№ 373
гр. Бургас, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Т. Т. Русева Маркова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500323 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Б.К., чрез особения й
представител адв. Т. Пеева от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение
№ 516 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2022 г. на Районен съд – Несебър, с
което г-жа К., е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Бон
Марше“ ЕООД сумата от 560,30 лв., представляваща възнаграждение за 2022
г. по Договор за управление и поддръжка от 27.05.2022 г., сключен въз основа
на решение от 26.05.2022 г. на общото събрание на етажна собственост в
сграда с идентификатор 51500.507.635.1 по КККР на гр. Несебър, комплекс
„Афродита 2“, ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателно
изплащане на задължението.
Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно. Сочи, че е
налице противоречие в мотивите на съда: приел е, че г-жа К. е обвързана от
задължението да заплаща такси за поддръжка от 27.05.2022 г. до 22.08.2022 г.,
но въпреки това е я осъдил да заплати всички такси до края на 2022 г.
Оспорва се изводът на съда, че е налице материалноправна легитимация на
„Бон Марше“ ЕООД да получи процесните суми, тъй като според
въззивницата такова право има само етажната собственост. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което искът да бъде отхвърлен.
1
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Бон Марше“ ЕООД, чрез
адв. Слав Даскалов от Софийска адвокатска колегия. В него се изтъква, че е
налице решение на общото събрание на етажната собственост, въз основа на
което е сключен договор за управление и поддръжка. Твърди се, че етажните
собственици са възложители по договора и всеки от тях следва да заплаща
таксите по сметка на изпълнителя. В отговора се излага също, че към датата
на падежа на задължението г-жа К. е била собственик на самостоятелен обект
в процесната сграда, като последващото прехвърляне на имота не я
освобождава от възникналите й облигационни задължения. Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни
разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото са приложени нотариален акт (л. 13 от първоинстанционното
дело) и справка от Агенцията по вписванията (л. 84 от първоинстанционното
дело), от които се установява, че в периода от 26.05.2009 г. до 22.08.2022 г.
ответницата е била собственик на самостоятелен обект с идентификатор
51500.507.635.1.112, находящ се сграда с идентификатор 51500.507.635.1 по
КККР на гр. Несебър, в комплекс „Афродита 2“.
Видно от протокол от 25.05.2022 г. (л. 4 от първоинстанционното дело),
общото събрание на етажните собственици на горепосочената сграда е взело
решение на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС за възлагане на дейности по
поддържане и управлението на общите части на сградата на „БОН МАРШЕ“
ЕООД, срещу възнаграждение в размер на 8 евро на кв. м., платимо веднъж
годишно до 31 март от всеки етажен собственик/обект за текущата
календарна година, като е определено за 2022 г. възнаграждението да се
заплати до 31.07.2022 г., а размерът на сумата да е 50 % от общата сума за
всеки обект. Взето е решение сумите да е заплащат директно по сметка на
„БОН МАРШЕ“ ООД. Одобрен е проект на договор за управление и
поддръжка във вида, в който е представен. Упълномощен е управителя да
представлява собствениците на ЕС и да сключи договор, в качеството на
възложител с изпълнителя „БОН МАРШЕ“ ЕООД, съгласно одобрения
проект в седемдневен срок.
На 27.05.2022 г. е сключен договор за управление и поддръжка на
комплекс „Афродита 2“ („по-долу наричан за краткост „Договорът за
поддръжка“) между етажната собственост, представлявана от управителя й
(като възложител) и „БОН МАРШЕ“ ЕООД (като изпълнител). В чл. 1 от
2
договора е уговорено, че възложителят възлага, а изпълнителят срещу
възнаграждение приема да управлява, поддържа и обслужва организационно,
технически и административно съоръженията, обектите за общо ползване и
общите части на комплекс „Афродита 2“. В чл. 3 е уговорено възнаграждение
в размер на 8 евро на кв. м. за съответната обща площ към всеки
самостоятелен обект, дължимо до 30.03 за календарна година, като за 2022 г.
е посочено, че възнаграждението следва да бъде заплатено до 31.07.2022 г. в
размер от 50 % от общо дължимия за всеки обект. Страните са се съгласили
възнаграждението да се заплаща по сметка на „БОН МАРШЕ“ ЕООД.
Във въззивната жалба се съдържа изрично оплакване за липса на
активна материалноправна легитимация на „БОН МАРШЕ“ ЕООД по
предявения иск. Настоящият съд го намира за неоснователно по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС допуска общото събрание на
етажната собственост да приеме решение за възлагане на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо
лице срещу възнаграждение. В случая е прието именно такова решение, като е
определен и размерът на възнаграждението, както и че то се заплаща по
сметка на изпълнителя. Решенията на етажната собственост са сделки-
решения и обвързват всички етажни собственици, дори и тези, които не са
участвали в гласуването или са гласували „против“ (Решение № 39/19.02.2013
г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, I г.о.). В изпълнение на решението на
общото събрание управителят на етажната собственост е сключил договор с
„БОН МАРШЕ“ ЕООД, в който са възпроизведени условията, поставени от
общото събрание. Тъй като етажната собственост не е правен субект, по
силата на договора са възникнали облигационни правоотношения между
„БОН МАРШЕ“ и всеки отделен етажен собственик.
Следва да се отбележи, че етажната собственост не е взела решение по
чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Очевидно според
законодателя двете решения се различават по своя характер, защото са
обособени в отделни точки. Няма твърдения, нито данни във
възнаграждението на поддържащото лице да са включени и разходите за
поддържането на общите части. След като по чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС се
предвижда заплащане на „възнаграждение“, съдът не вижда пречка лицето,
осъществява поддръжка на общите части, да го претендира от свое име и за
своя сметка от всеки един от етажните собственици, още повече че в
решението на етажната собственост и договора ясно е регламентирано по вид
и размер дължимото възнаграждение за всеки самостоятелен обект. В този
смисъл е и Решение № 246 от 08.03.2024 г. по гр. д. № 1738/2023 г. на
Окръжен съд – Бургас, което се споделя от настоящия състав.
Съдът счита за неоснователно другото оплакване на въззивницата, че
дължи по-малка сума, тъй като е прехвърлила собствеността върху
самостоятелния си обект. Съгласно чл. 3 възнаграждението на „БОН
МАРШЕ“ ЕООД за 2022 г. се дължи до 31.07.2022 г. Въззивницата се е
разпоредила с имота си на 22.08.2022 г., т.е. след като е настъпила
изискуемостта на задължението. Поради изложеното съдът намира, че
3
задължението е изцяло на въззивницата, а не на новия собственик.
Уреждането на отношенията между стария и новия собственик не е предмет
на настоящото дело.
Липсват други възражения във въззивната жалба, поради което в
останалата част съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, които намира за правилни и достатъчно подробни, за
да не бъдат преповтаряни.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има „БОН МАРШЕ“
ЕООД. Същото е претендирало само 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Искането следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 516 от 14.12.2023 г. по гр. д. №
1440/2022 г. на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА И.Б.К., гражданка на *** ***, родена на **.**.19** г. в ***,
БУЛСТАТ *********, да заплати на „БОН МАРШЕ“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4