РЕШЕНИЕ
№ 1429
гр. Пловдив, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300502629 по описа за 2025 година
Производство по делото е образувано по въззивна жалба от С. К. С. против решение
№ 289/28.05.2025г. по гр.д.№ 2323/2023г. на Районен съд- гр.Асеновград, с което е признато
за установено, че жалбоподателят дължи на въззиваемата страна „Ей уан вижън“ЕООД
сумата от 3379,41 лева, представляваща частично просрочена главница, дължима по запис на
заповед, издаден от С. С. на 09.07.2021г. в полза на „Кредит тайм“ ЕООД, предявен за
плащане на 16.03.2022г., прехвърлен с джиро на 02.05.2023г. от поемателя в полза на „Ей
уан вижън“ ЕООД, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. Погрешно РС
приел за недоказано наличието на казуално правоотношение по договор за потребителски
кредит, във връзка с което бил издаден записът на заповед. Посочено е какви
доказателствени средства са ангажирани и се акцентира на това, че по първоинстанционното
дело е прието заключение по съдебна счетоводна експертиза, от което се установявало, че по
договора за потребителски кредит са платени общо 1022 лева, като е останала дължима сума
в размер от 2 438 лева. Съдът приел това заключение като компетентно и обективно
изготвено и въпреки наличието на доказателства за извършени плащания по договор за
потребителски кредит не е обсъдил наведеното каузално правоотношение, а постановил
решението си единствено на база на обсъждане на редовността на запис на заповед от
външна страна. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
От въззиваемата страна „Ей уан вижън“ЕООД не е подаден отговор на въззивната
жалба.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 2323/2023г. на Районен съд- гр.Асеновград е образувано
по искова молба от „Ей уан вижън“ЕООД против С. К. С., с която е предявен иск по чл.422
от ГПК за това да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1
3379,41 лева по запис на заповед, издаден от С. на 09.07.2021г. в полза на „Кредит
тайм“ЕООД, вземането по който са прехвърлени чрез джиро от 02.05.2023г. в полза на
ищеца, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 09.06.2023г., до окончателното й изплащане. В исковата молба се
твърди, че ответникът е издал в полза на „Кредит тайм“ ЕООД запис на заповед за сумата от
4360 лева с падеж на предявяване, като записът на заповед е предявен за плащане на
16.03.2022г. На 02.05.2023г. поемателят по записа на заповед го джиросал в полза на ищеца.
С подадения от С. С. отговор на исковата молба предявеният против него иск е
оспорен като неоснователен. Той не оспорва, че е подписал горепосочения запис на заповед,
но твърди, че той е издаден като обезпечение на задължението му по каузално
правоотношение с „Кредит тайм“ЕООД, а именно по договор за заем № 84728 от
09.07.2021г. Сочи се, че по този договор ответникът е върнал 1500 лева от заетата сума, като
представя платежни нареждания за 1022 лева. В отговора са твърди, че С. не знае как са
разпределени постъпилите от него плащания предвид включените в задълженията му по
договора некоректни такси- такса за експресно разглеждане в размер от 1362,80 лева и такса
за индивидуално кредитно предложение в размер от 1362,60 лева. Твърди се, че общата сума
по записа на заповед е формиран като сбор от главница, договорна лихва и двете такси.
Твърди се също така, че клаузите за такса за експресно разглеждане и такса за индивидуално
кредитно предложение са неравноправни и на това основание- нищожни. Твърди се, че и
целият договор за кредит е недействителен, поради това, че шрифтът на договора не е
еднакъв по вид и формат и е по-малък от определения по закон минимум от 12; общият
размер на кредита не е посочен коректно (нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК); не е
посочено в договора по какъв начин се определя и изчислява лихвения процент, липсва
методология (нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК); посоченият размер на ГПР не
отговаря на реалния (нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК); в договора за кредит не е
посочен редът за прекратяване на договора (нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 23 от ЗПК).
Навеждат се твърдения, че ответникът е изплатил почти изцяло чистата стойност на
кредита.
Безспорно е, че издаденият на 09.07.2021г. от жалбоподателя С. С. запис на заповед в
полза на „Кредит тайм“ ЕООД е редовен от външна страна и вземането по него валидно е
прехвърлено с джиро от 02.05.2023г. в полза на въззиваемата страна „Ей уан вижън“ЕООД.
Спорът се свежда до това, дали записът на заповед е издаден във връзка със сключен между
издателя и поемателя договор за потребителски кредит и дали първият, в качеството му на
кредитополучател, е изпълнил задълженията си по договора и в частност, ако този договор е
недействителен, дали е върнал изцяло чистата стойност на кредита. По
първоинстанционното дело „Ей уан вижън“ЕООД са били задължени от съда да представят
договор за заем № 84728/09.07.2021г. Договорът не е представен от въззиваемата страна,
като не е налице основание да се приеме, че посоченото дружество е възпрепятствало
събирането на това доказателство, тъй като, както се сочи и в становището им от
21.03.2024г., те не са страна по този договор и не разполагат с него. По
първоинстанционното дело са приети погасителен план към договор за заем №
84728/09.07.2021г., разписки за извършени от жалбоподателя плащания чрез Изи пей, в част
от които като основания за плащанията е записано „вноска по кредит“, както и две писма от
„Кредит тайм“ ЕООД до жалбоподателя за заплащане на просрочени вноски по договора за
заем. Посоченото дружество е задължено по реда на чл.192 от ГПК да представи договора за
заем. В отговор на това задължение от „Кредит тайм“ ЕООД е подадено становище, в което
се сочи, че въпросният договор, както и много други, са унищожени при наводнение в офиса
им. Прието е заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице А. Д. въз основа на
горепосочените погасителен план и разписки за извършени плащания от жалобподателя. От
заключението се установява, че главницата по погасителния план е в размер от 1500 лева,
общият размер на плащанията е в размер от 3460 лева, а сборът от платените суми е в
размер от 1022 лева.
В доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи твърдяното от него
2
каузално правоотношение, с оглед на което той сочи, че е издал записа на заповед от
09.07.2021г. В представените от него погасителен план и две писма от „Кредит тайм“ ЕООД
се съдържат данни за сключен между него и това дружество, в качеството на кредитодател,
договор за заем № 84728/09.07.2021г. За да се приеме обаче, че такъв договор действително е
сключен, пълният му текст следва да е налице на хартиен или друг траен носител. Това е
така, тъй като съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК писмената форма е форма за действителност на
договора за потребителски кредит. Освен това посочената разпоредба предвижда договорът
да бъде подписан в два екземпляра- по едни за всяка една от страните. Ето защо,
унищожаването на екземпляра, съхраняван при кредитодателя, не обосновава пълна
невъзможност за установяване на въпросния договор за заем чрез представянето му от
жалбоподателя. Така или иначе липсата на договор на хартиен или друг траен носител не
дава основание да се приеме с категоричност, че такъв е сключен, и съответно, че
изпълнението на поетото със записа на заповед задължение е в зависимост от изпълнението
по договор за заем. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 289/28.05.2025г. по гр.д.№ 2323/2023г. на Районен съд-
гр.Асеновград, с което е признато за установено, че жалбоподателят С. К. С. дължи на
въззиваемата страна „Ей уан вижън“ЕООД сумата от 3379,41 лева, представляваща частично
просрочена главница, дължима по запис на заповед, издаден от С. С. на 09.07.2021г. в полза
на „Кредит тайм“ ЕООД, предявен за плащане на 16.03.2022г., прехвърлен с джиро на
02.05.2023г. от поемателя в полза на „Ей уан вижън“ЕООД, ведно със законната лихва върху
горепосочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3