№ 19092
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110115831 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 59657/25.03.2022
г., с която от името на „**“ АД, ЕИК ** против М. А. А., ЕГН ********** и
Н. А. А., ЕГН ********** са предявени обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на М. А. А., ЕГН ********** и Н. А. А., ЕГН
********** да заплатят разделно на ищцовото дружество„**“ АД, ЕИК **
суми, както следва: 1/ сумата от 4713,57 лева, представляваща редовно
падежирала главница по договор за потребителски кредит № ** г., сключен
между „**“ АД и А* А., ЕГН ********** /наследодател на ответниците М. А.
А. и Н. А. А., починал на 27.08.2015 г./, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 1828,76 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
05.07.2015 г. – 05.10.2020 г.; 3/ сумата от 4633,95 лева, представляваща
наказателна лихва за периода 05.07.2015 г. – 24.03.2022 г., начислена на
основание чл. 10 от договор за потребителски кредит № ** г., сключен между
„**“ АД и А* А., ЕГН ********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н.
А. А., починал на 27.08.2015 г./.
Ищецът твърди, че между „**“ АД и А* А., ЕГН **********
/наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на 27.08.2015 г./ е
1
сключен договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който е
предоставил в заем на наследодателя на ответниците сумата от 5000,00 лева,
усвоена на 07.01.2015 г. по банкова сметка: IBAN –
BG89FINV91501016147729, с титуляр А* А., като същият следвало да бъде
погасяван на месечни вноски с краен срок на погасяване 05.01.2020 г.
Поддържа, че кредитът е в просрочие считано от 05.07.2015 г., като
непогасени останали претендираните в настоящото производство главница и
договорна лихва, както и наказателна лихва за периода 05.07.2015 г. –
24.03.2022 г., начислена на основание чл. 10 от договор за потребителски
кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН **********
/наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на 27.08.2015 г./.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което
ответниците М. А. А., ЕГН ********** и Н. А. А., ЕГН ********** да бъдат
осъдени да заплатят разделно на ищцовото дружество„**“ АД, ЕИК ** суми,
както следва: 1/ сумата от 4713,57 лева, представляваща редовно падежирала
главница по договор за потребителски кредит № ** г., сключен между „**“
АД и А* А., ЕГН ********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А.
А., починал на 27.08.2015 г./, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от
1828,76 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.07.2015 г.
– 05.10.2020 г.; 3/ сумата от 4633,95 лева, представляваща наказателна лихва
за периода 05.07.2015 г. – 24.03.2022 г., начислена на основание чл. 10 от
договор за потребителски кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А.,
ЕГН ********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал
на 27.08.2015 г./, като от всеки от ответниците се претендират по ½ част от
горепосочените суми. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на
ответниците, чрез назначения им в производството, по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК, особен представител – адвокат Х. Г. от САК, е депозиран отговор на
исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че
адвокат Г. е осъществил контакт с ответниците, като същите изрично са
заявили, че признават исковете и желаят да заплатят дължимото. Прави се
възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на заявените с
исковата молба претенции от ищцовото дружество.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждането на М. А. А., ЕГН ********** и Н. А. А., ЕГН
********** да заплатят разделно на ищцовото дружество„**“ АД, ЕИК **
суми, както следва: 1/ сумата от 4713,57 лева, представляваща редовно
падежирала главница по договор за потребителски кредит № ** г.,
сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН ********** /наследодател на
ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на 27.08.2015 г./, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.03.2022 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 1828,76 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 05.07.2015 г. – 05.10.2020 г.; 3/ сумата
от 4633,95 лева, представляваща наказателна лихва за периода 05.07.2015
г. – 24.03.2022 г., начислена на основание чл. 10 от договор за
потребителски кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН
********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на
27.08.2015 г./.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че на 30.12.2014 г. между „**“ АД и А* А., ЕГН **********
/наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на 27.08.2015 г./ е
сключен договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който ищецът
е предоставил в заем на наследодателя на ответниците сумата от 5000,00 лева,
а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; че кредитополучателят е
изпаднал в забава по отношение на поетото задължение за връщане на заетата
по силата на договорното правоотношение сума, периодът на забавата,
наличието на валидна уговорка, предвидена между страните по договор за
потребителски кредит № ** г. за дължимост на наказателна лихва при
просрочие на кредитополучателя по договора и размера на дължимата
наказателна лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
3
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в депозирания от името на
ответниците отговор на исковата молба възражение за погасяване по давност
на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти
и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на
давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство
вземания.
