Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр. Русе, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри
касационен състав, в открито заседание на двадесет
и трети август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
Председател: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
Членове: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА КАНД № 219
по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208 - чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.Х.П.,
чрез адв. Д.С., против решение № 339/15.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 325/2023
г. на Районен съд – Русе, с което e потвърдено НП № 38- 0003177/25.11.2022 г. на директора
на РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе, с което на оспорващия е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв., за нарушение по чл. 177,
ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В касационната жалба се сочи, че решението на РС -
Русе е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон. В АУАН и в НП липсвали яснота при
описване на нарушението, както и описание на съществени елементи от
фактическата обстановка, което препятствало правото на защита на наказаното
лице. Твърди се, че съдът пропуснал да констатира пороците на
административнонаказателното производство и не е обсъдил доводите и възраженията
на жалбоподателя. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да се отмени НП.
Ответникът
– директор на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е
от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
РС - Русе е приел за установено от
фактическа страна, че на 26.08.2022 г. касаторът, в качестовото му на „водач“,
управлявал т.а. марка Мерцедес, модел Актрос, рег. № ВТ 8277 ВТ, категория N 3
и прикачено към него полуремарке марка Кнапен К100, категория О4 с рег. № ВТ
9306 ЕВ, като извършвал обществен превоз на товар – слънчоглед – от с. Петко
Каравелово до гр. Мартен. Около 18:45 часа на същата дата, в района на КПП х.
Приста, бил спрян от служители на РД „АА“ гр. Русе за проверка на документите
на ППС и товара. В хода на проверката било установено, че при допустима
максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг., управляван от водача,
същата е в размер на 49 940 кг., т.е. налице е превишение от 9940 кг. За
констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал
обжалваното НП, с което на нарушителя било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл. 177 ал. 3, т. 1, пр. 2, вр.
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
При тези факти РС - Русе е приел от правна
страна, че с оглед идентификацията на моторното средство масата му не може да
превишава 40 тона. Приел е, че надвишената норма може да бъде установена с
представената кантарна бележка, доколкото не е предвиден изричен способ за
установяване на нарушението. Според съда, поради установеното с кантарната
бележка тегло – 49940 кг., ППС се явява
тежко и съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС може да се придвижва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя. Изводът на въззивния
съд е, че като управлявал тежко ППС без съответното разрешително, както от
обективна, така и от субективна страна, жалбоподателят е извършил нарушението,
за което е санкциониран. Не е констатирано съществено нарушение на
процесуалните правила. Посочено е, че наказанието е правилно индивидуализирано
на максимума и следва да бъде потвърдено в размера, в който е наложено, тъй
като същото е съобразено с наличието само на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Решението е
правилно.
Административнонаказателната отговорност по
смисъла на чл. 177, ал. 3 т. 1, пр. 2 от
ЗДвП е предвидена за водача, поради което касаторът, като водач на ППС, е бил
длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл. 139, ал. 1 ЗДвП вр. чл.
6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 година за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Кантарната бележка, въз
основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е надхвърлило
допустимата си маса, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от
трето лице, като при извършване на проверката водачът не е оспорил верността му
и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това положение не е
имало обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат
зачетени, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. В
АУАН не са вписани обяснения и/или възражения, а е отразено "не",
вкл. други доказателства в хода на административнонаказателното производство не
са представени.
Настоящият съдебен състав не възприема и
изложените от касатора доводи за липса
на яснота при описание на нарушението. АУАН и НП са съставени при спазване на
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В
АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, а така също и в самото НП, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Правилно са посочени
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от АНО и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Действително в НП съществува констатацията:
„водачът не представя платена такса, издадена от МРРБ за претоварването“. Това
обстоятелство не е елемент от фактическия състав на нарушението, за което е
санкционирано лицето и посочването му в допълнение на описанието е ирелевантно.
По същото съображение е без всякакво значение и липсата на констатация за липса
на платена такса, а само за непредставена такава.
Неоснователно е и твърдението на касатора,
че е непрецизно посочването на приложимия нормативен акт. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във връзка
с разпоредба от подзаконов акт с посочване на текста в пълнота, както и номера,
датата на издаване и издателят на наредбата - Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС. За пълнота следва да се отбележи, че в обстоятелствената
част на НП е посочено пълното наименование на Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
РС – Русе е анализирал подробно събраните
доказателства, основателно ги е ценил за безспорни и безпротиворечиви. От
приложените към преписката писмени доказателства и разпита на актосъставителя в
съдебно заседание, обосновано е прието, че жалбоподателят е управлявал ППС,
състоящо се от товарен автомобил –
седлови влекач, категория N3, с две оси
и прикачено към него полуремарке, категория О4, с три оси. Съгласно §6,
т. 35 от ЗДвП, допустимата максимална маса е разрешената максимална маса на ППС
в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи.
Очевидно, тази законова дефиниция във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП препраща
към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от тази наредба допустимата
максимална маса на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване за МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 t. От това следва извода, че
управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара, не може да
надвишава 40 тона.
Неоснователно е искането на касатора за
редуциране на наложеното наказание - „глоба в размер на 3000 лева“ на законовия
минимум по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тъй като същото е съобразено с
критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. РС – Русе е изложил подробни съображения
относно правилна индивидуализация на размера на глобата, които се споделят и
към които настоящата инстанция препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2
от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3
000 лв. Претоварването в случая е с 9940 кг., което надвишава максимално
допустимото тегло с почти 24.85 % и попада в т. 4 от Приложение № 1
"Категория на тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на
Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките
нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към
Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което може да
се квалифицира като възможно най-тежко нарушение. Очевидно е, че подобно
претоварване много сериозно уврежда пътната инфраструктура, а освен това крие
рискове за безопасността на движението на самия водач, а и на другите участници в него.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 339/15.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 325/2023
г. на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.