Р Е Ш Е Н
И Е
№
7 27.01.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 225 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Председателят
на КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ /КЕВР/ с адрес: гр.София 1000,
бул.“Кн.Ал.Дондуков“ №8-10 обжалва решението по а.н.д.№425/2020г. на РС -
Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на краен
срок на действие на Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели
и контрол на показателите за качеството на електрическата енергия и качество на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни
снабдители /наричана по-надолу Методиката/, приложимост на стандарт БДС EN 50160:2007 във вр. с понятието „качество“ в т.1 на Глава II от Методиката, липса на замяна на показателите с новия
стандарт БДС EN 50160:2010 и изричното им изброяване в т.3.2.1.3.2 от
Методиката. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Представя доказателства и
твърди, че ответното дружество използва отменения стандарт.
Пълномощникът
на ответника „Ч.Р.Б.“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** в
писмено възражение и в с.з. оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че след
отмяната на стандарта липсват задължителни показания за качество според
Методиката.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. районния съд е
постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния закон и
не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №НП-9/14.02.2020г. на председателя на КЕВР, с което
на „Ч.Р.Б.“ АД на основание чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЕ е наложена
имуществена санкция в размер на 60 000лв. Обвинението е за това, че за
периода 18.11.2019г. – 25.112019г. дружеството е доставило електрическа енергия
на обекта на клиента Д. Д., с абонатен №********** на адрес: махала
„Цръванджийска“, с.Гюешево, община Кюстендил с качество, неотговарящо на
стандарт БДС EN 50160:2007, описано като задължително в т.3.2 от
Методиката, с което е нарушило т.3.3.1 от лицензия №Л-135-07/13.08.2004г.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че санкционираното дружество
притежава лицензия за дейност „разпределение на електрическа енергия“. При
извършена проверка на случаен принцип на постъпили в КЕВР жалби на потребители,
служители на контролния орган са установили, че за периода 18.11.2019г. –
25.11.2019г. дружеството е доставило електрическа енергия с качество,
неотговарящо на посочения по-горе стандарт на обекта на Д. Д.. Съгласно
изискванията на стандарт БДС EN
50160:2007, отразени в КП КН-КЕВР №7/25.11.2019г. за резултатите от извършената
проверка за изменение на захранващото напрежение, 95% от усреднените за 10
минути ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на
произволен период от една седмица трябва да бъдат в обхвата на Un +/- 10%, а в протокола е отчетено, че 96,2% от
регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения. Нарушението на
нормите в стандарта е прието, че нарушава предвиденото в т.3.3.1 от Лицензията,
като изискванията са включени в приета с Решение №87/17.06.2010г. от КЕВР
Методика /посочената по-горе/. Нарушението е квалифицирано като повторно
предвид влязлото в сила на 27.06.2016г. НП №4/08.01.2015г., с което дружеството
е санкционирано за друго такова нарушение.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за компетентност
на актосъставителя и АНО и липса на допуснати нарушения на
административнонаказателната процедура, но отсъствие на противоправно деяние,
т.к. Методиката е с краен срок на действие до 31.12.2013г., а стандартът в нея
е отменен със стандарт БДС EN
50160:2010 „Характеристики на напрежението на електричеството, доставено от
разпределителните системи“, който е приложим към момента на проверката. По
посочените правни доводи съдът е отменил НП.
Приетите
в касационното производство писма и решение на КЕВР по молбата на касатора на
л.23 от делото удостоверяват използване от санкционираното дружество на
отменения стандарт.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно като краен резултат. Съображенията за
това са следните:
Санкционната
норма по чл.206, ал.3 е квалифициран състав на основния по чл.206, ал.1 от ЗЕ.
С нея се наказва повторно извършено нарушение на основния състав, който въвежда
отговорност на енергийно предприятие за нарушение на закона, подзаконовите
актове по неговото прилагане и други актове, включително на издадената
лицензия. Обхватът на обвинението по НП касае приложение на последното
предложение от санкционния състав, свързано с нарушение на условията на
издадена лицензия.
От
приетите по делото на районния съд писмени доказателствени средства е видно, че
дружеството е субект на отговорността като енергийно предприятие по дефиницията
на §1, т.24 от ДР на ЗЕ. Същото осъществява дейност по разпределение на
електрическа енергия въз основа на издадена лицензия №Л-135-07/13.08.2004г. на
ДКЕВР, чиито срок не е изтекъл. За това установяване страните не спорят.
Спорът
по делото е относно наличие на нарушение на условието по т.3.3.1 от лицензията.
