№ 1374
гр. Варна , 15.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №273434/22.02.2021г. от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№ 52-54, против Разпореждане № 263022/26.01.2021г., по ч.гр.д. № 16483/2020г. по описа на
ВРС, 20 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№
261755/17.12.2020г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл.417 ГПК срещу длъжник Р. К. Й., ЕГН **********, с адрес: с.К., ул. ***, е
отхвърлено за сумата 223,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 15.10.2019 г. – 03.12.2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Сочи се, че
анюитетните вноски включват договорна лихва, изчислена към датата на падежа на
вноските върху оставащата непогасена главница. При забава на плащания по анюитетни
вноски, размерът на договорната лихва не е същият, тъй като допълнителните дни забавяне
водят до 1/ начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния
срок на забавяне, чийто размер не е бил изчислен в погасителната вноска в погасителния
план и 2/ начисляване на законна лихва за забавяне на плащането. Излага, че договорът за
кредит е не само потребителски, но и банков. В тази връзка се поддържа, че лихвата при
договорите за банков кредит не е мораторна, а е възнаграждение за ползването на
предоставените парични средства. Пояснява се, че за срока на забавата на потребителя,
банката е начислила допълнително възнаграждение в размер на договорната лихва върху
просрочената главница и обезщетение за забавено плащане /29.79% договорна лихва + 10%
законна лихва/, които са сумарно представени в Извлечението от счетоводни книги в общ
размер от 223.29лв. Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за описаната сума.
1
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление, подадено от „Ти Би Ай
Банк” ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника Р. К. Й., ЕГН
**********, с адрес: с.К., ул. ***, за сумите, както следва: сумата 1047,89 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/07.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.12.2020 г. до окончателното изплащане, сумата 161,29
лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода 15.12.2019 г. – 15.10.2020 г.,
както и сумата 223,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
15.10.2019 г. – 03.12.2020 г.
Видно е от изложените в уточняващата молба на заявителя пред първоинстанционния
съд твърдения, както и от твърденията, наведени в частната жалба, че заявената и посочена
в извлечението от счетоводни книги сума от 223.29лв., представляваща обезщетение за
забава, е в размер, надхвърлящ размера на законната лихва за периода на забавата на
кредитополучателя по договор за потребителски кредит, като към размера на законната
лихва е кумулиран и допълнителен размер на възнаградителна лихва на посочено от
заявителя договорно основание.
Така заявената претенция е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК,
въвеждаща забрана обезщетението за забава да надхвърля размера на законната лихва.
Респективно, на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заповед за изпълнение за тази сума не
следва да бъде издавана, тъй като искането противоречи на закона.
За пълнота следва да се посочи и че размерът на претендираната сума не може да
бъде редуциран до размера на законната лихва от една страна поради обстоятелството, че
обезщетението е заявено на конкретно договорно основание, което не може да бъде
подменено от съда. От друга страна, заявителят е посочил в какъв процент е прилаган всеки
от двата компонента на лихвата, но не е посочил в цифрово изражение каква част от сумата
се явява договорната лихва и каква част законна лихва.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да
се потвърди в обжалваната част.
По изложените съображения съдът,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 263022/26.01.2021г., по ч.гр.д. № 16483/2020г. по
описа на РС - Варна, 20 състав, в частта, с която подаденото от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№ 52-54, заявление с вх.№ 261755/17.12.2020г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу длъжник Р. К. Й., ЕГН
**********, с адрес: с.К., ул. ***, е отхвърлено за сумата 223,29 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 15.10.2019 г. – 03.12.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3