С оглед изявленията и твърденията, обективирани в исковата молба и
отговора на исковата молба, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че: на
30.12.2014 г. между „**“ АД и А* А., ЕГН ********** /наследодател на
ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на 27.08.2015 г./ е сключен договор
за потребителски кредит № ** г., по силата на който ищецът е предоставил в
заем на наследодателя на ответниците сумата от 5000,00 лева, усвоена на
07.01.2015 г. по банкова сметка: IBAN – BG89FINV91501016147729, с
титуляр А* А., като същият следвало да бъде погасяван на месечни вноски с
краен срок на погасяване 05.01.2020 г.; че кредитът е в просрочие считано от
05.07.2015 г., като непогасени останали претендираните в настоящото
производство редовно падежирала главница по договор за потребителски
кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН **********
/наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на 27.08.2015 г./ в
размер на 4713,57 лева; възнаградителна лихва за периода 05.07.2015 г. –
05.10.2020 г. в размер на 1828,76 лева, както и че поради просрочие в
изпълнение на задълженията от кредитополучателя и на основание чл. 10 от
договор за потребителски кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А.,
ЕГН ********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал
на 27.08.2015 г./ от ищцовото дружество е начислена наказателна лихва за
периода 05.07.2015 г. – 24.03.2022 г., в размер на 4633,95 лева.
Същевременно, обстоятелството че на 30.12.2014 г. между „**“ АД и
А* А., ЕГН ********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А.,
починал на 27.08.2015 г./ е сключен договор за потребителски кредит № ** г.,
по силата на който ищецът е предоставил в заем на наследодателя на
ответниците сумата от 5000,00 лева, а последният се е задължил да я върне в
4
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, се
установява и от събраните в производството доказателства, а именно договор
за банков кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН **********,
приложените към същия погасителен план и Общи условия.
Предвид установеното в производството, че от А* А., ЕГН **********
са извършвани плащания по процесния договор за банков кредит № ** г.,
сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН **********, то се налага извод, че така
извършените плащания представляват поведение, с което се признава, както
сключването на процесния договор за банков кредит, така и обстоятелството,
че банката е изпълнила задължението си по договора и е предоставил в заем
на наследодателя на ответниците /кредитополучателя А* А., ЕГН **********/
сумата от 5000,00 лева, при поето от последния задължение да върне заетата
сума, ведно с уговорената между страните договорна лихва.
Между страните не е спорно, че последното извършено плащане по
процесния договор за банков кредит е на дата 05.06.2015 г., като считано от
05.07.2015 г. същият е в просрочие. Не е спорно между страните и е отделено
за безспорно в производството, че непогасена останала претендираната в
настоящото производство редовно падежирала главница по договор за
потребителски кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН
********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на
27.08.2015 г./ в размер на 4713,57 лева.
От представеното и приобщено към делото удостоверение за
наследници изх. № РКС22-УФ01-701/01.07.2022 г., издадено от Столична
община, район Красно село, се установява в производството, че А* А., ЕГН
********** е починал на 27.08.2015 г., като е оставил за свои наследници по
закон съпругата си М. А. А., ЕГН ********** и сина си Н. А. А., ЕГН
**********, върху които са преминали, както правата, включени в
наследството останало от наследодателя А* А., ЕГН **********, така и
задълженията на наследството, включително по процесния договор за банков
кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН **********.
Следователно се налага извод, че ответниците следва да отговарят за
сумата от 4713,57 лева, представляваща редовно падежирала главница по
договор за потребителски кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А.,
ЕГН ********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал
5
на 27.08.2015 г./, като всеки от тях следва да отговаря за по ½ част от
горепосочената сума.
Предвид горното, съдът намира, че следва да се разгледа направеното
от ответницата възражение, че процесното задължение е било погасено по
давност, във връзка с което настоящия състав приема следното:
Вземането за сума, предоставена по договор за кредит (главница) се
погасява с обща 5 годишна давност, тъй като вземането не попада в
категорията на „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодично плащане“ се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията еднакви. При договора за кредит за
покупка на стоки се касае за единно вземане, чието изпълнение е разсрочено
във времето, т.е налице е един правопораждащ факт – договора за кредит,
като въз основа не него не възникват отделни нови вземания през различен
период от време, а се касае за едно възникнало вече вземане, за което
кредиторът е изразил воля, че ще приема изпълнение на части през определен
период от време.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. Ето защо следва да се съобрази, че задължението,
поето по процесния договор за банков кредит, е да се внасят анюитетни
вноски, включващи главница и възнаградителна лихва за погасяване на
задължението по договора за кредит и следователно давността тече отделно
за всяка анюитетна вноска, считано от датата, на която плащането и е било
дължимо по отношение на кредитора ** АД, т.е от падежа на всяка вноска, от
който момент и вземането за конкретната анюитетна вноска е станало
изискуемо. В този смисъл е и константната практика, обективирана в решение
№ 90/31.03.2014г. по гр.д.№ 6629/2013г. на ВКС, ІV г.о., решение №
196/22.06.2016г. по гр.д.№ 956/2016г. на ВКС, ІV г.о.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
6
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
В настоящия случай се претендират средствата, необходими за
плащане на вноските за периода от 05.07.2015 г. до 05.12.2019 г., а исковата
молба е подадена в съда на 25.03.2022 г., т.е погасени по давност се явяват
всички анюитетни вноски за главница, дължими преди 25.01.2017 г. /при
съобразяване разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците/. Останалите вноски за
погасяване на задължението за главница, чийто падеж е настъпил след
25.01.2017 г., т.е. дължимите съгласно погасителния план по договора за
кредит суми с падеж от 05.02.2017 г. до 05.12.2019 г., не са погасени по
давност.
