Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110 / 24,01,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на втори октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1393/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда
на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от Г.В.Т. ***, ЕГН **********; против решение № 1305/05,04,2019
г., постановено по гр. д. № 14315/2017 г. на РС Пловдив, ХVІІІ гр. състав, с
което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя против Х.Х.П.
***, ЕГН **********; искове с правно основание чл. 109 от ЗС, както следва: 1/ за
премахване застрояването в североизточната част на поземлен имот с
идентификатор 56784.519.87, находящ се в гр. П., ул. ***, върху площ от около
шест кв. м., разположена по протежение на регулационната граница откъм улица „***“
между жилищните сгради на ул. „***“ № 49 и 51; осъществено незаконно чрез
включване на описаната част от поземления имот в застроената площ на
съществуващата в имота сграда, заснета с идентификатор 56784.519.87.4 (стар
идентификатор 56784.519.87.2); както и 2/ за премахване на тръбна инсталация,
преминаваща през едно от жилищните помещения в собствения на ищеца недвижим
имот, представляващ първи жилищен етаж от построената в описания по-горе
поземлен имот триетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.519.87.1, до
втория и третия жилищни етажи, както и тръбна инсталация, преминаваща външно по
северната фасада на жилищната сграда.
Жалбоподателят счита
обжалваното решение за незаконосъобразно поради необоснованост, противоречие с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Иска същото да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат
уважени.
Ответникът Х.Х.П. ***,
ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска
потвърждаване на решението.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Производството е
образувано по предявени от Г.В.Т. ***,
ЕГН **********; против Х.Х.П. ***, ЕГН **********; обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 109 от ЗС за защита право на собственост върху недвижим
имот.
Ищецът твърди, че е
собственик на недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда
с идентификатор 56784.519.87.1, построена в поземлен имот с идентификатор
56784.519.87, находящ се в гр. П., ул. ***, ведно с 1/3 идеална част от общите
части на сградата, ведно с 1/3 идеална част от правото на собственост върху
посочения поземлен имот. Ответникът Х.Х.П. притежавал правото на собственост
върху останалите 2/3 идеални части от поземления имот, както и построения в
него гараж, втория жилищен етаж от жилищната сграда, както и правото на
собственост върху постройка в североизточната част на поземления имот, заснета
с идентификатор 56784.519.87.4 (стар идентификатор 56784.519.87.2).
Твърди се, че
последно посочената постройка била с площ от около 9 кв. м., но ответникът без
правно основание преместил източната й стена на регулационната граница на
имота, с което увеличил застроената площ на постройката (понастоящем отразена в
кадастралната карта като „хангар, депо, гараж“) с около 6 кв. м. По този начин
постройката затваряла изцяло единия от прозорците на североизточното помещение
в жилището на ищеца.
Наред с това се
твърди ответникът да е изградил тръбна инсталация за водоснабдяване и за отвод
на канална вода, преминаваща от избения етаж през жилището на ищеца до втория
етаж на сградата, както и от външна страна по северната фасада на сградата.
Като сочи, че описаното състояние създава
неоснователни пречки за упражняване правото му на собственост, ищецът
претендира ответникът да бъде осъден: 1/ да премахне
застрояването в североизточната част на поземлен имот с идентификатор
56784.519.87, находящ се в гр. П., ул. ***, върху площ от около шест кв. м.,
разположена по протежение на регулационната граница откъм улица „***“ между
жилищните сгради на ул. „***“ № 49 и 51; осъществено незаконно чрез включване
на описаната част от поземления имот в застроената площ на съществуващата в
имота сграда, заснета с идентификатор 56784.519.87.4 (стар идентификатор
56784.519.87.2); както и 2/ да премахне тръбна инсталация, преминаваща през
едно от жилищните помещения в собствения на ищеца недвижим имот, представляващ
първи жилищен етаж от построената в описания по-горе поземлен имот триетажна
жилищна сграда с идентификатор 56784.519.87.1, до втория и третия жилищни
етажи, както и тръбна инсталация, преминаваща външно по северната фасада на
жилищната сграда.
Ответникът заявява
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва изграждането на
сочената от ищеца тръбна инсталация, преминаваща през жилището му, не оспорва
да е осъществена процесната постройка, закриваща един от прозорците на
североизточното помещение на първия етаж (твърди това да е станало още през
1949 г. от неговия баща – тогава едноличен собственик на имота). Счита, обаче,
че същите не обосновават ангажиране на отговорността му, тъй като не
ограничават правото на собственост на ищеца и не създават пречки за
упражняването му.
Пред настоящата
инстанция не се спори относно следните установени от РС факти: Ищецът е
собственик (въз основа на договор за продажба от 2008 г.) на недвижим имот,
представляващ първи жилищен етаж от
триетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.519.87.1, построена в поземлен
имот с идентификатор 56784.519.87, находящ се в гр. П., ул. ***, ведно с 1/3
идеална част от общите части на сградата, ведно с 1/3 идеална част от правото
на собственост върху посочения поземлен имот. Ответникът е собственик на останалите
2/3 идеални части от поземления имот, на построения в него гараж, на втория
жилищен етаж от жилищната сграда, както и на постройка, заснета като „хангар,
депо, гараж“, с идентификатор 56784.519.87.4 (стар идентификатор
56784.519.87.2).
1/ досежно тръбната
инсталация:
Пред настоящата
инстанция не се спори относно това, че ответникът, ползващ помещенията в
избения етаж на процесната сграда, е осъществил тръбна инсталация – водопровод
и отвод на канална вода, която преминава открито през жилищно помещение в
собствения на ищеца имот на първия жилищен етаж и достига до собствения на
ответника втори жилищен етаж. Спорът се съсредоточава около това дали описаните
по-горе действия създават неоснователни пречки за упражняване правата на ищеца
като собственик на първия етаж от сградата и на 1/3 идеална част от дворното
място.
