№ 363
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300500509 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано по жалба на „ПГИ“ЕООД, с ЕИК:*********, длъжник по
изп.д.№ 2198/2022г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, против предявено
на 08.02.2023г. разпределение на постъпила сума в общ размер от 9877,29
лева,в частта, с която в полза на съдебния изпълнител е разпределена такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 3467,62 лева върху материален интерес в
размер на 44 494,68 лева. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност
на разпределението в обжалваната част, като се поддържа от жалбоподателя,
че процесната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се дължи на съдебния
изпълнител, тъй като вземането върху което е начислена в размер на 44 494,68
лева е събрано от публичен изпълнител въз основа на наложен запор върху
банковата сметка на длъжника, а не от съдебния изпълнител.Искането до съда
е за отмяна на разпределението в обжалваната част и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили възражения срещу
жалбата.
Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ Константин Павлов по реда
на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно неоснователността на
жалбата.
Пловдивският окръжен съд , след преценка доводите на
жалбоподателите и материалите по изпълнителното дело, намира следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съгласно
разпоредбите на чл.462, ал.2 и чл.463 от ГПК акт на съдебния
изпълнител и в срока по чл.462, ал.2 от ГПК.
С обжалваното разпределение , предявено на страните на 08.02.2023г.,
съдебният изпълнител е разпределил сумата от общо 9877,29 лева, постъпила
в изпълнение на наложен запор върху банковата сметка на длъжника
„ПГИ“ЕООД, с ЕИК:*********, открита в банка „ДСК“АД.Така събраните
средства са разпределени в полза взискателя „Стенор“ООД ; за такси и
разноски по изпълнението към ЧСИ , а надвнесената сума в размер от
5463,42 лева е възстановена на длъжника. С процесното разпределение
съдебният изпълнител е разпределил за себе си сумата от 3467,62 лева,
представляваща такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху материален интерес от
44 494,68 лева. Съгласно посоченото в обстоятелствената част на
разпределението процесната сума от 44 949,68 лева съставлява
извънсъдебно платено от длъжника задължение към държавата.Длъжникът
възразява срещу основанието за начисляване от съдебния изпълнител на такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 3467,62 лева,като твърди, че задължението
е събрано принудително от публичния изпълнител въз основа на наложен
запор върху банковата му сметка.
Настоящият съдебен състав намира възражението на жалбоподателя за
основателно. От постъпило по изпълнителното дело удостоверение с вх. №
05870/19.01.2023 г., издадено от НАП,ТД-Пловдив се установява, че
жалбоподателят няма неплатени публични задължения, поради което и с
процесното разпределение, предявено на страните на 08.02.2023г. в полза на
държавата,която съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК се смята винаги за
присъединен взискател, не са разпределени суми.Същевременно от
приложените към жалбата доказателства се установява също, че публичното
вземане на държавата в посочения размер от 44 494,68 лева е било
принудително събрано от публичен изпълнител, въз основа на наложен запор
върху банковата сметка на длъжника в банка „ДСК“АД по образуваното
изп.д.№*********/ 2022г., а поради погасяване на всички публични
задължения от страна на дружеството-длъжник, с постановление от
13.01.2023г. публичният изпълнител е отменил и всички наложени по делото
обезпечителни мерки. Същевременно за образуваното изп.д.№*********/
2022г. при публичен изпълнител в ТД на НАД-Пловдив, ЧСИ Константин
Павлов е бил уведомен на 26.10.2022г. с постъпилото по реда на чл.458 от
ГПК удостоверение с вх.№84208, издадено от ТД на НАД Пловдив , в което
е посочено, че жалбоподателят има непогасено публично задължение в
размер от 42 638 лева по започнато производство по изп.д.№*********/
2022г. , както и в размер от 786, 75 лева-непогасено задължение за ДДС и
лихва върху него по месечна справка декларация по ЗДДС номер
16005209480 от 11.10.2022г., което задължение също е било погасено, видно
от изготвеното на 11.01.2023г. от публичния изпълнител по изп.д.
№*********/ 2022г. разпределение.
С оглед на така установеното по делото, се налага извод,че съдебният
изпълнител неправомерно е разпределил в негова полза такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ в размер от 3467,62 лева върху материален интерес от 44 494,68
2
лева, съставлаващи принудително събрани по изп.д.№*********/ 2022г. по
описа на публичен изпълнител при ТД на НАД-Пловдив публични
задължения на длъжника „ПГИ“ЕООД. Посочената пропорционалната такса
се следва при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната
сума /т. 1 от забележките към чл. 26 от Тарифата/. Тази разпоредба обаче
следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 78, ал.1, т.1 и 2 от
ЗЧСИ, че таксите се дължат за реално извършени изпълнителни действия.По
естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от
ЧСИ /ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /. Общ принцип на правото е, че се
дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това
възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/услуга. В конкретния
случай сумата от 44 494,68 лева е събрана по изп.д.№*********/ 2022г. по
описа на публичен изпълнител при ТД на НАД-Пловдив , поради което от
ЧСИ Константин Павлов не са били извършвани изпълнителни действия по
изп.д.2198/2022г. по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ за принудително
събиране на вземането посредством някой от изпълнителните
способи.Същевременно за всички извършени по делото изпълнителни
действия съдебният изпълнител е получил своето възнаграждение, като за
реализирания запор върху банковата сметка на длъжника и погасяване на
вземането на първоначалния взискател в размер от 400 лева, съгласно
представения по делото изпълнителен лист, е разпределено възнаграждение
по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 78 лева върху събраната сума. При липса на
извършени изпълнителни действия,чрез които да се е достигнало до
принудително събиране от самия ЧСИ на дължимите към държавата
публични вземания,на практика няма извършени изпълнителни действия,за
които длъжникът да дължи възнаграждение/такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. В
случая сумата от 44 494,68 лева не е събрана по принудителен ред чрез
действия на ЧСИ, поради което длъжникът не дължи такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ върху нея.
Следователно, налице е незаконосъобразност на извършеното
разпределение, което следва да бъде отменено в обжалваната част, с която в
полза на съдебния изпълнител е разпределена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в
размер от 3467,62 лева върху материален интерес в размер на 44 494,68 лева.
При този изход на правния спор в полза на жалбоподателя ще се
присъдят направените по делото разноски в размер от 151,24 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „ПГИ“ЕООД,с ЕИК:*********,
предявено на страните на 08.02.2023г. разпределение по изп.д.№ 2198/2022г.
по описа на ЧСИ Константин Павлов,рег.№824,в частта, в която в полза на
съдебния изпълнител е разпределена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 3
467,62 лева върху материален интерес в размер на 44 494,68 лева.
ОСЪЖДА „СТЕНОР“ООД,ЕИК:*********, да заплати на
„ПГИ“ЕООД,с ЕИК:*********, сумата от 151,24 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
3
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4