№ 194
гр. Сливен , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Ян. Блецова Калцова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500307 по описа за 2021 година
Поизводството е образувано по частна жалба против определение по
чл. 248 от ГПК, в частта му, с която е отказано изменение на постановено
решение в частта за разноските и присъждане на такива за пътни разходи
в размер на 137, 47 лв. и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от
ГПК.
Жалбоподателят заявява, че атакуваното определение е неправилно в
тази част, тъй като ответникът има право да иска заплащане на
направените разноски съразмерно на отхвърленат ачаст от исковете, в
случая те са изцяло отхвърлени и разноските му се дължат в пълен размер,
включително и пътните такива. Счита, че разходите за път са част от
необходимите разноски по водене на делото, извършването им е надлежно
доказано, включени са в списъка по чл. 80 от ГПК и съдът следва да му ги
присъди в претендирания размер.
Поради това моли въззивната инстанция да отмени в обжалваната
част атакуваното определение и вместо това да постанови ново, с което
му присъди и сумата 137, 74 лв. разноски по делото, изразяващи се в
направени пътни разходи.
Претендира разноски за това производство за платената държавна
такса от 15лв.
1
В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала
писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна, счита, че съдът
правилно не е присъдил пътните разноски, тъй като те не представляват
съдебни разноски и страните са можели да включат сумата към
адвокатското възнаграждение. Позовава се на съдебна практика.
Моли да се остави без уважение частната жалба.
Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в
преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ
правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
първостепенен съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва
да се остави без уважение.
Действително по делото са доказани направени от ответната страна
разходи за път, тъй като седалището му е в гр. София и за осъществяване
на процесуално представителство в о.с.з. пълномощникът е пътувал до гр.
Сливен, където делото е висящо. Размерът на пътните разходи е доказан на
137, 74 лв. Тези разходи не следва да се признаят за „разноски по
производството“ по смисъла н ачл. 78 ал. 1 от ГПК и не следва да се
присъждат на ответника съгл. чл. 78 ал. 3 от ГПК. По този въпрос има
формирано еднозначно становище на съдилищата. С опр. № 379/16.10.18г.
на ВКС по ч.гр.д. №3121/18г. е посочено, че „в константната практика на
ВКС безпротиворечиво се приема, че отговорността за разноски е
безвиновна, ограничена отговорност, която като материалноправен
институт има своята нормативна уредба в процесуалния закон - чл. 78 ГПК,
като облигационно правоотношение има за субекти насрещните страни по
делото, а като субективно право се свежда до възможността на едната
страна да претендира и получи от насрещната страна по делото, чието
неоснователно в материално - правен смисъл или в процесуално- правен
аспект поведение, е станало причина за воденето му, като причина да бъдат
извършени разноски, необходими за разглеждането и движението на
делото. Отговорността за разноски е ограничена отговорност, реализира
се само и единствено в рамките на висящия процес, регламентирана е да се
2
осъществи в рамките на неговия ход без да води до забавянето му, което
обуславя и по-ограничено и стриктно разбиране на причинността, в
сравнение с установяването на право на обезщетение по съдебен ред, като
спорен исков предмет. По реда на ангажиране на отговорността за
разноски се покриват само тези, които по естеството си са необходими
за движението на процеса - нормативно предопределени или свързани с
процесуално действие, указано от съда поради което не са в дискреция на
страната (напр. дали да изпрати исковата молба по пощата или да се
депозира лично в съда, дали да се ползва определен вид превоз, вкл. за
процесуалния представител на страната). Връзката на направените
разноски с процесуални факти - израз на концентрационното начало в
граждански процес, свежда присъждането им до държавни такси по
делото, направени разноски за производството като възнаграждения за
вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник,
както и изплатеното възнаграждение за един адвокат. Ако страната,
която не е станала без основание повод за завеждане на делото, претендира
от насрещната и друго имуществено увреждане, няма пречка да търси
репарация с отделен иск. Пътните разходи при сегашната уредба на
отговорността за разноски не се овъзмездяват, за разлика от уредбата
при действието на ЗГС (отм.);. Няма ограничение, включително по ЗАвд и
Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия АС на свободата на договаряне между
клиент и адвокат (чиито отношения максимално се доближават до тези от
договор за поръчка)което да не позволява пътните разходи за процесуално
представителство на адвоката да се имат предвид в размера на
договореното адвокатско възнаграждение и да се овъзмездят чрез
присъждането му. Единственото ограничение, което чл. 36, ал. 2ЗАдв
поставя към свободно договореното адвокатско възнаграждение, е то да е
справедливо и обективно и не по ниско от минималния размер по Наредба №
1 от 2004 г.“
Ето защо правилно първостепенният съд е отказал да присъди сумата
137, 74 лв. направени пътни разходи, тъй като тя не се вписва в
горепосочените параметри.
Така частната жалба се явява неоснователна и не следва да се
уважава.
3
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, против определение №
260987 от 23.04.2021г. по гр.д. № 1280/20г. на СлРС в частта, с която е
отказано присъждане на разноски за пътни разходи в размер на 137, 74 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна
жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4