това и отново отчитайки изминалия период от
време от извършване на деянието до настоящия момент, , при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства на основание чл.78 „а” от НК, съдът наложи на обв. Т.
административно наказание “глоба” в минималния предвиден от закона размер от 1
6
000 лв.
Съдът счете, че с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв. Т. да заплати направените
по делото разноски в размер на 91,50 лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна, както
и обв.Т. да заплати направените по делото разноски в размер на 91,50 лв. в полза на
бюджета на ОД-МВР-Варна
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на
установеният в страната правов ред.
Мотивиран от изложеното,съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7
Съобщи за изтекли лични данни