Присъда по НОХД №496/2025 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 4
Дата: 13 януари 2026 г.
Съдия: Владимир Йорданов Минчев
Дело: 20252220200496
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 декември 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Нова Загора, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
СъдебниВЕСКА АНГ. ВЪЛЧЕВА

заседатели:ЦОНКА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Наказателно дело
от общ характер № 20252220200496 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. М. Я. с ЕГН **********, роден на ****** г. в гр. Нова
Загора, с адрес за призоваване: гр. **********, български гражданин, неженен, с начално
образование, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че 12.02.2025 г., в гр. Нова Загора, макар и
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи, а именно: парична сума в размер на
120,00 лева, 1 бр. дамско портмоне, марка „Imperial HORSE“ на стойност 15,00 лева, 1 бр.
дамска чанта на стойност 28,00 лева, 1 бр. мобилен апарат, марка и модел „Samsung Galaxy
А71“ на стойност 268,75 лв., 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Йеттел България“ на
стойност 10,00 лева, 1 бр. силиконов протектор /гръб/ за мобилен апарат на стойност 10,50
лева и 1 бр. протектор за дисплей за мобилен апарат на стойност 7,50 лева, всичко пари и
вещи на обща стойност 459,75 лева, от владението на собственика им Я. И. П. от гр. Нова
Загора, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на
основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. с чл. 54 ал. 1 и чл. 58а ал. 1 от НК,
НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОД“ ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
което отлага с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок на основание чл. 69, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА Й. М. Я. със снета по делото самоличност да ЗАПЛАТИ на Я. И. П. с ЕГН:
58021076346 и адрес гр. ******** сумата от 213,08 евро (двеста и тринадесет евро и 0.8
евроцента) или 416, 75 (четиристотин и шестнадесет и 0.75 ) лева, представляваща
1
обезщетение за причинени на пострадалия имуществени вреди от непозволено увреждане,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 12.02.2025 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Й. М. Я., с установена по делото
самоличност ДА ЗАПЛАТИ 271,83 евро (двеста седемдесет и едно евро и 0.83 евро цента)
или 531,66 лева (петстотин тридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки),
представляващи разноски по делото, в полза на бюджета по сметка на ОД на МВР гр.
Сливен.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок от
днес пред Сливенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 4/13.01.2026 г. по НОХД № 496/2025 г.
по описа на РС, Нова Загора

Настоящото производство се развива по реда на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма от НПК, чл. 371, т. 2 НПК.
Подсъдимият Й.М.Я. е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В съдебно заседание прокурорът от РП Нова Загора поддържа
обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства. Намира, че подс. Я. следва да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира за определяне на наказание при условията на чл. 58а от
НК предвид диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 НПК в производството пред първата инстанция. Счита
гражданския иск за основателен.
Подсъдимият Я., редовно призован, участва лично и със служебно
назначения си защитник, адв. М.. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласява се да не се събират
доказателства за тези факти, съответните доказателства от досъдебното
производство и самопризнанията му по чл. 371, т. 2 НПК да се ползват от съда
при постановяване на присъдата и производството да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Служебният защитник пледира признаването на подсъдимия за виновен
по предявеното му обвинение. Моли за определяне на наказание в рамките на
предвидения в закона специален минимум, което по реда на чл. 58а от НК
бъде намалено с 1/3. Излага доводи за основателност на предявения
граждански иск.
Гражданският ищец Я.П. моли гражданският иск да бъде изцяло
удовлетворен.
За да постанови присъдата си и след формирана положителна
констатация, че съответните действия по разследването са извършени при
условията и по реда на НПК, а самопризнанието на подс. Я. се подкрепя
изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, на основание
чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т.2 НПК, съдът прие за
установени от фактическа страна изложените от прокурора в обвинителния
акт обстоятелства, а именно:
Подсъдимият Й.М.Я. с ЕГН ********** ероден на ******* г. в гр. Нова
Загора, с адрес за призоваване: гр. *******. Български гражданин. Неженен. С
начално образование. Неосъждан.
Пострадалата Я.И.П. живеела в гр. Нова Загора. Тя притежавала
велосипед, с който често се придвижвала в града. На 12.02.2025 г. около 15,00
ч., пострадалата П. посетила аптека в района на общинския пазар в гр. Нова
Загора, след което се отправила към дома си, тикайки велосипеда си. Пътят й
1
минавал през павираната с жълти павета пешеходна зона на пазара. В отворена
кошница, монтирана в задната част на велосипеда, пострадалата П. била
поставила дамската си чанта, тип „раница“, в която държала дамско портмоне
марка „Imperial HORSE“ и мобилен телефонен апарат марка и модел
„Samsung Galaxy А71“ с поставена в него СИМ карта на мобилен оператор
„Йеттел България“ и с поставени силиконов протектор (гръб) и протектор за
дисплея. В портмонето си пострадалата П. съхранявала парична сума в размер
на 120 лева, както и лични документи и дебитна карта. Докато преминавала
през пешеходната зона, бутайки велосипеда си, до пострадалата П. се
приближил подсъдимият Я.. Незабелязан от никого той успял да извади
дамската чанта от багажното отделение на велосипеда и се отдалечил бързо от
мястото на инцидента. След като стигнала до паркинга в края на пешеходната
зона, пострадалата П. се обърнала назад и видяла, че дамската й чанта
липсвала от кошницата на велосипеда. Тя се върнала по обратния път,
откъдето била дошла, и попитала случайни минувачи дали не са видели как
някой взима чантата от багажното отделение на велосипеда й. След като
получила отрицателен отговор, пострадалата П. влязла в пазара и помолила
един от търговците да й услужи с телефонния си апарат. Тя най-напред
набрала собствения си номер, но телефонът й вече бил изключен. След това
пострадалата подала сигнал в РУ Нова Загора. Полицейски служители веднага
се отзовали на място и обходили района на местопроизшествието, като
провели беседи с граждани и потърсили камери за видеонаблюдение.
Междувременно подсъдимият Я., след като взел дамската чанта, набързо
я преровил и извадил от нея мобилния телефон и паричната сума в размер на
120 лева, които задържал, а чантата с останалите вещи изхвърлил до един
контейнер в района на пазара. По-късно през деня чантата била намерена от
свидетелката К.М.С., чийто брат имал щанд за плодове и зеленчуци на пазара,
и била предадена от нея в полицията, за което бил съставен протокол за
доброволно предаване. Инкриминираните дамска чанта и дамско портмоне
със съдържащите се в него лична карта, СУ МПС и дебитна карта, издадена от
„Уникредит Булбанк“, били върнати срещу разписка на пострадалата П..
В хода на извършената от РУ Нова Загора проверка били проведени
оперативно-издирвателни мероприятия, като бил установен извършителят на
деянието, а именно подсъдимия Й.М.Я.. Полицейските служители прегледали
записи от общинското видеонаблюдение в района на общинския пазар и
забелязали как в 15,02 ч. пострадалата П. преминала през пешеходната зона,
бутайки велосипеда си, идвайки от към ул. „Петко Енев“, а непосредствено
след нея вървял подсъдимият Я.. Тъй като същият бил криминално проявен,
той бил разпознат от полицейските служители, извършващи оперативно-
издирвателните мероприятия. Записът от охранителната камера бил иззет и
приложен по преписката. При проведената беседа с подсъдимия Я., същият
признал, че действително бил откраднал чантата на пострадалата П., като,
вървейки непосредствено зад нея, се пресегнал и взел чантата. След това се
бил скрил до един контейнер и извадил от чантата парична сума в размер на
120 лева, като взел парите, а останалите вещи оставил до контейнера. Още
същия ден той бил похарчил парите.
2
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и
изготвена съдебна видеотехническа експертиза, която онагледява действията
на пострадалата П. и подсъдимия Я., докато същите са се придвижвали по
пешеходната зона в района на общинския пазар. Били изискани и справки по
реда на ЗЕС от мобилните оператори, но не била засечена активност на
мобилния телефонен апарат след 15,00 ч. на 12.02.2025 г.
Назначена и изготвена била и съдебно-оценителна експертиза, видно от
която общата стойност на инкриминираните вещи (без паричната сума в
размер на 120,00 лв.) възлизала на 339,75 лв. От тях стойността на дамската
чанта и дамското портмоне, които били върнати на пострадалата, общо
възлиза на 43,00 лв. Следователно общата стойност на причинените с
деянието щети възлиза на 459,75 лв., от които невъзстановената част възлиза
на 416,75 лв.
Така установеното от фактическа страна е несъмнено.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства (показанията
на свидетелите П., Славова и Стоянов), които са безпротиворечиви,
взаимнодопълващи се, еднопосочни и убедително установяват релевантните
факти, включени в очертания от разпоредбата на чл. 102 НПК предмет на
доказване. Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства, така както и
заключението по съдебно-оценителната експертиза и видео-техническата
експертиза. При формиране на изводите си по фактите и в съответствие с
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК съдът се позова на направеното от
подсъдимия Я. самопризнание на съдебната фаза на наказателното
производство, което не се конфронтира, не се опровергава, а хармонира
напълно с доказателствената съвкупност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, РС
постанови следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Й.М.Я. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението кражба по смисъла на чл. 194,
ал. 1 от НК, затова защото на че 12.02.2025 г., в гр. Нова Загора, макар и
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими
вещи, а именно: парична сума в размер на 120,00 лева, 1 бр. дамско портмоне,
марка „Imperial HORSE“ на стойност 15,00 лева, 1 бр. дамска чанта на
стойност 28,00 лева, 1 бр. мобилен апарат, марка и модел „Samsung Galaxy
А71“ на стойност 268,75 лв., 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Йеттел
България“ на стойност 10,00 лева, 1 бр. силиконов протектор /гръб/ за
мобилен апарат на стойност 10,50 лева и 1 бр. протектор за дисплей за
мобилен апарат на стойност 7,50 лева, всичко пари и вещи на обща стойност
459,75 лева, от владението на собственика им Я.И.П. от гр. Нова Загора, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява, че с действията си подсъдимият Я., отнел от задната част на
велосипед инкриминираните вещи. Прекъснал е владението на собственика
3
върху описаните вещи и противоправно, без съгласие на последния, е
установил своя фактическа власт върху тях. Ето защо, подс. Я. е участвал
както в прякото отнемане на вещите, предмет на престъплението, така и в
установяването, без съгласието на собственика, на своя фактическа власт
върху същите. Подсъдимият не е придобил владението им на правно
основание, което да го прави или да е годно да го направи собственик на
процесните вещи.
Деянието не представлява и маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК. Предвид невъзстановените имотни вреди, съставляващи вредни
последици, начина на реализиране на престъплението, обсъжданото
престъпно деяние не се преценява като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
същия вид.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият Я. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, че лишава от фактическа власт
върху вещите техния собственик, св. П., предвиждал е преминаването им в
своя фактическа власт и пряко е целял настъпването на общественоопасния
резултат. Действал е с намерение за своене, тъй като не само е установил
фактическата си власт върху вещите, но и се е разпоредил с тях като със свои
като ги отчуждил в полза на трето лице.
РС внимателно и в пълнота обсъди комплекса от обстоятелства, от
значение за правилната индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия Юсеин.
Прецени завишената обществена опасност на престъпното деяние,
предвид и високия ръст на престъпления против собствеността.
Отчете като смекчаващо по своя характер, значение и приоритетна
тежест смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство невисокия
размер (под МРЗ от 1077 лв., определена с ПМС № ПМС № 359/23.10.2024 г.)
на вещите, предмет на имущественото престъпление, оказано съдействие на
разследването за разкриване на обективната истина по делото, както и чистото
съдебно минало.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства прецени не
възстановяването на причинените с престъплението имуществени вреди на
пострадалата.
При преценка на изложените по-горе обстоятелства РС постанови извод,
че следва да се определи наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода. В настоящия казус наказанието следва да се намали с една трета по
чл. 373, ал. 2 НПК, вр. 58а, ал. 1 НК.
Според РС така индивидуализираното наказание се явява справедливо,
съответства на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца,
балансирано ще допринесе за постигането на целите на чл. 36 НК,
включително и на генералната превенция, без да е прекомерно сурово спрямо
подсъдимия.
4
Съдът обсъди и начина на изтърпяване на така определеното по размер
наказание лишаване от свобода.
Съдът счита, че така определеното наказание следва да се отложи на
основание чл. 69, ал. 1 от НК с три години изпитателен срок.
Съдът счита, че така наложеното на подсъдимия Я. наказание е
необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.
36 НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самият подсъдим, така
и върху останалите членове на обществото. Обществото трябва от една страна
да бъде предпазено от развитието на подобен род наказателни
правоотношения, но също така и да бъде предупредено, че подобни
посегателства неотклонно и строго се наказват.
По отношение на гражданския иск, същият следва да бъде уважен в
цялост, поради установяване на виновното поведение от страна на
подсъдимия.
По предявения граждански иск.
Същият е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и се касае за непозволено
увреждане на посочената стойност. Налице са всички елементи на деликтната
отговорност-деяние, деец, противоправно поведение, щета или вредоносен
резултат и причинноследствена връзка между деянието и резултата. От това
следва,че подсъдимият следва да овъзмездят за нанесените щети гражданския
ищец. Следва да се уважи иска, имащ акцесорен характер по чл. 86,ал. 1от
ЗЗД.
Подсъдимият Я. следва да заплати на Я.И.П. с ЕГН: ******** и адрес
гр. ***********, сумата 213,08 евро (двеста и тринадесет евро и 0.8
евроцента) или 416, 75 (четиристотин и шестнадесет и 0.75 ) лева,
представляваща обезщетение за причинени на пострадалия имуществени
вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 12.02.2025 г., до окончателното й
изплащане.
По разноските:
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК възложи в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски в размер на 271,83 евро (двеста седемдесет и
едно евро и 0.83 евро цента) или 531,66 лева (петстотин тридесет и един лева
и шестдесет и шест стотинки), които да заплати в полза на ОД МВР Сливен.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ:




5
Съобщи за изтекли лични данни