РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Бяла, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20254510100273 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр.
София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, чрез юрк. К.Х., против С.
Д. Н., ЕГН **********
Претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника С. Д. Н., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС
Бета България“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, сумата в общ размер от 331.58 лв.,
формирана както следва:
1) главница в размер на 200 лв.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 6 лв. за
периода от 25.12.2019 г до 24.01.2020 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 125.58 лв. за период
от 24.01.2019 г. до 12.12.2024г.,както и лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира присъждане на направените съдебно деловодни разноски в хода
на заповедното и исковото производство.
Представят писмени доказателства в подкрепа на предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез
назначения му по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител.Оспорва иска по
1
основание и размер и претендира отхвърлянето му по съображения подробно
изложени в отговора на исковата молба. Прави възражение за погасени по давност
вземания, съгласно чл. 111,6. ,,в’‘ от ЗЗД, както следва:
- задължение за заплащане на договорна лихва върху главницата в размер на
6 лв.;
- задължение за заплащане на законна лихва върху главницата от 125,58 лв.
за период от 24.01.2019 до 12.12.2024 г.;
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи:
С Договор за потребителски кредит №587601 от 25.12.2019г., сключен между
Стик Кредит АД и ответника,същия е получил сумата от 200 лева под формата на
кредитна линия, който следвало да върне в дванадесет месечен срок. Лихвеният
процент по кредита бил уговорен на 0%, а годишния процент на разходите по
кредита бил 42.58%,. В чл.16 от Договора страните се съгласили,че
кредитополучателят ще дължи на кредитодателя законна лихва за забава върху
всяка погасителна вноска,съгласно погасителния план. Съгласно чл.17 от договора
за кредит, била постигната уговорка, в тридневен срок от усвояване на заемната
сума, кредитополучателят да предостави обезпечение по начина и реда, и
отговарящо на условията на раздел VI от Общите условия: чрез банкова гаранция
или поръчител. На основание чл.20. от договора, в случай че заемателят не
предостави такова обезпечение в срок, същият дължи на Заемодателя неустойка в
размер на 0.9% от усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
представено обезпечението.
По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 22.03.2024г. между АПС Бета България ЕООД и Стик Кредит АД .
На 31.12.2024 г. „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подало заявление до
Районен съд – Бяла за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.
Д. Н. за заплащане на следните суми: 200 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № 587601 от 25.12.2019г.; 656.22 лв. – неустойка съгласно
чл. 17, раздел VIII от договора;6.00лв.-договорна лихва,начислена за периода
25.12.2019г. до 24.01.2020г.; 125.58лв. – законна лихва за забава за периода от
24.01.2020г. до 12.12.2024г., както и законна лихва за забава върху главницата от
31.12.2024г. до окончателното изплащане.
Заявлението е уважено за главницата, като е издадена Заповед № 6 от
07.01.2025г. по ч. гр. д. № 1117/2024г. на Районен съд – Бяла.
С влязло в сила разпореждане от същия ден съдът е отхвърлил заявлението
за договорната и мораторна лихва,както и за неустойката
С разпореждане №146/31.01.2025г. заповедния съд е указал на заявителя,че
относно вземанията за които е отхвърлено заявлението същия може да предяви
осъдителен иск.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на кредитора в
едномесечен срок да предяви иск за вземанията си, което е сторено.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с
чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1/
наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен при спазване
изискванията на ЗПК, както и съдържанието на същия, в това число и размер на
договорната възнаградителна лихва; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно
длъжникът да е усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила
изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално
уговорени; 5/ валидно прехвърляне на вземанията по договор за цесия между
стария и новия кредитор и уведомяване на длъжника за извършване на цесията.
В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
В конкретния случай, съдът приема, че по делото са налични доказателства
за усвояването на сумата от 200 лева, както не са събрани доказателства, свързани
с извършването на плащания за погасяване на кредита, които да бъдат приспаднати
от размера на главницата.
Относно установителните претенции за мораторна лихва и възнаградителна
лихва,съдът намира същите за недопустими,а съображенията за това са следните:
Искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е
неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, за което
говори и обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правният интерес на заявителя
от иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от това, че при уважаването на този иск,
оспорената заповед за изпълнение ще влезе в сила. (арг. от чл. 416 ГПК) Правният
интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице
предявеният установителен иск е недопустим.
В конкретиката на казуса,съдът констатира,че с Разпореждане №
423/18.03.2025г. по ч.гр.дело № 1117/2024 г. на РС-Бяла, на което е направено
позоваване в исковата молба, на заявителя – ищец в настоящото производство са
дадени указания за предявяване на установителен иск на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, но тези
указания касаят единствено вземанията, обективирани в издадената заповед за
изпълнение - вземането за главница и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. За сумата за мораторна лихва /законна лихва за забава върху главницата/ в
размер на 125.58 лв. за периода 24.01.2019г.– 12.12.2024г. ,както и договорна такава
,в размер на 6.00лв., начислена за периода 25.12.2019г. до 24.01.2020г., ищецът не
може да предяви специалния установителен иск по чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, тъй като това вземане не е предмет на издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
3
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноските в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете.
На основание чл.26 от НЗПП ,съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство ,в размер на 80.00лв.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. Н., ЕГН **********,
че дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3,сумата в размер на
200лв. /двеста лева/– главница по Договор за потребителски кредит № 587601,
сключен на 25.12.2019 г. между С. Д. Н. и „Стик Кредит“ АД, ведно със законната
лихва считано от 31.12.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за парично задължение №6 от 07.01.2025г., постановена по ч.гр.д.
№1117/2024г. по описа на РС-Бяла.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,като процесуално недопустим предявения
иск по чл. 422 от ГПК от „АПС Бета България“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3 против С.
Д. Н., ЕГН **********, в частта относно следните вземания по Договор за
потребителски кредит № 587601, сключен на 25.12.2019 г. между С. Д. Н. и „Стик
Кредит“ АД: 6.00 лв. -договорна лихва за периода 25.11.2019 г. - 24.01.2020 г.,
125,58 лв. -обезщетение за забава за периода 24.01.2020 г. - 12.12.2024 г.
ОСЪЖДА С. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на „АПС Бета България“ с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, разноски в исковото производство в размер на 319.68 лв.
/триста и деветнадесет лева и 68 стотинки/,представляващи внесена д.т.,
възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на „АПС Бета България“ с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, разноски в заповедното производство в общ размер на
15.18 лв./петнадесет лева и 18 стотинки/ за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение .
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
4