О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ………… Година
2019 Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На 29 октомври две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
ПЕТЪР
МИТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Св.Колева
ВЧНД № 1181 по
описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по въззивна
жалба на Е.Г.Г. срещу определение № 1789/07.10.2019г. на ВРС, постановено по
ЧНД № 4319/2019г., с което е отменено Постановление на ВРП от 14.02.2019 год.
за прекратяване на наказателно производство по ДП № ****/**** год. на Второ РУ
при ОД МВР - Варна, вх.№ 16528/2017 год. на ВРП.
В жалбата се моли за отмяната на обжалваното определение единствено в
частта на връщането на делото за доразследване на ВРП. Твърди се, че съдебният
акт бил „неетичен” и връщането на делото на ВРП щяло да доведе до конфликт на
интереси. Въззивната инстанция е сезирана с искане за промяна подсъдността на
разследването и изпращането му на Варненска окръжна прокуратура.
Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Досъдебното
производство е водено срещу НИ за престъпление по чл.127,
ал.1 от НК за склоняване към самоубийство на Р.К.Д., ЕГН **********,
починал на 18.12.2017 год.
В хода на досъдебното производство е извършен
оглед на местопроизшествие, назначена е съдебно медицинска експертиза и е
разпитан един-единствен свидетел по делото. Единственото безспорно установено по
делото обстоятелство е причината за смъртта
на Р.К.Д. - механична асфиксия вследствие на обесване,
което личи от установената странгулационна бразда, трупната картина на смъртта
от асфиксия, липсата на други болестни и травматични причини за смърт.
Описаните ожулвания в областта на шията и лицето са резултат на действието на
твърди, тъпи предмети. Същите са повърхностни и нямат отношение към настъпването
на смъртния изход.
При
външния и вътрешен оглед по трупа следи от насилие не са установени.
Състоянието на трупа съответства на смърт от 1-2 денонощия.
С постановление на наблюдаващия прокурор
от 14.02.2019
год. наказателното производство по делото е било прекратено с
мотивите, че по делото липсвали доказателства за това някой да е подпомогнал
или подбудил Р.К.Д.към самоубийство.
Постановлението на прокурора е било
обжалвано от жалбоподателката – майка на Р.К.Д..
С атакувания пред настоящата инстанция
съдебен акт постановлението е било отменено от първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция счита, че жалбата е допустима,
но по съществото си се преценява като неоснователна.
Наведените оплаквания не могат да бъдат
удовлетворени от въззивния съд, тъй като той не разполага с правомощието да
промени родовата подсъдност на разследването, каквото всъщност е единственото
искане. Подсъдността на делата е законоустановена, както и нейната промяна.
Престъплението по чл.127, ал.1 от НК е подсъдно на районните съдилища, което
определя подсъдността на разследването на районната прокуратура.
При служебната проверка на атакувания акт
въззивната инстанция констатира следните процесуални нарушения, които следва да
бъдат отстранени при връщането на делото за доразследване:
1.
На първо място следва да
бъде посочено, че жалбоподателката Е.Г. не е законен представител на своя
починал пълнолетен син, а притежава самостоятелното качество на пострадал от
неговата смърт, тъй като лично търпи морални вреди от загубата му.
2.
На следващо място, нито първата
инстанция, нито органите на досъдебното производство, са изпълнили задължението
си да уведомят и другите пострадали от смъртта на Р.Г.– неговите сестри Р.К.Д.и
Р.К.Д., които съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение 1/2016
год. на ОСНГТК на Върховния касационен съд, са сред лицата, материално легитимирани, да получат
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата смърт на техния брат.
3.
В рамките на проведеното досъдебно производство
изобщо не е било извършено разследване по отношение на основния факт, включен в
предмета на доказване при подозрение за осъществено престъпление по чл.127,
ал.1 от НК – какви са били причините Р.Г.да се обеси. Органите на досъдебното
производство не са установили нито приятелския кръг на починалия, нито дори неговата
месторабота. По делото дори не е установено дали Р.Г.се води на психиатричен
отчет, още по малко какво е било психическото му състояние преди неговата смърт.
Затова и изводите на прокурора, освен че са крайно лаконични, те са и лишени от
доказателствена подкрепа. Очевидно Р.Г.е планирал да закупи недвижим имот и сделката
е била насрочена пред нотариус М.Т.за изповядване на 18.12.2017 година, когато Г.е
бил намерен обесен в Морската градина. Подобно поведение не е характерно за
лице, планирало да сложи край на живота си. В рамките на разследването, продължило
близо две години, е разпитан един единствен свидетел – В.И.Д.,
наемодател на Р.Г., който е знаел за неговите планове да купи имот и го описва
като добро и борбено момче.
Затова и въззивната инстанция намира, че органите на досъдебното
производство не са изпълнили основното си задължение да проведат обективно,
всестранно и пълно разследване в търсене на обективната истина по делото и така
са допуснали нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.
По изложените съображения настоящият състав на
ВОС се солидаризира с крайните изводи на ВРС, като при допълнителното
разследване ВРП следва да съобрази и указанията на въззивната инстанция.
С оглед на изложеното, актът на ВРС се прецени от въззивния
съд като правилен, мотивиран и като такъв следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на
основание чл. 243, ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 1789/07.10.2019г. на ВРС, постановено по ЧНД № 4319/2019г. по описа на ВРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: