РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Силистра , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420100928 по описа за 2020 година
Ищецът “Теленор България” ЕАД твърди, че между него и наследодателя на
ответницата А.С. Н. бил сключен договор за мобилни услуги от 19.09.2017 г. по отношение
на предпочетен номер +.............., както и договор за лизинг от същата дата по отношение на
устройство марка Nokia 3 Black. За отчетния период от 25.04.2018 г. до 24.07.2018 г. ищецът
предоставил на абоната си мобилни услуги на стойност 188,42 лв., които последният не му
заплатил. Това дало основание на доставчика да начисли неустойка за предсрочното
прекратяване на този договор, формирана на база три месечни абонаментни такси в размер
от 37,47 лв., както и неустойка в размер на 52,64 лв., формирана на база разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг. Тъй като се снабдил със заповед за изпълнение за стойността на
доставените мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки, издадена по ч.гр.д. № 1804 по
описа на СРС за 2019 г., ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата като
наследник на абоната А.С. Н. му дължи
-сумата от 188,42 лв., представляваща стойността на мобилните услуги, доставени по
договор за мобилни услуги от 19.09.2017 г. по отношение на предпочетен номер +..............за
периода от 25.04.2018 г. до 24.07.2018 г.;
-лизинговите вноски по договора за лизинг от 19.09.2017 г. за периода от 25.04.2018
г. до 24.09.2018 г. в общ размер от 154,52 лв.;
-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.09.2017
г., формирана на база три месечни абонаментни такси размер от 37,47 лв.;
1
-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.09.2017 г.
в размер на 52,64 лв., формирана на база разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг;
-както и законна лихва върху горните суми от 20.11.2019 г. до окончателното им
плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата И. А. Р. изразява становище, че предявеният иск е основателен, но
заявява, че не е била запозната със задълженията на своя баща и с поведението си не е дала
повод за завеждане на делото. Поради направеното признание счита, че не дължи заплащане
на направените от ищеца деловодни разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 309а, ал.
1 ТЗ, чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Н.
С. РС – гр. С. е издал такава заповед № 3855 от 22.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1804 по описа за
2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумата от 433,05 лв. по договор за мобилни
услуги и договор за лизинг от 19.09.2017 г., законната лихва върху тази сума от 20.11.2019 г.
до окончателното и плащане, както и направените по делото разноски. Нейното влизане в
сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на
което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
От представен по делото договор за мобилни услуги от 19.09.2017 г. е видно, че на
тази дата ищцовото дружество и абонатът му А. Н. С. са встъпили в договорни отношения с
предмет предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер ................ при абонаментен
план Тотал 14.99 с месечна абонаментна такса от 14,99 лв. и срок на действие на договора 24
месеца. От съдържанието на договора се установява, че на абоната е предоставен мобилен
апарат Nokia 3 Black, което е сторено чрез сключване на договор за лизинг от същата дата,
по силата на който ищецът – лизингодател предоставил за временно и възмездно ползване
вещта на лизингополучателя срещу задължението на последния да му заплати 23 бр.
месечни лизингови вноски в размер на 9,99 лв. всяка, считано от датата на подписване на
договора, с уговорена опция за придобиване на вещта след изтичане срока на ползването.
Всред уговорките, съдържащи се в т. 11 от договора, фигурира и клауза за заплащане на
неустойка при прекратяване на същия по вина или инициатива на абоната през
първоначалния му срок на действие за която и да е СИМ-карта/номер, посочени в него, в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ-карта/номер до края на този срок, а в случаите, в които е предоставено
устройство – и разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последната
2
актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената
от потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора за
лизинг. По делото не е спорно (с оглед направените от ответната страна признания), че за
отчетния период от 25.04.2018 г. до 24.07.2018 г. ищецът предоставил на абоната си
мобилни услуги на стойност 188,42 лв., както и че лизинговите вноски по договора за
лизинг за периода от 25.04.2018 г. до 24.09.2018 г. възлизат на общия сбор от 154,52 лв.,
които суми не били заплатени от потребителя на мобилния оператор, съответно на
лизингодателя. Чл. 75 от Общи условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги предвижда в полза на “Теленор България” ЕАД правото
да прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане в срок на дължими по
договора суми, като по делото не се спори, че това право е било упражнено спрямо абоната
по предвидения в чл. 87 ЗЗД ред.
След като ищецът стартирал процедура по принудително събиране на вземанията си,
произтичащи от процесните договори за мобилни услуги и лизинг, чрез образуване на
заповедно производство спрямо длъжника, същият починал, като от представеното по
делото удостоверение за наследници се установява, че настоящата ответница е единствен
негов наследник, който по силата на наследственото правоприемство е поел задълженията
на наследодателя. С оглед на таза изложените причини и поради допуснатото от абоната
неизпълнение на задължението му да заплати стойността на потребените от него мобилни
услуги и дължими лизингови вноски, съдът намира, че предявените искове за установяване
съществуването на вземанията на кредитора спрямо неговия наследник са основателни и
като такива следва се уважат. На основание чл. 27 от ОУ на ищеца за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, а също така и чл. 309а, ал. 1 ТЗ сумите
се дължат заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 20.11.2019 г., до окончателното им плащане.
Съдът намира предявеният иск за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, формирана на база три месечни абонаментни
такси и на база разликата между цената на полученото при сключване на договора
устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг
за неоснователен поради нищожността на договорната клауза на т. 11 от договора за
мобилни услуги от 19.09.2017 г., произтичаща от нейната неравноправност поради следните
причини: Сключеният между страните договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги има потребителски характер, тъй като абонатът се явява потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП, който гласи, че "п отребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Поради
потребителския характер на този договор облигационното отношение, възникнало с
неговото сключване, попада в приложното поле на ЗЗП и абонатът се ползва в предвидената
3
в този закон потребителска защита. Чл. 143, ал. 1, т. 5 и 14 ЗЗП (в редакцията, действаща
към момента на сключване на договора) гласи, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като (т. 5) задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка или (т. 14) налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите. Начисляването на неустойка в размер на
сбора от таксите за целия оставащ срок на действие на договора се явява необосновано
завишено обезщетение за вредите от неговото неизпълнение и създава необходимост за
потребителя да изпълни своите задължения до края на този срок, въпреки че за доставчика е
отпаднала необходимостта да осъществи насрещната си престация. С оглед на казаното
съдът приема, че клаузата на т. 11 от договора за мобилни услуги от 19.09.2017 г., която
предвижда, че при предсрочното прекратяване на договора следва да се начисли неустойка в
размер на абонаментните такси за целия първоначално уговорен срок на действието му, има
неравноправен характер, тъй като създава неравновесие в правата и задълженията на
страните по договорната връзка във вреда на потребителя, без да е съществувала
възможност от негова страна да повлияе върху нейното съдържание. Чл. 146, ал. 1 ЗЗП
гласи, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, поради което договорната клауза на т. 11 от договора за мобилни услуги от
19.09.2017 г. следва да се приеме за нищожна и непораждаща действие спрямо ответника, а
основания на нея иск – да се отхвърли като неоснователен. В този смисъл по аналогичен
случай е постановено решение № 188 от 09.05.2016 г. на ВКС по т.д. № 1787/2014 г., I т.о., е
прието, че клаузата за начисляване на неустойка при прекратяване на договор за финансов
лизинг и връщане на лизинговата вещ в размер на сбора от незаплатените вноски по
първоначалния погасителен план е неравноправна по силата на чл. 143, ал. 1 т. 5 от ЗЗП и
съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от съшия закон. Същото е становището на
съда и досежно тази част от клаузата на т. 11 от договора за мобилни услуги от 19.09.2017
г., което визира като част от дължимата неустойка разликата между цената на
предоставеното устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на
оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за
устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. Размерът на тази
неустойка не е съобразен с изтеклия, съответно оставащ срок на договора, във връзка с
който устройството е предоставено, което по аналогичен начин обосновава неравновесие в
правата и задълженията на страните по договора, съставляващо основание за
неравноправността на клаузата.
Нищожността на клаузата на т. 11 от договора за мобилни услуги от 19.09.2017 г.
обосновава нейното отпадане от съдържанието на договорните отношения между страните, а
не заместването с друго нефигуриращо в договора задължение за неустойка (например в
размер на 3 абонаментни вноски); на намаляване от съда подлежи прекомерно голямата на
4
фона на действителните вреди неустойка, при наличието на валидна клауза, която я
регламентира, а не неустойката по нищожна договорна клауза, от която по дефиниция не
произтичат никакви правни последици. В този смисъл и решение С-618/10, чийто
диспозитив гласи, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл,
че не допуска правна уредба на държава членка, която дава възможност на националния съд,
когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или
доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза.
Поради изложените причини искът за установяване вземането на ищеца за неустойка за
прекратяване на договора по вина на абоната в размер на сбора от три абонаментни такси
т.е. сумата от 37,47 лв., и на такава, формирана на база разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, пропорционално на
оставащия срок от договора в размер на 52,64 лв. като неоснователни следва да се оставят
без уважение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 19,80 лв. за
държавна такса, както и разноски за заповедното производство в размер на 19,80 лв. за
държавна такса и 285,09 лв. за адвокатски хонорар. Ал. 2 на същата разпоредба гласи, че ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, неизпълнявайки задълженията си
по договорите за мобилни услуги и лизинг в уговорените от тях срокове абонатът е дал
повод за завеждане на делото поради което предпоставките за освобождаване на ответницата
от отговорност за направените от ищеца деловодни разноски не са налице. Настъпилото в
хода на делото наследствено правоприемство не променя това обстоятелство, тъй като
забавата на нейния наследодател представлява и нейна забава и кредиторът не е бил длъжен
да отправя нарочна покана за изпълнение, при положение че падежът на задължението е
предварително определен (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Поради тези причини обстоятелството, че
тя не е била запозната с дълга на своя баща, не я освобождава от задължението да заплати
разноските, които той е предизвикал с допуснатото от него неизпълнение, доколкото те са
предприети за защита на основателните претенции на кредитора и биха се дължали от
неизправната страна по договорите за мобилни услуги и лизинг, ако производството бе
продължило да се развива с нейно участие. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК,
Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. Р. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № .,
ет. ., ап. .дължи на “Теленор България” ЕАД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., ж.к.
М. ., Бизнес парк С., сграда .
5
-сумата от 188,42 лв., представляваща стойността на мобилните услуги, доставени по
договор за мобилни услуги от 19.09.2017 г. по отношение на предпочетен номер +............,
сключен с наследодателя на ответницата А.С. Н., за периода от 25.04.2018 г. до 24.07.2018
г.;
-лизинговите вноски по договора за лизинг от 19.09.2017 г., сключен по отношение
на устройство марка Nokia 3 Black с наследодателя на ответницата А.С. Николов, дължими
за периода от 25.04.2018 г. до 24.09.2018 г. в общ размер от 154,52 лв.;
-както и законна лихва върху горните суми от 20.11.2019 г. до окончателното им
плащане.
За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1804 по
описа за 2019 г. срещу А.С. Н..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от “Теленор България” ЕАД с
ЕИК ........... и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Бизнес парк С., сграда .против И. А. Р. с
ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № ., ет. ., ап. ., чрез които ищецът моли съда да признае за
установено, че ответницата му дължи
-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.09.2017
г., сключен с наследодателя на ответницата А.С. Н., формирана на база три месечни
абонаментни такси размер от 37,47 лв.;
-и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.09.2017
г. сключен с наследодателя на ответницата А.С. Н., в размер на 52,64 лв., формирана на
база разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договора за лизинг.
ОСЪЖДА И. А. Р. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ № .., ет. ., ап. .да заплати на
“Теленор България” ЕАД с ЕИК .......... и адрес на управление: гр. С., ж.к. М.т ., Бизнес парк
С. сграда .направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 19,80 лв. (деветнадесет лв. и 80 ст.) за държавна такса, както и разноски за
заповедното производство (ч.гр.д. № 1804 по описа за 2019 г.) в размер на 19,80 лв.
(деветнадесет лв. и 80 ст.) за държавна такса и 285,09 лв. (двеста осемдесет и пет лв. и 9 ст.)
за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така
посочените размери
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
6
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7