Р Е
Ш Е Н
И E
№ 390 13.11.2023 гр.
Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, IIІ
състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретаря Стефка Христова
като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА
адм. дело № 248 по описа за 2023
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и
ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано
е по жалба от А.Д.К. *** чрез адвокат Л.Д. против Решение № 1040-23-24 от
31.03.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт Стара Загора /ТП на НОИ Стара Загора/, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане №
О-23-999-00-********** от 10.02.2023 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
Стара Загора и разпореждането е потвърдено изцяло. В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно и в
резултат на непълни доказателства жалбоподателката е изключена от кръга на
лицата, които имат право на обезщетение за бременност по представен болничен
лист за периода от 11.10.2022 г. до 12.10.2022 г. включително. Според
жалбоподателката за периода от датата на незаконното й уволнение до датата на
възстановяване на предишната длъжност трудовото правоотношение не се счита за
прекратено, осигуряването й не е прекъснато, поради което изискването за
осигурено лице по смисъла на чл.40 ал.1 от КСО е изпълнено към датата на
издаване на болничния лист и има право на парично обезщетение за бременност. От
съда се иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ Стара
Загора и на потвърденото с решението разпореждане на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора, като се
постанови акт за признаване правото на парично обезщетение за бременност или
преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество.
Ответникът по жалбата – директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
отправя искане за отхвърлянето й като такава. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателката
К. започва да упражнява трудова дейност при осигурителя „Маркони-МДС“ ЕООД, гр.
Павел баня от 13.09.2021 г. През месец май 2022 г. й е издаден болничен лист за
периода от 31.05.2022 г. до 14.06.2022 г., представен на работодателя.
Изплатено е обезщетение по болничен лист Е20221141570. Не се спори, че за
периода от 15.06.2022 г. до 03.08.2022 г. е полагала труд. На 04.08.2022 г. не
се е явила на работа. Със Заповед № 12 от 04.08.2022 управителят на „Маркони – МДС“
е прекратил трудовия й договор на основание чл.328, , ал.1 т.3 от Кодекса на
труда, считано от 04.08.2022 г. Заповедта е получена на 28.09.2022 г. По искова
молба от А.К. е образувано гр.д.№ 2364/ 2022г по описа на Районен съд
Казанлък. С влязло в сила на 12.01.2023 г.
решение № 608/16.12.2022 г. по делото уволнението на А.К. е признато за
незаконно, отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и тя е възстановена на
преди заеманата от нея длъжност при осигурителя „Маркони -МДС“. Със заповед № 2
от 01.02.2023 г. е възстановена на работа.
За
периода от 04.08.2022 г. до 11.08.2022 г. няма издавани болнични листи на
жалбоподателката. На 09.02.2023 г. в ТП
на НОИ гр. Стара Загора от осигурителя „Маркони-МДС“ ЕООД за нея е представено
удостоверение, приложение № 9 към болничен лист № Е20222803199, издаден с
причина общо заболяване за периода от 12.08.2022 г. до 26.08.2022 г.
включително, приложение № 9 към болничен
лист № Е20221141606, издаден с причина бременност за периода от 27.08.2022 г.
до 10.10.2022 г. включително, приложение № 9 към болничен лист № Е20221141634,
издаден с причина бременност за периода от 11.10.2022 г. до 12.10.2022 г.
включително, приложение № 9 към болничен лист № Е202222323266, издаден с
причина майчинство за периода от 13.10.2022 г. до 23.11.2022 г. включително и
болничен лист № Е20220380760, издаден с причина майчинство за периода от
24.11.2022 г. до 08.01.2023 г. включително. От 12.08.2022 г. болничните са без
прекъсване до 09.01.2023 г.
На
основание гореизложеното е постановено Разпореждане № 0-23-999-00-********** от
10.02.2023 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което
на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от ДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за
бременност по болничен лист № Е20221141634 за периода от 11.10.2022 г. до 12.10.2022
г. включително. Разпореждането е съобщено на А.К. на 16.02.2023 г. и обжалвано
от нея на 02.03.2023г.
С
оспореното в настоящото производство Решение № 1040-23-24 от 31.03.2023 г.,
постановено в производство по чл.117 от КСО, директорът на ТП на НОИ Стара
Загора е отхвърлил като неоснователна подадената от А.К. жалба против
Разпореждане № О-23-999-00-********** от 10.02.2023 г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите. Решаващият административен орган след
извършена допълнителна проверка е възприел изцяло мотивите от фактическо и
правно естество, изложени в разпореждането. Взел е предвид писмо изх. №
ОЗО-М/28.03.2023 г., с което управителят
на „Маркони МДС“ ЕООД сочи, че за периода от 04.08.2022 г. до 12.08.2022 г. А.К.
не се е явила на работа, без уважителна причина за това и без разрешение от
работодателя, както и че няма постъпила молба за ползване на платен или
неплатен отпуск за този период. Обоснован е извод, че не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.
40, ал. 1 от КСО към началото на временната неработоспособност - 12.08.2022 г. Прието е, че в периода на незаконно уволнение
не е осигурена за риска „общо заболяване и майчинство", тъй като за това
време не се дължат осигурителни вноски за този осигурителен риск, макар по
силата на чл.9, ал.3, т.1 от КСО това време се зачита за осигурителен стаж, но
само при пенсиониране. Решение №1040-23-24 от 31.03.2023 г. на Директора на ТП
на НОИ – Стара Загора е изпратено на
жалбоподателката и получено лично от нея на 07.04.2023 г., видно от приложената
на л. 8 по делото обратна разписка.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото
с него разпореждане, както и допълнително представените съдебни актове и съобщения
по гр.д.№ 2364/ 2022 г. по описа на Районен съд Казанлък.
