Решение по дело №801/2023 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 24
Дата: 16 февруари 2024 г.
Съдия: Ивайло Параскевов Шабански
Дело: 20231410100801
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Б.С., 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Шабански
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Х.а
като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Гражданско дело №
20231410100801 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЦЗАЦИЯ” ООД, със
седалище и адрес гр.В., ул.”А. С.” № 2, с ЕИК *********, представляван от А.Ц.П. –
управител, чрез пълномощника А. Б. - юрисконсулт, с правно основание чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника А. Л. А. с ЕГН ********** от с.С., обл.В., ул.“Т. К.“ № 10, за сумата от
1264,18лв. главница, представляващи неплатени ВиК услуги за периода от 01.09.2019г. до
04.12.2021г, както и сумата от 224.13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.04.2020г. до 14.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 20.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124
от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника А. Л. А. не
е открит на посоченият адрес, като жилището е посетено три пъти на различни дати и часове
по данни на длъжностното лице от с. С..
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че А. Л. А. е с
постоянен и настоящ адрес гр. Б.С. , обл.В., ул.”Г. ” № 5. Този адрес също е посетен
многократно и не е намерен от служител на службата по призоваване към РС- Б.С..
От изискана служебна справка за трудови договори е видно, че към настоящи момент
ответника няма валидни сключени трудови договори.
Изпратено е съобщението по чл.131 от ГПК на този адреса в гр. Б.С., ул. „Г. “ № 5, но
1
същото е върнато в цялост с отбелязване на връчителя, че по данни на снахата -лицето А. Л.
А. е в Испания от 10 години .
С разпореждане от 26.09.2023г. съдът допуснал правна помощ на А. Л. А. ЕГН
********** от с.С., обл.В., ул.“Т. К.“ № 10 и настоящ адрес гр. Б.С., ул Г. № 5 , призован
по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по
гр.д.№ 801/2023г. по описа на РС-Б.С..
С определение постановено в з.з. на 10.10.2023г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПП
назначил адв.В. Х. С. от ВрАК за особен представител на ответника А. Л. А. ЕГН
********** от с.С., обл.В., ул.“Т. К.“ № 10, и настоящ адрес гр. Б.С. , ул.Г. № 5
призован по реда на чл.47 от ГПК, да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 801/2023г.
по описа на РС-Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 449,00 лв.,
внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..
В срока по чл.131 от ГПК няма депозиран писмен отговор, с който да изрази становище
по предявени иск.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 189/2023г. по
описа на БСлРС.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 189/2023г. по описа на БСлРС. срещу длъжника А. Л.
А. ЕГН ********** от с.С., обл.В., ул.“Т. К.“ № 10, и настоящ адрес гр. Б.С. , ул.Г.
№ 5 е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
104/21.02.2023г. за общата сума от сума т а 1 264,18 лева (хиляда двеста шестдесет и четири
лева и 18 стотинки), представляваща главница за период от 01.09.2019 г. до 04.12.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 224,13
лева (двеста двадесет и четири лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.04.2020 г. до 14.02.2023 г., както и държавна такса в размер на 29,77 лева
(двадесет и девет лева и 77 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева (петдесет лева).
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на
заявителя с разпореждане му е указано да предяви иск за вземането си, който в
законоустановеният срок е предявил установителен положителен иск за вземането си по
реда на чл.422 от ГПК и образувано гр.д. № 801/2023г. по описа на РС-Б.С..
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим,
като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че “ВиК”ООД гр.В. като оператор на ВиК
услуги и А. Л. А. -като потребител съществуват облигационни отношения за снабдяване с
ВиК услуги по реда на Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване
2
на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и Общите
условия на «ВиК» ООД-В. за предоставяне на ВиК услуги за жилището на адрес: с. С., обл.
В., ул. „Т. К. “ №10.
За потреблението през периода от 01.09.2019г. до 04.12.2021г. на потребителя са
издадени 29 бр. фактури за заплащане на общо дължимите 1264,18 лв., главница за
ползвани, но неплатени ВиК услуги и начислена лихва от 224.13 лв. върху главницата,
които суми не са заплатени. Изготвена била покана за доброволно изпълнение и
справка за задължението на потребителя, но при връчването й се установило, че
адресата е неоткрит, тъй като няма никой на адреса и лицето е в чужбина, което е
удостоверено с подписа на свидетеля В.Д. на дата 15.05.2022г.
