Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177 16.05.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ....……..........……………........................……………....
състав
на тринадесети май ……………………..................... две хиляди
и деветнадесета година
в публично заседание в
състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………… Радостина Кабадалиева .…...…………………………………………………
прокурор ………… Делчо Лавчев ………….…................................................……………….......
като разгледа докладваното от ..........................председателя ….……...…..................………….
гр. дело № 828 ............ по описа за 2018
год., …………...........…………………..................….
Производството е по чл.336 и
сл. от ГПК вр. чл.5 от ЗЛС, образувано по молба на Н.А. Р. *** против А. ***.
В писмената си молба
ищцата твърди,че ответникът е неин син. В
резултат на употреба на наркотици преди около три години и проведено лечение,
отключил психично заболяване. Поставена му била диагноза „ параноидна
шизофрения“. Твърди,че в резултат на заболяването при ответника настъпила
промяна на личността, станал неспокоен, раздразнителен и конфликтен. Това
състояние пречело на ответника да се
грижи за себе си, за своето имущество, да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Моли
съда да постанови решение, с което да постави ответника под пълно запрещение.
Ответникът А. М. А. оспорва подадената молба. Счита,че молбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
ОП счита,че искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание,
пълномощникът на ищцата адв.П. взема становище за неоснователност на подадената
молба, предвид това,че към момента ,в резултат на проведеното лечение
здравословното състояние на ответника било стабилизирано.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата е майка на
ответника А.М.А. и е от кръга на лицата
съгл. чл.336 ал.1 от ГПК, легитимирани да водят иска по чл.5 от ЗЛС .
В съдебно заседание, на
основание чл.337 ал.1 от ГПК, съдът се запозна визуално със състоянието на
ответника. Същият е контактен, ориентиран за място и време. Заявява,че е бил на лечение в болница и е имал проблеми в
резултат на употребата на наркотични вещество, но към момента твърди,че е
добре, взема редовно лекарствата си, може да се обслужва сам и да се грижи за
себе си и няма конфликти с близки и познати.
По делото е представена
и приета като доказателство епикриза № 150/2016г. с посочена диагноза
параноидна шизофрения.
За изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-психиатрична експертиза, заключението на която съдът приема като
обективно и безпристрастно дадено. Според заключението на ВЛ ответникът страда
от психично заболяване параноидна шизофрения, но към момента е в ремисия.
Ответникът бил повлиян от проведеното лечение и към момента редовно вземал
лекарствата, с подкрепата на майка си. Според ВЛ заболяването е в начален
стадий и при спазване на предписаното лечение е възможно пълното му излекуване.
Според заключението на ВЛ към настоящият момент заболяването му не се отразява
върху възможността му да взема самостоятелни решения и да ръководи поведението
си, както и да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи
пълноценно за своите интереси.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Молбата е процесуално
допустима, подадена от лице, което е от кръга на лицата съгл. чл.336 ал.1 от ГПК, легитимирани да водят иска по чл.5 от ЗЛС.
Преценена по същество е неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена изцяло.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който
се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване,
което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл.
5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение
и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието
състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата
норма на чл.5 ал.3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата
по ал. 1 се прилага чл.3 ал.2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2
се прилага чл.4 ал.2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и
непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест
не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността
лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице
под запрещение. Т.е, за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно
две предпоставки- лицето да страда от
душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите
интереси.
От събраните в производството по делото
доказателства се установи, че ответникът страда от психично заболяване, като поставената
му диагноза е параноидна шизофрения Видно от заключението на ВЛ е
че към момента ответникът е в ремисия и може сам да се грижи за себе си, да
взема самостоятелни решения и да ръководи поведението си. Това заболяване,
според ВЛ е в начален стадий и при спазване на предписаната терапия би могло да
се достигне до пълното излекуване на ответника. Към момента наличното
заболяване не създавало опасност за живота и здравето на ответника, на неговите
близки и познати, а също така не препятствало възможността му да се грижи сам
за себе си, да разбира свойството и значението на извършеното и да може да
ръководи постъпките си.
Изложеното дава
основание на съда да приеме, че е налице
е първият критерий- медицински, при наличието на който би могло да се признае едно
лице за недееспособно по чл.5 от ЗЛС. Не е налице обаче
втората предпоставка, а именно ответникът да не може пълноценно да се грижи за
себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Наличното у
ответника психично заболяване не е от такова естество,че да представлява пречка в той да се грижи за себе си и да защитава
своите лични и имуществени интереси. Към момента, видно от заключението на ВЛ,
ответника е в ремисия, добре повлиян от проведеното лечение и наличното заболяване не създава опасност за
живота и здравето на ответника, на неговите близки и познати, а също така не
препятства възможността му да се грижи сам за себе си, да разбира свойството и
значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си.Този извод на съда се подкрепя и от придобитите
непосредствените впечатления на съдебния състав – ответника е адекватен,
ориентиран за време и място и собствена личност. Липсата на втората от
посочените предпоставки е основание съдът да приеме, че молбата за поставяне на
ответника под запрещение – пълно или ограничено, е неоснователна и недоказана и
следва да бъде отхвърлена. Ответникът страда от психично заболяване, но това
заболяване не пречи на възможността му да се грижи сам за себе си, да охранява
своите интереси, да ръководи постъпките си.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна и недоказана, подадената от
Н.А.Р., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. А.П. молба за
поставяне под пълно запрещение ответника А. М. А., ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: