№ 11431
гр. София, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110156736 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от И. К. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 632682 от 11.06.2018
г., евентуално съединен с установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от последния,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Feratum bank“.
Ищецът И. К. Д. твърди, че на 11.06.2018 г. между него, в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор и по реда на ЗПФУР
е сключен договор № 632682 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който
на Д. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 200 лева. Посочва, че по силата на
договора ищецът следвало да върне на „Фератум България“ ЕООД предоставената в кредит
парична сума, при посочен ГПР по договора в размер от 49,66 %. Сочи, че съгласно клаузата
на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя следвало да бъде
обезпечено с поръчителство от трето за процеса лице – „Фератум банк“ („Feratum bank“)
чрез сключване на договор за гаранция с последното. Изтъква се, че на основание клаузата
на чл. 5 от договора за кредит на Д. била начислена като дължима такса в размер от 100 лева
за обезпечение с поръчителство, като възнаграждение за поръчителство. С исковата молба
ищецът оспорва действителността на договора за потребителски кредит с твърдения, че
дължимите вноски по договора за поръчителство са останали непосочени в договора за
кредит, а в Общите условия не е посочено, че сключването на договор за поръчителство е
задължително условие за предоставяне на кредита. Сочи се, че договорът е недействителен
поради липсата на предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
изразяваща се в неспазване на шрифт 12 на текста. Поддържа се наличието на противоречие
и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит е отразена
1
единствено абсолютната стойност на ГПР, но не и конкретните компонентни, които са
включени при определянето му. Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство реално не е взето предвид
при определяне на ГПР, въпреки че събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита. В случай на включването на този разход като компонент на ГПР, то
размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя недействителността на договора. В исковата молба се излагат твърдения, че
посочените в договора по-ниски стойности на годишния процент на разходите по кредита
представляват невярна информация и нелоялна, заблуждаваща търговска практика съгласно
чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Ищецът намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е
недействителност на договора за кредит в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК. В
условията на евентуалност Д. излага твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от
договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Feratum bank“. Намира тази клауза за неравноправна по см. на чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да
заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство. Наред с това се посочва, че
клаузата е нищожна и поради допуснато нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно
максималния размер на ГПР по договора и заобикаляне на законовите изисквания при
посочването му. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената
защита и отправя искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а в условията
на евентуалност – в случай на извод, че договорът е действителен – за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5 от същия. Претендира присъждане на сторените разноски
по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Фератум
България“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Георгиева, оспорва исковите претенции като
неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния
договор за кредит. Посочва, че предоставянето на поръчителство от „Мултитюд Банк“ не е
въведено като условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за
отпускането му и за обезпечаване на задълженията си по кредита кредитополучателят може
да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи
избран от него поръчител. Излага се, че сключването на договор за гаранция не е
задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличава възможността на
кредитополучателя за отпускане на кредита в желания от него размер. Изтъква се, че
ищецът сам е посочил „Фератум Банк“ (Малта) като поръчител и след получаване на
преддоговорната информация, в т.ч. проекти на договорите, е изпратил потвърдителен СМС
относно желанието си да сключи договора за кредит при посочените условия. С отговора на
исковата молба „Фератум България“ ЕООД оспорва с действията си да е въвел в
заблуждение ищеца относно условията по сключване на договора, възможността за избор на
гарант или относно дължимите суми при всяка от опциите, поради което не е налице
твърдяната от ищцовата страна заблуждаваща търговска практика. Оспорва като
неоснователни твърденията в исковата молба относно целта на договора за гаранция и
конкретно, че е насочен към начисляване на допълнителни разходи по кредита. Сочи, че
целта на предоставянето на обезпечение е да се гарантира финансовия риск за кредитора от
възможността за неизпълнение на задълженията по договора. Намира, че в случая е налице
опит на ищеца да заобиколи закона и изпълнението на задълженията си по кредита и
конкретно заплащането на договорна лихва, което е дължимо възнаграждение за
използвания финансов ресурс. Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е в
съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на въведените с разпоредбата
2
ограничения, оспорвайки включването на възнаграждението по договора за гаранция да
подлежи на включване в ГПР, доколкото последното не представлява условие за сключване
на договора за кредит. Сочи се, че ищецът има правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от
сключения договор в срок от 14 дни без да дължи обезщетение и неустойки, което право е
предвидено и в клаузата на чл. 9 от процесния договор, като в случая ищецът не е упражнил
това свое право, откъдето може да се направи обосновано предположение, че същият е
разбрал и приел клаузата на чл. 5 от договора. С тези доводи „Фератум България“ ЕООД
отправя искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД
и евентуален иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК:
Основателността на предявените искове е обусловена от установяване от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: сключването на
процесния договор за потребителски кредит от 11.06.2018 г., неговото конкретно
съдържание – права и задължения на страните, както и наличието на договорна клауза,
предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение на договора чрез
сключване на договор за гаранция с трето лице срещу заплащането на възнаграждение на
гаранта, респ. начисляване на такса/възнаграждение в тежест на кредитополучателя в
сочения размер на основание тази договорна клауза.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, в частност
спазване на предвидената в закона форма на сключване на договора, на конкретно и ясно
посочен ГПР по договора; че оспорената клауза не поражда задължение за насрещната
договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо
обезщетение и индивидуалното й уговаряне.
С оглед твърденията на страните и конкретното оспорване, проведено с отговора на
исковата молба, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 05.02.2025 г.
и обявен за окончателен такъв, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно
сключване между страните на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 632682 от 11.06.2018 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер от 200
лева, както и относно включване в съдържанието му на процесната оспорена от ищеца
клауза на чл. 5 от договора.
Последните факти следват и от представените и приети по делото писмени
доказателства, от които се установява сключването на договор № 632682 от 11.06.2018 г. за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние между „Фератум България“ ЕООД,
в качеството му на кредитор и И. К. Д., в качеството му на кредитополучател, за
предоставяне на паричен заем в размер на сумата от 200 лева. Съгласно клаузата на чл. 3 от
договора кредитополучателят дължи връщане на заемната сума заедно с договорна лихва в
общ размер от 10,24 лева, при лихвен процент от 5,12 % или сума в общ размер от 210,24
лева. Предвидено е връщане на сумата с еднократно плащане, извършено на падежната дата
– 26.07.2018 г. Съгласно клаузата на чл. 4 от договора годишният процент на раходите по
заема възлиза на 49,93 %. В чл. 5 е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство,
3
предоставено от третото за процеса лице „Фератум Банк“ (Ferratum Bank) в полза на
дружеството-кредитор, чрез сключване на договор за поръчителство не по-късно от края на
работния ден, в който е сключен заемът. Предвидено е одобряване от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение чрез одобряване на заема след който момент
уговорката, касаеща обезпечението не може да се отмени от заемателя или от лицето,
предоставило обезпечението. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора взаимоотношенията
между страните, породени от него, се регулират от договорните клаузи, както и от
приложимите Общи условия на „Фератум България“ ЕООД за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние. В чл. 7 от договора И. Д. е изразил съгласието си кодът за
потвърждение, предоставен от кредитора, да има силата на саморъчен подпис в
отношенията между страните. Установява се, че договорът носи печат и подпис на
представител на „Фератум България“ ЕООД, както и кодът „9131“ с дата 11.06.2018 г.,
изписан в графа „заемател“.
Данните по делото сочат за изготвена от кредитора преддоговорна информация
(стандартен европейски формуляр), съдържаща основните елементи на договора за кредит:
общ размер на заемната сума (200 лева), срок на договора (45 дни), броя, вида и размера на
погасителните вноски (1 плащане от 210,24 лева, дължимо на 26.07.2018 г.), общата
дължима сума (210,24 лева, от която 200 лева главица и 10,24 лева лихва), изисквано
обезпечение (договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от
кредитополучателя), лихвен процент – фиксиран ГЛП от 41,53 %; годишен процент на
разходите (49,93 %) и условията, при които е приложим, разходи, дължими при просрочие
(обезщетение за забава върху всяка забавена вноска, ведно с разноските по събиране на
вземането), правото на отказ от договора и условията за упражняването му, възможността за
предсрочно погасяване на кредита, данни за кредитора.
По делото е представен и приобщен към доказателствената съвкупност договор за
гаранция (поръчителство) от 12.06.2018 г. със страни И. К. Д., като клиент и потребител,
сключил като заемател договор за заем № 632682 от 11.06.2018 г. със заемодател „Фератум
България“ ЕООД, и „Фератум Банк“, като гарант, с който дружеството-гарант предоставя
гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от
договора за заем и от приложимите към същия Общи условия. Съгласно договора
дължимата от клиента такса за предоставената гаранция възлиза на сумата от 85,76 лева.
Предвидено е, в клаузата на чл. 3, т. 4 от договора, че при неизпълнение от страна на клиента
на задължението му да върне получения от заемодателя паричен заем, при първо негово
поискване гарантът ще заплати дължимата сума, като с изпълнение на паричното
задължение гарантът встъпва в правата на заемодателя срещу клиент, като може да изисква
от последния изпълнение на цялото парично задължение, включително и допълнително
направените разходи. Установява се, че договорът за гаранция е с подпис за дружеството-
гарант „Фератум Банк“ ЕАД и посочен код: „9131“ от 12.06.2018 г. в графа „подпис на
клиент“, като съгласно клаузата на чл. 6, т. 3 от договора съобщенията, подписани с код за
потвърждение ще се счита за електронни изявления, удостоверени с електронен подпис.
С оглед данните от анализираните писмени доказателства и доколкото по делото не се
спори, че заеманата сума реално е предадена на кредитополучателя, съдът достига до извод,
че поначало между страните е възникнало договорно правоотношение, породено от договора
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 632682/11.06.2018 г., сключен
по реда на чл. 6 ЗПФУР - между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
4
Същевременно по делото се установи, че договорът е сключен като потребителски
такъв – за предоставяне на потребителски кредит. Доколкото страна, в качеството си на
заемополучател, по процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и
не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и
предвид нейния предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между
страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от
05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания
към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната
защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. в ДВ бр.
99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК (изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, а съгласно чл. 22
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 договорът за потребителски кредит е
недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
По делото от ответната страна, с оглед проведеното оспорване от ищеца и въпреки
дадените указания с проекта за доклад, не са ангажирани доказателства, сочещи за
конкретния размер, на който е изпълнен процесният договор за потребителски кредит.
Независимо от това съдът намира, че само по себе си неспазването на изискването за
размер на шрифта на договора не следва механично и във всички случаи да се приема за
основание за недействителност на договора за кредит, а да се преценява във всеки случай и
доколко това различие възпрепятства потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В тази връзка съдът, тълкувайки в цялост разпоредбата на чл. 10, ал. 1 във връзка с
тази на чл. 11 ЗПК (предвиждаща договорът за потребителски кредит да се изготвя на
разбираем език) намира, че законовото изискване към съдържанието на договора за
потребителски кредит по отношение на вида и размера на шрифта е с цел да се гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и да възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация
към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде
пропусната от съответния потребител.
В настоящия случай, съдът намира, че договорът за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, представен по делото, е изпълнен със шрифт, който не затруднява
кредитополучателя да се запознае със съдържанието му, достатъчно голям за нормалното му
разчитане, без особени затруднения, а текстовете са четливи, приемайки, че санкцията по чл.
22 ЗПК, приложена само на основание размер на шрифта, би била непропорционално тежка.
Ето защо, не е налице така соченото от ищцовата страна основание за
недействителност на договора за кредит.
Изясни се, че ищецът оспорва валидността на процесния договор и поради липсата на
яснота относно начина на формиране на ГПР, както и поради невключване при определяне
на размера му на всички разходи по кредита.