Условието е част от изискванията по т.3.3 за качество на предоставяните услуги,
като неговото съдържание включва задължение за предоставяне на услуги на
потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването,
определени в решение на комисията, представляващо Приложение №5. С това решение
е приета посочената по-горе Методика. Същата е нормативен административен акт
по дефиницията на чл.75, ал.1 и ал.2 от АПК, т.к. е издадена по делегацията от
чл.8 и чл.9 на отменената Наредба за регулиране на цените на електрическа
енергия /обн. ДВ, бр.17/02.03.2004г., отм. ДВ, бр.38/23.04.2013г./, но със
запазено действие поради съществуващото правно обвързване по чл.3, ал.5 от
Наредба №1/14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическа енергия /обн.
ДВ, бр.25/24.03.2017г./, последната издадена по делегацията от чл.36, ал.3 от
ЗЕ. В съдържанието на Методиката, т.3.2 „Отклонение на напрежението“ от раздел IV „Определяне на целеви стойности на показателите за качество
на електрическата енергия и на обслужването и периодите за тяхното достигане“
за разпределителните предприятия е въведено изискване при нормални работни
условия напрежението да съответства на БДС EN
50160:2007. Резулатите от проверката в обекта на абоната безспорно установяват
неспазване на изискванията на посочения стандарт за процесния период от време
по НП. Видно от документацията на БИС обаче посоченият в Методиката стандарт е
отменен към периода на нарушението. Отмяната не води автоматично до неговата
замяна с изискванията на новия стандарт от 2010г. поради доброволния характер
на стандартите по чл.5, ал.1 от Закона за националната стандартизация /ЗНС/ и
липсата на включване на новия стандарт на нормативно ниво в Методиката, респ. в
акт от по-висока степен, свързан с изискванията за качество на обслужването на
крайните потребители на електрическа енергия. Включването на новия стандарт
като нормативно правило за поведение означава същият да е станал част от
нормативния правен акт по реда на ЗНА след изпълнение на процедурата по чл.5,
ал.5 във вр. с чл.47, ал.2 и чл.57 от ЗНС и отмяната на предходния стандарт по
реда на чл.51 от ЗНС. В случая е доказана отмяната на стария стандарт и
въвеждането на новия стандарт единствено по правилата на ЗНС, но липсва изменение
или допълнение на нормативния акт по ЗНА. Съгласно Приложение А /информационно/
към Правилата за работа на националната стандартизация на БИС от 20.09.2006г.,
прилагането на стандарта е задължително само при наличие на безусловното му
позоваване в нормативните актове. Само тогава стандартът се превръща в
задължително правило за поведение по силата на препращащата правна норма /вж.
решение №6782/20.06.2006г. на ВАС по адм.д.№2829/2006г., 5-членен състав/.
Следователно, по делото е установено, че посоченият в Методиката стандарт е
отменен, поради което е отменено нормативно правило за поведение, а новия
заместващ го стандарт не е станал задължително правило за поведение по арг. от
чл.5, ал.1 от ЗНС. Това ще рече, че дружеството няма нормативно задължение да
спазва техническите изисквания на посочените два стандарта. Имено те установяват показателите за качество
по т.3.3.1 от лицензията. Останалите характеристики на захранването в
Методиката не регулират въпроса, предмет на обвинението в НП, т.к. не съдържат
норми за допустимите отклонения на напрежението. Характеристиките на измерване
на напрежението в т.3.2.1.3.2 от Методиката представляват метод за изпитване,
поради което нямат характер на изисквания за съответствие. Стандартите,
посочени в дефиницията за „качество“ по т.1 от Глава II
на Методиката са общи и не въвеждат технически характеристики за качество на
електрическата енергия, поради което не заместват липсата на нормативни правила
за процесния случай. Отсъствието на валидно действащ, обвързващ дружеството по
задължителен начин показател за качество досежно допустимите стойности на
отклонение на напрежението води до недоказано нарушение на условието по
лицензията.
Отсъствието
на елементите по основния състав на чл.206, ал.1 от ЗЕ, включени в
квалифицирания по чл.206, ал.3 от ЗЕ правят безпредметно изследването за
повторност на деянието.
Доказателствата
в касационното производство за прилагане на отменения стандарт от дружеството
не опровергават горния извод, т.к. въпросът е правен и не зависи от практиката
на страните по прилагане на Методиката.
Недоказаното
нарушение налага отмяна на НП, както правилно е процедирал районния съд.
За
пълнота на мотивите съдът ще посочи, че Методиката няма краен срок на действие,
противно на приетото от районния съд. Срокът до 31.12.2013г. е краен само
относно изискването за достигане на целевите стойности на показателите за
качество на електрическата енергия.
Предоставената
от касатора практика на административни съдилища е противоречива и не обвързва
съда при разрешаване на правния спор по делото.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №213/01.07.2020г.
по а.н.д. №425/2020г. на РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.