№ 1876
гр. Русе, 28.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520104088 по описа за 2025 година
Предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищецът М. А. П. твърди, че през месец март 2023 г. с ответника К. В. В. живеели
в с. К., обл. Русе и се познавали. На 14.03.2023 г., около 17:00 часа, на улица в с. К., без
каквато и да е причина или провокация от негова страна, ответникът го нападнал и му
нанесъл побой. Деянието било извършено по особено брутален начин – ищецът бил
ударен с лопата в областта на лявото рамо в гръб, при което паднал на земята. Докато
бил на земята, получил още няколко удара с лопатата по крайниците. В резултат на
този побой М. П. получил множество тежки телесни увреждания, изразяващи се в
счупване на лява лопатка, кръвонасядания в лява лопатъчна област, авулзионно
счупване на латералния кондил на дясна бедрена кост, охлузване в тилна област,
кръвонасядания по лява мишница и лява лакътна става. Тези увреждания, съгласно
Съдебномедицинско удостоверение № 8044/2023 г. от УМБАЛ „КАНЕВ" АД и
Мотивите към Присъда № 5/10.01.2025 г., довели до трайно затрудняване движенията
на ляв горен крайник и на десен долен крайник на ищеца.
На 18.03.2023 г., поради тежестта на нараняванията, той бил принуден да
постъпи в УМБАЛ „КАНЕВ" АД, гр. Русе, изписан бил на 20.03.2023 г., след
проведено консервативно лечение. Въпреки, че не му бил издаден болничен лист за
временна нетрудоспособност, дадени били изрични медицински препоръки за носене
на помощни средства за продължителен период от време (още 20 дни), както и за
последваща терапия
1
и контролни прегледи.
За извършеното престъпление срещу него от страна на К. В. В. било образувано
досъдебно наказателно производство № 65/2023 г. по описа на ОД на МВР Русе, РУ В.
и прокурорска преписка № 2089/2023 г. по описа на Районна прокуратура Русе.
Вследствие събраните доказателства, бил внесен обвинителен акт в Районен съд -
Русе. С Присъда № 5/10.01.2025 г. по НОХД № 2002/2024 г., подсъдимият К. В. В. бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр.с ал. 2 от НК
за това, че на 14.03.2023 г. в с. К., обл.Русе, причинил на М. А. П. средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на лява лопатка, кръвонасядания в лява лопатъчна
област и авулзионно счупване на латералния кондил на дясна бедрена кост, довели до
трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник и на десен долен крайник. На
ответника било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години,
чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от четири години. Тази присъда
била потвърдена изцяло от Окръжен съд - Русе с Решение № 130/07.07.2025 г. по
ВНОХД № 20254500600386.
Деянието на ответника причинило на ищеца имуществени вреди в общ размер
253.40 лв., които се изразявали в направени разходи за съдебномедицинско
освидетелстване, съгласно Фактура № **********/21.03.2023 г. от УМБАЛ „КАНЕВ"
АД, в размер на 60.00 лв., потребителска такса за болничен престой в УМБАЛ
„КАНЕВ" АД, гр. Русе, за периода 18.03.2023 г. - 20.03.2023 г., съгласно фискален бон,
от 17.40 лв. и разходи за лекарства – 16 лв; 110 лв.; 39 лв.; 11,60 лв. или общо 176 лв.
Ищецът претърпял и значителни неимуществени вреди, изразяващи се в тежки
болки и страдания, трайни физически ограничения, дискомфорт, стрес, увредено име и
авторитет, постравматичен стрес, увредени социални отношения и негативни
преживявания. Изпитвал изключителни физически болки, нуждаел се от чужда помощ
за елементарни дейности (хранене, обличане), преживял унижение и страх за здравето
си. Възстановяването му било мъчително - спял по 2-3 часа, придружено от
депресивни симптоми. Дълго време бил със затруднени движения, неспособен за
физически труд, като до момента не бил възстановил пълноценната си
функционалност.
Всички тези страдания, съпътствани от дълготрайни ограничения в качеството
на живот, ищецът оценява на сумата от 15 000 лв.
Нанесените телесни повреди причинили на ищеца интензивни физически болки
непосредствено след побоя и по време на лечението и възстановяването;
продължителни страдания, поради необходимостта от имобилизация; ограничение на
ежедневните дейности, невъзможност за нормално движение и извършване на
обичайни дейности, което довело до нарушаване качеството му на живот; психически
дискомфорт и стрес, породени от претьрпяното насилие, болката, безспокойство за
2
бъдещото му здравословно състояние и продължителност на възстановяването; трайно
затрудняване на движенията, което се отразявало на способността му да извършва
физически труд и обичайни житейски функции, причинявайки дълготрайни
ограничения; необходимост от продължително медицинско наблюдение и
възстановяване, включително контролни прегледи и потенциална рехабилитация, което
допълнително утежнявало състоянието му и изисквало време и усилия.
Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумите: 253.40 лв. обезщетение за имуществени вреди и 15000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), ведно със законната лихва
от датата на увреждането (14.03.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата, както
и направените
деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, намира предявените
искове за вероятно основателни. Счита, че размерът на иска за неимуществени е
завишен. По отношение твърдението на ищеца, че деянието е извършено от ответника
с особена жестокост, самият термин „жестокост", като елемент от фактически състав
на един по-тежко наказуем състав на извършено престъпно, криминално деяние, счита,
че такъв не е налице поради факта, че ако е имало такъв квалифициращ признак -
,,особена жестокост", то правната квалификация на престъпното деяние щяла да бъде
чл.131, ал. 1, т.9, пр.2 от НК. Изразява и несъгласие с твърденията на ищеца по част от
причинените му неимуществени вреди, а именно: увредено име, авторитет и социални
отношения, най-малкото защото на мястото на извършеното деяние не е имало други
хора - очевидци на станалото. Нямало данни и досежно факта ответникът да е
разпространил в населеното място подробности около така извършеното от него
деяние.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По приложеното НОХД № 2002/2024 г. по описа на РС-Русе е постановена
Присъда № 5/10.01.2025 г., с която К. В. В. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр.с ал. 2 от НК за това, че на 14.03.2023 г. в с. К.,
обл.Русе, причинил на М. А. П. от с.с. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява лопатка, кръвонасядания в лява лопатъчна област и авулзионно
счупване на латералния кондил на дясна бедрена кост, довели до трайно затрудняване
движенията на ляв горен крайник и на десен долен крайник. На ответника е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, намалено с 1/3 или на две
години, поради направените от подсъдимия самопризнания, чието изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от четири години. С Решение № 130/07.07.2025 г. по
ВНОХД № 386/2025 г. на ОС-Русе присъдата е потвърдена изцяло.
3
Въз основа на приложените по делото епикризи, съдебномедицинско
удостоверение, мед.рецепта и след личен преглед на ищеца, е изготвено и прието като
неоспорено заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза. Според
същото описаните и в присъдата увреждания са причинили на ищеца трайно
затрудняване движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник за срок повече
от 30 дни. Болките били изразени при и след травмата, при манипулации и
раздвижвания на крайниците. Трайното затрудняване движенията на крайниците е
създавало неудобства при всички дейности, свързани с вървенето и използването на
двете ръце в ежедневния живот, както и невъзможност за физически труд в рамките на
възстановителните периоди. Възстановителният период за счупването на лопатката е
два-три месеца за физически труд, а за счупването в областта на латералния кондил –
от четири до шест месеца за физически труд. Понастоящем походката е физиологична,
а функцията на горния ляв крайник е възстановена. Липсва документация за наличие
на усложнения, които да удължават посочените възстановителни периоди.
Рехабилитация не е провеждана, а за проведените според ищеца два контролни
прегледа също не са представени писмени доказателства.
По делото са събрани гласните доказателства на П. Й., която живее на семейни
начала с ищеца и на Н. Х. – кмет на с.К.. Първата от тях изнася данни, че на 14.03.2023
г. М. се прибрал в къщи към 17 часа в страхотно състояние – от лактите, от коленете и
главата му течала кръв, лицето му било изкривено от болка, дрехите му били
разкъсани, течала кръв от тялото му, което било цялото в синини и малки, и по-
големи. Той обяснил, че К. го бил, понеже му направил забележка да не хвърля
боклука си до главния път. Свид.Й. му помогнала да си махне дрехите, защото М. не
можел сам. Първата нощ той почти не могъл да спи, нямали и обезболяващи в къщи,
не можел дори сам да отиде до тоалетна. След изписването му от болницата му било
предписано да взема лекарства и да лежи, имал шина на десния крак. В началото
ползвал патерици, а по-късно минал на бастун. Минало доста време, докато започне
сам да ходи до тоалетна. И в ежедневните грижи, при хранене и къпане му помагала
свидетелката. Ищецът не се чувствал добре да е безпомощен и все някой да му помага,
станал много нервен и до сега, продължавал да не може да прави доста неща. Като
започнел да работи в градината бързо се изморявал, заболявало го рамото или крака.
Възстановяването му продължавало и до сега. Два пъти влизал в болница и два пъти
ходил на контролни прегледи, и преди и сега приемал лекарства за болката. Все още го
болели лопатката и коляното.
Свид.Х. от своя страна излага твърдения, че на датата на инцидента при него
дошъл М. видимо разстроен и казал, че К. се саморазправил с него, ударил го с лопата
и си показал наранените места на рамото и крака, имал скъсано по дрехите и кръв.
