Решение по дело №207/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. А., гражданин на Мароко, против Решение № УПХ2/08.01.2025 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, чл. 35 и чл. 36 ЗУБ. Административният орган неправилно е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че оспореният акт е немотивиран. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания за предоставяне на международна закрила.

В съдебно заседание жалбоподателят А. А., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Позовава се на практиката на Съда в Люксембург, че молителят не било необходимо да доказва, че е индивидуално застрашен в страната си по произход по причини, произтичащи от личните му обстоятелства. Органът не бил съобразил, че е налице основателен страх от преследване, опасност за живота и здравето му, както и тези на съпругата му, предвид неодобряване на брака им от роднините. Б. налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Моли за отмяна на решението.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ при МС /Е. Ч./, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Акцентира върху това, че заплахите от неговите роднини не представляват преследване, а са криминално деяние. Отделно от това, сочи и, че молбата е подадена от кандидата едва при задържането му от органите на реда, тъй като всъщност целта му била да достигне до Италия.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.12.2024 г. А. А. - гражданин на Мароко, е поискал международна закрила в Република България, на която дата чужденецът е регистриран като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], Мароко, [ЛНЧ], етническа принадлежност – ***, религия – ***, семейно положение –[семейно положение]. Видно от приложението към регистрационния лист родителите му, брат му и сестрите му живеят в Мароко.

На 20.12.2024 г. е проведено интервю с А. А. в условията на ускорено производство. Напуснал Мароко на 28.11.2024 г. заедно със съпругата си, със самолет /с паспорт/, легално за Турция, където останал 2 дни. Не останал там, защото искал да отиде в Италия при своя племенник /от 6 години там/, [семейно положение] за мароканка с италианско гражданство. В България дошъл със съпругата си, за която се оженил през ноември 2024 г. /граждански брак/ и която била бременна. Преминали през дупка в оградата. Б. в затворен лагер 12 дни, после вървели в гората, 4 дни били в РПЦ Харманли. Б. общо 9 човека, но двама ги хванали полицаите. С кола стигнали до сръбската граница, но били хванати от полицията. Заявява противно на горното, че няма държава, в която да иска да отиде. Не бил арестуван или осъждан в страната си по произход или в друга държава, не сочи да е имал проблеми на етническа или религиозна основа, нито с властите. Не членувал в политическа партия или религиозна организация. Учил до шести клас, бил автомонтьор. Напуснал Мароко, защото искал да се ожени за съпругата си от 2019 г., но родителите им били против. По-големият му брат го предупредил, че ако се оженят, ще ги убие. Въпреки това те се оженили през ноември 2024 г. без съгласието на родителите си, като знаели само нейните родители. Неговите родители били против, тъй като от малък били дали дума, че ще се ожени за негова братовчедка. Нейните родители не одобрявали брака им, тъй като не харесвали неговите родители. Страхувал се от баща си и по-големия си брат, те го заплашили с убийство. Не бил подал сигнал до полицията, тъй като не било прието да се подава сигнал срещу брат и баща. Спрямо молителя било оказвано насилие. Не би се завърнал в Мароко, тъй като съпругата му била бременна, а ако се върнели, не знаели какво ще се случи предвид несъгласието на семейството му. Цялото му семейство /родители, брат, сестри/ живеели в Мароко. Подал молба в България, тъй като искал да се установи някъде, да работи и да създаде бъдеще за семейството си.

Въз основа на гореизложените факти, справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Кралство Мароко от 27.12.2024 г. с Решение № Решение № УПХ2/08.01.2025 г. на Е. Ч. - интервюиращ орган при ДАБ при МС, се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на А. А..

Решението е връчено на адресата му на 21.01.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед на Председателя на ДАБ/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ въпреки разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. Второ ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, но единствено в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила на чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В административната преписка не се съдържа становище, но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Този извод е формиран след анализ – налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения, да представи допълнително доказателства, като изрично е посочено, че текстът на протокола е преведен на разбираем език, не са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него, което е удостоверено с подписите на интервюиращия орган, на преводача и на лицето, търсещо закрила. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство, е отхвърлил молбата на А. А. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал. 1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ „при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна“.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност както в страната по произход - Мароко, така и в страната, през която е преминал – Турция, поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил арестуван, осъждан, срещу него не било оказвано физическо и психическо насилие.

Не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец заплахите, които молителят твърди, че е получил от страна на семейството му, конкретно на неговите баща и брат, тъй като те не попадат в обхвата на понятието действия на преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В изложената бежанска история не се сочат конкретни случаи, в които лицето да е заплашвано или върху него да е оказвано насилие от неговите роднини, освен несъгласието за брак със съпругата му и последващото сключване преди да напусне страната по произход. Дори и да се приеме, че в действителност спрямо лицето са били отправяни заплахи от неговите роднини, не се установява причинно-следствената връзка между това и влошаване начина му на живеене, вкл. и доколкото се касае за семейни проблеми между хора с различни морални ценности и които проблеми, ако са с такъв интензитет, какъвто цели да докаже жалбоподателят, са по-скоро проява на противоправно, престъпно поведение, а не са действия на преследване по смисъла на ЗУБ .

Следва да се акцентира и върху изявленията на А. А., дадени пред Интервюиращия орган, от които следва извод, че не е бил принуден да напусне Мароко, а го е направил доброволно, по собствено желание. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, без конкретни намерения за завръщане в Мароко /целта му била да отиде в Италия/, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 и 8 ЗУБ, като не се изследват предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2. Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана на изтезанията“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на анализ подлежи бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично в оспорения акт, че към момента не е налице въоръжен конфликт в страната по произход. Също, че Мароко демонстрира забележителна икономическа устойчивост, благодарение на стабилна рамка на макроикономическата политика и проактивна реакция от страна на правителството, както и, че то сътрудничи с хуманитарни организации при предоставяне на закрила и помощ на бежанци, завръщащи се бежанци, търсещи убежище и други нуждаещи се хора. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в Мароко, конкретно територията на Западна Сахара, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Кралство Мароко се счита за сигурна страна от правителствата на България и Гърция съгласно решения на МС, съответно на Министерство на външни работи, миграция и убежище. Не представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история, с оглед техния характер, интензитет и териториален обхват проблемите, които съществуват в отделни територии, социално-икономическите проблеми, както и рисковете, дължащи се на географското му местоположение. Този извод се формира и въз основа на представените по делото справки от 27.12.2024 г. и 20.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Кралство Мароко. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не подлежат на анализ разпоредбите на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила.

Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

4. Следва да се добави, че съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което по причини, различни в изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя А. А.. Последният е мигрант, а не бежанец.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелства – семейството на молителя живее в Мароко, същият всъщност иска да отиде в Италия, не се яви в проведеното открито съдебно заседание, в което да изложи личната си бежанска история, да заяви и да представи доказателства, да формира доказателствени искания, което показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на А. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А., гражданин на Мароко, против Решение № УПХ2/08.01.2025 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /Е. Ч./.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.