Номер 255921.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело №
20203100502171 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искане вх. №41580/29.06.20 (регистрирано при
първоначалното му подаване във ВОС с вх. 16779/25.06.20), подадено от името на Й. Н. Л.
от гр. Варна, действащ като универсален правоприемник на длъжника Н. Й. Л. за
приемането на възражение по реда на чл. 423 ГПК срещу вземане по заповед за
изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК по гр.д. 8673/14г на ВРС, 17с-в.
Искането е депозирано след констатация за стабилизиране на заповедта, връчена на
по реда на чл. 47 ГПК(послужила за мотив за издаване на изпълнителния лист срещу
длъжника на 27.08.2014г) и е основано на твърдения за ненадлежно уведомяване на
длъжника. Молителят твърди, че неправилно са преценени предпоставките за прилагане на
последиците от ненамиране на адресата, тъй като съобщенията са изпращани на погрешен
адрес, а към момента на преценката за осъществяване на хипотеза на фикционно
уведомяване, длъжникът вече е бил починал и наследника му е бил лишен от възможността
да оспори с редовно възражение претенцията на заявителя. Като счита, че съобщението за
издадената заповед не е било връчено надлежно нито приживе на длъжника, нито на
заместил го в процеса правоприемник, пълномощникът моли възражението да бъде уважено,
със съответно постановяване и на спиране на изпълнението на издадената оспорена заповед.
Претендира за присъждане на разноски за настоящото производство.
Насрещната страна – заявител в заповедното производство „А 1 България“ЕАД
(тогава с наименование МОБИЛТЕЛ ЕАД) гр. София, чрез юрисконсулт К. изразява
становище за неоснователност на възражението, като се позовава на спазена процедура по
връчване на заповедта. Пледира за отхвърляне на възражението, като счита за
неоснователно искането за предварително спиране на изпълнението без предложено
обезпечение за кредитора.
В рамките на служебната проверка за редовност и допустимост на искането, съдът
съобразява, че възражението е подадено от лице, легитимиращо се като единствен
наследник на длъжник срещу когото е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Видно от представеният акт за смърт, посочения от заявителя длъжник Н. Л. е починал
11.09.2014г. като универсалното правоприемство е настъпило след издаване на заповедта по
чл. 410 ГПК и удостоверяването на стабилизирането й при издаване на изпълнителен лист
на 27.08.2014г.
Самото възражение срещу дължимостта на претенцията на заявителя не
представлява сезиране (по него съдът не дължи произнасяне, а само го съобразява като
процесуално изявление на страната, с което се свързват определени законни последици).
Въззивният съд дължи произнасяне именно по наведените основания за реализиране на
извънредната защита при пропуснат срок за възражение. Очертаната от молителя хипотеза
съответства на основание по чл. 423 ал. 1 т.1 ГПК. Дължимата авансово държавна такса е
внесена. Заявителят не е посочил по-ранен момент на узнаване на заповедта от твърдения от
възразяващия длъжник, съответно правото на възражение следва да се счита своевременно
упражнено.
Производството по възражението е редовно и допустимо.
За да се произнесе, въззивният съдът взе предвид следното:
Видно от книжата по заповедното производство издадената от съда заповед
№4703/3.07.2014г. е била адресирана до длъжника на адрес, различен от посочения в
заявлението на кредитора: гр. В. в кв. Т. бл. ** в. * ет. * ап. ***. Този адрес съвпада и с
издирения по искане на кредитора чрез служебна справка на съда регистриран постоянен и
настоящ адрес на това лице (л.19). Документираните по делото действия на връчителя сочат,
че е посетен друг адрес в същия жилищен квартал(бл. ** ет .* ап. **) където е установено
обозначение за обитавано жилище на сем. Попови, макар че съобщението е било адресирано
за бл. 2 вх.Г ет. 2 ап. 27. При преценка на тези действия съдът е пропуснал да отчете явното
разминаване на сведенията относно посетения адрес и данните за адресите на длъжника в
официалната база данни. Няма никакви доказателства за опит за връчване на постоянния
адрес, съвпадащ с настоящ адрес, вписани в регистъра на населението.
При тези данни въззивният съд намира, че не е доказано настъпване на
презумпционни предпоставки по чл. 47 ал.1 ГПК в редакцията му, действала преди
изменение през 2017г. Изводът за редовно връчване на заповедта не е обоснован.
При така установените факти съдът преценява възражението за основателно.
Връчването на съобщението за издадената заповед по реда на чл. 47 ал. 7 ГПК не е
надлежно, а незаконосъобразното му фингиране е осуетило възможността на длъжника
приживе да узнае за това връчване и да подаде възражението си в срок. Искането за
приемане на възражението следва да се уважи.
Изрично поисканото констатиране на законната последица от приемане на
възражение срещу заповед по чл. 410 ГПК налага съответно произнасяне. В случая не се
разглежда искане по общия ред за да се изисква обезпечение от молителя.
Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за предприемане на
действията по чл. 415 ал.1 ГПК.
Настоящото производство не разрешава окончателно спора относно наличие на
вземане на кредитора, респективно и липсата на основание за причиняване на спора от
длъжника, поради което това дело няма самостоятелен характер и разноските по него следва
да бъдат определени (чрез добавяне към другите разходи в заповедното производство) едва
след приключване на спора. Искането за определяне на разноски в полза на възразилия
длъжник е преждевременно предявено (по арг. аналогичен на мотиви по т.4 от ТР 6/2012 и т.
10в от ТР 4/2013 на ОСГТК).
По тези съображения и на осн. чл. 423 ГПК съставът на Варненския окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение на Й. Н. Л. , ЕГН **********, действащ като универсален
правоприемник на починалия в хода на производството длъжник Н. Й. срещу вземане по
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на МОБИЛТЕЛ ЕАД, сега с
наименование „А 1 България“ЕАД, ЕИК ********* по гр.д. 8673/14г на ВРС, 17с-в, на осн.
чл. 423 ал.1 т.1 ГПК.
ОБЯВЯВА, че ВЪЗРАЖЕНИЕТО СПИРА изпълнението, предприето въз основа на
изпълнителен лист по чл. 410 ГПК, издаден по заповед за изпълнение №4703/3.07.2014г
гр.д. 8673/14г на ВРС, 17с-в, на осн. чл. 423 ал.3 пр. второ ГПК.
Да се уведоми спешно длъжника чрез пълномощника адв. К. по телефон, обявен в
молбата по чл. 423 ГПК.
Връща делото на първоинстанционния съд, на осн. чл. 432 ал. 4 ГПК за
предприемане на действията по чл. 415 ал.1 ГПК.
РАЗНОСКИ за настоящото производство следва да се определят при приключване на
спора по оспореното вземане.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________