РЕШЕНИЕ
№ 14433
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110106603 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу Н. Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес /адрес/, М. В. Г., ЕГН ********** и З. В. С., ЕГН **********, и
двете с адрес: /адрес/, всички наследници на починалата М. Д. Г., с която предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и наследниците на М. Д. Г., в качеството й на
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение
на следния имот – апартамент, находящ се в /адрес/, с аб. № 166840. В исковата молба се
сочи също, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ищцовото дружество доставило
топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците като наследници на починалия
наследодател не заплатили дължимата за това цена в размер на 2 090,72 лв. главницата,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.4.2020 г., законна лихва за забава в размер на 393,20 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 20.01.2022 г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 13, 44 лв.,
главница, мораторна лихва за забава в размер на 3,83 лева за периода от 30.08.2019 г. до
20.01.2022г. по отношение на ответниците, както следва: от Н. Д. Гочев - 2/4 част от
горепосочените суми, а именно: 1 045,36 лв. главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сума в размер на
196,60 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. – 20.01.2022 г., сума в размер на 6,72 лв., представляваща цена за извършено
дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., както и сума в размер на
1,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.08.2019 г. – 20.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; от М. В. Г. се
претендират 1/4 част - 522,68 лв. главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сума в размер на
98,30 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 20.01.2022
г., сума в размер на 3,36 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за
1
периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., както и сума в размер на 1,90 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2019
г. – 20.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; от З. В. С. се претендира 1/4 част -
522,68 лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сума в размер на 98,30 лв., мораторна лихва за
забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 20.01.2022 г., сума в размер на 3,36 лв.
главница, представляваща цена на извършено дялово разпределение за периода от м.12.2018
г. до м.04.2020 г., както и сума в размер на 1,90 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2019 г. – 20.09.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответниците като
наследници на починалия наследодател да заплатят на ищеца сума в размер на 2 090,72 лв.
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.4.2020 г., сума в размер на 393,20 лв.- мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2022 г., сума в размер на 13,44 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.12.2018 г. –
м.04.2020 г., както и сума в размер на 3,83 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до 20.01.2022г., ведно и
законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът Н. Д. Г. е подал отговор на исковата молба в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 ГПК. Твърди, че не е бил потребител и ползвател на
топлоенергия. Оспорва ищцовото дружеството да е доставяло топлоенергия на адреса,
отговаряща на български държавен стандарт за топлопреносната мрежа към исковия период.
Твърди, че не е бил собственик на процесния имот. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът М. В. Г. е подала в срок отговор на исковата молба. В него тя оспорва да
е собственик на процесния имот. Счита, че не дължи исканите от ищеца суми. Оспорва
валидността на облигационния договор между нея и ищеца. Прави възражение за погасяване
по давност на част от вземанията на ищеца. Оспорва процесният имот да е бил
топлоснабдяван. Оспорва претенцията за обезщетение за забава. Оспорва през процесния
период ищецът да е доставял топлинна енергия, както и същата да е ползвана от нея.
В срока по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника З. В. С.. Със същия
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е собственик или ползвател на
процесния имот, както и да е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Счита, че
дружеството не е изпълнило задължението си да монтира годен измервателен уред. Оспорва
сумите за топлинна енергия да са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение. Счита, че липсват доказателства за правото й на собственост върху имота.
Поддържа, че измервателните уреди са негодни, тъй като не били сертифицирани по БДС и
ISO. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 169, том VII, дело № 1369/77 г., от който се установява, че на 19.12.1977 г. М. Д. Г.
е призната за собственик на следния недвижим имот – апартамент № 18, находящ се в
/адрес/.
Представена е молба-декларация от 18.07.2000 г., подадена от М. Д. Г. до ищцовото
дружество /фирма/, с което е отправено изявление за откриване на индивидуална партида за
процесния имот апартамент № 18, находящ се в /адрес/.
От представеното удостоверение с изх. № РИЛ22-ВК08-423/04.04.2022 г., издадено от
Столична община, р-н И. се установява, че М. Д. Г. е починала на 25.10.2021 г. като е
оставила наследници по закон сина си Н. Д. Г. и внуците си на основание чл.10,ал.1 ЗН по
право на заместване – М. В. Г. и З. В. С..
От представените по делото удостоверение с изх. № ДИ-7000-61-1/17.07.2012 г.,
2
издадено от Столична община, р-н И. се установява, че ж.к. е преименуван на ж.к..
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в /адрес/, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор
с /фирма/, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната
жилищна сграда, където срещу процесния апартамент са изписани имената М. Д. Г..
От Договор № 2802/07.08.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: /адрес/, е възложено на /фирма/ да достави и монтира
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от представения договор № 94/01.11.2007 г., ищецът е възложил на /фирма/ да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от
/фирма/ на клиенти в град София (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.
По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба, които съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебно-
техническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната
станция, находяща се на адрес гр. София, /адрес/ се измерва и отчита съгласно Закона за
енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на /фирма/ в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00
часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-
334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични
разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал
периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице
свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения
тип.
В процесното жилище е имало монтирани 2 бр. отоплителни тела, 2 бр.
топлоразпределители и 2 бр. водомери за топла вода. За процесния период са съставени
документи за главен отчет, подписани от потребител. Съгласно заключението на вещото
лице процесният имот има отопляем обем по проект 212 куб.м., на базата на който се
разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за
топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За
процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за претендирания отоплителен
период от /фирма/. Съобразно заключението се установява, че за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. и по отношение на процесния имот, е начислена сума за потребена топлинна
енергия в размер на 2165,81 лв.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за
процесния период са извършени плащания в размер на 129,65 лв., с което е погасена
частично дължимата сума за главница по обща фактура за периода 2018/2019 г., както и
плащания в размер на 25,83 лв., с което е погасена главница за дялово разпределение в
размер на 24,10 лв. и мораторна лихва в размер на 1,73 лв. От съдебно-счетоводната
експертиза се установява още, че общият размер на непогасените задължения за топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на 2049,62 лв., от които 2036,18
лв. за топлинна енергия и 13,44 лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2022 г. в общ размер на 379,49 лв., от които 376,86 лв.
начислени върху вземането за топлинна енергия и 2,63 лв. начислени върху вземането за
дялово разпределение. Лихвата за забава е изчислявана на основание чл. 86 ЗЗД и ПМС №
426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочените парични
задължения.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК
3
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорните права на
вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на правоотношения, които обвързват
страните и създават задължение за доставчика да престира стока и/или услуга в размер на
процесните суми, както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния
период нормативни изисквания, което да обвързва ответника и съобразно което по
отношение на него да е възникнало задължение да заплати на процесната сума.
Ответникът при разпределената доказателствена тежест следва да докаже
погасяването на претендираното от ищеца вземане.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
/фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30
дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
4
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че М. Д. Г. е придобила собствеността върху
процесния топлоснабден имот – апартамент № 18, находящ се в /адрес/, поради което има и
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката
и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в
режим на етажна собственост. Доколкото М. Г. е починала на 25.10.2021 г., за нейното
облигационно задължение по заплащане на цената за потребена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. отговарят наследниците й по закон – в случая Н. Г. за
2/4 части от задължението, М. Г. и З. С. (и двете по право на заместване на В. Г.) по ¼ части
от задължението за всяка от тях. Ето защо, съдът приема, че между ищеца и М. Г. са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като предвид настъпила смърт ответниците, в
качеството си на наследници, са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска за
заплащането на стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, в
случая /фирма/, като с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период,
което се установява и от приетите експертни заключения, в издаваните изравнителни сметки
взаимоотношенията между страните са уреждани при спазване на приложимата нормативна
уредба, поради което подлежи на заплащане от потребителя реално изразходваната от него
енергия за целия отчетен период съобразно реалното му потребление, което в процесния
случай съответства на начислената сградна инсталация.
От заключението на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи и от
писмените доказателства по делото се установява действителното доставяне на топлинна
енергия от ищеца на наследодателя на ответниците през процесния период, изготвени въз
основа изравнителните сметки, съставени от фирмата за дялово разпределение, съобразно
документи за показанията на общия топломер и документи, описани в заключенията,
непротиворечащи на приетите по делото доказателства, поради което съдът приема същите
за обективно изготвени.
За установяване на количеството доставена в имота на ответниците топлинна енергия
през исковия период и нейната стойност по делото са изслушани и приети заключенията на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които съдът кредитира като
обективни и компетентно изготвени. Съгласно данните на СТЕ размерът на потребената
топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот е в размер общо на 2165,81
лв., като след извършени плащания СЧЕ е изчислила дължима сума за главница за топлинна
енергия в размер на 2036,18 лв. Ето защо след като по делото е установено не само
наличието на облигационно договорно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия през исковия период, но и действителното доставяне на такава, се налага
изводът, че исковете срещу ответниците за цената на доставяната топлинна енергия са
доказани по основание, а размерът на предявеното главно вземане възлиза в размер на
2036,18 лв.
Ответниците са направили възражение за погасяването по давност на част от
вземането на ищеца. Приложима в случая е кратката тригодишна давност. Съгласно
5
задължителните разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по т.д. № 3/2011 г. вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги представляват „периодични плащания“ по смисъл на чл. чл.111,
б.”в” ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми. Това трябва да стане в
45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно това и на основание
разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за заплащане на задължението е уговорен в
полза на длъжника, което означава, че преди изтичането на срока задължението е платимо,
но не е изискуемо. Поради ненастъпилата изискуемост, както е посочено в разпоредбата на
чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не са изискуеми не тече. В конкретния случай
исковият период обхваща времето от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. Следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./,
съгласно която спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като отпадат
„и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.
в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други
срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла.
Предвид изложеното и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече,
следва да се приеме, че вземането на ищеца за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г.
до м.09.2018 г. вкл. е погасено по давност. Следователно непогасеното по давност вземане за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и съобразявайки заключенията на допуснатите по
делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че възлиза в
размер на 1815,69 лв.
Предвид изложеното искът за заплащане на главницата за топлинна енергия е
основателен за сумата до 1815,69 лв., която сума се разпределя за ответника Н. Г. – 907,85
лв., за ответника М. Г. – 453,92 лв. и за ответника З. С. – 453,92 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 2090,72 лв. следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
Според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – /фирма/, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за процесния период, съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата стойност на услугата за
дялово разпределение възлиза в размер на 13,44 лв. за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото не са
изтекли повече от три години от дата на падежа до датата на предявяване на иска, като съдът
съобразява и периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който давност
спрямо процесните вземания не е текла.
Предвид изложеното искът за заплащане на главницата за дялово разпределение е
основателен за пълния предявен размер от 13,44 лв., която сума се разпределя за ответника
Н. Г. – 6,72 лв., за ответника М. Г. – 3,36 лв. и за ответника З. С. – 3,36 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 393,20 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2022 г., както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,83 лв. за периода
от 30.08.2019 г. до 20.01.2022 г.
6
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая
е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му.
Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Предвид релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на част от
предявените вземания, претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също не може да
бъде уважена в цялост, доколкото акцесорният характер на вземането за лихва следва
съдбата на главното задължение и погасяването по давност на последното, води до
неоснователност на съответстващото му акцесорно вземане за лихва. Ето защо съдът като
съобрази извършените от експерта по приетата съдебно-счетоводна експертиза изчисления и
на основание чл.162 ГПК намира, че непогасената по давност мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия възлиза в размер на 344,48 лв.
Предвид изложеното искът за заплащане на мораторна лихва върху претендираната
главница следва да бъде уважен до размера от 344,48 лв., която сума се разпределя за
ответника Н. Г. – 172,24 лв., за ответника М. Г. – 86,12 лв. и за ответника З. С. – 86,12 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 393,20 лв. следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и на
основание изчисленията по приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира, че същият следва да бъде уважен до размера от 2,63 лв., която сума се разпределя за
ответника Н. Г. – 1,31 лв., за ответника М. Г. – 0,66 лв. и за ответника З. С. – 0,66 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 3,83 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за производството съразмерно на
уважената част от исковете в размер общо на 816,68 лв. за държавна такса, такса за съдебно
удостоверение, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя на 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат и ответниците съразмерно на
отхвърлената част от исковете. В случая ответниците се представляват от адв. К. Б., адв. Н.
И. и адв. М. Л. по силата на сключени договори за безплатна правна помощ, като са
депозирани напълно идентични отговори на исковата молба, а в открито съдебно заседание
единствено адв. И. е осъществил процесуално представителство и на тримата ответници,
както и е депозирал писмена защита общо за тримата ответници. Следователно, защитата на
всеки един от ответниците в настоящото производство не се различава по обем, а
процесуалните действия на представителите са извършени при напълно идентичен интерес и
с еднакви защитни средства. Предвид това съдът намира, че на основание чл.38,ал.2 ЗА в
полза на адвокатите следва да се присъди възнаграждение като за един адвокат съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 52,63 лв. /при първоначално определен от съда
размер 405,08 лв. на основание чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ/, доколкото противното би довело до
злоупотреба с права по см. на чл.3 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/ ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ на /фирма/ ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от А.А. – изпълнителен директор следните суми: 907,85
лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в
7
размер на 172,24 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018 г. – 20.01.2022 г., сума в размер на 6,72 лв., представляваща цена за
извършено дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума в размер на 1,31 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2019 г. – 20.09.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния
предявен размер от 1045,36 лв., иска за мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия до пълния предявен размер от 196,60 лв. и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение до пълния предявен размер от 1,90 лв.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ на /фирма/ ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от А.А. – изпълнителен директор следните суми: 453,92
лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в
размер на 86,12 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018 г. – 20.01.2022 г., сума в размер на 3,36 лв., представляваща цена за
извършено дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума в размер на 0,66 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2019 г. – 20.09.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния
предявен размер от 522,68 лв., иска за мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия до пълния предявен размер от 98,30 лв. и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение до пълния предявен размер от 0,95 лв.
ОСЪЖДА З. В. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ на /фирма/ ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от А.А. – изпълнителен директор следните суми: 453,92
лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в
размер на 86,12 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018 г. – 20.01.2022 г., сума в размер на 3,36 лв., представляваща цена за
извършено дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума в размер на 0,66 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2019 г. – 20.09.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния
предявен размер от 522,68 лв., иска за мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия до пълния предявен размер от 98,30 лв. и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение до пълния предявен размер от 0,95 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/,
М. В. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ и З. В. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ ДА
ЗАПЛАТЯТ на /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от А.А. – изпълнителен директор, сумата в размер на 816,68 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗА /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. И. Б., ЕГН **********, адв. Н. И. И., ЕГН
********** и адв. М. Л. Л., ЕГН **********, и тримата с адрес: /адрес/, сумата в размер на
52,63 лв., представляващo адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /фирма/.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9