РЕШЕНИЕ
№ 2643
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20251110206431 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № 115057 от 01.04.2025г. по описа на
СРС(разпределено на 30.04.2025г.) от Д. А. Т. с ЕГН ********** чрез адв. Т. Й. с адрес в гр.
С. , ул. Д. П. № *, ет. *, офис № * срещу Наказателно постановление N 24-4332-033682 от
26.02.2025г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба"
в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Представлява се от адв.Г. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният иска отмяна на НП по съображения ,
изложени в жалбата.
Претендира разноски.
В жалбата се излагат аргументи за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
1
По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на АНО.
Становището е идентично със всички становища, постъпващи от процесуалните
представители на началник група ОПП СДВР, очевидно не е изготвено по конкретното дело
, но се претендират разноски и се прави възражение за прекомерност на претендирани от
жалбоподателя разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Д. А. Т. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 24-4332-
033682 от 26.02.2025г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 13.09.2024г. И. М. – служител на 09 РУ СДВР в присъствието на И. К., съставила
Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1126954/13.09.2024г.
срещу Д. А. Т. с ЕГН ********** за това, че на ***г. около **ч. в гр.С. по бул. Д. Н. с посока
на движение от ул. И. Г. към бул. Л. П., управлявал МПС – л.а. „А. *'' с рег.№ ***,
собственост на С. П. П. , като автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Служебно
прекртатена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДВП от 28.08.2024г. ‘‘.
Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.
Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С постановление от 17.02.2025г. на прокурор при СРП било отказано образуването на
досъдебно производство, като отказът е мотивиран с липсата на субективен умисъл.
Вярно е , че прокурорът е разсъждавал върху липсата на сключена застраховка ГО(чл.
143, ал. 10 от ЗДВП), каквито факти не се установяват, но и така е заключил, че липсва
субективен умисъл, който извод е релевантен и по отношение задължението по чл. 143, ал.
15 от ЗДВП.
Въз основа на постановлението и посочения по-горе АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН
било издадено Наказателно постановление N 24-4332-033682 от 26.02.2025г. , издадено от
началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
2
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция .
Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно
които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил
– 13.09.2024г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.
Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно
между страните.
Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.
За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде
извършено виновно.
В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от
СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за
изискуемия умисъл.
Прокурорът е обсъдил въпроса за вината подробно , като е приел , че деянието не е
престъпление поради липса на субективен умисъл , който извод съдът споделя.
Съдът на собствено основание не установи виновно поведение от страна на Т., освен
неизпълнение на задължението му в едомесечен срок от придобиване на процесното МПС да
го пререгистрира в СДВР..
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
автомобил е бил придобит от Д. Т. на 26.06.2024г. чрез покупка от С. П. П. и е представен
за пререгистрация едва на 16.09.2024г.
На 28.08.2024г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по
електронен път в портала на МВР без собственикът да е уведомен за това.
Към момента на спирането му за проверка на 13.09.2024г. автомобилът е бил с
поставени регистрационни табели , издадени за него с номер ***.
При условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното
пркратяване на регистрацията и регистрационните табели не са били иззети, то няма как да
се приеме , че същият е формирал умисъл, че управлява МПС, чиято регистрация е
прекратена.
На първо място, разпореждането за служебна дерегистрация е административен акт и
3
по общите правила , подлежи на обжалване. Да се приеме противното означава, че
засегнатото лице няма механизъм за защита, което освен недопустимо противоречи на
основни принципи в административния и наказателния процес.
На следващо място и независимо от обстоятелството, че АНО не е допуснал
дисциплинарно или процесуално нарушение, като не е уведомил собственика на автомобила
за действията си , няма как в последствие да ангажира административнонаказателна
отговорност на последния за действия , които произтичат от това му незнание.
Абсурдно е да не се ангажира административнонаказателната отговорност на
собственика за неизпълнение на задължението му за пререгистрация, а да се ангажира такава
за нарушение по чл. 140 от ЗДвП.
Подобно действие, доколкото не е прецедент , а практика може да формира
обосновано предположение , че се извършва с цел „отчитане“ на дейност при очевидната му
несъстоятелсност.
Следва да се посочи, че и след постановяването на задължителна съдебна практика,
АНО продължава да не се съобразява с нея и издава Наказателни постановления при
идентична с описаната фактическа обстановка.
Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява
признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, каквито се претендират.
Представен е списък с разноски , в който е посочено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева и 10 лева за държавна такса..
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа(Наредбата), дължимото минимално възнаграждение е
в размер от 1000 лева.
С решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 СЕС приема, че Наредбата
противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални
размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди
разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба.
Съдът счита , че адвокатско възнаграждение , дори в неговия минимален размер от
1000 лева е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото, и извършените
процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на въззивната жалба, и едно
съдебно заседание.
Предвид това, съдът намира, че следва определи възнаграждение в размер на 500 лева
и да отхвърли искането в останалата му част до 1000 лева и за държавна такса, каквато по
АНД не се дължи.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 24-4332-033682 от 26.02.2025г. , издадено
от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на Д. А. Т. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Т. с ЕГН ********** сумата в размер на
500 лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски до размера от 1000 лева и за 10 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5