Решение по дело №117/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 456
Дата: 16 март 2020 г.
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20207040700117
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 456

гр.Бургас, 16.03.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 20 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. Х. и в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 117 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е В.П.Д. ***, със съдебен адрес ***.  Касаторът участва в производството лично.

Ответник по касация е община Несебър с адрес гр.Несебър, ул.Еделвайс 10, ет.3. Ответникът по касация не взема участие в производството, редовно призован.

Жалбата е насочена срещу решение № 263/07.10.2019г. по АНД № 612/2019г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 360/16.10.2018г. на зам.кмет на община Несебър. С наказателното постановление на В.Д. е наложена глоба 1 000лв. за извършено административно нарушение по чл. 232 ал.2 от Закона за устройство на територията.

В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за установено, че в периода от 10.02.2018г. до 27.02.2018г. привлеченото към отговорност лице, в качеството на управляващ и представляващ Планета Инвестмънт Груп АД ЕИК:*********, е допуснало дружеството да изгради незаконен строеж, представляващ метална прозирна ограда с приблизителни размери : обща дължина 50м. и височина 1.40м., изпълнена върху бетонов бордюр с размери 0.30м./0.30м., по източната и южната граница на собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор 51500.505.165 по КККР на гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, с предназначение на имота за курортен хотел, почивен дом, като по южната граница оградата попада в поземлени имоти с идентификатори 51500.505.340 и 51500.505.329, представляващи улици със собственик Слънчев бряг АД. Описаните обстоятелства са установени при проверка на 27.02.2018г. от служители на отдел КС при община Несебър. Строежът е квалифициран като шеста категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и е прието, че е извършен в нарушение на глава VІІ, чл.21, ал.1 от Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на к.к.Слънчев бряг, одобрени със заповед № РД-02-14-698/04.05.2001г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и в нарушение на действащия ПУП, което квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и 6 от ЗУТ. Резултатите от извършената проверка са обективирани в констативен акт № 12/27.02.2018г., с който е образувано административно производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на установения незаконен строеж.

За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че фактите са установени от административнонаказващия орган в съответствие със събраните доказателства, не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, а материалния закон е приложен правилно.

В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице се правят оплаквания за допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита. Формулират се и доводи за неправилно приложение на материалния закон, включително и за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

Участващият в производството прокурор излага немотивирано становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да прецени правилното приложение на материалния закон, на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива, каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Пред настоящата инстанция не са допуснати нови доказателства.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд и същата съответства на тази по наказателното постановление, съобразно описаното по-горе.

Първоинстанционното съдебно решение, както и потвърденото с него наказателно постановление, са постановени в нарушение на приложимия материален закон.

Основание за налагане на оспореното административно наказание е чл.232 ал.2 предл.3 от ЗУТ, съгласно която се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице - участник в строителството, което допусне извършването на незаконен строеж. Така цитираната административнонаказателна разпоредба изисква специално качество на привлеченото към отговорност лице, т.е. тя не може да бъде приложена към лице, нямащо качество на участник в строителството.

Съгласно чл.160 ал.1 от ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Касаторът В.Д. не притежава нито едно от изброените качества, поради което не е участник в строителството на незаконната ограда по смисъла на закона и не може да бъде субект на административнонаказателната отговорност по чл.232 ал.2 от ЗУТ. Издаденото срещу нея наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Предвид горното съдът намира за безпредметно обсъждането на останалите възражения по касационната жалба, тъй като това не би могло да доведе до различен краен резултат. Касационната жалба е основателна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като съгласно чл.222 ал.1 от АПК делото се реши по същество и съобразно чл.63 ал.1 от ЗАНН наказателното постановление се отмени.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 263/07.10.2019г. по АНД № 612/2019г. на Районен съд Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 360/16.10.2018г. на зам.кмет на община Несебър, с което на В.П.Д. ЕГН:********** е наложена глоба 1 000лв. за извършено административно нарушение по чл. 232 ал.2 от Закона за устройство на територията.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                              2.