Предвид горното в полза на ищеца са дължими само суми за главница
по анюитетните вноски за периода 05.02.2017 г. – 05.12.2019 г., които са в
общ размер 3465,00 лева, изчислени съобразно представения по делото
погасителен план.
Всеки от ответниците следва да отговаря за по ½ част от
горепосочената сума или за сума в размер на 1732,50 лева, до който размер
исковете за главница следва да се уважат, като за разликата над този размер
до пълния предявен размер и за вноски с настъпил падеж в периода
05.07.2015 г. 05.01.2017 г., включително, исковете следва да се отхвърлят.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, съдът намира следното:
За уважаване на така предявения иск, следва да се установят следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно
сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за
възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
Обстоятелството, че на 30.12.2014 г. между „**“ АД и А* А., ЕГН
********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на
27.08.2015 г./ е сключен договор за потребителски кредит № ** г., по силата
7
на който ищецът е предоставил в заем на наследодателя на ответниците
сумата от 5000,00 лева, а последният се е задължил да я върне в посочения
срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, се установява и от
събраните в производството доказателства. Същевременно, това
обстоятелство не е спорно между страните в производството. Съгласно
договора между страните е уговорен годишен лихвен процент от 16,09 % за
периода от отпускане на кредита до 05.01.2017 г., а след тази дата на годишна
лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за
лева, увеличен с надбавка от 12,84 %. Размерът на претендираната
възнаградителна лихва се установява от събраните по делото доказателства,
респективно, същият не се и оспорва от ответниците в производството, а
именно – 1828,76 лева, дължима за периода 05.07.2015 г. – 05.01.2020 г.
Следователно се налага извод, че ответниците следва да отговарят за
сумата от 1828,76 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
05.07.2015 г. – 05.01.2020 г., като всеки от тях следва да отговаря за по ½ част
от горепосочената сума.
Предвид горното, съдът намира, че следва да се разгледа направеното
от ответницата възражение, че процесното задължение е било погасено по
давност, във връзка с което настоящия състав приема следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Вземането за възнаградителна лихва,
независимо от обстоятелството, че същата е включена в месечната
погасителна вноска, е такова за лихва. Разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е
ясно формулирана, като същата не прави разлика между възнаградителна,
мораторна и/или наказателна лихва. Законодателят е предвидил, че
вземанията за лихви, независимо от техния характер и начин на уговаряне, се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. В настоящият случай се
претендира възнаградителна лихва за периода 05.07.2015 г. – 05.01.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да
8
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
Ето защо, като съобрази датата на депозиране на исковата молба в съда
/25.03.2022 г./, съдът намира, че погасени по давност са вземания за
възнаградителна лихва по вноски с настъпил падеж в периода 05.07.2015 г. –
05.01.2019 г., респективно, че непогасени по давност са вземания за
възнаградителна лихва по вноски с настъпил падеж в периода 05.02.2019 г. –
05.01.2020 г., които съдът определя в размер на 80,24 лева, до който размер
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ
вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да бъдат уважени.
Предвид горното в полза на ищеца са дължими само суми за
възнаградителна лихва по вноски с настъпил падеж за периода 05.02.2019 г. –
05.01.2020 г., които са в общ размер 80,24 лева, изчислени съобразно
представения по делото погасителен план.
Всеки от ответниците следва да отговаря за по ½ част от
горепосочената сума или за сума в размер на 40,12 лева, до който размер
исковете за възнаградителна лихва следва да се уважат, като за разликата над
този размер до пълния предявен размер и за вноски с настъпил падеж в
периода 05.07.2015 г. 05.01.2019 г., включително, исковете следва да се
отхвърлят.
По отношение на иска сумата от 4633,95 лева, представляваща
наказателна лихва за периода 05.07.2015 г. – 24.03.2022 г., начислена на
основание чл. 10 от договор за потребителски кредит № ** г., сключен
между „**“ АД и А* А., ЕГН ********** /наследодател на ответниците М.
А. А. и Н. А. А., починал на 27.08.2015 г./, настоящият съдебен състав
намира следното:
Съгласно чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит № **
г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН ********** /наследодател на
ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на 27.08.2015 г./, плащания, които са
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, т. 4.1-4.4 лихвен процент
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня,
следващ деня на падежа на съответната вноска независимо от това, дали
9
падежа настъпва в неработен ден.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК /в редакцията й към датата на сключване
на процесния договор за потребителски кредит/ при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като същевременно ал. 2 на същата разпоредба
предвижда, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена
проверка за нищожност на клаузите от сключения между между „**“ АД и А*
А., ЕГН ********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А.,
починал на 27.08.2015 г./, договор за потребителски кредит № ** г.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 10 от
процесния договор за потребителски кредит № ** г., сключен между „**“ АД
и А* А., ЕГН ********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А.,
починал на 27.08.2015 г./, от която ищецът черпи правата си да претендира
съществуването в негова полза на вземане за сумата от 4633,95 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 05.07.2015 г. – 24.03.2022 г.,
начислена на основание чл. 10 от договор за потребителски кредит № ** г.,
сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН ********** /наследодател на
ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на 27.08.2015 г./, е нищожна, като
противоречаща на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК /в редакцията им
към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит/.
Следователно предявените искове за сума, представляваща
наказателна лихва за периода 05.07.2015 г. – 24.03.2022 г., начислена на
основание чл. 10 от договор за потребителски кредит № ** г., сключен между
„**“ АД и А* А., ЕГН ********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н.
А. А., починал на 27.08.2015 г./, следва да се отхвърлят.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото
производство имат и двете страни.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер
на 473,94 лева; 2/ за заплатен депозит за особен представител на ответниците
10
в производството в размер на 1000 лева; 3/ за заплатена държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00 лева. От ищеца се
претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр.
чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство, което съдът определя в размер от 250 лева.
От ищеца се претендират разноски за заплатена такса за
удостоверение за наследници в размер на 10,00 лева, но без да са представени
доказателства за извършването на такива разноски, поради което и същите не
следва да му се присъждат, доколкото не е доказано действителното им
извършване.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. А. А.,
ЕГН ********** и Н. А. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: ---, следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца „**“ АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: ---, сумата от 548,44 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 15831/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответниците не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство гр. д. № 15831/2022 г., и не са представени
доказателства за извършването на такива, поради което в полза на
ответниците не следва да се присъждат разноски в производството по гр.д. №
15831/2022 г., по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес: --- ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ---, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 1732,50 лева, представляваща редовно падежирала главница по договор за
потребителски кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН
********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на
27.08.2015 г./, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск
11
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 1732,50 лева до пълния предявен размер
от 2356,79 лева.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес: --- ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ---, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, сумата
от 40,12 лева, представляваща възнаградителна лихва по вноски с настъпил
падеж за периода 05.02.2019 г. – 05.01.2020 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр.
чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 40,12 лева до пълния
предявен размер от 914,38 лева и и за вноски с настъпил падеж в периода
05.07.2015 г. 05.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: --- против М. А. А., ЕГН **********, с адрес: --- иск за
осъждането на М. А. А., ЕГН ********** да заплати в полза на „**“ АД, ЕИК
** сумата от 2316,97 лева, представляваща наказателна лихва за периода
05.07.2015 г. – 24.03.2022 г., начислена на основание чл. 10 от договор за
потребителски кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН
********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на
27.08.2015 г./.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН **********, с адрес: --- ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ---, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 1732,50 лева, представляваща редовно падежирала главница по договор за
потребителски кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН
********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на
27.08.2015 г./, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 1732,50 лева до пълния предявен размер
от 2356,79 лева.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН **********, с адрес: --- ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ---, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, сумата
12
от 40,12 лева, представляваща възнаградителна лихва по вноски с настъпил
падеж за периода 05.02.2019 г. – 05.01.2020 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр.
чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 40,12 лева до пълния
предявен размер от 914,38 лева и за вноски с настъпил падеж в периода
05.07.2015 г. 05.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: --- против Н. А. А., ЕГН **********, с адрес: --- иск за
осъждането на Н. А. А., ЕГН ********** да заплати в полза на „**“ АД, ЕИК
** сумата от 2316,97 лева, представляваща наказателна лихва за периода
05.07.2015 г. – 24.03.2022 г., начислена на основание чл. 10 от договор за
потребителски кредит № ** г., сключен между „**“ АД и А* А., ЕГН
********** /наследодател на ответниците М. А. А. и Н. А. А., починал на
27.08.2015 г./.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН ********** и Н. А. А., ЕГН **********, и
двамата с адрес: ---, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на „**“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: ---, сумата от 548,44 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 15831/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13