Решение по дело №681/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 864
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20201100500681
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,……………..2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                                                                     ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 681 по описа на СГС за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 18.12.2019г. на ЧСИ М.Б., връчено на 20.12.2019г.,  по изпълнително дело № 20198380406961, с което е отказал да измени предходно свое постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение, в частта, относно размера на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, дължими на взискателя, за сумата над 200 лв. до 280 лв., и дължимата  такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.  

В жалбата се твърди, че адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело, било прекомерно и следвало да бъде определено по реда на чл. 10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което налагало и промяна на таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Ответникът по жалбата я намира за неоснователна.

В писмено становище по делото ЧСИ е изложил доводи за неоснователност на жалбата. Разноските за адвокатско възнаграждение били определени в минимален размер, съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество –  основателна, поради следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано по молба на В.Д.Г.против „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2019 г., издаден по вгр.д. № 15904/2017г. на СГС, за следните вземания: 671.56 лв. – разноски по първоинстанционно дело и 490 лв. – разноски в производство пред СГС.

Към молбата е приложен договор за правна помощ от 04.12.2019 г., сключен от взискателя с адв. А.за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв., като е посочено, че възнаграждението е заплатено.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 122363/11.12.2019г. частният съдебен изпълнител е уведомил „Т.С.“ ЕАД, че задълженията по изпълнителното дело са следните : 671.56 лв. – неолихвяема сума за разноски по гражданско дело, 490 лв. – неолихвяема сума за разноски пред въззивна инстанция и 280лв. – адвокатско възнаграждение по изп.дело, 48 лв. – неолихвяема сума за авансови такси по т.1 и т.5 и дължима сума по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 162.39 лв.  

Поканата е връчена на „Т.С.“ ЕАД  на 13.12.2019 г.

Подадено е възражение на 17.12.2019г. от длъжника, с което е поискал да бъде намален размерът на разноските за адвокатско възнаграждение от 280 лв. на 200лв. и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

С постановление изх.№ 124189/18.12.2019г.  частният съдебен изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Постановлението на частния съдебен изпълнител от 18.12.2019г. е неправилно, поради следните съображения:     

По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение:

Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200лв.

 Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за процесуално представителство,  защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания  по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от  съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.

В конкретния случай  е подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело, не са извършени изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането, поради което разноските за адвокат към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение възлизат на 200 лв., съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

При евентуално извършване на други действия по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело с участието на адвоката, тогава размерът на разноските за адвокатско възнаграждение може да бъде изменен от ЧСИ.

С оглед на изложените доводи, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на 200 лв.

По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ:

Съгласно т.26, б.”в” от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната сума, както следва:  от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.. Разноските за адвокатско възнаграждение се включват както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по извършването на съответното изпълнително действие – чл.78, ал.1, т.1 от ЗЧСИ, поради което следва да участват в  базата при изчисляване на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В тази насока е практиката на ВКС -  решение №278/25.06.2012г. по гр.д. № 414/2012г., четвърто гр.отделение. В конкретния случай по изпълнителното дело дължимата сума  е 1409.56 лв./671.56 лв. + 490 лв. + 200 лв. + 48 лв./, върху която следва да бъде изчислена таксата. При прилагане на метода на изчисление по чл.26, б.”в” от тарифата върху главница от 1409.56 лв., дължимата такса възлиза на 132.76лв./100+ 8 % над 1000лв./, а с ДДС на 159.31 лв.

Поради изложените доводи, постановлението от 18.12.2019г. следва да бъде отменено и вместо това да бъде изменено постановление от 11.12.2019г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 122363/11.12.2019г. в следните части: в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като размерът на разноските бъде намален на 200 лв., както и да бъде отменено постановление от 11.12.2019г., обективирано в покана за доброволно изпълнение № 122363/11.12.2019г., в частта, в която е определена  такса по т. 26 от тарифата  за сумата над 159.31 лв. до 162.39 лв.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ постановление за разноските изх. № 124189/18.12.2019г. по изп.дело № 20198380406961 на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 с район на действие – районът на СРС, с което е отказано да бъде изменено постановление от 11.12.2019г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 122363/11.12.2019г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение  и  дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ , възложени в тежест на „Т.С.“ ЕАД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

            ИЗМЕНЯ постановление от 11.12.2019г., обективирано в покана за доброволно изпълнение № 122363/11.12.2019г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „Т.С.“ ЕАД, като намалява размера на разноските за адвокатско възнаграждение на 200лв.

            ОТМЕНЯ  постановление от 11.12.2019г., обективирано в покана за доброволно изпълнение № 122363/11.12.2019г., в частта на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 159.31 лв. до 162.39 лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                  2.