№ 21035
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20251110111435 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на .... срещу ..... ..... с правно основание чл.
422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 410 от Кодекса за
застраховането.
Ищецът твърди, че на 30.08.2021 г. в гр. София е настъпило пътнотранспортно
произшествие с участието на лек автомобил „.....“, управляван от В. К., и лек автомобил
„.....“, управляван от М. Т.. Исковата претенция се основава на твърдението, че виновен за
инцидента е водачът на автомобила „.........“, застрахован при ответника, който според ищеца
е нарушил правилата за движение, като при излизане от паркинг е отнел предимството на
правомерно движещия се автомобил „.......“. Ищецът претендира възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2444,28 лева, ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 891,47 лева.
Ответникът оспорва предявения иск изцяло по основание. Оспорва твърдения механизъм на
ПТП, като поддържа, че неговият застрахован (водачът на „.........“) се е движел правомерно
по пътното платно, а виновното поведение е изцяло на водача на ищцовия автомобил
(„.......“), който е предприел неправилна маневра.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните наличието на валидни застрахователни договори и
настъпването на удар между двата автомобила. Спорът е съсредоточен изцяло върху
механизма на произшествието и определянето на виновния водач.
Като писмено доказателство по делото е приет Двустранен констативен протокол за ПТП.
1
При анализ на съдържанието му съдът констатира явно противоречие между текстовата част
(отбелязаните с „Х“ обстоятелства) и графичната част (схемата на ПТП). В текстовата част е
отбелязано, че автомобил Б (.........) излиза от паркинг, докато начертаната схема изобразява
автомобил Б, движещ се направо, и автомобил А (.......), който навлиза в неговата
траектория. За да разреши това противоречие, съдът се позовава на събраните в открито
съдебно заседание гласни доказателства. При разпита им пред съда, и двамата водачи –
свидетелите В. К. (водач на автомобил А) и М. Т. (водач на автомобил Б), категорично
потвърдиха, че изобразената в протокола схема отговаря вярно на действителната пътна
обстановка и разположението на автомобилите към момента на удара. Поради това съдът
кредитира протокола единствено в частта относно начертаната схема, като приема за
недостоверни отбелязванията в текстовите полета, които й противоречат. Св. К.
потвърждава, че разпознава подписа си в графа за водач на автомобил А, а св. Т. -
потвърждава, че е разпознава подписа си в графа за водач на автомобил Б, както и след като
се сравниха показанията на двамата свидетели и се съпоставиха, относно взаимното
разположение на МПС и водачите едно спрямо друго, за което няма противоречия,
участвали в ПТП ( за св. К. - другият автомобил (.........) е бил от дясната страна, а за св.
Т. - другият автомобил (.......) е бил от лявата му страна, то съдът счита, че от Констативния
протокол и свидетелските показания на страните - безспорно е доказано / отанализа на
схемата, съпоставен с показанията на свидетелите/: Автомобил Б („.........“, управляван от Т.)
се е движел направо по пътното платно. В същото време автомобил А („.......“, управляван от
К.) се е намирал от лявата страна на автомобил Б и е навлизал в пътя му. Свидетелят Т.
изрично заяви в показанията си: „Моят автомобил излизаше отпред, а другия автомобил от
паркинга“. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, което съдът възприема. В съдебно заседание вещото лице инж.
Й. прави корекция на писмения си доклад и заклюението относно механизма на ПТП в
проведено открито съдебно заседание, уточнявайки, че е допусната техническа грешка и че в
действителност водачът на лек автомобил „.......“ е този, който предприема маневра за
включване в движението от паркинг.
Въз основа на така установените факти, съдът намира, че водачът на лек автомобил „.......“ –
В. К., е нарушила правилата за предимство. Независимо дали мястото, от което тя излиза, се
квалифицира като „паркинг“ (според показанията на Т. и вещото лице) или като „улица без
предимство“ (според нейната позиция на лявостоящ), тя е била длъжна да пропусне
движещия се от дясната страна автомобил „.........“. В случай на излизане от паркинг,
нарушението е на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП (задължение за пропускане при включване от
крайпътна територия), а в случай на кръстовище на равнозначни пътища – на чл. 48 от ЗДвП
(предимство на дясностоящия). И в двете хипотези, предимството е принадлежало на водача
М. Т.. Не се представиха доказателства за противното, доколкото няма информация по
делото и не е правено нито такова твърдение, нито искане за събиране на допълнителни
доказатвателства - да е имало допълнителни пътни знаци, указвайки предимство на пътя, по
който се е движел водачът на застрахования при ищеца автомобил.
2
Това водачът на застрахования при ответникът автобобил да се е намирал от дясната страна
на водача на застрахования при ищеца автомобил се потвърждава и от местопложението на
щетите настъпили при двете МПС, участвали в инцидента.
Липсата на противоправно поведение и вина у водача на застрахования при ответника
автомобил изключва възможността за ангажиране на отговорността на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно, извършеното от
ищеца плащане по застраховка „Каско“ не поражда регресно право срещу ответното
дружество, тъй като вредите не са причинени виновно от неговия застрахован.
Поради изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло,
ведно с акцесорната претенция за лихви.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторените разноски по делото. Ответникът е доказал извършването
на разноски за депозит за свидетел в размер на 30,00 лева, които следва да бъдат
възстановено, доколкот не са поискани за изплащане в съдебно заседание и е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...... срещу .....
....., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ......, иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2444,28 лева (две
хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № .......
за вреди от ПТП на 30.08.2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 891,47 лева
(осемстотин деветдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки) за периода от
23.12.2021 г. до 23.12.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., да заплати на ..... ....., ЕИК ......., сумата от 100 лв. ( сто лева),
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
Да се възстанови заплатения депозит за свидетел на ответника, след молба с изрично
посочена банкова сметка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3