Решение по дело №327/2018 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 276
Дата: 4 октомври 2018 г. (в сила от 27 октомври 2018 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20187240700327
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

298                                         04.10.2018г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На втори октомври 2018г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

 

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №327 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С.М.А. против Заповед №18-1228-000740/16.05.2018г., с която Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед №349з-723/06.03.2018г. на Директор ОД на МВР Стара Загора /стр.17/, е приложил принудителна административна мярка по чл.171 т.2А, буква „А“ от ЗДвП – изземване на СРМПС №********* и прекратяване регистрацията на полуремарке марка Кроен СДП27, с рег. номер ******** за срок от 6 месеца.  Мярката е наложена със съставяне на АУАН №Д592016/16.05.2018г., чрез изземване на един брой регистрационна табела с № ******** и на СРМПС *********.

АУАН №Д592016/16.05.2018г. е съставен срещу А.Р.П. за това, че на 16.05.2018г. в 10.14ч, на км.180 от АМ Тракия, община Чирпан, в посока запад управлява влекач марка Скания ********на 480, с рег. Номер ******** и прикачено към него полуремарке марка Кроне СДП27, с рег. номер ********, и двете собственост на M.T.1017 ЕООД, град Асеновград, като: 1. Не съобразява поведението си с пътен знак В 18, 2. При проверка не представя СУМПС и контролен талон. Извършена справка с РСОД номер 550-СУМПС отнет иззет поради отнемане на всички контролни точки, с което е загубил правоспособност. С поведението си водача виновно е нарушил чл.6 т.1 и чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на констатираните с АУАН факти е издадена и оспорената заповед за прилагане на ПАМ спрямо установения собственик на ППС /полуремарке с рег. №********/, към датата на постановяването й – на лист 25 по делото е приложен договор за покупко-продажба от 25.04.2018г. сключен между „M.T.1017“ ЕООД и жалбоподателя С.М.А., а на стр. 16 е приета като доказателство справка извлечение от базата данни за регистрацията на ППС, от която е видно, че същото е и регистрирано на името на жалбоподателя. В открито съдебно заседание е представена справка за нарушителя А.Р.П. за установяване на фактическото основание за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС след изгубена правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки – хипотеза на чл. 157 ал.4 от ЗДвП, предвидена като състав на принудителната мярка в чл.171 т.2А, буква „а“ предложение последно от ЗДвП.

        Оспорената Заповед №18-1228-000740/16.05.2018г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД МВР Стара Загора е връчена лично на жалбоподателя на 15.06.2018г., който в жалбата си от 29.05.2018г. твърди, че липсват две от предпоставките за прилагане на ПАМ – предоставяне на ППС от неговия собственик на неправоспособен водач и знание на собственика, че водача е неправоспособен. Поддържа тезата, че тези два факта са в тежест на доказване на административния орган и същия не ги е доказал. Въпреки обвързаната компетентност за прилагане на принудителни административни мерки, ответника е длъжен да издава заповеди за тяхното прилагане само при наличието на двете материално правни предпоставки. Не оспорва факта, че собственото му ППС е управлявано на посочените в АУАН дата и място, от установения водач и липсата на правоспособност. Жалбата му е основана на тезата, че е предоставил ППС-во за ремонт, а не за управление и че административния орган не твърди и не установява предоставяне на управлението на неправоспособен водач.

        Релевира и доводи за противоречие между текстово и цифрово посочване на нарушението, което му е вменено, поради което не може да разбере в какво точно е обвинение. Липсва позоваване на конкретна хипотеза от разпоредбата на чл.171 т.2А , буква „А“ от ЗДвП.

       От съда се иска да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна.

     Ответника- Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалба, представя справка за нарушител – П. и иска от съда да бъде отхвърлено оспорването като неоснователно, предвид приетите по делото доказателства за осъществен фактически състав на приложената принудителна мярка. Иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

      Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 29.06.2018г., в рамките на 14-дневния срок, считано от деня, следващ датата на връчване -15.06.2018г., и от лице адресат на принудителната административна мярка, поради което е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

      Приложения от административния орган състав на чл.171 т.2А буква „А“, предложение последно  от ЗДвП в действащата към 16.05.2018г. редакция е следния: прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

     От фактическите мотиви на оспорената заповед за прилагане на ПАМ без съмнение се установява конкретната правна хипотеза, на която се позовава ответния административен орган и това е последното предложение на чл. 171 т.2 А буква „А“ вр. с чл. 171 т.4 от ЗДвП – мярката е наложена на собственик, чието МПС / влекач и прикачено към него полуремарке/ са управлявани от водач, чието свидетелство за управление е иззето, поради отнемане на всички контролни точки. Необходимо и достатъчно за осигуряване правото на защита и за удовлетворяване изискванията на чл. 172 ал.1 от ЗДвП е да се посочат фактите, които се субсумират под състава на правното основание, на което се позовава ответния административен орган, а това условие в случая е изпълнено. Фактите, с които е мотивирана заповедта се отнасят към правното основание за нейното издаване – чл.171 т.2А, буква „А“ от ЗДвП, а липсата на конкретна хипотеза от алтернативните състави  не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на производствените правила, тъй като не нарушава правото на защита. Жалбоподателя може и е разбрал защо му е наложена мярката като доводите му срещу нейната законосъобразност са изцяло правни и очертават спор по съдържанието на нейния състав, чрез релевиране на довода, че е необходимо собственика на ППС да е предоставил управлението на МПС на лице за което му е известно, че СУМПС му е отнето, поради отнемане на всички контролни точки.

    Състава на разпоредбата обаче и сравнителния анализ с нормата на чл.171 т.2, букви „м“ и „н“ от ЗДвП сочи на обратния извод, а именно не е необходимо собственика на ППС да е предоставил управлението, нито да знае, че е отнето СМУПС на водача. Целта на мярката е преустановяване извършването на административно нарушение на ЗДвП и осигуряване на безопасността на движение, чрез отнемане възможността за движение на средството за неговото извършване. Тъй като има за обект средството, чрез което се извършва нарушението на правилата за движение по пътищата, мярката се прилага спрямо неговия собственик. Правната връзка между собственика и обекта на мярката – ППС, с което е извършено нарушението, определя и нейния субект. Собственика на вещта търпи последиците на административната принуда при извършено с нея административно нарушение. Това е основанието за прилагане на принудителната мярка, а не неговия субективен принос към визираното в АУАН административно нарушение. Предвид тези правни характеристики на приложимия в случая закон, без значение за законосъобразността на оспорения административен акт се явяват доводите за липса на предоставяне на управлението и за вина на собственика за извършеното нарушение. Състава на чл.171 тл.2 А буква „А“ предложение последно от ЗДвП, който е приложен с издаването на оспорената заповед не изисква предоставяне на управлението, нито знание за фактите, представляващи основание за налагане на принудителната мярка.

    От значение за законосъобразността на заповедта по чл.172 ал.1 от ЗДвП, освен изискването за правни и фактически мотиви, е съществуването на всички факти, представляващи основание за прилагане на конкретната принудителна мярка. С представянето на АУАН №Д592016/16.05.2018г., редовно съставен от служители в сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора и видно от справката за нарушител – водача П. се установява съществуването на фактите от последната хипотеза на чл.171т.2 А, буква „А“ от ЗДвП – управление на МПС от водач, чието СУМПС №******** издадено на 06.04.2007г. е отнето, поради отнемане на всички контролни точки с влизане в сила на НП. Видно от справката на стр. 38 и 39 по делото, П. е загубил всички 39 контролни точки с влизане в сила на следните НП, издадени след 06.04.2007г. и за нарушения, извършени след тази дата: НП №463/30.05.2007г в сила от 07.06.2007г. – 2точки, НП №1028/17.09.2007г. в сила от 25.09.2007г. -4т., НП 395/27.08.2008г. в сила от 09.09.2008г. – 7 точки, НП №385/09.07.2009г в сила от 17.07.2009г. -19т., НП №1465/2009г. в сила от 19.12.2010г. – 6 т., НП №787/08.09.2009г. в сила от 16.09.2009г. -6т. и след тази дата всички контролни точки са отнети – общо 44 точки при притежавани 39 точки. Следователно налице е основанието посочено в оспорената заповед с оглед представената по делото справка за нарушител и неоспорения, редовно съставен АУАН, чиито констатации са възпроизведени като фактически мотиви за налагане на принудителната административна мярка.

       Изхода от спора обуславя основателност на искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ОД на МВР Стара Загора в размер на 100лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 34 от НПП.

   Мотивиран от горното, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.А. против  Заповед №18-1228-000740/16.05.2018г., издадена от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора.

ОСЪЖДА С.М.А. ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата от 100лв/ сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: