Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  262382                      20.10.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми юли през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 2962 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно осн. в чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД твърди, че е придобил по договор за цесия вземане против ответника общо за сумата 2686,05 лв., произтичащо от договор за заем, сключен на ******** между ответницата и "Вива Кредит" ООД. За сумите дължими по договора за кредит била издадена заповед за изпълнение. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на дружеството ищец били дадени указания и то предявило настоящия иск за установяване на вземанията.

********* на ответника П.В.А. оспорва дължимостта на вземането. Счита, че договорът е нищожен защото съдържа неравноправни клаузи и противоречи на ЗПК и ЗЗП. Досежно клаузата за неустойка счита, че тя е нищожна на собствено основание, тъй като заобикаля закона и предвижда допълнителни възнаграждения за ползвания кредит, надвишаващи лимитите по ЗПК. Моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

            На ******** между „Вива кредит“ ООД и ответницата П.В.А. е подписна договор за предоставяне на паричен заем „********“ № ****** по силата на който дружеството предоставило сумата 1200 лева, която следвало да бъде върната с лихвен процент от 40,31 пункта годишно и годишен процент на разходите 49,47 пункта. Определен бил срок за връщане от 9 месеца, като погасителните вноски били по 211,35 лв. / *****/. Уговорено било, че при забава в плащането на погасителни вноски се дължи законната лихва за всеки ден забава – чл.8, ал.2 от договора. Според чл.4 от договора заемателят поемал задължение в тридневен срок от подписването да предостави на заемодателя две алтернативни форми на обезпечение. Първата била чрез поръчителство от физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодател, издадена не по-рано от три дни от датата на представяне и да отговоря на следните изисквания: да е навършило 21 години; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева; през последните пет годни да няма кредитна история в Централния кредитен регистър при БНБ или да има кредитна история със статус " период на просрочие от 0 до 30 дни "; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. Втората форма на обезпечение била банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна за целия му срок. При неизпълнение на задължението за обезпечаване чл.11 предвиждал, че кредиторът има право да начисли неустойка за неизпълнение в размер на 491,76 лв., която се разсрочвала на равни части, като всяка част била платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата погасителна вноска по кредита се увеличавала на 265,99 лв. /****/. Съгласно чл.1 ал.3 от договора заемополучателят се задължавал да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния заем в размер на 491,78 лв.

На ********* между заемодателя „Вива кредит“ ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД бил сключен рамков договор за продажба на вземания, по силата на който вземането по договора за заем сключен с ответника А., било прехвърлено /******/. До ответницата било изпратено уведомление за извършената цесия като няма доказателства то да е било връчено /****/.

            На ******* дружеството ищец подало против ответника заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му бъдат заплатени следните суми: 1200лв. - главница; 210,39 лева – договорна лихва от 19.07.2018г. до 16.03.2019г.; 491,76лв. неустойка за неизпълнение на задължение; 491,76 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 245 лв. разходи и такси за дейност на служител; 47,14 лв. обезщетение за забава за периода от 20.07.2018г. до 30.08.2019г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението – ****** до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. № 14869/2019 г. и издадена заповед за изпълнение.

         При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че между ответника и дружеството цедент „Вива кредит“ ООД е възникнало правоотношение по договор за кредит. Така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.

            По силата на така сключения договор ответницата дължи заплащане на главницата, както и на уговорения размер на възнаградителна лихва за периода на ползване.

Съдът намира, че уговорената по договора неустойка не е дължима.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в ал.2. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че всичко горно разкрива клаузата уреждаща неустойката като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че начислената по договора неустойка от 491,76 лв. не се дължи поради нищожността на клаузата от договора, която е урежда.

Основателно е и възражението на ответника относно начисляването на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 491,76 лв. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Видът, размерът и действието, за което тези такси се събират, съобразно чл. 10а, ал.4 ЗПК, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая така начислената такса не е уговорена в договора, поради които и не може да се приеме, че се дължи.

            Ищецът претендира и сумата 245 лв. разходи и такси за дейност на служител. Тази сума не дефинирана като разход в сключения договор, нито е посочено, че тя се включва в годишния процент на разходите. Съобразно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква от кредитополучателя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая така посочените разходи са свързани управлението на кредита  и попадат под действието на тази забрана. Следва да се има предвид, че такси, по аргумент от чл. 10а, ал.1 от ЗПК се дължат за допълнителни услуги, докато действията на кредитополучателя по обезпечаване на събирането на кредита, включително и по извънсъдебен ред, е грижа за удовлетворяване на интереса на кредитора, а не дейност по предоставяне на допълнителни ползи за кредитополучателя. Извън това, относно тези разпоредби следва да се има предвид, че според чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да  осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/.  Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че поради това начислената сума за разходи за извънсъдебно събиране в размер на 245 лв. представлява по съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението, а не плащане за покриване на извършени разходи по събиране на вземането. Определянето на тези плащания като разноски по събиране на вземането, по същество цели да заобиколи ограничението на чл.33 ЗПК и въведе допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника, тоест представлява прикрита неустойка за забава. Това води до извод за това, че клаузата уговаряща това плащане също е неравноправна.

С оглед изложеното съдът намира, че ответницата не дължи по договора сумата 245 лева определена като разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

            Ето защо съдът счита, че предявеният иск за вземането е частично основателен до размера на главница от 1200 лв. и договорната лихва от 210,39 лв., както и 47,14лв. обезщетение за забава за времето от 20.07.2018г. до 30.08.2019г. като следва да се уважи за тази част. В останалата си част, относно вземанията за неустойка от 491,76 лв., 491,76 лв. такса за експресно разглеждане на документи и такса за разходи от 245 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

            Страната ищец е била представлявана от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението му за двете производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, както следва 50 лв. за заповедното и 100 лева за настоящото производство. Така съобразно направените разноски за държавна такса и пропорционално уважената част от исковете ищецът ще следва да получи от ответника 56 лв. за заповедното и 304,71 лв. за исковото производство.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Панайот Волов №29, етаж 3 против П.В.А. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 1200 лв. /хиляда и двеста лева / главница по договор за заем № ******* от ******, сключен между ответника и „Вива кредит“ ООД; 210,39лв./ двеста и десет лева и 39ст./ договорна лихва от 19.07.2018г. до 16.03.2019г.; 47,14лв. / четиридесет и седем лева и 14ст./ лихва за забава за периода от 20.07.2018г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ******* до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение №8370 от 26.09.2019г. по ч.гр.д №14869/2019г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно сумите: 491,76 лв. неустойка за неизпълнение на задължение; 491,76 лв. такса за експресно разглеждане на документи; и 245 лв.– разходи и такси за дейност на служител като неоснователен.

 

ОСЪЖДА П.В.А. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 304,71 лв./триста и четири лева и 71ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 56 лв./петдесет и шест лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №14869/2019г. на Пловдивския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.