От карнета за отчитане на доставената вода в процесния имот, воден на името на А. Л.
А. се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на
доставената вода до процесния имот.
По делото е представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Представена е справка-извлечение № 1154/14.02.2023г. изд.от „ВиК“ ООД-В. за
дължимите суми от ответницата към ищеца за процесните периоди, за главница от 1264.18
лв. и лихва от 224.13 лв.
Сумата, която се дължи на ищцовото дружество от ответника е установена както от
справката-декларация, така и от приложените по делото фактури. От справката деклариця
става ясно, че общата сума която дължи ответника Л. е в размер на 1264,18 лв. , като към
тази сума е определена и лихва в размер на 224.13 лв.
По делото с исковата молба е приложен и Нотариален акт, който е вписан в Служба по
вписванията на 06.06.2017г. с който се установява собствеността на процесния имот с. С..
Приложено е също и справка от Агенция по вписвания с която също се установява, че имата
който е бил водоснабден е собственост на ответника Л..
От даннните поделото е видно, че имота е с прекъснато водоснабдяване от
09.12.2021г видно от протокол № 043850.
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
I.По иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение
с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, че
реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника в посочения период, както и
стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на
основанието и размера на иска си по следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е оператор на водоснабдителни и
канализационни услуги и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на
3
територията на обл. В..
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че А. Л. А.аов
с ЕГН ********** има открита партида при ищеца за извършвани от него В и К услуги,
свързани с имот в с. С., обл.В., ул.”Т. К.“ № 10 . От представените по делото Нотариален
акт и справка извлечение от Агенция по вписванията удостоверяваща правото на
собственост или на вещно право върху имот от 06.06.2017г. е видно, че ответника е
собственик на този имот към тази дата и след нея няма твърдения и данни за прехвърляне
на партидата на друго лице.
В конкретният случай съдът намира, че така представените доказателства са
достатъчни, за да бъде прието за установено, че ответникът е собственик на имота и в това
свое качество се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се
уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от
оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния
орган. Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация"
ООД, гр. В., които са приложени по делото, са публикувани на общодостъпната интернет
страница на ищеца, които са одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006 г., които
обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Съгласно чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. От
тази дефиниция следва, че съществените елементи на този вид облигационно
правоотношение са вещта, която се предоставя за временно ползване, и цената, която
наемателят дължи срещу предоставеното му ползване. Договорът за наем е неформален: за
валидното му сключване не е необходимо да се спази някаква форма. Ето защо той може да
се сключи в писмена форма, в устна форма или с конклудентни действия /Решение № 14 от
25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2458/2019 г., I г. о., ГК/.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по
доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и
начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят
съобразно правилата, предвидени в Наредбата и в Общите условия.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на
4
водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път.
В случая е представено заверено копие от карнета за отчитане на вода, воден на името
на А. Л. А. , от който се установява, че за измервателен уред /водомер / в жилището на
ответника на адрес с. С., обл.В., ул.”Т. К.” № 10 има извършени реални отчети, за които са
поставени подписи, а за някои от тях липсват подписи.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета
съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да
се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ
посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има
характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да
бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител води
до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или
писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането
на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена,
съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина
съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може
да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание.
Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване
на неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение,
предвидено в чл. 6, т. 1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по
правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното
показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис
срещу показанието на водомера, при липса на възражения от абоната за предходния период,
съдът приема като съгласие с отчетеното до тази дата. В случая ответницата не е възразила
срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и
извършеното служебно начисляване, така както е отразено в представеното копие от
карнета.