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено договорът за потребителски
кредит да се изготвя на разбираем език и да съдържа: годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
5
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като конкретна сума) е
оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР
на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
В настоящия случай в процесния договор ГПР е посочен като процент – 49,93 %, като
не е посочено какви конкретно компонентни са включени при определянето на общия разход
по кредита, какво представлява разликата между размера на ГПР и на възнаградителната
лихва, която е част от него (в размер съгласно СЕФ от 41,53 %), съответно дали в същия е
включен размерът на допълнителни такси и конкретно възнаграждението по договора за
поръчителство.
Наред с това, съдът съобрази, че данните по делото, следващи от събраните
доказателства сочат, че действителният размер на ГПР по договора е различен от посочения
в клаузата на чл. 4 от същия. Между страните не се спори, а и по делото се установи, че за
обезпечаване изпълнението на задълженията си по договора за кредит и на основание
клаузата на чл. 5 от същия, ищецът Д. е сключил договор за гаранция (поръчителство) от
12.06.2018 г. с третото за процеса лице „Фератум Банк“, което се задължава в полза на
кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя, срещу заплащането от
последния на възнаграждение в общ размер на сумата от 85,76 лева. Между страните не се
спори, че тази сума реално е била начислена като дължима на ищеца, доколкото ответникът
оспорва наличието на основание за включване на това възнаграждение като част от
съдържанието на ГПР по договора за кредит, предвид дължимостта му на трето лице.
Съдът, съобразявайки характера на вземането в размер от 85,76 лева и предпоставките,
при които е дължимо, счита, че стойността на същото следва да бъде включена при
определяне на приложимия ГПР по договора, тъй като се касае за разход във връзка с
предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, въпреки че договорът за гаранция
е сключен с лице, различно от кредитора, доколкото същият е пряко свързан с договора за
потребителски кредит и създава система от правоотношения между страните, поради което
съблюдаването на изискванията за действителност на договора за потребителски кредит
рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на гаранция. Сключването на
договор за поръчителство е допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с
6
договора за кредит и разходът за него следва да бъде включен в общите разходи по кредита
при изчисляване на годишния процент на разходите. С включването на възнаграждението,
предвидено в договора за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР от 49,93 %,
действителният такъв би нараснал над 50 %.
Посочването на всички компоненти, включени в ГПР по договора към момента на
сключването му е от съществено значение при преценка от потребителя дали да сключи
договора за кредит при така определените условия за връщането на заемната сума. Предвид
това, и доколкото посочените в процесния договор размери на годишния процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително
уговорените такива, в случая е налице неяснота при определяне на ГПР.
Същевременно, включването на възнаграждението за поръчителство като компонент
при определяне на годишния процент на разходите, при съобразяване с неговия конкретен
размер, води до превишаване на законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е
самостоятелно основание за несъблюдаване на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че липсата на задължителен реквизит по чл. 11, ал.
1 ЗПК – в случая по т. 11 – ясно определен ГПР в процесния договор за паричен кредит,
сключен между ищеца И. Д., като кредитополучател и ответника „Фератум България“
ЕООД, като кредитор, води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22
ЗПК.
Предвид изложеното, предявеният главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет
прогласяване недействителността на договора за предоставяне на потребителски кредит №
632682/11.06.2018 г., се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по предявения главен иск, то не е настъпило вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по
чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗПК за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща сключването на договор за гаранция за
обезпечаване на договора за кредит.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
сумата от 2450 лева – представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС. Реалното извършване на разхода за последното следва от
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 56 от делото) и
отразеното в същия заплащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част
последният има характера на разписка, удостоверяваща получаването на сумата, съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК). Същевременно е приложено и
доказателство за регистрация на пълномощника на ищеца – ЕАД „Д. М.“ по ЗДДС – фактура
№ **********/28.03.2025 г. с вписани данни и за ДДС №, с оглед разпоредбата на § 2а от ДР
на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. На присъждане
подлежи пълния претендиран размер, с оглед липсата на проведено оспорване от ответната
страна с възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на спора на ответното
дружество не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД по
предявения от И. К. Д., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ срещу „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост
3“, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, договор за предоставяне на потребителски
кредит (договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние) № 632682 от
11.06.2018 г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Младост 3“, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап.
офис 20 да заплати на И. К. Д., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 2450 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8