Ищецът бил видимо разстроен, уплашен, в доста тежко състояние. Държал се за
рамото и накуцвал. Свидетелят заявява, че познава М. като скромен и работлив човек,
4
стараел се у тях всичко да е подредено. След инцидента много се променил, оплаквал
се, че има здравословни проблеми, че не може да извършва същата физическа дейност
както преди, бил по-плах, изпитвал притеснения. Тогава в селото се говорило доста за
случая. Повечето жители били много възмутени и не можели да повярват за каква
дреболия е извършено такова насилие. След инцидента и самият ответник отишъл при
кмета на селото и потвърдил, че е нанесъл побой над М.. По принцип К. не е социален,
доста често злоупотребява с алкохол и става агресивен, но свид.Х. не може да каже
дали в деня на инцидента е лъхал на алкохол. Когато споделил какво е направил,
според кмета К. не изпитвал съжаление за стореното, а по-скоро търсел някакво
извинение, че едва ли не М. бил виновен, че му направил забележка. Ищецът лежал в
болнично заведение и доста време след инцидента не можел да излиза, изпитвал
големи страдания и за него се грижела жена му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.45, във вр.с чл.51 и чл.52 от ЗЗД,
срещу ответника К. В. за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Фактическият състав на “непозволеното увреждане” се основава на
нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически и
юридически лица. Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане
има обезщетителен характер. Същото има сложен фактически състав, елементи на
който са: деяние-действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка между деянието и вредата и вина. С оглед разпоредбата на чл.154 от
ГПК в тежест на ищеца е установяването им, като единствено по силата на чл.45, ал.2
от ЗЗД вината на деликвента се предполага до установяване на противното.
По силата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. От приложеното към настоящото дело
НОХД № 2002/2024 г. по описа на РС-Русе се установява, че на 14.03.2023 г.
ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лява лопатка, кръвонасядания в лява лопатъчна област и авулзионно счупване на
латералния кондил на дясна бедрена кост, довели до трайно затрудняване движенията
на ляв горен крайник и на десен долен крайник. От събраните по делото гласни
доказателства, както и от съдебномедицинската експертиза се установява, че
счупванията наложили двукратно пролежаване на ищеца в болницата, носене на шина
на крака, първоначално придвижване с патерици, а по-късно и с бастун.
Възстановителният период бил много продължителен, като М. П. изпитвал силни
болки при манипулации и раздвижвания на крайниците, не можел да се обслужва сам,
5
да се храни, да се къпе и да ходи до тоалетна, дълго време не излизал от къщи. И сега
имал затруднения при физически труд и болки в крайниците и лопатката, за които
продължавал да взема обезболяващи. Вследствие на всичко преживяно ищецът много
се променил, станал нервен, по-плах и притеснителен.
Множеството претърпени от уврежданията болки, страдания и значителни
неудобства следва да бъдат възмездени, като съдът намира, че справедливото
обезщетение, определено на основание чл.52 ЗЗД, за репарирането им е в
претендирания размер от 15 000 лв. В този смисъл предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи изцяло.
Ищецът претендира и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за медикаменти, заплатени такси за болничен престой и за
снабдяване със съдебномедициско освидетелстване. От ангажираните по делото
писмени доказателства /фактура, мед.рецепта и фискални бонове/ се установява, че
общият размер на заплатените средства от ищеца във връзка с причинените му
увреждания и проведеното лечение възлиза на сумата 253.40 лв. Предвид изложеното
и вторият иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва
да се уважи.
Върху главниците следва да се присъди и законната лихва от деня на деликта -
14.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК ответникът носи отговорност за дължимата
държавна такса по делото в общ размер 650 лв., за заплатеното възнаграждение на
вещото лице от БС в размер на 500 лв., както и за направените от ищеца разноски за
заплатено адв.възнаграждение от 2000 лв. Назначеният на ответника особен
представител прави възражение за неговата прекомерност, на основание чл.78, ал.5
ГПК. Съдът намира възражението за неоснователно. Минималният размер, определен
съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в случая възлиза на 1772.81 лв.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, осъществената от адв.Д.
правна защита и явяването му в съдебно заседание, съдът намира, че заплатеното от
ищеца адв.възнаграждение не следва да бъде редуцирано.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. В., с ЕГН **********, от с.К., общ.В., ул.“И.“ 3, да заплати на
М. А. П., с ЕГН **********, от с.К., общ.В., сумите: 15 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие причинената му средна телесна повреда
на 14.03.2023 г. и 253.40 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
6
законната лихва върху главниците от 14.03.2023 г. до окончателното им заплащане,
както и 2000 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА К. В. В., с ЕГН **********, от с.К., общ.В., ул.“И.“ 3, да заплати по
сметка на РС-Русе 650 лв. държавна такса по делото и 500 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7