От представената с исковата молба справка за начислени суми по партидата за имот на
адрес с. С., обл.В., ул.”Т. К. ” № 10 се установява, че за периода от 01.09.2019г.. до
04.12.2021г. по партидата на абоната са издадени 29бр. фактури за доставяни в имота на
ответника ВиК услуги. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че
ищецът е изпълнил поетото в чл. 33, ал. 1 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на
дължимата сума за предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за фактуриране е
изпълнено. В нормативен акт или в ОУ няма поето задължение за изпращане на фактурите
на абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен препис от тези
фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането, е определен в
5
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите
суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При
наличието на уговорен срок за плащане на задълженията, не е необходимо отправянето на
покана за плащане, за да изпадане длъжникът в забава.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за процесния период, както и че
въз основа на тези отчети ищецът на основание чл. 33, ал. 1 от ОУ правилно е издавал
ежемесечни фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни ответникът да е подал
предвидените в чл. 34 от ОУ възражения против фактурите, поради което за него е
възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на
потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже погасяването на задълженията
си към ищеца, но доказателства за това не са представени, поради което съдът приема, че
предявеният иск е доказан по основание. Видно е от доказателствата по делото, че данните
за консумацията на вода, заложени в месечните фактури за процесния период, съответстват
на отчетните данни по карнета, поради което следва да се приеме, че вземането е доказано и
по размер.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено, че ответника А. Л. А. на
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК и 79 от ЗЗД дължи на
ищцовото дружество сумата от сума т а 1 264,18 лева (хиляда двеста шестдесет и четири
лева и 18 стотинки), представляваща главница за период от 01.09.2019 г. до 04.12.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 224,13
лева (двеста двадесет и четири лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.04.2020 г. до 14.02.2023 г)., за която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК
№ 104/21.02.2023г. по ч.гр.д.№ 189/2023г. по описа на РС-Б.С..
II. По иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (към които препраща и чл. 42 от приложимите по спора
Общи условия), при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
от деня на забавата. Установи се, че А. Л. А. не изпълнил в срок задължението си да плати
цената на изразходвана от него вода. Предвид горното, съдът намира, че съществува
вземане на „Водоснабдяване и канализация – В.” ООД гр. В. от последната за парична сума
в размер на 224.13 лв., представляваща обезщетение за неизпълненото главно парично
задължение, за периода от 01.04.2020г. до 14.02.2023г. , за която сума е издадена заповед по
чл.410 от ГПК № 104/21.02.2023г. по ч.гр.д.№ 189/2023г. по описа на РС-Б.С..
III. РАЗНОСКИ:
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР
№3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото
производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.
6
По заповедното производство е поискал присъждане на 29,77 лв. държавна такса и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство ищеца поискал присъждане на 75,00 лв. довнесена
държавна такса, 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 449,00 лв. внесен депозит за
особен представител на ответника .
С оглед изхода на настоящия исков процес, ответника А. Л. А. следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 189/2023г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 79,77 лв., а по исковото
производство по гр.д.№ 801/2023г. в общ размер от 624.00 лв.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. Л. А. ЕГН
********** от с.С., обл.В., ул.“Т. К.“ № 10 и настоящ адрес гр. Б.С., ул Г. № 5, ЧЕ
СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД гр.В., с адрес на
управление: гр.В., ул.”Ал.С.” № 2, БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя
А.Ц.П., на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от
ЗЗД, общата сума от сума т а 1 264,18 лева (хиляда двеста шестдесет и четири лева и 18
стотинки), представляваща главница за период от 01.09.2019 г. до 04.12.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 20.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 224,13 лева
(двеста двадесет и четири лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 01.04.2020 г. до 14.02.2023 г)., за която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК
104/21.02.2023г. по ч.гр.д.№ 189/2023г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА А. Л. А. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул. „Г.“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД гр.В., с адрес на управление: гр.В.,
ул.”Ал.С.” № 2, БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя А.Ц.П., направените
от него по настоящото исково производство по гр.д.№ 801/2023г. по описа на БСлРС
разноски в общ размер на 624,00 лв.(Шестотин двадесет и четири лева), както и сторените
от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 189/2023г. по описа на РС-Б.С. разноски
в общ размер на 79,77лв.(Седемдесет и девет лева и 77 ст.).
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
189/2023г.по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
7