Видно
от споразумение от 01.11.2022 година, сключено между, „ Маркони МДС“ ЕООД гр.
Павел Баня и К. работодателят е признал
уволнението й за незаконно и е заплатил
на К. парична сума в размер на 1486 лева, включваща плащанията по трудовите й
възнаграждения и разноските по гр.дело №
2364 от 2022 г. на РС Казанлък.
По делото бе допуснато и събирането на гласни
доказателства чрез разпит в качеството им на свидетели на С.М.С. – управител на
„Маркони МДС“ ЕООД, Б.И.Б. – служителка в един от обектите на дружеството, и П.М.Д.–
съжител на жалбоподателката.
Свидетелят
С. заявява, че са подписали споразумение и е изплатено обезщетение във връзка с
уволнението на жалбоподателката, но не си спомня подробности по случая. Тя е била
администратор и е въвеждала финансовите отчети, но всеки друг служител може да
влезе с нейния код в програмата. Свидетелката Б. заявява, че е работила на
рецепция в хотел „Княз Павел“ заедно с жалбоподателката. След като разбрала за
уволнението й, започнала да прави справки в хотелската програма и да си сваля
информация. Направила справка от хотелската програма и установила, че
последната дейност на К. е била до
11.08.2022 г . В програмата, с която
работели, се влизало с парола и било
забранено да се ползва чужда.
Свидетелят
Д.твърди, че К. е работила в хотела до 11.08.2022 г. включително и след това
трябвало да излезе в болничен поради бременност. Издаденият болничен лист
предала чрез брат си, но получила обаждане на 27.09.2022 г., че това е
безпредметно, тъй като е уволнена. На 28.09.2022 г. при среща със свидетеля С.
й били върнати непризнатите болнични листи и й била връчена заповед за
уволнение, върху която тя написала датата на получаване – 28.09.2022 г.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение №1040-23-24 от
31.03.2023 г. е
постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ Стара
Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и покрива изискванията за
съдържание на фактическите и правни основания за неговото издаване.
Не се
установяват допуснати в хода на административното производство по издаване на
обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на акта
на самостоятелно основание.
Основният спорен въпрос по делото се
свежда до наличието на законовите предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.40
ал.1 от КСО, за да има право жалбоподателката на обезщетение за временна
неработоспособност поради бременостт по болничен лист № Е20221141634 за времето
от 11.10.2022 г. до 12.10.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Наличието на изискуемия осигурителен стаж е несъмнено, но другата
предпоставка за отпускане на търсеното от К. обезщетение не е налице – тя не е
осигурено лице за конкретния осигурителен риск. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите
по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО.
Приложимата спрямо
конкретната фактическа обстановка е нормата на
чл.9
ал.3 т.2 от КСО, относима към лица без работа поради уволнение, което е
признато за незаконно от компетентните органи.
Тази норма правилно е послужила като основен аргумент при постановения отказ за отпускане на парично
обезщетение за бременност. Спорният въпрос е относно осигуряването на жалбоподателката за
общо заболяване и майчинство в периода от датата на признатото за незаконно
уволнение до датата на възстановяването й на работа. Прекратяването на
трудовото й правоотношение от 04.08.2022 г. е признато за незаконно с влязъл в
сила съдебен акт. За дните 01.10 до 31.10 2022 г. от Персоналния регистър на
осигурените лица за А.К. се установява вид осигуряване „неправилно отстранен и
незаконно уволнен“, т.е. периодът на незаконно уволнение е деклариран с начало
04.08.2022 г. и това обстоятелство не е опровергано в съдебното производство.
Така последиците му обхващат процесния
болничен лист № Е20221141634 с причина бременност за периода от 11.10.2022 г.
до 12.10.2022 г. включително.
Законосъобразно е
прието от ответния административен орган, че по аргумент от §1 т.3 изречение
второ във връзка с чл.9 ал.3 т.2 и ал.5
от КСО жалбоподателката не е осигурено
лице за общо заболяване и майчинство. С разпоредбата на чл.9, ал.5 от КСО
законодателят е определил изрично за кои осигурителни рискове подлежат на
осигуряване лицата, за които е налице някоя от хипотезите на чл.9, ал.3 от КСО
- работодателите дължат осигурителни вноски само в размерите на фонд „Пенсии“,
съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ и за ДЗПО и Учителския пенсионен фонд.
Следователно за периодите от време по чл.9. ал.3 от КСО лицата не са осигурени
за риска „общо заболяване и майчинство", тъй като за това време не се
дължат осигурителни вноски за този осигурителен риск. Пренесена към конкретния
случай, тази правна регламентация обуславя извод, че за периода от 27.08.2022
г. до 10.10.2022 г. включително жалбоподателката не е осигурено лице за този
осигурителен риск.
По тези съображения Разпореждане №
0-23-999-00-********** от 10.02.2023 г. на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Стара Загора и потвърждаващото го
решение на директора на ТП на НОИ Стара се явяват законосъобразни като издадени
от компетентен орган при спазване на изискваниятa за форма и съдържание
на административните актове, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона. Подадената срещу тях жалба с претенцията
да бъде изплатено обезщетение за временна неработоспособност поради бременност
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК ответната страна има право
на разноски, поискани своевременно от участвалия по делото процесуален
представител, поради което в полза на ТП на НОИ гр. Стара Загора следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв, определен съгласно
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Д.К., ЕГН **********,*** Изворово, квартал Средно Изворово, общ.
Казанлък против Решение № 1040-23-24 от 31.03.2023г на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане №
О-23-999-00-********** от 10.02.2023 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
Стара Загора и разпореждането е потвърдено изцяло.
ОСЪЖДА А.Д.К., ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 44, сумата от 100.00 лв.
/сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :