Р Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Варна, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 1355 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявени в условията на активно субективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.108 от ЗС от М. Г.С.-Н. и С.Г.Н. за установяване правото им на собственост по
отношение на недвижим имот представляващ реална част от офис с
ид.10135.1026.123.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна, с площ от 41 кв.м. от
общата площ 61,29 кв.м., находящ се на адрес: гр.Варна, ул.“Родопи“ № 6, ет.1,
при граници на реалната част – имот с ид.10135.1026.123.1.26, вътрешен двор и
останалата част от имот с ид.10135.1026.123.1.1, очертана в жълт цвят на скицата
приложената на л.7 от делото /папката на ВРС/ и за осъждане на ответника „Инвестиции и строителство“ ЕООД да
предаде на ищците владението на същия.
В исковата и уточняващата молби ищците
М. С.-Н. и С.Н. твърдят, че са собственици на самостоятелен обект – офис
находящ се в гр.Варна, ул.“Родопи“ № 6, ет.1 с площ от 61,29 кв.м. с ид. 10135.1026.123.1.1
по КК на гр.Варна като собствеността са придобили по време на брака си в режим
на СИО с договор за покупко-продажба
обективиран в нот.акт № 55, том 1, рег.№ 944, дело № 49/06.03.2014г.
Твърдят, че при закупуване на имота са постигнали уговорка с продавача
„Инвенстиции и сторителство“ ЕООД последният да извърши довършителните работи в
имота включително чрез изграждане на преградни стени с гипсокартон в южната
част на имота с цел по-удобно използване на пространството. В образувалото се
помещение се съхранявали вещи на ответника, които на 01.04.1019г. били
предадени от ищцата на представител на ответника, за което им предоставила
ключове, без обаче след това ключовете да бъдат върнати на собственика. Твърдят,
че понастоящем тази част от имота с площ от 41 кв.м. се ползва от ответника без
основание, поради което молят да бъдат уважени предавените искове като се
установи собствеността на ищците и ответникът бъде осъден да им предаде
владението на имота.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника «Инвестиции и строителство» ЕООД
чрез процесуалния си представиел, в
който заявява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва,
че ищците са закупили от дружеството офис 1, но твърди, че процесната реална
част с площ от 41 кв.м. не е част от него, а е самостоятелен обект – офис 2 на
първи етаж, състоящ се от приемна,
кабинет, баня и тоалетна. Твърди, че именно ответникът е собственик на имота по
силата на учредено право на строеж с нот.акт № 146/2007г. и извършено строителство
и същият никога не е бил предмет на транслативна сделка. Не оспорва, че е във
владение на процесната реална част, която представлява фактически офис № 2, а
причината да е отразена графично като част от имота с ид.10135.1026.123.1.1 е
резултат от грашка в кадастъра. В условията на евентуалност прави възражение за
придобиване на процесната реална част от имота по давност в следствие на
упражнявана трайно и явно фактическа власт в периода от построяване на сградата
до датата на предявяване на иска. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и
да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците – М. и С. Н.
поддържат предявените искове. Твърдят, че именно те, а не ответникът са
упражнявали фактическа власт по отношение на процесната реална част от имота в
периода от закупуването му на 06.03.2014г. до 01.04.2019г., когато доброволно
са предали ключовете на представител на ответника за изнасяне на съхраняван от
него багаж. Молят предявените искове да бъдат уважени, като ответникът бъде
осъден да им предаде владението на спорната реална част от собствения им имот. Претендират
за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът - „Инвестиции и
строителство“ ЕООД чрез процесуалния си представител поддържа заявените в отговора
на исковата молба правоизключващи възражения. Излага, че процесната реална част
съвпада с предвиденият за изграждане през 2007г. офис 2, който към 2014г.,
когато е станала продажбата на съществуващият в настоящия си вид офис 1 /с ид. 10135.1026.123.1.1/,
е бил фактически преграден и владението
му е останало за дружеството. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С нот.акт № 146, том 1, рег.№ 5014,
дело № 139/2007г. в полза на „Инвестиции и строителство“ ООД е учредено право
на строеж за самостоятелни обекти в сграда в УПИ XVIII-3,3a в гр.Варна, ул.“Родопи“ № 6, 6а, сред
които Офис № 1 на първи етаж с площ от 61,29 кв.м., при граници: гараж № 1,
вътрешен двор и офис № 2, както и Офис № 2 на първи етаж, с площ от 41,01
кв.м., при граници: офис № 1, вътрешен двор и гараж № 4.
Видно от представения по делото нот.акт
№ 55, том 1, рег.№ 944, дело № 49/2014г., на 06.03.2014г. „Инвестиции и
строителство“ ЕООД е продал на М.Г.С.Н.
собствения си имот – самостоятелен обект в сграда с
ид.10135.1026.123.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, ул.“Родопи“ № 6, ет.1, с
предназначение за офис, с площ от 61,29 кв.м., ведно с прилежащите 3,7307%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: имоти
с ид.10135.1026.123.1.5; 10135.1026.123.1.2; 10135.1026.123.1.3 за сумата от
34000 евро. Посочено е, че при изповядване на сделката е представена схема № 15-38012 издадена през
2014г. от СГКК-Варна, видно от която имотът е с параметри /площ, граници и
форма/ каквито са и по настоящем. Южната граница на имота към 2014г. е имот с ид. 10135.1026.123.1.5, от който към
2019г. са образувани два самостотелни имота /имот с ид.10135.1026.123.25 и
10135.1026.123.26/, като последният се явява и южната граница на процесната
реална част.
На същата дата /06.03.2014г./ с нот.акт
№ 56, том 1, рег.№ 945, дело № 50/2014г. М.Г.С.-Н. е закупила от „Инвестиции и строителство“
ЕООД и съседният самостоятелен обект – с предназначение гараж, а именно имот с
ид.10135.1026.123.1.2, при граници: 10135.1026.123.1.3; 10135.1026.123.1.1,
който е северна граница на процесния имот.
Към датата на сключване на сделката
купувачът М.Г.С.-Н. е била в граждански
брак със С.Г.Н., сключен на 20.11.1993г., видно от представеното удостоверение
издадено от Община Търговище.
Видно от представените писмени
доказателства издадени от Община Варна, на 26.06.2009г. е одобрен възложеният
от „Инвестиции и строителство“ ООД инвестиционен проект за промяна
предназначението на офис в „кафе бар“ находящ се в УПИ XVIII-3, 3a по плана на 14 м.р. на ул.“Родопи“ №
6,6а в гр.Варна. На 08.07.2009г. е издадено разрешение за строеж на обект –
Кафе-бар, представляващ промяна предназначението на офиси № 1 и № 2, находящи
се на партерния етаж на процесната жилищна сграда въз основа на одобрения
инвестиционен проект. С удостоверение № 07/26.02.2010г. издадено от Община Варна
е въведен в експлоатация Строеж – „Кафе-бар“, представляващ промяна на
предназначението на офис 1 и офис 2. Посочено е, че строежът е заснет и нанесен
в кадастралната карта на гр.Варна, съгласно удостоверение № Н-156/10.09.2009г.
Видно от представената разписка /л.52/
съставена на 01.04.2019г. собственикът М.С. е предала на Я.К.– служител в
„Инвестиции и строителство“ ЕООД
ключовете за част от офис № 1 за изнасяне на багаж.
От заключението на проведената по
делото Съдебно-техническа експертиза поддържана в съдебно заседание от вещото
лице Й.А. се установява, че процесният самостоятелен обект с
ид.10135.1026.123.1.1 е отразен за първи път в кадастралната карта със
заповедта за одобряването й на 26.04.2011г. с площ и граници, с които е бил и при
изповядване на сделката през 2014г. и запис за собственик - „Инвестиции и
строителство“ ООД. Вещото лице дава заключение, че през 2008г. е одобрен
екзекутив за промяна в строителството, в следствие на който „офис 1“ с площ от
61,28 кв.м. и „офис 2“ с площ от 41 кв.м., за изграждането на които е първоначално
учреденото право на строеж на ответника през 2007г., са обединени в един общ
обект - офис № 1 с ид.10135.1026.123.1.1., а през 2009г. е било променено
предназначението му съответно в „Кафе-бар“. Вещото лице посочва, че след
2008г., когато е отразено обединяването на двата офиса – 1 и 2 по първоначалния
архитектурен проект не е настъпвало последващо раздяляне на обектите, а
единствено промяна на предназначението им. Посочва, че през 2014г. по заявление
на „Инвестиции и строителство“ ООД от 25.02.2014г. е извършено изменение на
данните по кадастралните регистри, като е променено предназначението на обекта
от „обект за обществено хранене“ в обект – „за офис“. По издадената въз основа
на тази промяна скица е изповядна сделката, с която ищците придобиват
собствеността по отношение на имота – офис № 1 с ид.10135.1026.123.1.1. Вещото
лице посочва, че процесната реална част отразена в жълт цвят на скицата на л.7
от папката на ВРС представлява част от
имота описан в нот.акт № 55/2014г., с който ищците са придобили собствеността.
Няма спор между страните и на това
основание е прието за безсорно установено и ненуждаещо се от доказване, че „Инвестиции
и строителство“ ЕООД упражнява фактическа власт по отношение на процесната
реална част от имот с ид.10135.1026.123.1.1 по КК на гр.Варна с площ от 41
кв.м. очертана в жълт цвят на скицата приложената на л.7 от папката на ВРС.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.И.С., Д. Г.Н., Я.К.К. и С.Ш.Ф..
От показанията на св.И. се установява,
че познава М. и С. Н. от 2006г., както и
помещенията които те закупили на партерния етаж в сградата на ул.“Родопи“ № 6 –
едното било гараж, а другото щели да преустройват в офисни помещения. При
закупуването те представлявали едно общо помещение без преградни стени с площ
от около 100 кв.м. В последствие помещението било превърнато в зъболекарски кабинет.
В него се влизало от към ул.“Родопи“ в помещение /предверие-чакалня/, което
първоначално било предвидено за гараж, а от там в основното помещение, което
било кабинетът, имало и офис и тоалетна.
Свидетелят Д. Н. посочва в показанията
си, че е брат на С.Н., които заедно със съпругата си М. закупили имот преди 4-5
години, който ползвали като зъболекарски кабинет. Достъпът до кабинета се
осъществявал през коридор широк около 3 метра и дълъг 7-8 метра, следван от
няколко стъпала и самият кабинет. В обема на помещението имало още тоалетна и
друго помещение, за което при последното посещение на свидетеля преди 2-3
месеца, М.Н. споделила на свидетеля, че има проблем да ползва, тъй като някаква
фирма си съхранява багаж в него. Достъпът до това помещение било отвън, а не от
кабинета.
От показанията на св.К. се установява,
че работи към „Инвестиции и строителство“ ЕООД и познава сградата на
ул.“Родопи“ № 6. Към 2008-2009г. на партерния етаж в сградата имало едно голямо
Г-образно помещение, което функционирало като заведение. Посочва, че от
2013-2014г., след като барът престанал да съществува, от това голямо помещение
било обособено друго с площ от около 30-40 кв.м. като склад, чийто ключ се
съхранявал лично от свидетеля по нареждане на управителя на „Инвестиции и
строителство“ ЕООД – Л.С.. През м.02 – м.03.2019г. при едно от посещенията си
установил, че е сменена ключалката на това помещение и била сложена табела да
не се влиза. По-късно потърсил зъболекарката – М.Н., която работела в съседното
помещение и получил от нея ключ, за да може да бъде изнесен багажа на
„Инвестиции и строителство“ ЕООД, който се съхранявал вътре, за което била
съставена разписка.
В показанията си свидетелят Ф.
посочва, че работи в „Инвестиции и строителство“ ЕООД като строителен техник от
около 15 години и познава сградата на ул.“Родопи“, която била построена преди
12-13 години. На партерния етаж имало голямо Г-образно помещение, в което се
помещавал кафе-бар „Мохито“, както и един гараж – 12-13 кв.м. Няколко години
след като заведението напуснало свидетелят получил нареждане от собственика Л.С.
да обособи е помещението /бившето заведение/ два зъболекарски кабинета. Останал
и съществуващият гараж, който служел за чакалня. Освен това останала и още една
част от 15-20 кв.м., която била със самостоятелен вход от към ул.“Родопи“ и с
изход от към бул.“Цар Освободител“, която фирмата - „Инвестиции и строителство“
ЕООД продължила да ползва като склад и офис, а преди около година било
преустроено в мострена зала. Свидетелят посочва, че не е чувал през годините да
е имало спорове относно това помещение. Преустройството на голямото помещение в
два зъболекарски кабинета било направено преди 5-6 години, от когато са
последните впечатления на свидетеля за него.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените от ищците М. и С. Н. активно
субективно съединени искове са с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника
„Инвестиции и строителство“ ЕООД да им предаде владението на недвижим имот
представляващ реална част от офис с ид.10135.1026.123.1.1 по КК на гр.Варна, с
площ от 41 кв.м. от общата площ 61,29 кв.м., находящ се на адрес: гр.Варна,
ул.“Родопи“ № 6, ет.1, при граници на реалната част – имот с
ид.10135.1026.123.1.26, вътрешен двор и останалата част от имот с
ид.10135.1026.123.1.1, очертана в жълт цвят на приложената на л.7 от делото
/папката на ВРС/ скица. Основателността на исковете възлага в тежест на ищците
доказателствената тежест да установят при условията на пълно и главно
доказване, че са собственици на процесната реална част от имота с ид.
10135.1026.123.1.1 по КК на гр.Варна, която е част от закупеният от тях през
2014г. офис, както и че същата реална част се владее без основание от ответното
дружество.
Ищците извеждат материално-правната си легитимация от сключената с
ответника „Инвестиции и строителство“ ЕООД сделка, обективирана в нот.акт № 55,
том 1, рег.№ 944, дело № 49/2014г., по силата на която М.С.-Н. по време на
брака си със С.Н. е закупила самостоятелен обект с ид.10135.1026.123.1.1 по
Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“Родопи“ № 6,
ет.1, с предназначение за офис, с площ
от 61,29 кв.м., при граници: имоти с ид.10135.1026.123.1.5; 10135.1026.123.1.2;
10135.1026.123.1.3. При изповядване на сделката имотът е бил индивидуализиран с
номер площ и граници съгласно издадената схема от СГКК-Варна - №
15-38012/26.02.2014г., в какъвто вид същият съществува от одобряването на
действащата кадастрална карта със заповедта на изпълнителния директор на АГКК № 18-32 от 26.04.2011г. до настоящия
момент. Следователно считано от 2011г. имотът с ид. 10135.1026.123.1.1
съществува във вида, формата, площта и границите, с който е индивидуализиран в
изповяданата на 06.03.2014г. разпоредителна сделка и именно с него съгласно
неоспореният нот.акт № 55/2014г. продавачът „Инвестиции и сторителство“ ЕООД е
заявил воля да се разпореди в полза на ищците. Процесната реална част с площ от
41 кв.м. отразена в жълто на скицата на л.7 от делото /папката на ВРС/ съгласно неоспореното
заключение на вещото лице по СТЕ – Й.А. представлява част от имота закупен от
ищците с нот.акт № 55/2014г., поради което съдът приема, че същите се
легитимират като нейни собственици.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че процесната реална част от имота с ид. 10135.1026.123.1.1 по КК на гр.Варна
не е бил предмет на разпоредителната сделка. Безспорно се установи, че същата
представлява „офис № 2“, за който в полза на отвеника е учредено право на
строеж с нот.акт № 146/2007г. и изграждането на който е било предвидено по
първоначалния архитектурен проект. От заключението на проведената СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и на това основание
го поставя в основата на правните си изводи обаче се установи също, че през
2008г. въз основа на одобрен по искане на инвеститора „Инвестиции и
строителство“ ЕООД екзекутив бившите „офис 1“ и „офис 2“, за които на ответника
е учредено право на строеж през 2007г. са обединени в общ обект, представляващ
понастоящем имот с ид. 10135.1026.123.1.1 по КК на гр.Варна. Това посочват в
показанията си и свидетелите на ответника – св. К. и св.Ф., според които през
2008-2009г. партерният етаж в сградата на ул.“Родопи“ № 6 бил зает от едно
голямо „Г-образно помещение“, което се ползвало под наем за кафе-бар, а след
освобождаването му, през 2013-2014г., по нареждане на управителя Л.С. било
технически обособено в два 2 зъболекарски кабинета. Очевидно преустройството е
направено в резултат на проведените разговори с потенциалните купувачи
/ищците/, но по същество същото се изразява в техническа огранизация на
вътрешното пространство на съществуващия вече обединен обект според нуждите на
клиента, а не в разделянето му на самостоятелни обекти въз основа на
новоодобрени архитектурни и инвестиционни проекти. В този смисъл е и
заключението на вещото лице А., която посочва, че след одобрения екзекутив за
обединяване на двата офиса през 2008г. не са налице данни за други одобрени
проекти за промени, в това число за разделяне на обекта на части. Следователно
и съобразно изложеното по-горе съдът приема, че процесната реална част с площ
от 41 кв.м., като част от имота с ид. 10135.1026.123.1.1 по КК на гр.Варна, е
бил продаден на ищците Н. от ответника „Инвестиции и строителство“ ЕООД, поради
което съдът следва да зачете транслативното действие на правната сделка, в
следствие на която същата е част от патримониума на ищците.
По наведеното от ответника
„Инвестиции и строителство“ ЕООД правоизключващо възражение, а именно за
придобиване на правото на собственост по отношение на процесния имот в
следствие на давностно владение в периода от 2008г. до настоящия момент, съдът
намира следното: Въведеният от ответника оригинерен способ за придобиване на
права – давностно владение възлага в негова тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на чл.79 от ЗС,
а именно осъществявано трайно, явно и необезпокоявано на фактическа власт по
отношение на имота с намерение за своенето му в продължение на 10 години. Ищците
оспорват както твърденията на ответника за упражняваната фактическа власт по
отношение на процесния имот в периода от закупуването му на 06.03.2014г. до
01.04.2019г., когато доброволно са му предали ключа за имота, за да изнесе
багажа си от него, така и досежно анимусът /намерението/, с което ответникът е
осъществявал фактическа власт по отношение на процесната реална част.
От съвкупният анализ на събраните по
делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели и главно
тези на ответника, които са допуснати за установяване на упражняваната от него
фактическа власт, съдът
не е в състояние да
достигне до категоричен извод какво точно помещение и с каква площ е ползвало
ответното дружество за складиране на вещи и в какъв период от време. В този
смисъл показанията на св.К. са за това, че дружеството е съхранявало свои вещи в помещение от 30-40
кв.м. обособено от голямото Г-обрано помещение на партерния етаж на сградата на
ул.“Родопи“ № 6, а тези на св.Ф. са за помещение с площ от 10-15 кв.м., което е
останало след обособяването на зъболекатските кабинети през 2013-2014г. И от
двете групи свидетелски показания не може да се направи категоричен извод, че
помещението ползвано за склад от ответника фактически съвпада със спорната
реална част от имота с ид. 10135.1026.123.1.1. Нещо повече, представлявайки
реална част от офис 1 с ид.10135.1026.123.1.1 по КК на гр.Варна, която не е
била надлежно отделена от него с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект,
владението на същата, пък било и то осъществявано с намерение за своене, не би
могло да доведе до придобиването й по давност, тъй като самостоятелно може да
се придобива само такава част от недвижим имот, която е обособена като
самостоятелен обект по административен ред в съответствие с действащите
строителни правила и норми. В този смисъл Решение № 30/07.02.2012г. на ВКС по
гр.д.№ 401/2011г. на ВКС, I г.о. Доказателства за
такова отделяне на процесната реална част в самостоятелен обект, след
обединението на обектите през 2008г. не са ангажирани.
Отделно от това дори да се приеме, че ответникът
е ползвал за съхранение на вещи именно процесната реална част от имота, както и
че същата е представлявала обособен обект на собственост – предположения, които
не се обосновават от доказателствената съвкупност, то същият е могъл да започне
да упражнява фактическа власт с намерение за своенето й едва след датата на
разпоредителната сделка – 06.03.2014г., когато същата е продадена на ищците.
Това е така, тъй като давностното владение е способ за придобиване на право на
собственост върху чужд, а не върху собствен имот, какъвто е бил процесният имот
за ответника до продажбата му на 06.03.2014г. Същият се е притежавал от
ответното дружество на самостоятелно основание - извършено строителство в
следствие на учреденото право на строеж от 2007г. Следователно дори да се
приеме, че ответникът е започнал да владее процесната реална част от продадения
на ищците имот за себе си с намерение за своене, то към датата на предявяване
на настоящите искове за собственост не е изтекъл изискуемият от закона /чл.79,
ал.1 от ЗС/ 10-годишен период от време, поради което същият не я е придобил по
давност.
Налице е и вторият елемент обуславящ
извод за основателност на предявените осъдителни искове за собственост, а
именно упражнявана от ответника фактическа власт върху процесната реална част
от имота – факт, който е приет за безспорно установен предвид съвпадащите
изявления на страните.
С оглед изложеното и съобразно
установените права на ищците Н. по отношение на процесната реална част от офисa с ид.10135.1026.123.1.1 по КК на
гр.Варна, с площ на частта - 41 кв.м. придобита на основание валиден договор за
покупко-продажба обектиран в нот.акт № 55/2014г. и доказаният факт на
осъществяване на фактическа власт от ответника по отношение на него, съдът
намира предявените от искове с правно основание чл.108 от ЗС за основателни,
поради което следва да бъдат уважени.
Съгласно
т.2 от ТР 4/2014г. на ВКС, при произнасяне по иск с правно основание чл.108 от
ЗС съдът дължи произнасяне с двоен диспозитив – по въпроса за принадлежността
на правото на собственост и за осъждане на ответника да предаде владението.
Страните са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора основателно се явява
това на ищците за сумата от 5516
лева, включваща: 516 лева заплатена държавна такса и 5000 лева – договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представеният списък по чл.80
от ГПК и доказателствата за сторените разходи.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от М.Г.С.-Н., ЕГН **********
и С.Г.Н., ЕГН ********** ***, ж.к.Вл.Варненчик,
бл.409, вх.1, ет.4, ап.22 субективно кумулативно съединени искове против „Инвестиции и строителство“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец,
ул.“Славище“№ 13, вх.А /партер/, че М.Г.С.-Н.,
ЕГН ********** и С.Г.Н., ЕГН **********
са собственици на недвижим имот представляващ реална част от офис с
ид.10135.1026.123.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна, с площ от 41 кв.м.
от общата площ 61,29 кв.м., находящ се на адрес: гр.Варна, ул.“Родопи“ № 6,
ет.1, при граници на реалната част – имот с ид.10135.1026.123.1.26, вътрешен
двор и останалата част от имот с ид.10135.1026.123.1.1, очертана в жълт цвят на
приложената скица на л.7 от делото /папката на ВРС/, която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото
решение, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №
55, том 1, рег.№ 944, дело № 49/06.03.2014г. и ОСЪЖДА „Инвестиции и
строителство“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Лозенец, ул.“Славище“№ 13, вх.А /партер/ ДА ПРЕДАДЕ на М.Г.С.-Н., ЕГН
********** и С.Г.Н., ЕГН ********** ***,
ж.к.Вл.Варненчик, бл.409, вх.1, ет.4, ап.22 владението на реалната част от офис
с ид.10135.1026.123.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна, с площ от 41 кв.м.
от общата площ 61,29 кв.м., находящ се на адрес: гр.Варна, ул.“Родопи“ № 6,
ет.1, при граници на реалната част – имот с ид.10135.1026.123.1.26, вътрешен
двор и останалата част от имот с ид.10135.1026.123.1.1, очертана в жълт цвят на
приложената скица на л.7 от делото /папката на ВРС/, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА „Инвестиции
и строителство“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец,
ул.“Славище“№ 13, вх.А /партер/ ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г.С.-Н., ЕГН **********
и С.Г.Н., ЕГН ********** ***,
ж.к.Вл.Варненчик, бл.409, вх.1, ет.4, ап.22 сумата от 5516 /пет хиляди петстотин и шестнадесет/ лева съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: