Р Е Ш Е Н И
Е
№ 05.02.2016 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, въззивен граждански
състав,
на 19.01.2016 година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
секретар: П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К. Пейчева
въззивно
гражданско дело № 9 по описа за 2016
година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано
по въззивна жалба от „Агрозем-АВ”ООД-с.Межда, обл.Ямбол, ЕИК *********, представлявано
от управителя А Д. Ч., чрез адв.Ст.Т. от ЯАК, съдебен адрес:***, срещу решение
№ 667 от 02.12.2015г. по гр.д.№ 2066/2015г. по описа на ЯРС, с което ЯРС
ОБЯВЯВА на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД недействителността на Договор за аренда на
земеделска земя, с нотариална заверка на подписите рег.№ 1099/18.02.2015 г.,
акт 179, том І на нотариус рег.№ 453 с район на действие ЯРС и вписан в Служба
по вписванията при ЯРС, сключен от името на Ц.И.П. *** като арендодател и от
„Агрозем-АВ”ООД-с.Межда, обл.Ямбол, представлявано от управителя А. Д. Ч., като
арендатор, относно: нива с площ от 3.381 дка, местност „Илчев ъгъл", имот
№012154, нива с площ от 9.999 дка, местност „Белия бряг", имот №034014,
нива с площ от 12.001 дка, местност „Бели гробища", имот №035035.
Въззивникът счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
като излага съображения. Твърди се, че съдът е тълкувал неправилно и
едностранчиво волята в процесното
пълномощно и се излагат доводи относно действителната, според въззивника, воля
на упълномощителя. Възразява, че е неправилен изводът на ЯРС за срочност и
еднократност на пълномощното. Твърди, че не са налице хипотезите на чл.41 ЗЗД и
процесният договор за аренда е действителен като излага доводи. Моли ЯОС да
отмени решението на ЯРС и постанови друго, с което да отхвърли иска.
Претендират се и направените по делото разноски в двете инстанции.
С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната
жалба по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил такъв от Ц.И.П., чрез адв.М.Д. от ЯАК,
съдебен адрес: ***, кант.210, в който се поддържа становище, че решението на
ЯРС е изцяло законосъобразно и правилно, въззивната жалба е неоснователна и
недоказана като излага подробни съображения. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно и присъдени разноски за въззивната инстанция.
Въз основа на събраните по делото
доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма
спор, а и видно от Решение № 3601/07.01.1999 г. на ПК при Общ. „Тунджа”,
въззиваемата-ищца е собственик на земеделските земи в землището на с.Скалица,
община Тунджа, обл. Ямбол: нива с площ от 3.381 дка в местността „Илчев
ъгъл", представляваща имот №012154; нива с площ от 9.999 дка в местността
„Белия бряг", представляваща имот №034014; нива с площ от 12.001 дка в
местността „Бели гробища", представляваща имот №035035.
Видно от
представения договора за аренда на земите от 16.11.2006г., ищцата, чрез
пълномощника си – В.Н.Ч, упълномощена с пълномощно със заверен подпис от
26.09.2006г., е сключила като арендодател договор за аренда с арендатор
въззивника за срок от 10 стопански години.
Видно от
представения договора за аренда на земите от 18.02.2015г., пълномощникът В. Н.
Ч., упълномощена с пълномощно със заверен подпис от 26.09.2006г., е сключила от
името на ищцата като арендодател договор за аренда с арендатор въззивника нов
договор за срок от 10 стопански години. И по двата договора пълномощникът се
легитимира с пълномощно, заверено на 26.09.2006г.
Видно от
представеното от ответното дружество пълномощно със заверка на подписа на
ищцата от 26.09.2006г., ищцата-въззиваема е упълномощила третото лице Ч. в
качеството и на съдружник в „Агрозем-АВ”ООД да сключи от нейно име и за нейна
сметка в качеството и на арендодател договор за аренда с арендатор„Агрозем-АВ”ООД,
като предостави под аренда за срок от 10 години собствената си земеделска земя.
Пълномощното съдържа и клауза, с която упълномощава пълномощника да
представлява упълномощителя пред нотариусите в страната при нотариално
заверяване на договорите за аренда на земеделска земя.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената
служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно
основание чл.42, ал.2 от ЗЗД и правилно е квалифициран от ЯРС. Съгласно чл.42,
ал.2 от ЗЗД, лицето, от името на което е сключен договор без представителна
власт, може да го потвърди като за потвърждаването се изисква същата форма,
която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. При настоящия
иск, с който се иска обявяване нищожност на договор за аренда от 2015г., тъй
като не е налице надлежно упълномощаване за сключването му, съдът следва да
разгледа упълномощителната сделка, като след това се произнесе по иска за прогласяване
нищожността на договора за аренда, сключен през 2015г. от пълномощника.
Както пред
първоинстанционния съд, така и пред въззивния съд спорно между страните по
делото е как следва да бъде тълкувано пълномощното – дава ли права на
пълномощника да сключи освен първия договор за аренда и следващия – процесния
договор от 2015г. Въззивният състав намира, че следва да се тълкува
представеното пълномощно съгласно чл.20 от ЗЗД, според който при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Нормата на чл.44 от ЗЗД постановява,
че правилата относно договорите намират съответно приложение и относно
едностранните сделки, каквато е упълномощаването. Видно от текста на пълномощното,
то съдържа волеизявление на упълномощителя за предоставяне на права на пълномощника
В.Ч. „да сключи… договор за аренда”, който израз определено има смисъл, че е
упълномощена да сключи договор за аренда за 10 години и с това представителната
власт на пълномощника се изчерпва. В пълномощното не е записано „да сключва
договори”, както необосновано се твърди от въззивника. ЯОС тълкува пълномощното
в смисъл, че с него пълномощникът е упълномощена да сключи един договор за
аренда за срок от 10 години. Изразът: „да сключи ...договор” води до този извод
с оглед употребения глагол от второ спрежение, в трето лице, ед.число, свършен
вид. Освен това е употребено и единственото число на съществителното „договор”.
Тълкуването на текста води до извод за сключване на един договор за аренда. Клаузата
в края на пълномощното, която упълномощава пълномощника да представлява
упълномощителя пред нотариусите в страната при нотариално заверяване на
договорите за аренда на земеделска земя, не е основна, а допълнителна и следва
да се тълкува във връзка с основното волеизявление, както правилно е сторил
това ЯРС. Тази клауза определя само пред
кого ще се ползва пълномощното при нотариалното заверяване на договора. От
значение е и фактът, посочен в пълномощното, че упълномощеното лице е съдружник
в дружеството на арендатора и действа в негова полза. При цялостното тълкуване
на упълномощителната сделка ЯОС стига до извод, че след сключването на договора
за аренда през 2006г., е упражнена изцяло предоставената с процесното
пълномощно представителна власт. Пълномощникът не е притежавал представителна
власт да сключи договор за аренда през 2016г. След като е сключил договора през
2006г. пълномощникът е упражнил дадената представителна власт, поради което не
е било необходимо упълномощителят да оттегля пълномощното. В този смисъл
възраженията на въззивника са неоснователни.
Въззиваемата-ищец не е дала и
последващо съгласие за сключване на този договор за аренда, напротив, завела е
иск за прогласяване на нищожността му поради липса на съгласие. Поради
изложеното, ЯОС намира, че процесният договор за аренда от 2015г. е нищожен
поради липса на съгласие.
Предвид изложеното, че въззивната
жалба е неоснователна, първоинстанционното решение следва да се потвърди и ЯОС
следва да присъди на въззиваемата страна сторените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 900лв.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 667 от
02.12.2015г. постановено по гр.д.№ 2066/2015г. по описа на ЯРС.
Осъжда „Агрозем-АВ”ООД
- с.Межда, обл.Ямбол, с ЕИК *********, представлявано от управителя А.Д.Ч., да
заплати на Ц.И.П. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски пред
въззивната инстанция в размер на 900 (деветстотин) лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.