Определение по дело №59/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 30/27.02.013г., постановено по Г.дело № 1457/2012г., Кърджалийският районен съд разпределил ползването на поземлен имот с идентификатор №40909.114.201 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК-К., с адрес на поземления имот Г.К., К.”.- П. №1., с площ 535 К.м., съгласно заключението на вещото лице и приложената към него скица - вариант 2-ри, представена по делото през месец февруари 2013г., която е приподписана от съда, и се счита неразделна част от решението, съгласно която оцветената в жълт цвят част от недвижимия имот, се предоставя за общо ползване на Г. М. Р., с ЕГН *, Б. М. А., с ЕГН *, И. М. О., с ЕГН * и Н. М. О., с ЕГН *, оцветената в цвят зелено площ под №0.1, се предоставя за ползване на Н. М. О., с ЕГН *, оцветената в цвят червен част с №0.2, се предоставя за ползване на Г. М. Р., с ЕГН *, оцветената в цвят светло лилав част с №0.3 се предоставя за ползване на И. М. О., с ЕГН *, а оцветената в розов цвят част с №0.4 се предоставя за ползване на Б. М. А., с ЕГН *.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Г. М. Р., Б. М. А. и И. М. О., с която първоинстанционното решение се обжалва като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се в жалбата, че разпределението на ползването следвало да стане за целия имот така, както било поискано с исковата молба. Обстоятелството, че в имота били застроени законно или не жилищни и стопански постройки било без значение с оглед предмета на иска. При решаването на делото не се прилагали разпоредбите на ЗУТ без значение било и това, че следвало да се отворят един или повече изходи за влизане/излизане от имота, като жалбодателите заявяват, че можели да ползват само един вход за жилищните си имоти. Считат, че целия имот е следвало да бъде разпределен за ползване и то по вариант 1-ви от заключението и скицата на вещото лице от м.февруари 2013г. Предвид изложеното въззивниците молят да се отмени обжалваното решение в частта за разпределението и да се постанови друго, с което разпределението ползването на процесния имот да се постанови съгласно вариант 1-ви от заключението на вещото лице. Претендират за присъждането на разноски. В съдебно заседание жалбодателите чрез процесуалните си представители поддържат въззивната жалба.

В съдебно заседание и с отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ал.1 ГПК, същата се оспорва като неоснователна от процесуалния представител на въззиваемия Н. М. О..

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен за разглеждане от първоинстанционния съд е иск по чл.32 ал.2 ЗС, за разпределение между ищците Г. М. Р., Б. М. А. и И. М. О. и ответника Н. М. О. ползването на поземлен имот с идентификатор №40909.114.201. Твърди се в исковата молба, че страните са собственици на построена при учредено право на строеж жилищна сграда, която е построена в поземления имот, чието разпределение правото на ползване се иска, и между тях не може да бъде постигнато съгласие относно разпределението на ползването.

Не се спори по делото, че страните са наследници на М. А. О., бивш жител на Г.К., и са съсобственици по силата на учредено право на строеж на двуетажна масивна жилищна сграда с призем, изградена в поземлен имот с идентификатор 40909.114.201, разположена в Г.К., К.”.-П. №1., както следва: Б. М. А., на самостоятелен обект с идентификатор №40909.114.201.1.4, представляващо самостоятелно жилище с отделен вход, заемащо южната половина от първия етаж на двуетажна масивна жилищна сграда с призем, изградена в поземлен имот с идентификатор 40909.114.201; Г. М. Р., на жилище, находящо се на първия етаж на двуетажна масивна жилищна сграда с призем, изградена в поземлен имот с идентификатор 40909.114.201; И. М. О. и Н. М. О., на втория етаж на двуетажна масивна жилищна сграда с призем, изградена в поземлен имот с идентификатор 40909.114.201. Двуетажната жилищна сграда, построена в имот с идентификатор 40909.114.201 по кадастралната карта на Г.К. е законно построена, като държавния имот с идентификатор 40909.114.201 не отговаря на минималните изисквания и не може да се раздели на два отделни урегулирани поземлени имота.

От показанията на свидетелката А. М. Р. се установява, че в двуетажната жилищна сграда, построена в процесния имот, живеели постоянно Н. О. и брат му Б. О.. До месец септември 2011г. дворът се обработвал от ответника, като след това никоя от страните не полагала грижи за дворното място, което било буренясало и непочистено. Липсвали нови построени бараки, като Н. О. ползвал „неговата си барака".

От заключението на вещото лице Д. Д., в това число и по поставената допълнителна задача, и изслушването му в съдебно заседание се установява следното: поземлен имот с идентификатор 40909.114.201 по кадастралната карта на Г.К. не може да се раздели на четири реални дяла, тъй като не отговаря на минималните изисквания за площ, съгласно ЗУТ. Представените скици в два варианта за разпределение на ползването на имота, съответстват на правото на страните върху дворното място, при което е налице излаз на всеки един дял към улицата. При втория вариант се разделя на четири равни части само задната част на дворното място, която е обработваемÓ, докато при първия вариант се разделя цялата площ на четири равни части, като няма възможност да се избегне пресичане на входните линии на трета и четвърта част / 0.3 и 0.4/, за да се влиза във входа на жилището. С оглед разположението на второстепенните постройки в имот, липсва вариант на разпределение, при който постройки №2 и №5 да се ползват от отделните съсобственици без да се пресичат входните линии. Двуетажната жилищна постройка имала четири входа, съответно два от предната страна на къщата и два от задната страна, като ищците ползвали входовете от североизточната част. Вещото лице констатирало, че постройки №2 и №5 са наследствени, като при разговора си с ответника Н. О., последният заявил, че ползва стопанска постройка отразена на скицата с №4.

При дадените два варианта за разпределяне на дворно място, площите са, както следва: По вариант I - площта на част №1 е 104К.м., площта на част №2 е 101 К.м., площта на част №3 е 101 К.м. и площта на част №4 е 100К.м.; По вариант II- площта на №1 е 41К.м., площта на част №2 е 41К.м., площта на част №3 е 41К.м. и площта на част №4 е 41К.м., като площта на неоцветената част от скиците представени при първоначалното заключение на вещото лице, респ. оцветената в жълт цвят площ, съгласно представената скица със заключението по допълнителната задача е с площ от 370К.м. Към датата на изготвяне на заключението в имота съществувала изградена ограда от към улицата, като входът към дворното място е един.

При тези доказателства по делото, от правна страна съдът съобрази следното:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По силата на чл.111 ЗС, спорната съдебна администрация по чл.32, ал.2 ЗС намира приложение и при общност върху ограничено вещно право на ползване или суперфиция върху недвижим имот. Самото предявяване на иска по съдебен ред е индиция, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за разпределение ползването на процесния поземлен имот, поради което доводът на въззивника в този смисъл, направен с отговора на исковата молба, не се споделя от тази инстанция.

При разпределяне на правото на ползване съдът не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици/ползватели и постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ или имот, съобразно фактическото положение към момента на разрешаването на спора и при наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други постройки. С оглед на това пък, окръжният съд не споделя доводите на ищците, те и жалбодатели в това производство, че е без значение останалите постройки в имота от кого са построени, и от кого се ползват.

Разпределението следва да отговаря най-пълно на правата на страните, доколкото това е възможно и да не създава значителни неудобства. Съдът трябва да определи частите за реално ползване по начин, който не създава неудобства и предпоставки за бъдещи спорове, като за целта около общата сграда трябва да се предвиди площ за общо ползване, необходима за поддържането й и ремонтни дейности, както и да се осигури площ за общо ползване пред входовете на сградата или този, който ще се ползва общо от двете страни (в този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 41/20.06.2011 г. по Г.д. № 415/2010 г. на ВКС, ГК, ГО).

Предвид на това, настоящата инстанция напълно споделя мотивите, изложени в атакуваното решение и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях. Правилно първоинстанционният съд е разпределил ползването съобразно кредити­аното заключение на СТЕ, в неговия втори вариант – неоспорено от страните, при което са съобразени както правата на страните, така и фактическото положение в имота с оглед изградените в него постройки; както и че около жилищната сграда е предвидена площ за общо ползване и всеки един от собствениците ще има възможността необезпокоявано да извършва дейности по поддържането и ремонта на съсобствената сграда, и да навлиза в собствеността си без да ограничава правата на другите собственици, както по отношение на входа към поземления имот, така и относно съществуващите входове в самата жилищна сграда. Също така, възприемането на 1-ви вариант би довел до липсата на достъп на ползвателите на част №3 и част №4 до общите части на сградата, както и би ги лишил от възможността да влизат в собствените си имоти без да пресичат частите определени за ползване на останалите собственици, като в тази връзка следва да се отчита и обстоятелството, че в сградата съществуват общо четири входа за притежаваните от страните части от нея - два входа от изток и два входа от запад, респ. по два входа от предната и задната страна на сградата.

За пълнота следва да се отбележи още, че ищците не са оспорили заключението по експертизата, и са се съгласили с изготвените от вещото лице два варианта за разпределение, макар единия от тях да не обхваща целия поземлен имот. Действително, с решението си съдът се е произнесъл за разпределение не на целия имот, каквото е било искането им, но те не са се възползвали от правото си по чл.250 ГПК.

С оглед на всичко изложено по-горе, следва обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по въззивната жалба, която е неоснователна, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 450 лв.- адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/27.02.2013г., постановено по Г.д. № 1457/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Г. М. Р., с ЕГН *, Б. М. А., с ЕГН *, И. М. О., с ЕГН * да заплатят на Н. М. О., с ЕГН *, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 450 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.