Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………………………….
2009г. гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския
окръжен съд, Административно отделение, Втори състав на девети юли през две
хиляди и девета година, в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д.С.
ЧЛЕНОВЕ : П.П.
Х.К.
Секретар
: К.Г.
Прокурор
: М.К.
като
разгледа докладваното от съдия Х. К. адм. дело № 881
по описа за 1998г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 2 от ЗОСОИ и чл. 33 и сл. от ЗАП /отм/.
Образувано е по жалба на наследници на С. Г. Ч. срещу Решение № VI-102/07.10.1998г. на Областен
управител на Варненска област, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателите, като наследници на С. Г. Ч. да бъдат обещетени
по реда на ЗОСОИ за одържавения от наследодателят им по Наредба-Закон за съдене
от Наредон съд и Закон за приемане дарението на С. Ч.
недвижим имот, находящ се в гр.В., м. „С.Н.”, представляващ хавра
от 4.00дка, парцел V, пл. № 215 по плана на града от 1936г. и празно място към
момента на отчуждаването от 20.00дка, с пл. № 249 и № 261. Навеждат се доводи
за незаконосъобразност, като се моли отмяна на издадената заповед. С
допълнителни молби се уточнява че се иска да им бъде възстановено
невъзстановената част от процесните 4.00дка, а именно
2 520кв.м., при невъзможност да им се възстанови реално имота, да бъдат обещетени със съсобственост върху обектите изградени в
имота или съсобственост върху земята, като алтернативно се мило да бъдат обещетени с компесаторни бонове.
Ответната страна чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли.
Заинтересованата страна „Про” ЕАД, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Останалите заинтересовани страни, не изразяват становище по жалбата.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна.
С определение от 07.04.2004г. ВОС, АО, е прекратил производството по
отношение жалбоподателите Л. Т.Б., А.К.Ч.а, А.Т.О., В.Д.Б.,
Н.Д.Б., Р.Х.Р., Н.Б.Б., М. З. М., Х. Х.П., И.Я.П., Р.И.П. и А.Г.Б. и по отношение
К.Х.Б. в частта в която областният управител е оставил без уважение искането му
за обещетение по ЗОСОИ за 1 480кв.м. представляващи
отписана от актови книги и реално възстановена площ на част от имот от 4.00дка,
в м. „С.Н.” бивш парцел V -215 в кв.38 по плана на гр.В..
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност счита за установено следното от фактическа страна :
С молба от 15.01.1998г. наследниците на С. Г. Ч. са поискали от областен
управител на Варненска област да бъдат обещетени по
реда на ЗОСОИ по отношение на имоти собственост на техния наследодател –
4.00дка хавра в м. „С.Н.” и 20.00 дка, празно място в
същата местност, като са поискали отделяне и реално възстановяване на земята
или част от нея, която да се обособи в самостоятелен парцел и съсобственост
върху обектите изградени върху земята на наследодателят им. С решение № № VI-102/07.10.1998г. на Областен управител на Варненска
област, последния е оставил без уважение искането на Л.Б., А. Ч.а, И. Ч., А.О.,
А. Б., М. Б., Н.Б., К. Б., Р.Р., Н.Б., М.М., Х. П., Р.П. и А.Б., като
наследници на С. Г. Ч., да бъдат обещетени по реда на
ЗОСОИ за одържавения от наследодателят им по Наредба-Закон за съдене от Наредон съд и Закон за приемане дарението на С. Ч. недвижим
имот, находящ се в гр.В., м. „С.Н.”, представляващ хавра
от 4.00дка, парцел V, пл. № 215 по плана на града от 1936г. и празно място към
момента на отчуждаването от 20.00дка, с пл. № 249 и № 261.
Видно от представения към делото и административната преписка АДС №
70/15.08.1949г. на основание присъда от 10.04.1945г. на Софийския народен съд а
актуван като държавен считано от 29.04.1945г.
недвижим имот – хавра от 4.00дка, наподящ
се в м. „С.Н.”, съставляващ парцел V, дворище № 215 в кв. 38 по плана на гр.В.,
курортно предградие „Л.”. Установява се от АДС № 112/15.08.1949г. на основание
чл.1 и чл. 2 от Закона за приемане на дарението на С. Ч. за създаване на
„Образцов младежки стан – С. Ч.” край гр.В., е актуван
като държавен, считано от 1941г. невдижим имот –
празно място с овощни дървета и изоставено лозе, общо около 20.00дка, находяща
се в м. „С.Н.”, съставляващо дворища пл. № 261 от 693кв.м. и пл. № 249 от
14.175кв.м., парцел I за пл. № 249 по плана на гр.В., целият от 14.868кв.м. в
курортно предградие „Лозята”.
С Указ № 1от 24.12.1940г. на Цар Борис III е утвърден Закон за приемане
дарението на С. Ч. за създаване на „Образцов младежки стан С. Ч.” край гр.В.,
като по силата на чл.2 дарението се състои от прадно
място – с две малки построийки и малко лозе в долния
край на мястото – от около 20 декара, което е разположено на петия километър по
шосето В.-Е. и което започва непосредствено от шосето и свършва на морския
бряг. Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 242/09.02.1998г. С.
Г. Ч. е починал на 14.10.1944г. в гр.Кърджали и е оставил за сови наследници :
1. К. Г. Ч. – брат, починал през 1934г. и оставил за наследници а. Е.К.Ч.а,
починала , б. А.К.Ч.а и в. И. К. Ч.; 2. Р.Г. Б.- сестра, починала и оставила за
наследник Л.Т.Б.; 3. В. А. Б., починала и оставил свои наследници : а. Е.А.О. –
починала, с наследници Л.Т.О. и А.Т.О.; б. Д.А. Б., починал оставил А.А.Б.,
съпруга, В.Д.Б., дъщеря и Н.Д.Б.; в. Х.А.Б., починал и оставил за наследници Н.Х.Б.,
починала, Р.Х.Р., К.Х.Б. и Б. Х. Б., починал с наследници М.Б., Н.Б.Б. и Е.Х.П.,
починала /нейни наследници са Х. А.П., И.А. П. и Р.И.П./; г. Г.А.Б., починал и
оставил за наследник А.Г.Б., З.А.Б., починал и С.С.Б., починала; 4. А.Г. Ч.,
брат, починал и оставил за наследници а. Р. А.Ч.а, б. А. А. Ч.а и в. Г.А. Ч..
Видно от заключенията на СТЕ и допълнителната такава се установява : 1.
за местността където се намират процесните имоти – „С.Н.”
– има КП от 1936г. и регулационен план с одобрена дворищна и улична регулация с
Укази № 1680 и 1681/1937г. по който са индивидуализирани имотите в съставените
актове за държавна собственост от 1949г.; 2. съгласно общия градоустройствен
план на Община В. от 1966г. и 1982г. територията на морска градина е с
отреждане „Парк” в граници „Е. до В., бул. „К.Б.I, бул. „П.”, Ч. м..; 3. към
момента на изготвяне на експертизата имотите описани в АДС № 70/1949г. и АДС №
112/1949г. се намират на територията на Морска градина, която се простира в
регулационни граници на гр.В., а именно : на запад – Вълноломът на
пристанището, на юг – морският бряг, на север – бул. „К.Б.I” и „Е.ш.”, на изток
– дерето след спирка Г.ч.”; 4. Със Заповед № 244/16.01.1959г. имотите в тази
местност са отредени за парк „О.и к.” въз основа на която е извършено
отчуждаването, като не е изготвен пракоустройствен
план в съответствие с изискванията на ЗПИНМ и такъв план не е приет и до
настоящия момент; 5. През 1989г. Морската градина е обявена от НИПК С. за
паметник на градинското и парково изкуство, в граници : от вълнолома на
пристанището до Ш. канал – историческо ядро; от Ш. канал до оградната
стена двореца „Е.” контактна зона на историческо ядро; процесните
имоти се намират в територията на контактната зона в която има множество
реституирани имоти, отчуждени за мероприятието по ЗПИНМ – парк „Отдих и
култура”; 6. на Приморска зона В. има изработен предварителен Устройствен
проект, който е приет с протокол № 71/19.12.2001г. на ГЕСУТ; 7. към настоящия
момент част от бивш имот с пл. № 249 по КП от 1936г. попада в терен към почивен
дом „Б.-
Съдът предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи :
От доказателствата по делото се установява
безспорно че процесните
имоти са били собственост на наследодателят на жалбоподателите. Имотът
представляващ празно мяст с площ от 20.00дка, по
заключенията на СТЕ е пл. № 249 и пл. № 261 по КП от 1936г. и е бил дарен от С.
Ч. на държавата, като дарението е прието с Указ №1/24.12.1940г., от цар Борис
III и оттогава имота вече е станал държавна собственост, а не от момента на
издаване на АДС № 112/1949г. Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗОСОИ гласи, че
собствениците или правоприемниците на собственици на имоти одържавени по
законите и начините, посочени в чл.1 ал.2 от ЗВСОНИ, но които не могат да бъдат
върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на
общините, придобити са добросъвестно от трети лица или върху тях са извършени,
при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които
не позволяват реалното им връщане имат право или на 1. съсобственост върху
обектите изградени върху земята или 2. на част от акциите или дяловете на
търговските дружества или 3. на компесаторни записи,
като в ал.5 на същия член е предвидено, че във всички случаи собствениците имат
право да искат отделяне и реално връщане на земята им или на част от нея,
когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните
изисквания. Безспорно е че процесния имот с площ от
20.00дка, не е бил одържавен, а е бил дарен на държавата. Дарението може да ес отмени само по съдебен ред и не е в правомощията на админстративния орган да се произнася по неговата
незаконосъобразност. В тази си част заповедта на областния управител е
законосъобразна а жалбата е неоснователна.
Безспорно е и че имотът представляващ хавра от
4.00дка, бивщ имот пл. № 215 по КП от 1936г. е бил
одържавен от с АДС № 70/1949г. на основание присъда от 19.04.1945г. на
Софийския народен съд. По силата на чл.2 ал.1 от ЗВСВОНИ се възстановява собствеността
върху имотите, отчуждени по: Закона
за държавния монопол на тютюна;
Закона за държавния монопол на петролните продукти;
Закона за монопола на спирта
и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино; Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия; Закона за кинематографията;
Закона за книгопечатането; Указа за отчуждаване на складовете за
съхраняване на храни; Закона за
Държавния застрахователен институт; Закона за банките; Закона
за изкупуване на едър земеделски
инвентар за трудовите кооперативни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции; Закона за изкупуване
на едрия земеделски машинен инвентар; Закона за изкупуване на
търговски инвентар; Закона за национализиране
на товарни плавателни съдове; Указа за мините
и подземните богатства, както и конфискуваните по Наредбата-закон за съдене от
Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията,
свързани с нея и по Закона за
конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен
начин имоти, по чл. 56 от Наредбата-закон за снабдяване и цените, по чл.
17 от Закона
за събиране на данъците и други
държавни вземания и по Наредбата за
събиране на данъци и такси, както и по указите,
с които е отнето имущество на граждани
в полза на държавата. Следва за да се приложи тази разпоредба
имотът да е бил отчужден и то по някой от законите или другите нормативни
актове визирани в нормата, като се установява от доказателствата по делото, че
имота е бил одържавен въз основа на чл. 14 от Наредба-Закон за съдене от
Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война т.е.
налице са предпоставките за възстановява собствеността върху имота по силата на
закона т.е. „ex lege”. В разпоредбата на чл.2 ал.3 от с.з.
законодателят е поставил едно ограничение - собствеността върху
имотите по ал. 1 се възстановява, ако при влизането на
този закон в сила те се
намират в собственост на държавата, общините,
обществените организации или на техни
фирми или на еднолични дружества
по чл. 61 от Търговския
закон и ако те съществуват реално до размерите,
в които са отчуждени. Безспорно е че към момента на влизане на
закона в сила – 24.02.1995г. – имотът е бил собственост на държавата и е в
границите в които е бил реално отчужден. Разпоредбата обаче следва да се тълкува
и във връзка с нормите предвидени в ЗОСОИ. В разпоредбата на чл. 2 ал.5 от
ЗОСОИ законодателят е предвидил, че във всички случаи собствениците имат право
да искат отделяне и реално връщане на земята им или на части от нея, когато тя
може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. От
заключенията и по двете СТЕ се установява че от процесния
имот със стар пл. № 215, който попада в терена на П. парк В. може да се обособи
самостоятелен поземлен имот с площ от 935кв.м., при спазване на нормативните
условия, като в.л. в скица № 3 /л. 236/ от делото със син цвят е посочил частта
която може да се обособи. При това положение съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.2 ал.5 от ЗОСОИ и да се възстанови част от имота с площ от
935кв.м. на жалбоподателите. За останалата част от имота – с площ от
1 585кв.м., следва жалбоподателите като наследници на С. Ч. да бъдат обещетени с компесаторни записи
на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОСОИ, Жалбата е била подадена от наследници на С.
Ч., като по силата на чл.8 от ЗН, когато наследодателят е оставил само братя и
сестри те наследяват по равни части. Видно от представеното по делото
Удостоверение за наследници е че С. Ч. е оставил като такива своите братя и
сестри – двама братя и две сестри, като те получават по ¼ ид.ч. от имота. Предвид на факта, че производството е прекратено
по отношение на посочените по-горе лица, а е само продължено от К.Х.Б. по точно
от неговите наследници, той притежава 1/96 ид.ч. , а
неговите наследници т.е. жалбоподателите съответно по 1/288 ид.ч.
от остатъка от процесния имот.
По изложените съображения, отказа на областният управител обективиран в Решение № VI-102/07.10.1998г. следва да се
отмени, в частта по отношение имот с площ от 4.00дка, стар пл. № 215 по КП от
1936г., като вместо това на жалбоподателите, като наследници на С. Г. Ч. се
признае правото на обещетение с компесаторни
записи относно 1/96 ид.ч. от имота, останал след
реституция, а именно – имот с площ от 1 585кв.м., находящ се в гр.В., м. „С.Н.”,
стар пл. № 215 по КП от 1936г. и се възстанови в реални граници частта от
имота, а именно – 935кв.м. както и показано на скица № 3 от в.л. оцветено със
син цвят, представляваща наразделна част от
решението. В останалата си част жалбата е неоснователна – тази касаеща имот с
площ от 20.00дка, представляваща бивши имот пл. № 249 и пл. № 261 по КП от
1936г.
След влизане в сила на решението следва да бъде проведено производство
по чл.6 ал.6 от ЗОСОИ, по отношение на частта за обещетение
с компесаторни бонове.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № VI-102/07.10.1998г издадено от Областен управител на Варненска
област, с която е оставена без уважение молбата на наследници на С. Ч. за обещетение по реда на ЗОСОИ за одържавеният от
наследодателят по Наредба-Закон за съдене от Народен съд на недвижим имот,
находящ се в гр.В., м. „С.Н.”, представляващ част от парцел V, имот пл. № 215
по КП от 1936г. с площ от 2 520кв.м, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ на К.С.Б., К.П.А.
и Х.К.Б., като наследници на К.Х.Б., като наследник на С. Г. Ч. върху недвижим
имот, находящ се в гр.В., м. „С.Н.”, парцел V, със стар пл. № 215 по КП от
1936г, представляващ 1/96 ид.ч. от празно място с
площ от 935кв.м,, с обща площ от 2 520кв.м., с граници обозначени със син
цвят по скица І 3 приложена към СТЕ от 16.04.2003г, преподписана и
представляваща неразделна част от решението.
ПРИЗНАВА ПРАВО НА ОБЕЩЕТЯВАНЕ на К.С.Б., К.П.А.
и Х.К.Б., като наследници на К.Х.Б., като наследник на С. Г. Ч., относно
следното имущество : 1/96 ид.ч. от недвижим имот с
площ от 1 585кв.м., целият с площ от 2 520кв.м., находящ се в гр.В., м. „С.Н.”
парцел V, имот пл. № 215 по КП от 1936г., с КОМПЕСАТОРНИ
ЗАПИСИ на основание чл.6 ал.6 от ЗОСОИ.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.Б., К.П.А. и Х.К.Б., като
наследници на К.Х.Б., като наследник на С. Г. Ч. по отношение Решение № VI-102/07.10.1998г издадено от Областен управител на Варненска
област, в частта с която е оставена без уважение молбата на наследници на С. Ч. за обещетение по реда на ЗОСОИ по Закон за приемане дарението
на С. Ч. на недвижим имот представляващ празно дворно място към момента на
дарението с площ от 20.00дка, пл. № 249 и № 261 по КП от 1936г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.