От заключението на
извършените пред РС единична и комплексна технически експертизи се установява,
че осъществените от ответника тръбни инсталации – водопроводна тръба –
вертикала и канализационна тръба – вертикала, преминават открито през
югозападното помещение в жилището на ответника. Фактически същото се ползвало
като спалня. По проект това помещение е предвидено за кухня-столова, като
отделно от него е предвидено „помещение за готвене“, непосредствено до което по
проект се предвиждат баня и тоалетна. Това помещение няма характер на санитарно
такова и преминаване на обслужващи друго жилище водопроводни и канализационни
тръби през него е недопустимо (съгласно чл. 40 ал. 2 от ЗУТ, санитарни
помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни
продукти, се допуска само в жилището, което обслужва).
Освен че е в
нарушение на закона, осъществената по този начин водопроводна и канална
инсталация, подложена на вибрации от протичащата през нея течност, създава
допълнителни пречки за ползване на жилищните помещения, тъй като нарушава здравно-хигиенните
норми за допустими нива на шум (вж. подробно изложение в заключението на
първоначалната СТЕ). Наред с това, създава опасност от наводнения, както и
поява на опасни за здравето мухъл и плесени.
Следователно
установява се твърдението, че осъществената от ответника тръбна инсталация –
водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през жилищни помещения на
първия етаж, създава неоснователни пречки за ищеца да ползва по предназначение
собствения си първия жилищен етаж от сградата. Затова искът за премахване на
описаната инсталация следва да се приеме за основателен.
2/ досежно
затварянето на прозореца:
Пред настоящата
инстанция не се оспорват установените от РС факти за това, че притежаваната от
ответника постройка (с идентификатор 56784.519.87.4, находяща се в
североизточната част на поземления имот – между жилищните сгради с адреси ул. ***
№ *** – от две страни, и източната регулационна линия на имота – от трета
страна, е реализирана без необходимото за това разрешение. Липсва и съгласие на
собствениците на сградите в процесния и в съседния от север имоти, с които се
установява свързано ниско застрояване. Без значение за предмета на спора са
сочените от ответника обстоятелства за това кога и кой фактически е реализирал
строежа. Доколкото като собственик на постройката ответникът допуска и поддържа
фактическото състояние в имота, той е пасивно легитимиран по предявената
негаторна претенция, в случай, че от същото се създават пречки за ищеца да
упражнява собственическите си права.
Именно това е и
основният спорен въпрос пред настоящата инстанция. Безспорно е, установява се и
от заключението на съдебно-техническата експертиза, че в обема на процесната
постройка попада и с това изцяло се закрива един от прозорците (на северната
фасада) на североизточното помещение в жилището на ищеца. По този начин се
намалява естественото осветление на стаята. Според разпоредбите на Наредба №
7/22,12,2003 г. (чл. 113), стаите и кухните трябва да имат пряко странично
осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7
от площта на спалните. От заключението на СТЕ се установява, че стаята е с площ
11 кв. м. и се ползва за спалня. Следователно необходимата площ за осигуряване
естествена осветеност е 1,57 кв. м. (1/7 от 11 кв. м.). Пак според заключението
на вещото лице, стаята има „два двукрили прозореца“ с обща площ 3 кв.
м., следователно затварянето на който и да е от тях би довел до несъответствие
с установените минимални норми за осветеност на помещението. В мотивите на
решението си, неясно въз основа на какво, РС необосновано е приел, че единият прозорец е двукрил, а другият –
трикрил, и е достигнал до хипотези за евентуална площ на всяко крило. Въз
основа на това е изложил разсъждения и математически пресмятания за „минимум
осветляема площ“, които по никакъв начин не могат да бъдат възприети.
Изложеното обосновава
извода, че процесната постройка с идентификатор
56784.519.87.4 – собственост на ответника, закриваща изцяло северния прозорец в
североизточното помещение в жилището на ищеца, създава пречки за упражняване
правото на собственост на последния, поради което основателна е претенцията за
премахване на част от застрояването.
Като е достигнал до
противоположни изводи и е отхвърлил исковете като неоснователни, РС е
постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо
това исковете следва да бъдат уважени. На жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за въззивното производство, които се констатираха в размер на 930 лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1305/05,04,2019 г.,
постановено по гр. д. № 14315/2017 г. на РС Пловдив, ХVІІІ гр. състав, и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.Х.П.
***, ЕГН **********; да преустанови неоснователните си действия, с които пречи
на Г.В.Т. ***, ЕГН ********** – като собственик първи жилищен етаж от триетажна
жилищна сграда с идентификатор 56784.519.87.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 56784.519.87, находящ се в гр. П., ул. *** и на 1/3 идеална част
от поземления имот, да упражнява собственическите си права, КАТО ПРЕМАХНЕ застрояването в
североизточната част на описания поземлен имот, върху площ от около шест кв.
м., разположена по протежение на регулационната граница откъм улица „***“ между
жилищните сгради на ул. „***“ № ***; осъществено незаконно чрез включване на
описаната част от поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота
сграда, заснета с идентификатор 56784.519.87.4 (стар идентификатор
56784.519.87.2); както и КАТО ПРЕМАХНЕ
тръбна инсталация – водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през едно
от жилищните помещения на първия жилищен етаж от описаната по-горе жилищна
сграда, както и тръбна инсталация, преминаваща външно по северната фасада на
жилищната сграда
ОСЪЖДА Х.Х.П.
***, ЕГН **********; да заплати на Г.В.Т. ***, ЕГН **********; сумата от 930
лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му при предпоставките на
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: