Решение по дело №330/2024 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 1
Дата: 2 януари 2025 г. (в сила от 4 февруари 2025 г.)
Съдия: Биляна Димитрова Коева
Дело: 20244230100330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Севлиево, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100330 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Ищцата К. А. С. е предявила срещу П. Д. Е. и И. Ц. С. иск за делба на следните
недвижими имоти: Недвижим имот с кад. ид. № ****.1.17 по КККР на гр. Севлиево,
одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г на ИД на АГКК, с последно изменение
на КККР, засягащо обекта от 31.07.2023г; представляващ самостоятелен обект в сграда
с административен адрес гр. Севлиево, ул. ***************************, при
граници на обекта (съседни самостоятелни обекти в сграда): на същия етаж - № **** и
№ ****; под обекта - няма; над обекта: № **** с площ по документ 82.00кв.м. , с
предназначение - жилище, апартамент в жилищна сграда, разположен в сграда с кад.
ид. № ****, ведно с прилежащите към обекта избено помещение № 26 и 1.45% ид.ч. от
общите части на сградата и 1.27% ид.ч. от правото на строеж, а съгласно описание по
документ за собственост - апартамент № 17 в жилищен блок ****. първи етаж, с площ
от 82кв.м. . находящ се в гр. Севлиево, ***************************. състоящ се от
две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, килер, две антрета и две тераси, при съседи:
отгоре - апартамент на П.Г.П., отдолу - избени помещения, изток - апартамент на Д.Д.,
запад - апартамент на Р.К.Р. и В.Н.П. и стълбище, север - дворно място, юг - дворно
място, ведно с избено помещение № 26, при съседи: отгоре -апартменти, изток -
коридор, запад - изба на Й.К.П., север - изба на Р.К. и В.Н.П., юг - дворно място,
заедно с 1.45% ид.ч. от общите части на сградата, построена върху държана земя,
представляваща парцел № VII в кв. 121 по плана на гр. Севлиево, целия от 7020кв.м.
при съседи: изток - ул. **** юг - ул. ****“, запад - детско заведение (детска градина),
1
север - жилищен блок ****, включително и с 1.27% ид.ч. от правото на строеж;
Недвижим имот с кад. ид. № 65927.501.3569.17 по КККР на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед № РД-18-77/16.07.2008г на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо обекта от 31.07.2023г. представляващ сграда с административен адрес: гр.
Севлиево, бул. „****, при граници: от запад-югозапад - сграда с кад. ид. № ****, от
изток-североизток - сграда с кад. ид. № **** и от две страни (север и изток) - имот с
кад. ид. № 65927.501.3569, с площ от 23кв.м., с предназначение – гараж и Недвижим
имот, находящ се в район без одобрени КККР по реда на ЗКИР, с административен
адрес: с. ****. общ. Севлиево, обл. Габрово, представляващ урегулиран поземлен имот
в с. ****, общ. Севлиево -парцел V-479, кв. 59, с площ от 656кв.м., ведно с
построените в него (двуетажна) жилищна сграда с площ от 45к.вм. , лятна кухня с
площ от 22к.вм., стопанска постройка с площ от 61кв.м. и навес с площ от 55кв.м, при
граници на този имот: от север - УПИ VI-478, от изток - УПИ IV-480, от юг и запад –
улица.
В исковата молба се излагат съображения, че страните са наследници по закон
на К.Ц.Г. с ЕГН **********, починала на 09.05.2020г и на И. Г.Н. с ЕГН **********,
починал на 10.07.2023г- съпрузи.
Ищцата, като тяхна внучка, била наследник по закон - низходящ по заместване
на баща си (техен син) А.И.Г. с ЕГН **********, починал на 27.12.2014г, преди
родителите си.
Ответниците П. Д. Е. и И. Ц. С. били наследници по закон на горепосочените
К.Ц.Г. и И. Г.Н. по трансмисия от Ц.И.Г. с ЕГН **********. починал на 14.07.2023г.,
като съпруг на първия ответник и възходящ (баща) на втория.
В исковата молба се излагат съображения, че на 18.10.2001 г. баба ми К.Ц.Г.
съставила саморъчно завещание (завет), обявено на 23.08.2023г. , съгласно което
същата завещала на сина си Ц.И.Г. урегулиран поземлен имот в с. ****, общ. Севлиево
- парцел V, планоснимачен № 479 с площ от 656кв.м., ведно с построените в него
(двуетажна) жилищна сграда с площ от 45к.вм. . лятна кухня с площ от 22к.вм. .
стопанска постройка с площ от 61кв.м. и навес с площ от 55кв.м.
Ищцата сочи, че така също с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
199, том III, дело № 567 от 03.12.2013г. , баба й К.Ц.Г. и дядо й И. Г.Н. дарили на сина
си Ц.И.Г. следния недвижим имот: сграда - гараж, находящ се в гр. Севлиево, ул.
„****. с площ от 23к.вм. , с кад. ид. № 65927.501.3569.17 по КККР на гр. Севлиево,
разположена в недвижим имот с кад. ид. № 65927.501.3569. С нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 120, том IV, дело № 1313 от 07.12.1993г. баба й К.Ц.Г. и
дядо й И. Г.Н. дарили на чичо й Ц.И.Г. апартамент № 17 в жилищен блок ****. първи
етаж, с площ от 82кв.м., находящ се в гр. Севлиево, ***************************.
По отношение на тези три горепосочени имота, чието допускане до делба се
2
заявява ищцата навежда възражение, че с извършените от наследодателите й по
заместване К.Ц.Г. и И. Г.Н. (дядо и баба по бащина линия) и описани по-горе -
завещание (завет) и две дарения в полза на чичо й - Ц.И.Г., е накърнена запазената й
част.
Сочи, че тъй като в случая наследодателите се наследяват от двама низходящи
(по трансмисия и заместване) - техни синове, то размерът на разполагаемата част на
всеки един от наследодателите е 1/3, а на запазената - 2/3, като последната следва да се
разпредели между наследниците на двамата им сина по - по 1/3 за всеки. Така счита,
че нейният размер на запазената част, чието възстановяване в настоящето делбено
производство претендира е 1/3 ид.ч., на колкото и определям своята делбена квота.
Искането към съда е да уважи така предявения иск за делба при посочените
квоти. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. А. С., с
който се оспорва предявения иск. Сочи се, че имотите били съсобствени единствено
между ответниците, поради което искът за делба бил неоснователен. Поддържа се, че
претенцията за възстановяване на накърнена запазена част е неоснователна. Сочи се,
че ответницата П. Д. Е. не била наследник по закон на К.Г. и И. Н. и не попадала в
кръга на призованите към наследяване,поради което претенцията спрямо нея била
предпоставена от приемане на наследството по опис. В отговора се излагат
съображения, че К.Ц.Г. е оставила и поземлени имоти е землището на с. ****, общ.
Севлиево, а по отношение на гаража била налице декларация от страна на
наследодателя на ищцата, с която декларирал, че е запознат с дарението извършено в
полза на брат му и бил получил от родителите си парични дарения равностойни на
гаража. Твърди, че в масата по чл. 31 ЗН следва да се включи паричната
равностойност на гаража и да се прихване в случай на евентуално намаление. В
отговора се поддържа, че посочения в исковата молба размер на запазената част е
неправилен и запазената част на ищцата е ¼, а не 1/3. Поддържа се, че е налице вписан
отказ от наследство от страна на ищцата по отношение наследството на баща й.
Искането към съда е да бъде отхвърлен така предявения иск. Претендират се
разноските по делото.
В о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба. В
законоустановения срок, а именно в първото по делото заседание ищцата възражение
за нищожност на саморъчно завещание (завет), обявено на 23.08.2023г. , се установява,
че на 18.10.2001 г. поради неспазване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН.
В о.с.з. процесуалният представител на ответниците оспорва предявения иск и
възражението по чл.. 30 ЗН и по чл. 25, ал. 1 ЗН. Поддържа подадения отговор.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност с оглед направените доводи и възражения, намира от фактическа и
3
правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 03-13-
142/21.07.2023 г. е видно, че К.Ц.Г. е починала на 09.05.2020 г., и към онзи момент е
оставила законни наследници съпруг – И. Г.Н., син – Ц.И.Г., а по право на заместване
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН ищцата К. А. С., дъщеря на другият й син – А.И.Г., починал
преди нея на 27.12.2014 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № ДД-1-А-
07.239/31.01.2024 г. е видно, че И. Г.Н. е починал на 10.07.2023 г., и към онзи момент е
оставил законни наследници син – Ц.И.Г., а по право на заместване съгласно чл. 10, ал.
1 ЗН ищцата К. А. С., дъщеря на другият й син – А.И.Г., починал преди него на
27.12.2014 г.
От представеното по делото саморъчно завещание (завет), обявено на
23.08.2023г. , се установява, че на 18.10.2001 г. К.Ц.Г. е завещала на сина си Ц.И.Г.
урегулиран поземлен имот в с. ****, общ. Севлиево - парцел V, планоснимачен № 479
с площ от 656кв.м., ведно с построените в него (двуетажна) жилищна сграда с площ от
45к.вм. . лятна кухня с площ от 22к.вм. . стопанска постройка с площ от 61кв.м. и
навес с площ от 55кв.м.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
199, том III, дело № 567 от 03.12.2013г. се установява, че К.Ц.Г. и И. Г.Н. дарили на
сина си Ц.И.Г. следния недвижим имот: сграда - гараж, находящ се в гр. Севлиево,
***************************. с площ от 23к.вм. , с кад. ид. № 65927.501.3569.17 по
КККР на гр. Севлиево, разположена в недвижим имот с кад. ид. № 65927.501.3569.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
120, том IV, дело № 1313 от 07.12.1993г. се установява, че К.Ц.Г. и И. Г.Н. дарили на
сина си Ц.И.Г. апартамент № 17 в жилищен блок ****. първи етаж, с площ от 82кв.м.,
находящ се в гр. Севлиево, ***************************.
По делото е представена Декларация с нотариална заверка на подписа от
06.12.2013 г. от А.И.Г., с която същия заявява, че от родителите си К.И.Г. е получил
парични дарения равностойни на стойността на гаража, който са дарили на брат му
Ц.И.Г..
По делото е представено удостоверение на РС – Севлиево по ч.гр.д. № 581/2015
г., съгласно което в особената книга при съда е вписан отказ от наследство от страна на
К. А. С. от наследството останало след смъртта на А.И.Г..
По делото е прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
оценителна експертиза, съгласно което:
За недвижими имот с кадастрален идентификатор ****.1.17 -апартамент
ул.****, гр.Севлиево са определени следните стойности:
4
Средна пазарна стойност към дата 21.09. 2024г. - 85996лв.
Средна пазарна стойност към дата 10.07.2023г. - 81266лв.
Средна пазарна стойност към дата 09.05.2020г. - 51598лв.
За недвижими имот с кадастрален идентификатор 65927.501.3569.17 -гараж,
ул.**** са определени следните стойности:
Средна пазарна стойност към дата 21.09. 2024г. - 16606лв.
Средна пазарна стойност към дата 10.07.2023г. - 15689лв.
Средна пазарна стойност към дата 09.05.2020г - 10780лв.
За недвижим имот в с.****, общ.Севлиево парцел V- 479, кв.59, ведно с
построените в него сгради са определени следните стойности:
Средна пазарна стойност към дата 21.09. 2024г. - 27819лв.
Средна пазарна стойност към дата 10.07.2023г. - 22489лв.
Средна пазарна стойност към дата 09.05.2020г. - 14986лв.
За поземлени имоти /земеделски земи -ниви/ за 16.05дка са определени
следните стойности:
Средна пазарна стойност към дата 21.09. 2024г. - 13803лв.
Средна пазарна стойност към дата 10.07.2023г. - 13803лв.
Средна пазарна стойност към дата 09.05.2020г. - 8041лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице оценител като пълно и
компетентно изготвено, неоспорено от страните.
По делото е прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
почеркова експертиза, съгласно което целият ръкописен текст, с който е изписано
саморъчното завещание от 18.10.2001 г. вероятно е писан от К.Ц.Г., а подписът
положен след „завещател“ в завещанието е положен от К.Ц.Г..
Съдът кредитира заключението на вещото лице графолог като пълно и
компетентно изготвено, неоспорено от страните.
Преди да се произнесе по възражението по чл. 30 ЗН и иска за делба, съдът
следва да разгледа направеното от ищцата възражение за нищожност на процесното
завещание.
Относно възражението по чл. 42 б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН:
За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на
изискванията на - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа
означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът
трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от
5
горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието съгласно.
При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдение, че не е
написано и подписано от завещателя, страната която се ползва от него следва да
установи неговата истинност чрез пълно и главно доказване в случая това е
ответницата по делото.
Спорът се свежда до това дали завещанието е написано от завещателя и дали е
подписано от него. По втория въпрос приетото заключение на съдебно - почерковата
експертиза е отговорила утвърдително - завещанието е подписано от завещателя
К.Ц.Г.. По първия въпрос при сравнителното изследване на ръкописния буквен и
цифров текст в саморъчното завещание с образците от почерка на завещателя в
използвания сравнителен материал са установени съвпадения и различия, които са
характерни и устойчиви, но поради недостатъчност на сравнителния материал и
разликата във времето между написване на завещанието и представения сравнителен
материал, вещото лице дава заключение, че ръкописният текст в саморъчното
завещание вероятно е написан от К.Ц.Г..
При тези данни настоящият състав счита, че вероятността саморъчното
завещание да е написано от завещателя следва да се тълкува в полза на ответниците,
доколкото липсата на категоричност от вещото лице се дължи на факта, че
сравнителният материал е малък по количество, същият е от далечен период от време,
като различията могат да се дължат на типичната възрастова аграфия. Ищцата не е
провела насрещно доказване, като представи доказателства, които да наложат други
изводи. Не е оборена законовата презумпция, според която доказателствената сила на
частният документ, какъвто е и саморъчното завещание, лежи върху подписа. Въз
основа на подписа съдът е длъжен да приеме, че текстът преди него представлява
изявление на лицето, което се е подписало под текста. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че ответниците са доказали автентичността на оспореното саморъчно
завещание, което е породило целените правни последици /в този смисъл са и решение
№ 123 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 202 от
24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г., I с-в, решение № 170 от 22.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 6299/2007 г., II г. о., ГК, решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 693/2012 г., II г. о., ГК и др. /.
По отношение възражението на ищцата по чл. 30 ЗН:
Възражението по чл. 30 ЗН е допустимо за разглеждане в първата фаза на
съдебната делба съгласно чл. 343 ГПК, тъй като е направено до приключване на
първото съдебно заседание, в случая именно в него.
Съдът следва да се произнесе първо по възражението, тъй като спорът по него
има обуславящо значение за наличието или не на съсобственост между страните на
дарените процесни имоти (Р 205-2002-I г.о. ВКС).
6
Ответниците в законоустановения срок са направили възражение, че едната от
тях – П. Е., като съпруга не е призована да наследява К.Г. и И. Г., поради което следва
наследникът, който упражнява правото по си по чл. 30 ЗН да е приел наследството по
опис.
Съдът намира това възражение на ответниците за неоснователно, доколкото в
случая те са наследници на сина на К.И.Г., който е бил призован към наследяване,
починал след наследодателите си, поради което приемането на наследството по опис
от страна на ищцата не е предпоставка за реализиране на правото й по чл. 30 ЗН.
По така направеното възражение по чл. 30 ЗН в тежест на ищцата е да
установи размера, т. е. паричната стойност на наследствената маса. В тежест да
ответника е да установи, че в наследството се включват и други имущества /т. е., че
размера на наследствената маса е по-голям и съответно стойността на имуществото,
предмет на безвъзмездното разпореждане, не надхвърля стойностното изражение на
разполагаемата част/.
Формирането на наследствената маса се извършва по следния начин:
1. Събират се имуществата, които остават в наследството /активите/, и се
изваждат задълженията и се получава стойността на чистия актив на наследството.
2. От така получената стойност се изчислява стойността на имуществото,
което ще получи наследникът с право на запазена част, съобразно квотата си в
наследяването.
3. Получената стойност се съпоставя със стойността на запазената част на
наследника /изчислена въз основа стойността на наследствената маса, включваща
чистия актив и стойността на подарените и/или завещани имущества/.
Ако стойността на имуществото, което ищецът ще получи от чистия актив е
по-висока от размера на запазената част, то няма превишение на разполагаемата част;
запазената част не е накърнена, а съответно завета или дарението не подлежат на
намаление и не се възстановява запазена част.
Ако стойността на имуществото, което ще се получи от чистия актив е по-
ниска от размера на запазената част, то е налице превишение на разполагаемата част, т.
е. запазената част е накърнена и съответно заветът или дарението подлежат на
намаление и запазената част следва да бъде възстановена.
Размерът на намалението е равен на размера на превишението /накърнението/
за наследника с право на запазена част, който е поискал възстановяването.
Трябва да бъде съобразено и изискването по чл. 30 от ЗН да се прихванат,
направените в полза на наследника, предявил иска за възстановяване на запазена част,
дарения или завети.
7
По настоящото дело не са установени задължения на наследодателите.
Съгласно Чл. 10, ал. 1 ЗН, низходящите на наследодателя, които са починали
преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите
низходящи без ограничение на степените. А съгласно ал. 4 от същата разпоредба,
заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на
възходящия, когото замества. В случая ищцата К. С. се е отказала от наследството на
своя баща, но го замества по отношение на възходящите си от втора степен, поради
което и съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН е от кръга на лицата с право на
запазена част.
По възражението възстановяване на запазената част от наследството на
К.Ц.Г.:
Масата по чл. 31 ЗН в настоящия случай следва да включва имуществата,
принадлежали на наследодателя К.Ц.Г. към момента на смъртта й – 09.05.2020 г., а
именно:
1. Урегулиран поземлен имот в с. ****, общ. Севлиево - парцел V,
планоснимачен № 479 ,с площ от 656кв.м., ведно с построените в него (двуетажна)
жилищна сграда с площ от 45к.вм. , лятна кухня с площ от 22к.вм. , стопанска
постройка с площ от 61кв.м. и навес с площ от 55кв.м.
2. Земеделски поземлен имот „нИ.“, находящ се в землището на с. ****, общ.
Севлиево, местността „Ескибаала“, с площ от 1.35дка, с кад. ид. № 38652.19.101.
3. Земеделски поземлен имот „лозе“, находящ се в землището на с. ****, общ.
Севлиево, местността „Ескибаала“, с площ от 0.5дка (а не както е посочено в списъка
на ответниците – 4.5дка), с кад. ид. № 3****
4. Земеделски поземлен имот „нИ.“, находящ се в землището на с. ****, общ.
Севлиево, местността „Газилево“, с площ от 4.5дка, с кад. ид. № 38652.26.186.
5. Земеделски поземлен имот „нИ.“, находящ се в землището на с. ****, общ.
Севлиево, местността „Овдин кър“, с площ от 4.0дка, с кад. ид. № 38652.24.
6. Земеделски поземлен имот „нИ.“, находящ се в землището на с. ****, общ.
Стр. 2 от 2 Севлиево, местността „Овдин кър“, с площ от 1.8дка, с кад. ид. № ****
продаден от страните по настоящето дело на 05.09.2023г.
7. Земеделски поземлен имот „пасище“, находящ се в землището на с. ****,
общ. Севлиево, местността „Лавтин“, с площ от 3.9дка, с кад. ид. № 38652.13.178.
Всички тези имоти са на обща стойност към момента на открИ.е на
наследството й – 09.05.2020 г. – 8041 лв.
Към сбора от горните суми следва да се прибави мислено с цел съпоставка
стойността на завещания недвижим имот в с. ****, общ. Севлиево – 14 986 лв., 1/2 ид.
8
ч. от имота, дарен на наследодателя на ответниците – недвижим имот с кадастрален
идентификатор ****.1.17 – апартамент в гр. Севлиево – 25 799 лв. и 1/2 ид. ч. от
имота, дарен на наследодателя на ответниците – недвижим имот с кадастрален
идентификатор 65927.501.3569.1.17 – гараж в гр. Севлиево – 5390 лв. Взема се
предвид 1/2 ид. ч., тъй като в случаите като настоящия на дарения, извършени от
съпрузи за имоти съпружеска имуществена общност, се формират наследствени маси
за всяко лице /приема се, че всеки съпруг е дарил 1/2 от имота СИО, ако не са
установени други права/ (вж. в този смисъл Решение № 209/29.04.2010 г. по гр. д. №
1048/2009 г., ВКС, ІІ г. о.); В случая единствено къщата в с. ****, предмет на завета, е
лична собственост на наследодателката К.Г..
Към сбора от горните суми следва да се прибави мислено с цел съпоставка и
стойността на имуществото дарено на наследодателя на ищцата – стойността на
гаража, доколкото по делото е представена и неоспорена декларация, съгласно която
А.И.Г. е получил равностойността на дарения на брат му гараж. Доколкото в
декларацията не е посочена конкретната стойност на гаража, съдът намира, че следва
да бъде взета стойността съобразно посочената в нотариалния акт за дарение данъчна
оценка на същия в размер от 4235,70 лв. или ½ от нея /тъй като гаражът е СИО, а К. и
И. са дарили заедно равностойността на гаража на другия си син/ - 2117,85 лв.
Общата стойност на масата по чл. 31 от ЗН е 56 333,85 лв.
Към момента на смъртта си К.Ц.Г. е оставила трима наследници – И. Г.Н. –
съпруг, К. А. С. – дъщеря на починалия преди наследодателката син и Ц.И.Г. – син.
Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН в в този случай разполагаемата част от наследството е 1/4 –
14 083,46 лв., а запазената част на наследниците е 1/4 за всеки 14 083,46 лв.
От свободното имущество /неразпоредено от наследодателката и нейна лична
собственост/ в размер от 8041 лв., квотата, наследодателят на ищцата получава 1/3
/при наличие на съпруг и две деца/. - или 2680, 33 лв.
В полза на наследодателя на ищцата К. е направила дарение в размер на 2117,85
лв./стойността на дарения на наследодателя на ответниците гараж/, което следва да
бъде прихванато при определяне накърняването. Или 2680,33 + 2117,85 лв. = 4798,18
лв., които следва да се редуцират от 14 083,46 лв. /размера на запазената част/ - 9
285,28 лв. е размерът на накърняването, който следва да бъде допълнен от
наследството на К..
Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗН, даренията се намаляват само след като се
изчерпят завещаните имущества.
С оглед горното заветът на урегулирания поземлен имот в с. ****, с
планоснимачен № 479, ведно с построената в него жилищна сграда трябва да бъде
намален и възстановяването да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота,
съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника, поискал
9
възстановяването.
В случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 36 ЗН, защото
съгласно практиката на ВКС (Решение № 93/15.07. 2015 год., постановено по гр.д. №
138/2015 г. второ г.о. и Решение № 25 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I
г. о., Решение № 229 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2013 г., II г. о., ГК)
възстановяването на запазената част по реда на чл. 36 ЗН се извършва в натура чрез
отделяне на имот /когато в полза на едно лице са завещани или подарени повече от
един имоти/ или на част от имот. Когато отделянето е невъзможно надарен, който не е
наследник със запазена част, може да задържи имота при условията на чл.36, ал.1 ЗН, а
наследник, който е наследник със запазена част – при условията на чл.36, ал. 2 ЗН. Ако
не са налице посочените условия имотът се връща в наследството, т.е. наследниците
по закон стават съсобственици съобразно правата по чл.5-9 ЗН, облагодетелстваният
губи вещните права върху завещания или подарен имот, като придобИ.
облигационното право наследниците по закон да му заплатят стойността на
разполагаемата част по цени към момента на възстановяването на запазената част. В
случая отделянето не е възможно и стойността на завещания имот – 14 986 лв., лична
собственост на наследодателката К.Г. не надвишава разполагаемата й част и запазената
част на заветника – в размер на 14 083, 46 лв., но от страна на ответниците не е
направено изрично искане по чл. 36, ал. 2 ЗН да задържат имота, напротив направено е
искане намалението да започне именно от този имот, не са налице законоустановените
предпоставки на ал. 1 от същата разпоредба, тъй като стойността на завещания имот не
надвишава с повече от ¼ разполагаемата част, поради което възстановяването на
запазената част на ищцата следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от
имота съответна на накърнението, а именно 9285,28/14986 и.д. части.
С оглед обстоятелството, че при постановяване на горното, накърнението на
запазената част на наследодателя на ищцата ще бъде напълно компенсирано и не
следва да бъде пристъпено към намаляване на останалите две безвъзмездни
разпореждания - дарения от страна на К.Г..
По възражението за възстановяване на запазената част от наследството на И.
Г.Н.:
Масата по чл. 31 ЗН в настоящия случай следва да включва имуществата,
принадлежали на наследодателя И. Г.Н. към момента на смъртта му – 10.07.2023 г., а
именно:
По делото не се установи наследодателят Н. да е притежавал друго имущество
освен наследеното от К.Г. имущество /1/3 от земеделски земи включени в нейната
маса/ в размер на 4601 лв. /към момента на неговата смърт/. При мислено прибавяне на
1/2 ид. ч. от имота, дарен на наследодателя на ответниците – недвижим имот с
кадастрален идентификатор ****.1.17 – апартамент в гр. Севлиево – 40 633 лв. и 1/2
10
ид. ч. от имота, дарен на наследодателя на ответниците – недвижим имот с
кадастрален идентификатор 65927.501.3569.1.17 – гараж в гр. Севлиево – 7844,50 лв.
Както беше посочено за другата наследодателка, взема се предвид 1/2 ид. ч., тъй като в
случаите като настоящия на дарения, извършени от съпрузи за имоти съпружеска
имуществена общност, се формират наследствени маси за всяко лице /приема се, че
всеки съпруг е дарил 1/2 от имота СИО, ако не са установени други права/ (вж. в този
смисъл Решение № 209/29.04.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г., ВКС, ІІ г. о.).
Към сбора от горните суми следва да се прибави мислено с цел съпоставка и
стойността на имуществото дарено на наследодателя на ищцата – стойността на гаража
– 2117,85 лв./по същите аргументи, по които тази стойност беше добавена в масата на
съпругата му/.
Общата стойност на масата по чл. 31 от ЗН е 55 196,35 лв.
Към смъртта на И. 10.07.2023 г. има двама сина, т.е. запазената част е 1/3 от
55 196,35 лв. или 18 398,783 лв., толкова е и разполагаемата част.
От свободното имущество /неразпоредено от наследодателя И. Н. и наследено
от съпругата му К./ в размер от 4601 лв., наследодателят на ищцата получава 1/2 /при
наличие на още един син/. - или 2300,50 лв.
В полза на наследодателя на ищцата И. Н. е направил дарение в размер на
2117,85 лв., което следва да бъде прихванато при определяне накърняването.
Или 2300,50 + 2117,85 лв. = 4418,35 лв., които следва да се редуцират от 18
398,78 /размера на запазената част/ - или 13 980,433 лв. е размерът на накърнението,
който следва да бъде допълнен от наследството на И. Н..
Доколкото правоприемниците на дарения извършиха избор по чл. 34 ЗН,
който в случая е съответен на законоустановения ред за намаление, същото следва да
започне с намаляване на извършеното последно дарение, а именно дарението на ½ от
гараж в гр. Севлиево, обективирано в нотариален акт за дарение № 199 от 03.12.2013
г., том III, рег. № 5022, дело 567 на нотариус с рег. № 298 на НК при РС – Севлиево.
В случая стойността на имота предмет на това дарение – 7844,50 лв. - не е
достатъчен да покрие накърнението в размер на 13 980,433 лв. дарението следва да
бъде отменено до размера на запазената част на ищцата на наследодателя или до
размера от 2614,83 лв. и следва да се пристъпи към намаляване на следващото по ред
дарствено разпореждане, направено от страна на наследодателя И. Н. – а именно ½ от
апартамента в гр. Севлиево, обективирано в нотариален акт № 120 от 097.12.1993 г,
том IV, дело № 1313 на нотариус при РС – Севлиево.
Намаляването на дарението следва да се извърши чрез отделяне на идеална
част от имота, съответна на останалата стойността на накърнението на запазената част
на наследника, поискал възстановяването Това е така, защото в практиката е ВКС е
11
прието, че разпоредбата на чл. 36 ЗН е неприложима в случаи като настоящия – когато
предмет на дарението е идеална част от недвижим имот и не всички наследници са
поискали възстановяване на накърнената запазена част. В случая наследникът на К.Г. –
И. Н., приживе е зачел волята й и не е упражнил правото на възстановяване на
запазената част от дарената ½ ид.ч. от горепосочения недвижим имот, с каквото той е
разполагала (вж. Решение № 130 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 878/2016 г., II г.о.,
ГК – относно правото на преживелия съпруг на възстановяване на запазена част от
½ ид. част от дарен имот СИО).
Както беше посочено, съгласно практиката на ВКС (Решение № 93/15.07.2015
г., постановено по гр. д. № 138/2015 г. второ г. о. и Решение № 25 от 7.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о., Решение № 229 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
3663/2013 г., II г. о., ГК) възстановяването на запазената част по реда на чл. 36 ЗН се
извършва в натура чрез отделяне на имот /когато в полза на едно лице са завещани или
подарени повече от един имоти/ или на част от имот. Когато отделянето е невъзможно
надарен, който не е наследник със запазена част, може да задържи имота при
условията на чл. 36, ал. 1 ЗН, а наследник, който е наследник със запазена част – при
условията на чл. 36, ал. 2 ЗН. Ако не са налице посочените условия имотът се връща в
наследството, т. е. наследниците по закон стават съсобственици съобразно правата
по чл. 5-9 ЗН, облагодетелстваният губи вещните права върху завещания или подарен
имот, като придобИ. облигационното право наследниците по закон да му заплатят
стойността на разполагаемата част по цени към момента на възстановяването на
запазената част. За да се достигне до този правен резултат – връщане на имота в
наследството – е необходимо всички наследници с право на запазена част да са
поискали възстановяването в рамките на един исков процес. Само в този случай може
да бъде постигнато установеното от закона съответствие между правата на лицата,
имащи право на запазена част от наследството и правата на облагодетелствания по
волята на наследодателя заветник или надарен. Правото да се иска възстановяване на
запазена част е самостоятелно за всеки наследник, но упражняването му не може да
доведе до изменение състава на наследството, като включи в него завещан или
подарен имот и създаде за сънаследниците, които са решили да зачетат волята на
наследодателя или още не са упражнили правото си на възстановяване на запазена
част, права в съсобствеността на този имот и задължение да участват в изплащането
на разполагаемата част. Именно затова предвиденото в чл. 36 ЗН връщане на завещан
или подарен имот в наследството може да бъде постановено само ако всички
наследници с право на запазена част са поискали възстановяването в рамките на един
исков процес. Ако някой от наследниците с право на запазена част, не е поискал
възстановяването или не са налице условията надарения да задържи имота, както и
когато по делото не участва наследник със запазена част или когато предмет на завета
или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез
12
отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на
запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването.
Освен изложеното намалението на дарението на ½ от процесния апартамент
от И. Н. на наследодателя на ответниците, е допустимо да се извърши с дробна част,
тъй като това дарение има за предмет 1/2 идеална част от недвижимия имот, като
наследодателят на ответниците вече притежава на друго основание останалата идеална
част от него по силата на дарението от майка му със същия нотариален акт, т. е. налице
е вече съсобственост, и в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез отделяне
на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението за запазената част
на наследника, поискал възстановяването й (в този смисъл е и практиката на ВКС,
решение № 50004 от 17.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3454/2022 г., II г. о., ГК, решение
№ 93/15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г., ІІ г. о.).
От тези принципни разсъждения следва извод, че възстановяването на
запазената част на К. С. /наследник по заместване на А.И.Г./ следва да се извърши чрез
отделяне на идеална част от имота, като в случая от установената накърнена част в
размер на 13 980,433 лв. следва да се редуцира размера на 1/3 запазената част от
дарението на ½ ид.ч. от гаража, което също бе намалено, или 13 980,433 лв. минус
2614, 833 лв. /1/3 от стойността на ½ от гаража към датата на открИ.е на наследството
на И. Н./- 7844,50, се равнява на 11 365,60 лв., поради което възстановяването на
накърнената запазена част следва да се извърши чрез отделяне на част от апартамента
в размер на 11 365,60/40 633.
Следва да се отбележи, че с оглед същността на правото на възстановяване на
запазена част като потестативно право, което се упражнява чрез предявяване на
конститутивен иск или възражение по чл. 30 ЗН, то волята на съда, че безвъзмездно
разпореждане на наследодателя с негово имущество следва да бъде намалено като
накърняващо запазената част на наследник със запазена част, следва да бъде изрично
обективирана в диспозитИ. на съдебното решение, тъй като правната промяна -
отпадане правата на облагодетелствания от разпореждането и съответно придобИ.е на
вещни права от безвъзмездно разпореденото имущество от наследника със запазена
част в случаите когато не намира приложение някоя от хипотезите на чл. 36
ЗН настъпват за в бъдеще с влизане в сила на решението. Ако в диспозитИ. на
решението си съдът не е отразил волята си за намаляване на дарствено разпореждане и
възстановяване на запазената част, то не настъпва потестативния ефект на решението
/освен ако не се касае до очевидна фактическа грешка, при която е налице формирана
и отразена в мотивите воля, но е пропуснато обективирането й в диспозитИ./,
съответно между облагодетелствания от дарственото разпореждане и наследника,
поискал възстановяване на запазената си част не е възникнала съсобственост, която да
бъде прекратена чрез съдебна делба.
13
По обусловения от възражението по чл. 30 ЗН иск по чл. 34 ЗС:
При този изход на делото по преюдициалния спор по чл. 30, ал. 1 ЗН до делба
следва да бъдат допуснати и трите имота:
Недвижим имот, находящ се в район без одобрени КККР по реда на ЗКИР, с
административен адрес: с. ****. общ. Севлиево, обл. Габрово, представляващ
урегулиран поземлен имот в с. ****, общ. Севлиево -парцел V-479, кв. 59, с площ от
656кв.м., ведно с построените в него (двуетажна) жилищна сграда с площ от 45к.вм. ,
лятна кухня с площ от 22к.вм., стопанска постройка с площ от 61кв.м. и навес с площ
от 55кв.м, при граници на този имот: от север - УПИ VI-478, от изток - УПИ IV-480, от
юг и запад – улица, следва да се допусне до делба между страните при следните квоти:
За К. А. С. – 9 285,28/14 986 ид.ч.
За П. Д. Е. – 2 850,36/14 986 ид.ч.
За И. Ц. С. – 2 850,36/14 986 ид.ч.
Недвижим имот с кад. ид. № 65927.501.3569.17 по КККР на гр. Севлиево,
одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г на ИД на АГКК, с последно изменение
на КККР, засягащо обекта от 31.07.2023г. представляващ сграда с административен
адрес: гр. Севлиево, бул. „****, при граници: от запад-югозапад - сграда с кад. ид. №
****, от изток-североизток - сграда с кад. ид. № **** и от две страни (север и изток) -
имот с кад. ид. № 65927.501.3569, с площ от 23кв.м., с предназначение – гараж, следва
да се допусне до делба между страните при следните квоти:
За К. А. С. – 2614,830/15 689 ид.ч.
За П. Д. Е. – 6 537,085/15 689 ид.ч.
За И. Ц. С. – 6 537,085/15 689 ид.ч.
Недвижим имот с кад. ид. № ****.1.17 по КККР на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед № РД-18-77/16.07.2008г на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо обекта от 31.07.2023г; представляващ самостоятелен обект в сграда с
административен адрес гр. Севлиево, ул. ***************************, при граници
на обекта (съседни самостоятелни обекти в сграда): на същия етаж - № **** и № ****;
под обекта - няма; над обекта: № **** с площ по документ 82.00кв.м. , с
предназначение - жилище, апартамент в жилищна сграда, разположен в сграда с кад.
ид. № ****, ведно с прилежащите към обекта избено помещение № 26 и 1.45% ид.ч. от
общите части на сградата и 1.27% ид.ч. от правото на строеж, следва да се допусне до
делба между страните при следните квоти:
За К. А. С. – 11 365,60/81 266 ид.ч.
За П. Д. Е. – 34 950,20/81 266 ид.ч.
За И. Ц. С. – 34 950,20/81 266 ид.ч.
14
По разноските:
При този изход на спора в първата фаза на делбеното производство, на
основание чл. 355 ГПК разноски не следва да се присъждат в полза на страните.
Воден от горните мотиви, Районен съд Севлиево
РЕШИ:
НАМАЛЯВА по предявения от К. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
ул. „***************************, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН против П.
Д. Е., ЕГН **********, с адрес гр. Севлиево, ***************************, вх. Б, ет.
1, ап. 17 и И. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
***************************, вх. Б, ет. 1, ап. 17, извършения от К. Ц. Г.а, ЕГН
**********, починала на 09.05.2020 г. в полза на Ц.И.Г., ЕГН ********** завет от
18.10.2001 г. на Недвижим имот, находящ се в район без одобрени КККР по реда на
ЗКИР, с административен адрес: с. ****. общ. Севлиево, обл. Габрово, представляващ
урегулиран поземлен имот в с. ****, общ. Севлиево -парцел V-479, кв. 59, с площ от
656кв.м., ведно с построените в него (двуетажна) жилищна сграда с площ от 45к.вм. ,
лятна кухня с площ от 22к.вм., стопанска постройка с площ от 61кв.м. и навес с площ
от 55кв.м, при граници на този имот: от север - УПИ VI-478, от изток - УПИ IV-480, от
юг и запад – улица, със сумата 9 285,28 лв., необходима за възстановяване на
запазената част на К. А. С. от наследството на К.Ц.Г.,
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К. А. С., ЕГН **********, от наследството
на К. Ц. Г.а, ЕГН **********, починала на 09.05.2020 г., с 9 285,28/14 986
ид.ч. от имота предмет на завета.
НАМАЛЯВА по предявения от К. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
ул. „***************************, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН против П.
Д. Е., ЕГН **********, с адрес гр. Севлиево, ***************************, вх. Б, ет.
1, ап. 17 и И. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
***************************, вх. Б, ет. 1, ап. 17, извършеното от И. Г.Н., ЕГН
**********, починал на 10.07.2023 г. в полза на Ц.И.Г., ЕГН ********** дарение на ½
от Недвижим имот с кад. ид. № 65927.501.3569.17 по КККР на гр. Севлиево, одобрени
със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо обекта от 31.07.2023г. представляващ сграда с административен адрес: гр.
Севлиево, бул. „****, при граници: от запад-югозапад - сграда с кад. ид. № ****, от
изток-североизток - сграда с кад. ид. № **** и от две страни (север и изток) - имот с
кад. ид. № 65927.501.3569, с площ от 23кв.м., с предназначение – гараж, обективирано
в нот.акт. № 199, том III, рег. № 5022, дело № 567 от 03.12.2013 г. на нотариус с рег. №
298 при НК с район на действие РС – Севлиево, със сумата 2614,83 лв. необходима за
15
възстановяване на запазената част на К. А. С. от наследството на И. Г.Н.
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К. А. С., ЕГН **********, от наследството
на И. Г.Н., ЕГН **********, починал на 10.07.2023 г., с 2614,83/7844,50 ид.ч. от имота
предмет на дарението.
НАМАЛЯВА по предявения от К. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Севлиево, ул. „***************************, иск с правно основание чл. 30, ал. 1
ЗН против П. Д. Е., ЕГН **********, с адрес гр. Севлиево,
***************************, вх. Б, ет. 1, ап. 17 и И. Ц. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. Севлиево, ***************************, вх. Б, ет. 1, ап. 17, извършеното от И.
Г.Н., ЕГН **********, починал на 10.07.2023 г. в полза на Ц.И.Г., ЕГН
********** дарението на ½ от Недвижим имот с кад. ид. № ****.1.17 по КККР на гр.
Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г на ИД на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо обекта от 31.07.2023г; представляващ самостоятелен
обект в сграда с административен адрес гр. Севлиево, ул.
***************************, при граници на обекта (съседни самостоятелни обекти
в сграда): на същия етаж - № **** и № ****; под обекта - няма; над обекта: № **** с
площ по документ 82.00кв.м. , с предназначение - жилище, апартамент в жилищна
сграда, разположен в сграда с кад. ид. № ****, ведно с прилежащите към обекта
избено помещение № 26 и 1.45% ид.ч. от общите части на сградата и 1.27% ид.ч. от
правото на строеж, обективирано в нот.акт. № 120, том IV, дело № 1313 от 07.12.1993
г. на нотариус при РС – Севлиево със сумата 11 365,60 лв., необходима за
възстановяване на запазената част на К. А. С. от наследството на К.Ц.Г.,
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К. А. С., ЕГН **********, от наследството
на И. Г.Н., ЕГН **********, починал на 10.07.2023 г., с 11 365,60/40 633 ид.ч. от имота
предмет на дарението.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между К. А. С., ЕГН **********, П.
Д. Е., ЕГН ********** и И. Ц. С., ЕГН **********, на следните недвижими имоти:
Недвижим имот, находящ се в район без одобрени КККР по реда на ЗКИР, с
административен адрес: с. ****. общ. Севлиево, обл. Габрово, представляващ
урегулиран поземлен имот в с. ****, общ. Севлиево -парцел V-479, кв. 59, с площ
от 656кв.м., ведно с построените в него (двуетажна) жилищна сграда с площ от
45к.вм. , лятна кухня с площ от 22к.вм., стопанска постройка с площ от 61кв.м. и навес
с площ от 55кв.м, при граници на този имот: от север - УПИ VI-478, от изток - УПИ
IV-480, от юг и запад – улица, ПРИ КВОТИ:
За К. А. С. – 9 285,28/14 986 ид.ч.
За П. Д. Е. – 2 850,36/14 986 ид.ч.
За И. Ц. С. – 2 850,36/14 986 ид.ч.

16
Недвижим имот с кад. ид. № 65927.501.3569.17 по КККР на гр. Севлиево,
одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г на ИД на АГКК, с последно изменение
на КККР, засягащо обекта от 31.07.2023г. представляващ сграда с административен
адрес: гр. Севлиево, бул. „****, при граници: от запад-югозапад - сграда с кад. ид. №
****, от изток-североизток - сграда с кад. ид. № **** и от две страни (север и изток) -
имот с кад. ид. № 65927.501.3569, с площ от 23кв.м., с предназначение – гараж, ПРИ
КВОТИ:
За К. А. С. – 2614,83/15 689 ид.ч.
За П. Д. Е. – 6 537,085/15 689 ид.ч.
За И. Ц. С. – 6 537,085/15 689 ид.ч.

Недвижим имот с кад. ид. № ****.1.17 по КККР на гр. Севлиево, одобрени със
Заповед № РД-18-77/16.07.2008г на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо обекта от 31.07.2023г; представляващ самостоятелен обект в сграда с
административен адрес гр. Севлиево, ул. ***************************, при граници
на обекта (съседни самостоятелни обекти в сграда): на същия етаж - № **** и № ****;
под обекта - няма; над обекта: № **** с площ по документ 82.00кв.м. , с
предназначение - жилище, апартамент в жилищна сграда, разположен в сграда с кад.
ид. № ****, ведно с прилежащите към обекта избено помещение № 26 и 1.45% ид.ч. от
общите части на сградата и 1.27% ид.ч. от правото на строеж.
ПРИ КВОТИ:
За К. А. С. – 11 365,60/81 266 ид.ч.
За П. Д. Е. – 34 950,20/81 266 ид.ч.
За И. Ц. С. – 34 950,20/81 266 ид.ч.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
17