Присъда по дело №1595/2019 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №34/12.02.2020г. по НОХД №1595/2019г., изготвени на 26.03.2020г.

         РП- Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимата Н.Т.Т. за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

         В разпоредително заседание подсъдимата Т. се явява лично и с упълномощен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Счита, че по време на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Моли делото да бъде върнато на РП- Сливен.

         В разпоредително заседание РП- Сливен изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Счита, че по време на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Предлага на съда да не уважава искането на защитника на подсъдимата за връщане на делото.

         Съдът след като изслуша страните прие, че въпросите по чл.248, ал.1 от НПК са изяснени и приключи разпоредителното заседание като насрочи съдебно заседание.

В съдебно заседание представителят на РП- Сливен поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ месеца като се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично“ и „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ месеца“.

В съдебно заседание подсъдимата не се признава за виновна по повдигнатото обвинение. Дава подробни обяснения и лично и чрез защитника си моли да бъде призната за невиновна и да бъде оправдана.

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Досъдебното производство е било образувано на 25.09.2014г. срещу неизвестен извършител, затова че на 08.07.2014г. в гр. Сливен, пред надлежен орган на властта- прокурор от Районна прокуратура- Сливен набедил С.Т. *** в извършване на престъпление по чл.144, ал.З, вр. ал.1 от НК (закана с убийство) като знаел, че е невинен- престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Производството е било водено и за престъпление по чл.326, ал.1 от НК, съгласно който се наказва наказателно отговорно лице, което предава по радио, телефон или по друг начин неверни показания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. По това производство на 10.11.2014г. в гр. Сливен в качеството на свидетел е била разпитана подс. Н.Т.. В показанията си тя е посочила пред разследващия полицай, св. Ина Е.П.,***, брат й, св. С.Т. и съпругата му Стоянка Т. силно удряли с твърд предмет по вратата на жилището й, Т. носел брадвичка и нож и двамата отправяли обиди и закани към нея и сина й, св. Спас Иванов.

С постановление от 16.01.2015г. Районна прокуратура- Сливен е прекратила досъдебното производство като било установено в хода на разследването, че св. С.Т. не е носел в себе си брадва или нож, дори такива, които да е скрил под дрехите си. Синът на подс. Н.Т., св. С.. И.. сигнализирал за случая на тел. 112. Впоследствие, във връзка с инцидента на 07.07.2014г. подс. Т. е депозирала молба до Районен съд- Сливен по Закона за защита от домашно насилие и е подала декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН, в която е посочила по сходен начин с показанията си по досъдебно производство №1353/2014г. на РУ на МВР- Сливен, че брат й св. С.Т. и съпругата му С.. Т. силно удряли с твърд предмет по вратата на жилището й, Т. носел брадвичка и нож и двамата отправяли обиди и закани към нея и сина й Спас Иванов. С решение №747/30.09.2014г. по гражданско дело №3129/2014г. Сливенски районен съд е отхвърлил молбата на Н.Т. против С.Т. за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие като неоснователна.

Било е образувано досъдебно производство, а впоследствие и НОХД №413/2018г. на Районен съд- Сливен.  На 04.04.2018г. по НОХД №413/2018г. на Сливенски районен съд, подс. Н.Т. е сключила споразумение с представителя на РП- Сливен, което е било одобрено от състав на съда и тя е била призната за виновна, затова че на 10.07.2014г. в гр. Сливен, пред Районен съд- Сливен потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон (чл.9, ал.З от Закона за защита от домашно насилие) се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства- за извършено насилие (заявила, че на 07.07.2014г. брат й С. и съпругата му С.. много силно са удряли с твърд предмет по външната врата на дома й, С. имал малка брадвичка и нож и двамата със съпругата си отправили заплахи и закани към нея и сина й, заявила е, че дошлите полицаи заварили брат й и съпругата му да думкат и крещят пред вратата й)- престъпление по чл.313, ал.1 от НК. На подс. Н.Т. по това производство е било наложено наказание „Глоба” в размер на 150 лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите С.Т., Ина П., Д.Г. и Емил Мънев, взети в тяхната съвкупност и поотделно като относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Т., Ина П. и Д.Г. изцяло, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно се допълват. От тях по несъмнен начин се установява, че С.Т. изобщо не е носил брадвичка и нож и че двамата с жена си С.. Т. са отправяли обиди към нея и сина й.  

Съдът кредитира и показанията на св. Е.М.дотолкова, доколкото от тях става ясно, че той е разяснявал на подсъдимата по друго дело какви биха били последствията ако сключи споразумение с Районна прокуратура- Сливен и какви ако не сключи такова. Съдът не споделя изложеното от защитника на подсъдимата, че вътрешно тя не била съгласна с адвоката си Е.. М.. и самопризнанието й е било извършено по други подбуди, а именно за да престанели свадите между роднини. Напротив от доказателствата по делото по несъмнен начин се установи, че свадите между роднините са предизвиквани единствено от нея и от нейния син.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Те представляват нейна защитна теза и с тях тя цели своето оневиняване.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че подс. Н.Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, затова че на 10.11.2014г. в гр. Сливен пред надлежен орган на власт- разследващ полицай по досъдебно производство №1353/2014г. по описа на РУ на МВР- Сливен, вх. №2817/2014г., пор. №1481/2014г. по описа на РП- Сливен като свидетел устно, съзнателно потвърдила неистина заявила в показанията си, че на 07.07.2014г. брат й С.Т.Т. и съпругата му С.. Т.Т. силно удряли с твърд предмет по вратата на дома й, Т. носел брадвичка и нож и двамата отправяли обиди към нея и сина й.

Съдът счита, че подс. Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК. Доказа се по несъмнен начин от показанията на свидетелите С.Т. и Д.Г., че по време на инцидента 07.07.2014г. Т. и съпругата му не са носили нито брадвичка, нито нож. Времето е било топло, през лятото, били са леко облечени, поради което не е имало възможност да се скрият тези предмети под дрехите им. Това са видели полицейските служители, които са пристигнали на местопроизшествието. По несъмнен начин се доказа от показанията на св. Д.Г., че когато той и колегата му са пристигнали, а те са пристигнали първи от полицейските служители пристигнали на място единственото, което е държал св. Т. е бил лист хартия. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на неговите показания, тъй като те са последователни, кореспондират с останалите свидетелски показания, както и с писмените доказателства по делото. Той е незаинтересован свидетел, тъй като не е родственик с подсъдимата или със св. Т.. Пристигнал е първи на мястото и подробно описва какво е заварил. Неговите показания кореспондират и с показанията на св. И.. П., които съдът също кредитира изцяло.

 По делото не се събраха убедителни доказателства, които да подкрепят повдигнатото на подс. Т. обвинение, че в свидетелските си показания по досъдебното производство №1353/2014г. по описа на РУ на МВР- Сливен е заявила, че С.Т. и С.. Т. са отправяли към нея и сина й закани. Това не е било отразено, както в протокола за разпит на свидетел, а така също и не се доказа от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ето защо в тази част съдът счете, че следва да оправдае подс. Т..

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимата Т..

Съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства на подс. Т..

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира лошите и характеристични данни.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Т. съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Счита, че на подсъдимата следва да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Съдът намира, че е най- подходящо с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция да определи наказание на подсъдимата „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година. Разглеждайки справката за съдимост на подс. Т. съдът установи, че тя е била осъдена с присъди по НОХД №528/2016г. и 413/2018г., двете на Сливенски районен съд. С присъдата по НОХД №528/2016г. подсъдимата Т. е била призната за виновна за извършено на 29.12.2011г. престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1 от НК. С тази присъда й е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил за изпитателен срок от ТРИ години. Присъдата е влязла в сила на 12.10.2017г.

С присъда по НОХД №413/2018г. по описа на Сливенски районен съд подс.Т. била призната за виновна за извършено от нея на 10.07.2014г. престъпление по чл.313, ал.1 от НК. С тази присъда й е било наложено наказание „Глоба” в размер на 150 лева. Присъдата е влязла в сила на 04.04.2018г. Видно е, че деянията по тези две присъди и деянието по настоящото производство са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Ето защо съдът счете, че на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК следва да определи на подс. Т. едно общо наказание по влезлите в сила присъди по НОХД №№528/2016г., 413/2018г. и двете на Сливенски районен съд и наказанието по настоящото производство, а именно най- тежкото от тях „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година. Съдът счете, че това наказание подсъдимата Т. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане. Тя не е осъждана на „Лишаване от свобода“, наложеното наказание е до три години „Лишаване от свобода“ и за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето й съдът намира, че не е наложително да го изтърпи.  С оглед факта, че подсъдимата постоянно влиза в конфликт със своите родственици най- вече с брат си С.Т. и неговата съпруга С.. Т. и явно към настоящия момент не се поправя, така щото да избягва такива конфликти, а напротив стреми се да ги предизвиква съдът счете, че следва да определи максималния предвиден в закона изпитателен срок, за който да бъде отложено определеното общо наказание, а именно за срок от ЧЕТИРИ години. Съдът следва да присъедини към определеното общо наказание наказанието „Глоба” в размер на 150 лева наложено на подсъдимата по НОХД №413/2018г. на Сливенски районен съд.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: